№ 5021
гр. С., 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110148232 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищецът Д. С. Д. е предявил срещу ответника „************“ ЕАД иск с правно
основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ и чл. 32, ал. 2 от Наредба №
6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/ за осъждане на
ответника да му осигури свободен и безусловен визуален достъп до показанията на
средствата за търговско измерване /електромери/ за обектите на ищеца – апартамент № 5 и
гараж № 1, находящи се на адрес: град С., ул. „**********“ № 37.
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 5 и гараж № 1, находящи се в
сграда на адрес: град С., ул. „**********“ № 37. Сочи, че за същите се доставя
електроенергия до електромерното табло на сградата, намиращо се във входното ù антре.
Таблото било поставено в метален шкаф, който се заключвал, а показанията на
електромерите можело да се наблюдават само ако се отворят вратите му. Когато таблото
било поставено на 07.02.2020г., на ищеца бил предоставен ключ от таблото. На 18.02.2020г.
обаче без никакво основание и необходимост ответникът сменил ключалката, поради което
ищецът бил в невъзможност да наблюдава и следи показанията на измервателните уреди за
доставената до имотите му електроенергия. Ищецът нямал и достъп до таблото за целите на
ремонт или аварийно прекъсване на захранването. Подал съответни жалби до дружеството,
доставящо електроенергия, но без успех. Аргументира подробно наличие на право да следи
показанията на електромерите за имотите си, съответно противоправен отказ на ответника
да осигури реализация на това негово право. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ищецът се явява лично. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на
устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „************“ ЕАД чрез юрк. Л.Т. е
подал Отговор, вх. № 279239/09.10.2023г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Заявява, че ГПК посочва какви искове можело да бъдат
предявявани, като настоящият не бил сред тях. Спорове от този вид се решавали не по
1
гражданскоправен ред, а от КЕВР, която със свое Решение № Ж-267/29.03.2023г. се
произнесла по случая. По отношение на основателността на иска изтъква, че дружеството
обслужвало милиони потребители, поради което практиката била ключът от таблото с
електромерите да се предостави на управителя на етажната собственост, от когото ищецът
можел когато иска и без съгласието на ответника да го взема, да гледа показанията на
електромерите и после да го връща. Фактически не било възможно да се даде ключ на всеки
потребител. С даването на ключ на представител на етажната собственост било изпълнено
изискването на чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи. Затова и КЕВР преценила жалбата на ищеца за
неоснователна. Решението на КЕВР било официален документ и обвързвало съда относно
удостоверените в него факти и обстоятелства. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ответникът се представлява от юрк. Топалова, която оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
С Молба, вх. № 71761/05.03.2024г. на СРС, ищецът чрез адв. Н. е поискал допускане
на предварително изпълнение на решението по делото, аргументирайки наличието на
предпоставките за това по чл. 242 ГПК.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Нито производството пред КЕВР, приключило с Решение № Ж-
267/29.03.2023г. на КЕВР, нито производството по адм.д. № 4511/2023г. на АССГ,
образувано по жалба на ищеца Д. срещу него, обуславят недопустимост на настоящото
производство или основание за спирането му по реда на чл. 229 ГПК. Решението на КЕВР е
индивидуален административен акт съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЕ и е издаден от комисията с
оглед правомощията ú по чл. 22 ЗЕ и по реда на Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране
на дейностите в енергетиката. Решенията на комисията се обжалват по реда на АПК,
каквото обжалване е налице в настоящия случай, с образуване на административно
производство пред административния съд. Негов предмет е законосъобразността на
оспорения акт на КЕВР. С постановеното по това дело решение жалбата срещу решението
на комисията може да бъде отхвърлена или да бъде отменено решението на комисията и
административната преписка да бъде върната за ново произнасяне при спазване на
указанията в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. С решението
по административното дело не би се разрешил по задължителен начин за гражданския съд,
разглеждащ иска по чл. 79 от ЗЗД, въпросът дали е налице нарушение на задълженията на
ответника по съществуващото между страните облигационно отношение във връзка с
осигуряването на достъп до показанията на електромерите му. Мотивите на КЕВР относно
законосъобразността или незаконосъобразността на действията на дружеството нямат
обвързваща сила. Затова и с оглед изложеното, административното дело няма характер на
преюдициално такова по отношение на разглеждания в настоящото дело спор, нито са
налице условията по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на делото (така
опр.415/24.06.2019г.-в.ч.гр.д.319/2019г.-АпС-Варна).
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ и чл. 32, ал. 2 от Наредба №
6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи е за ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи че е потребител на предоставяните от
2
ответника услуги за посочените в исковата молба имоти. В тежест на ответника е да
установи, че е осигурил съобразно на ищеца съобразно изискванията възможност за достъп
до визуалните показания на електромерите. Извън горното всяка от страните следва да
докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при
пълно, задълбочено и обосновано дадени отговори на поставените въпроси и без индикации
за неправилност на същите. След извършен оглед на място вещото лице е установило, че
разпределителното електромерно табло е монтирано на приземния етаж на сградата, има
външни и вътрешни врати, които се заключват със секретни ключалки. За да може да се
отворят външните врати следва да се разполага с ключ. Електромерите, измерващи
консумацията в имотите на ищеца, се намират в таблото. За ищеца не е възможно да
наблюдава показанията на електромерите без да бъдат отключени външните врати на
таблото, тъй като на тях няма изрязани отвори за наблюдение. Единственият допустим
технически начин за такова наблюдение на показанията им е ищецът да притежава ключ
(получен от представител на етажната собственост или от ответника), с който да отключи
секретната ключалка, монтирана на външните врати на таблото. Вещото лице е представило
и снимки на таблото, с които онагледява изводите си.
Видно от представения на л. 243 приемо-предавателен протокол, на 07.02.2020г.
ищецът Д. Д. е предал на Б.И. един брой ключ от таблото, като последният се е задължил да
го предоставя на другите обитатели на сградата за временно ползване.
Видно от представената на л. 246 справка, екип на ответника е посетил адреса на
18.02.2020г., като е сменена ключалката на таблото и са предадени два броя ключове на
клиентите, получени от Г.Р. и Б.И..
Наличните по делото писмени доказателства ясно свидетелстват, че
междусъседските отношения в сградата са обтегнати.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа е длъжен да
осигурява на страна, която купува или продава електрическа енергия, възможност за
визуален достъп до показанията на визуализираните регистри на средствата за търговско
измерване в съответствие с избраната от страната тарифност на измерване. Съгласно чл. 32,
ал. 2 от Наредба № 6 съответният мрежови оператор осигурява на клиента възможност за
проверка на показанията на средствата за търговско измерване и на управляващите тарифите
устройства по чл. 30, ал. 4.
Предвид посочената нормативна уредба, приложима в настоящия случай, съдът
приема, че може да се направи обоснован извод, че ответното дружество има задължение да
осигури постоянен достъп на абоната до електромерите му, който да му позволява трайно и
редовно, а не епизодично или със съдействието на ответника или трети лица /при отчитане
на напрегнатите отношения в етажната собственост/, да следи показанията за потребеното от
него електричество, което е и негово право. Видно от заключението на вещото лице и
снимките към него, таблото е така конструирано и поставено, че отвори, позволяващи
визуален достъп до показанията на електромерите, има на вътрешните врати на таблото, но
не и на външните такива. Т.е., за да следи показанията на електромерите си, ищецът няма
друг обективно възможен технически начин, освен да отвори външните врати на таблото.
По делото не са ангажирани доказателства ищецът да разполага с ключ от тях, доколкото
двата ключа от него са предоставени на трети лица. Доколкото в конкретната хипотеза
именно това е технически възможният начин за реализиране на правото на потребителя да
следи показанията на уредите за измерване, то задължение на ответника, включително
съобразно цитираните нормативни разпоредби, е да изпълни на свой ред задължението си да
осигури реализация на това негово право, което изпълнение в настоящия случай следва да
3
се изрази в предоставяне на ключ от външните врати на таблото. Несъстоятелно е
възражението на ответното дружество, че такъв ключ е предоставен на представители на
етажната собственост. Нито чл. 10, ал. 1, нито чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 допуска
реализирането на правата на клиента за достъп до показанията на електромерите да бъде
поставено в зависимост от съдействие на трето за правоотношението лице. В подкрепа на
изложеното е и практиката на съдилищата – р.427/31.03.2016г.-в.гр.д.356/2016г.-ОС-Варна,
недопуснато до касационен контрол /опр.905/07.12.2016г.-гр.д.2944/2016г.-ВКС, ІVг.о./.
По искането за допускане на предварително изпълнение на решението:
Процесуалният закон допуска предварително изпълнение на решение - неговите
последици да настъпят в правната сфера на страните преди влизане в сила на съдебния акт,
по изключение и в лимитативно изброени случаи. Извън случаите по чл. 242, ал. 1 ГПК
/издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа/ съдът може да допусне предварително
изпълнение на решението ако присъжда вземане, основано на официален документ,
признато вземане, или ако от закъснялото изпълнение могат да последват значителни и
непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или
значително би се затруднило (чл. 242, ал. 2 ГПК). В настоящия случай ищецът твърди, че до
влизане в сила на евентуално решение в негова полза той ще бъде лишен от възможността
от достъп до показанията на СТИ, като по този начин за него ще бъде невъзможно да
упражни правата си в тази връзка, като е възможно и възникването на допълнителни
значителни вреди /например невъзможност за навременна реакция при аварийни ситуации/.
Съдът намира, че искането е основателно. До влизане в сила на решението,
независимо дали същото ще бъде подложено или не на инстанционен контрол, ищецът ще
бъде лишен от правата си на потребител, свързани с предоставяне на достъп до показанията
на електромера. Тъй като времето не може да се върне назад, до влизане в сила на
решението за него ще бъде невъзможно да реализира това свое право, от което ще последва
и значително засягане на правата му на потребител. Не следва да се пропуска и фактът, че до
влизане в сила на решението ищецът, за да наблюдава показанията на електромерите си, ще
трябва да иска съдействие на екип на ответника или на трети лица от сградата.
Въпреки това, като се отчита обстоятелството, че настоящото решение не е
окончателно и подлежи на инстанционен контрол, а ответникът оспорва въобще наличието
на основание да предоставя на ищеца ключ, съдът намира, че предварителното изпълнение
следва да се допусне при условията на чл. 242, ал. 3 ГПК – при предоставяне от ищеца на
гаранция в пари, която съдът, като съобрази ориентировъчните разноски, на които би
възлизало фактически изпълнението на решението за ответника, определя на 20,00 лева.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Основателно е възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което,
съобразно фактическата, професионална и правна сложност на спора и защитавания
интерес, следва да бъде намалено до 550,00 лева. Така в полза на ищеца следва да се
присъдят общо 1000,00 лева за разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., да
осигури на ищеца Д. С. Д., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на
4
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, свободен и безусловен визуален достъп до
визуализираните показания на средствата за търговско измерване /електромери/ за обектите
на ищеца – апартамент № 5 и гараж № 1, находящи се на адрес: град С., ул. „**********“ №
37, като за тази цел му предостави ключ от външните врати /само от тях/ на
електромерното табло, монтирано в приземния етаж на сградата, находяща се в град
С., ул. „**********“ № 37.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО в тази му
част при условие, че ищецът внесе по сметка на Софийския районен съд гаранция в
размер на 20,00 лева.
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., да
заплати на ищеца Д. С. Д., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1000,00 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. №
48232/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението, с изключение на
частта си, с която е допуснато предварително изпълнение, която, съобразно чл. 243 ГПК,
има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна
жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5