Решение по дело №561/2021 на Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№…………./14.07.2023г

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, състав:

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

при секретаря Павлинка Славова, разгледа т.д. № 561 по описа за 2021г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „С.Е.“ ЕООД, с която се иска осъждането на „С.“ ООД да заплати, както следва: на основание чл.266 ЗЗД сумата от 19 800.00 лева – неплатено възнаграждение по Договор от 02.12.2019г. и съгласно фактура № 434/19.02.2021г.; на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 297.02 лева – лихва за забава плащането на главницата за периода от 06.02.2021г – 31.03.2021г; на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата от 1069,20 лева – неустойка за забава за периода 06.02.2021 – 31.03.20201г.

Ищецът твърди, че с ответника са страни по договор за услуга от 02.12.2019г. по силата на който, последният му възлага да извършва услуги с багер при договорено възнаграждение от 650 лв на машиносмяна без ДДС, променено на 750 лева с анекс от 01.06.2020г. Ищецът твърди, че работата по договора е изпълнена и приета, за което са съставени приемо-предавателни протоколи и са издадени фактури за дължимото се възнаграждение. Не е извършено плащане единствено по фактура 434/19.02.2021г. Счита се, че за вредите от забавеното изпълнение на задължението да се плати главницата ответникът дължи и мораторна лихва и неустойка в претендираните размери.

Ответникът не оспорва възникването на валидни облигационни отношения с ищеца. Твърди, че е извършено плащане за услугите в размер на 75 750 лева. Оспорва дължимостта на вземането в размер на 19 800,00 лв. по посочената в исковата молба фактура и протокол за извършване на работата. Счита, че не е доказано за кой обект се отнася извършената услуга и на основание на кой договор е издаден. В отговора си ответникът твърди, че представеният протокол не е подписан от управителя на дружеството и че ищецът не е извършил посочените услуги, тъй като на същата дата строителството в обекта е спряно.

В допълнителната искова молба се твърди, че протокола е подписан от управителя К.К.. Поддържа се, че обстоятелството за освобождаване на управител не може да се противопостави на третите добросъвестните лица преди вписването и в ТР и тъй  като протоколът е подписан преди да е вписан в регистъра това обстоятелството, този факт се счита за неизвестен за ищеца. Оспорва се и знание за извършеното спиране на строителството.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Между страните не е спорно, че на 02.12.2019г сключват договор, по силата на който ответното дружество възлага на ищеца да извърши услуги с багер срещу възнаграждение в размер на 650 лв. на машиносмяна, актуализирана на 750 лева с анекс от 01.06.2020г.

От правата и задълженията на страните по договора съдът приема, че същия разкрива характеристиките на договор за услуга, към който са приложими правилата на договора за изработка.

Съгласно чл.  266, ал. 1 ЗЗД възложителят дължи на изработващия възнаграждение за приетата работа. Следователно освен доказателства за възлагането, следва да бъдат представени такива от страна на изработващия и за нейното извършване и приемане без възражения от страна на поръчващия. За доказване на изпълнението по делото са приети фактура 434/19.02.2021г. и Протокол към нея. Фактурата не носи подпис за възложителя и няма данни същата да е приемана чрез осчетоводяването и от ответното дружество или чрез ползване на данъчен кредит въз основа на нея. Автентичността на протокола в частта относно подписа на бившия управител К.К. се оспорва и въз основа на изслушваното заключение на СГЕ съдът приема, че той не носи негов подпис и следователно е неавтентичен. Не може да се приеме, че е изпълнен и фактическия състав на чл. 301 ТЗ, тъй като по делото няма данни протоколът и/или фактурата да са били доведени до знанието на ответника преди образуване на делото. Следователно най-рания момент, от който последният научава за тяхното съществуване е връчването на преписа от исковата молба, а най-ранния момент, в който следва да се очаква той да ги потвърди или оспори е именно срока за подаване на отговора. С отговора на исковата молба фактурата и протокола са изрично оспорени, поради което не може да се приеме, че действията без представителна власт са потвърдени. Следователно по делото не се установява извършването и приемането на работата по оспорените протокол и фактура от 19.02.2021г и исковете за главницата следва да се отхвърлят.

Неоснователността на иска за главницата води до неоснователност и на обусловените от него искове за акцесорните вземания за мораторна лихва и неустойка.

По разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски има само ответника, който доказва направата на такива за СГЕ в размер на 300,00 лева.

При тези мотиви, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „С.Е.“ ЕООД, ЕИК ******* предявени срещу „С.“ ООД, ЕИК *******, както следва: на основание чл.266 ЗЗД за сумата от 19 800.00 лева – неплатено възнаграждение по Договор от 02.12.2019г. и съгласно фактура № 434/19.02.2021г.; на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 297.02 лева – лихва за забава плащането на главницата за периода от 06.02.2021г – 31.03.2021г; на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от 1069,20 лева – неустойка за забава за периода 06.02.2021 – 31.03.20201г.

ОСЪЖДА „С.Е.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „С.“ ООД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300,00 лева – разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

СЪДИЯ: