РЕШЕНИЕ
№ 1714
гр. Пловдив, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330202777 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0273-000076/30.03.2022г.
на Началник РУ-Хисар, с което на АС. З. М., с ЕГН ********** от с.П.,
обл.П., ул.”В. К.”, № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 сто / лева за нарушение по чл.150, вр с чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят М. чрез повереник моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по
съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание.
Въззиваемата страна – РУ - Хисар, не изпраща представител, но в
лаконично писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е ДОПУСТИМА за разглеждане. Разгледана по същество същата е
НЕСНОВАТЕЛНА.
1
На 30.06.2019г. около 14.27ч жалб.М. управлявал на път ІІІ-6061
трактор „Болгар“ ТК 80, като при км12+200 метра спрял встрани от пътя. В
този момент до него спрял патрулен полицейски автомобил, в чийто състав
влизал ****** Д. Т. Ш.. Тъй като тракторът бил без регистрация, то *******
Ш. извършил проверка на водача М.. Последният бил неправоспособен тъй
като нямал издадено СУМПС, а и не представил никакви документи за
регистрация на трактора. Ето защо на същата дата ******** Ш. съставил
срещу жалбоподателя М. АУАН № 898392, серия Д за нарушения по чл.140,
ал.1 ЗДвП и по чл.150 от ЗДвП. На същата дата обаче започнало и
наказателно производство срещу жалбоподателя М. с оглед управлението на
нерегистрирано МПС. В хода на същото той бил привлечен и като обвиняемо
лице. В крайна сметка обаче с Постановление изведено на 25.02.2022г. РП-
Пловдив прекратила воденото досъдебно производство № 120/2019г. на РУП
Хисар поради малозначителност на деянието при условията на чл.9, ал.2 НК.
Материалите били изпратени на РУП Хисар с оглед преценка реализиране на
административнонаказателна отговорност. Ето как било издадено процесното
НП, макар само по отношение управлението на МПС от страна на жалб.М.
като неправоспособен водач.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства, представени по делото – АУАН,
Постановление за прекратяване на наказателното производство, справка за
водач нарушител, заповеди 2 бр, които Съдът възприема и кредитира като
логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Горното фактическо положение не се и спори от жалбоподателя, но се
навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното поризводство.
Същите обаче не се споделят от настоящата инстанция. На първо място
следва да се има предвид, че процесното НП не е издадено въз основа на
съставения АУАН от 30.06.2019г. като наказващия орган е отчел правилно
обстоятелството, че след образуване на наказателното производство по същия
казус, то вече акта няма самостоятелно значение. Формално е следвало да се
прекрати образуваното администартивно наказателно производство по акта,
защото такава е нормата на чл.33 ЗАНН. Дори и да няма такъв изричен акт
обаче , ефекта е именно на прекратяване на административното производство,
щом като за същите факти е било образувано наказателно производство.
2
Именно след приключването на последното чрез неговото прекратяване с
прокурорско постановление, наказващия орган не е имал нужда от АУАН, за
да издаде процесното НП съгласно чл.36, ал.2 ЗАНН. Това е така, защото в
хода на воденото досъдебно производство обвиняемия има значително повече
права, отколкото нарушителя по ЗАНН. В процесния казус жалб.М. е бил
привлечен като обвиняемо лице при това за престъпления по чл.345 и по
чл.343в, ал.2, вр ал.1 НК, с което всички възражения, че не бил разбран за
какво е санкциониран се явяват неоснователни. Пределно ясно в хода на
досъдебното производство е бил изследван въпроса кога , къде и как е
управлявал МПС. Пак в тази връзка е било изяснено и самото МПС, а именно
чрез експертиза е установена марка „Болгар“ , модел „ТК-80“ и че същото е
подлежало на регистрация, а е бил управляван от жалбоподателя без на
последния някога да е издавано СУМПС. Ето защо възраженията на
повереника в тази насока, а имено неяснота на вмененото обвинение е
несъстоятелна. На следващо място не са изтекли и сроковете по чл.34 ЗАНН
за реализиране на административнонаказателна отговорност за вмененото
нарушение. Това е така, защото при образувано наказателно производство за
същите факти, не е могло да се води такова по административен ред. Освен
това в хода на наказателното производство е могло при тези факти да се
повдигне обвинение за всякакво престъпление, тъй като важна е защитата
срещу фактите. Ето защо в случая давност ще тече от приключване на
наказателното производство, а при положение че то е прекратено с
Постановление от 25.02.22г., то до издаване на процесното НП на 30 .03.22г.
не са изтекли сроковете по чл.34 ЗАНН.
При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира
от правна страна, че правилно административнонаказващият орган е
ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.150 ЗДвП,
който изисква МПС да се управляват по отворените за обществено ползване
пътища само от правоспособни водачи. Няма съмнение, че с действията си по
управление на процесния трактор, жалбоподателя е реализирал вмененото му
нарушение, тъй като на него никога не е издавано СУМПС от каквато и да
било категория. Действително в процесното НП вида на МПС е неправилно
описан – марка България, модел ПК 82, но това е без значение, тъй като без
съмнение в процесния казус се касае за управление на МПС от
неправоспособен водач, което не се влияе като нарушение от точния модел и
3
марка на управляваното МПС. А че същото е подлежало на регистрация е
установено по несъмнен начин в хода на досдебното производство. Отново
съобразно предвиденото в закона наказващия орган е определил наказание
Глоба, а като размер минимума от 100лв, който не може да бъде намален.
Факта, че държавния обвинител прокурор е преценил, че обществената
опасност на деянието не е достатъчно висока същото да бъде третирано като
престъпление, не изключва възможност същото да е административно
нарушение. Това е така, защото именно степента на обществена опасност
отличава едното от другото, като при престъпленията тя е по-висока. В
процесния казус деянието не е и маловажно, тъй като управлението на МПС
от неправоспособен водач винаги крие риск от настъпване на ПТП с опасност
и за самия водач. Без значение, е обстоятелството, че тракторът предимно се е
движил извън пътя и само за малка част от управлението, това е сторено на
самия път ІІІ-6061. Потенциална опасност от настъпване на ПТП в този
момент е винаги възможна.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0273-
000076/30.03.2022г. на Началник РУ-Хисар, с което на АС. З. М., с ЕГН
********** от с.П., обл.П., ул.”В. К.”, № ** е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 100 сто / лева за нарушение по чл.150, вр с
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4