РЕШЕНИЕ
град София,
04.03.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в закрито заседание
на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 14794 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД,
длъжник по изпълнително дело № 20198480400772 по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848
на КЧСИ, срещу разпореждане (постановление за определяне на разноски) от 09.10.2019
г., с което ЧСИ е отказал да намали размера на приетите изпълнителни разноски
по делото, представляващи адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по
чл. 26 ТТР към ЗЧСИ, до твърдения техен дължим размер от длъжника.
Жалбоподателят излага доводи, че
адвокатското възнаграждение, във връзка с което е начислена и пропорционална
такса, е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Поддържа, че с оглед правната и
фактическа сложност на делото и извършените от пълномощника на взискателя
действия – подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочване на
изпълнителен способ, чл. 10, т. 2 НМРАВ е неприложим. С оглед изложеното, моли
съда да намали претендирания адвокатски хонорар до размер от 200 лв., съобразно
чл. 10, т. 1 Наредба № 1/2004 г., и да се произнесе по същество относно
размерна на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и вида на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят и ответник по жалбата – К.Г.К.,
е депозирала писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които излага
доводи за неоснователност на депозираната частна жалба.
По делото са представени мотиви на ЧСИ,
с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото и доводите,
изложени от страните, намира от фактическа страна следното:
Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с
което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя и на пропорционалната такса по чл. 26
ТТРЗЧСИ, е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –
разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20198480400772 по
описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, е образувано по молба от 27.09.2019 г.
на К.Г.К., чрез адвокат Н.К.– САК, въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2019
г., издаден по гр. д. № 65058/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 124-ти състав, съгласно който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да
заплати на взискателя сумата от 600 лв., предсталяваща разноски по делото.
В молбата за образуване на изпълнително
дело е посочен изпълнителен способ – поискано е налагане на запор върху
вземания на длъжника в банка, без да посочено коя.
По изпълнителното дело са приложени
пълномощно, договор за правна защита и съдействие и разписка от 18.09.2019 г.,
от които е видно, че взискателят е упълномощил адв. Н.К.да го представлява по
изпълнителното дело. В договора е посочено, че договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 260 лв., като е представена и разписка, от която
се установява плащане на сумата в брой на 18.09.2019 г.
С разпореждане от 27.09.2019 г. ЧСИ е
образувал изпълнително дело, разпоредил е изпращане на покана за доброволно
изпълнение на длъжника и на запорни съобщения.
На 30.09.2019 г. ЧСИ е изпратил на
длъжника покана за доброволно изпълнение, получена от него на 02.10.2019 г. Посочено е, че
задължението е в размер, както следва: 600 лв. – присъдени разноски с
изпълнителен лист от 13.09.2019 г., 260 лв. – адвокатско възнаграждение, такси
и разноски по изпълнението в размер на 66 лв. и 103,20лв. – такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
С възражение от 08.10.2019 г. длъжникът е
поискал от ЧСИ да намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар до 200
лв. с доводи, поддържани и в жалбата. Направено е искане и ЧСИ пропорционално да
намали и дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане от 09.10.2019
г. ЧСИ е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя до претендирания от длъжника размер от 200 лв. Отказала е да намали
и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
На 03.10.2019 г. е изпратено запорно
съобщение до „О..Б“ АД, като 04.10.2019 г. е получен отговор, че в изпълнение
на изпратеното запорно съобщение от сметка на длъжника е преведена изцяло
сумата от 1 029,20 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 79 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – „Общи правила“, поради което е
приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими
обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като
в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава
вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със
свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в
отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на
чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от НМРАВ, в
относимата й редакция, за защита по изпълнително дело е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.
2, т. 1, за вземания от 500. 01 лв. до 1 000 лв. – 1/5 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1 000 лв. – 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В процесния случай в договора за правна
защита и съдействие е посочено, че размерът на договореното адвокатско
възнаграждение е 260 лв., като се представени и доказателства за плащане на
същото в брой. Съдът намира, че това възнаграждение е прекомерно по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК. Според настоящия съдебен състав приложима в случая е само
разпоредбата на чл. 10, т. 1 НМРАВ, тъй като единственото извършено от
процесуалния представител на взискателя действие е подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело, като вземанията по изпълнителния лист вече
са събрани. Съобразно разясненията, дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, посочването на изпълнителен
способ в молбата за образуване на изпълнителното дело е основание за редовност на същата, освен при наличието на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, каквато процесната хипотеза не е. С оглед изложеното,
посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело
не обуславя приложение на чл. 10, т. 2 НМРАВ. Ето защо и с оглед разпоредбата
на чл. 10, т. 1 вр. § 2а НМРАВ, адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя следва да бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 260 лв. на 200
лв.
Жалбата, в частта й срещу начислената от
ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, също е основателна. Съгласно т. 26
ТТРЗЧСИ, пропорционалната такса се събира „за изпълнение на парично
вземане", върху събраната сума, т. е. само върху вземанията по изпълнителния
лист, не и върху разноските по изпълнението. В процесния случай се установява,
че при определяне на обсъжданата такса и в поканата за доброволно изпълнение, и
при постановяване на обжалваното разпореждане, ЧСИ е взел предвид приетия
размер на адвокатско възнаграждение. По аргумент от т. 26 ТТРЗЧСИ, за
изпълнение на парично вземане до 1000 лв., каквото е процесното,. се събира
такса върху събраната сума, както следва: 10 лв. + 10на сто за горницата над 100
лв. Предвид размера на вземането по изпълнителния лист, дължимата
пропорционална такса възлиза на 72 лв. с вкл. ДДС. По изложените съображения,
въпросната такса не е изчислена правилно и законосъобразно от ЧСИ, и същата
следва да бъде коригирана с оглед действителния й размер. В този смисъл, искането
на жалбоподателя за коригиране на същата се явява основателно и като такова
следва да бъде уважено.
Настоящият състав намира, че в
производството по разноските (каквото по същността си е производството по
настоящото дело, доколкото единствения според въпрос е за размера на разноските,
определени в изпълнителното производство) страните не си дължат разноски.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно
дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл и
определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС,
определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС).
Предвид изложеното, искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски
и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, независимо от основателността
на депозираната частна жалба.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело № 20198480400772 по описа на ЧСИ
Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, разпореждане от 09.10.2019 г., с което е отказано да
бъдат намалени адвокатското възнаграждение на взискателя К.Г.К., ЕГН **********,
и определената по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на взискателя Г.Г.К., ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20198480400772 по описа на ЧСИ Р.А., рег.
№ 848 на КЧСИ, от 260 лв. (двеста и шестдесет лева) на 200 лв. (двеста лева).
НАМАЛЯВА дължимата от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително
дело № 20198480400772 по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, от 103 (сто и
три) лева с ДДС на 72 (седемдесет и два) лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.