Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 5268,                       25.11.2013 година,                         град Варна,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,                                    СЕДМИ   СЪСТАВ

 

На осми ноември                                     две хиляди и тринадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

 

Секретар: А.Д.

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 14909 по описа за 2011 г. на ВРС,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС

            Още с исковата молба от 06.10.2011г. и в първото по делото заседание след допускане на делбата, ищцата е направила искане, против ответника С.А.Т., да й бъдат присъдени пропуснатите ползи от допуснатия до делба имот, представляващи месечен наем, в размер на 250лв., считано от 22.10.2009г. до 06.10.2011г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС. Твърди, че изцяло е лишена от възможността да ползва имота, както и че единствен негов ползвател е ответника. В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа искането. Не претендира разноски.

            Ответникът не е правил искания по сметки в първото по делото съдебно заседание. Оспорва претенцията на ищцата по основание и размер, като твърди, че не я е лишавал от възможността да ползва имота, когато пожелае. Моли съда да отхвърли иска. Не претендира разноски

            След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: С решение № 2306/18.05.2012г. постановено по настоящото дело на ВРС е допусната съдебна делба между съделителите Т.П.С. и С.А.Т. ***, представляващ - АПАРТАМЕНТ № **, находящ се на 6-ти жилищен етаж, вх. **, в жилищен блок в гр.Варна, * подрайон, *, *, състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 66.69кв.м., при съседи : североизток-двор, северозапад-стълбищна клетка и ап***, югоизток-ап*** и покрив, югозапад – улица, отдолу – ап***, отгоре – ап*** и покрив, заедно с приспадащата се изба № ** с 4.53кв.м. при граници : изток – изба ***, север – двор, юг – коридор изби, запад – изба № **, отгоре – гараж № **и гараж № **, заедно с припадащите се 1.920% ид.ч. от общите части на сградата и съответно от правото на строеж върху мястото, при следните квоти: !/4 ид.ч. за Т.П.С. и 3/4 ид.ч. С.А.Т..

            Видно от заключенията на техническата експертиза, допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем. Действителната му пазарна стойност е 75 000лв. Средномесечният наем за ползване на имота към м.септември 2013г. е в размер на 300лв.

В хода на настоящото дело, производството на допуснатият до делба недвижим имоти беше прекратено, поради постигане на съдебна спогодба между страните.

Искането на ищцата по 286 от ГПК, да й бъдат присъдени пропуснатите ползи от допуснатия до делба имот, представляващи месечен наем, в размер на 250лв., считано от 22.10..2009г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, против ответника С.Т., съдът счита за основателно и доказано до размер на 62.50лв. месечно. От заключението на вещото лице икономист се установи, че имоти от вида на процесния като вид и квадратура имат пазарна наемна цена равна на 300лв., месечно. Ищцата е претендирала заплащане на наем от 250лв месечно. Същата притежава 1/4 ид.ч. от имота, наемната месечна цена, на който се равнява на 62.50лв. Ищцата е поканила ответника да и заплаща сумата от 250лв. месечно с нотариална покана, връчена на ответника на 22.10.2009г., и е изпълнилата задълженията си по чл.31, ал.2 от ЗС.

От показанията на св.Станкова се установи, че ищцата не е притежавала ключ от апартамента. През 2009г. два пъти са ходили с ищцата до апартамента, но никой не им е отварял. Твърди, че ответника е живял на вилата и е ползвал апартамента. От 2009г. трайно се е настанил в апартамента и го е ползвал само той. След смъртта на М. И. * е отдавал апартамента под наем две години. Твърди че е присъствала на срещи между страните, на които ищцата е поставяла въпроса със заплащане на наем съответстващ на дела й от жилището, но така и не са се спогодили.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, като счита, че тя не заинтересована от изхода на спора. Познава и двете страни и има преки и непосредствени впечатления от фактите и обстоятелствата, касаещи настоящата претенция.  

Претенцията до пълния й размер от 250лв., следва да се отхвърли като неоснователна, предвид заключението на вещото лице, прието от съда и неоспорено от страните.

Безспорно се установи, че имотът се използува само от единия съделител и той следва да бъде осъден да заплати обезщетение на другия съсобственик за ползите от които го лишава, на осн. чл.31, ал.2 от Закона за собствеността. 

Нито ищцата, нито ответникът са претендирали заплащане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Върху уважената претенция по сметки, ответникът С.А.Т., следва да заплати и държавна такса в размер на 58.66 лв.

            По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОСЪЖДА С.А.Т. с ЕГН-********** ***, да заплати на Т.П.С. с ЕГН-********** ***, обезщетение за  ползите от които е лишена от процесния имот - АПАРТАМЕНТ № **, находящ се на 6-ти жилищен етаж, вх.**, в жилищен блок в гр.Варна, * подрайон, *, *, състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 66.69кв.м., при съседи : североизток-двор, северозапад-стълбищна клетка и АП***, югоизток-ап*** и покрив, югозапад – улица, отдолу – ап***, отгоре – ап*** и покрив, заедно с приспадащата се изба № ** с 4.53кв.м. при граници : изток – изба ***, север – двор, юг – коридор изби, запад – изба № **, отгоре – гараж № ** и гараж № **, заедно с припадащите се 1.920% ид.ч. от общите части на сградата и съответно от правото на строеж върху мястото, на осн. чл.346 от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, в размер на 1466.67лв., (62.50лв. месечно), за периода 22.10.2009г. до 06.10.2011г., ведно със законна лихва, считано от 06.10.2011г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата част и до пълния претендиран размер от 250лв. месечен наем, съответстващ на ¼ ид.ч. от имота,  отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА С.А.Т. с ЕГН-********** ***, да заплати по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер на 58.66лв., върху уважената претенция по сметки.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :