Присъда по дело №972/2018 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ по НОХД №972/2018 година по описа на РС Ловеч

VІІІ  - ми наказателен състав

            Срещу подсъдимият А.К.И. ***, било предявено обвинение по чл.206, ал.1 от НК, за това, че на 02.06.2017г. в гр. Ловеч, противозаконно присвоил чужда движима вещ — 1 бр. златен ланец на стойност 1227,60 лева., собственост на А.А.А., ЕГН: ********** ***, която владеел.

            В разпоредително с.з. подсъдимият А.К.И., редовно призован се е явил лично и с адв. В. Генова от ЛАК.

            Пострадалият А.А.А. ***, редовно призован, се е явил. Същия е предявил гр. иск за имуществени вреди в размер на 1227.60 лева. Съдът е приел за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство предявеният гр. иск за имуществени вреди в размер на 1227.60 лева, и е конституирал като гр. ищец в процеса пострадалия А..

            В разпоредително с.з. след изслушване на прокурора, подсъдимия и неговия защитник по въпросите по чл.248 от НПК, и съобразявайки направено от подсъдимия и неговия защитник искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съдът съобразявайки становището им е насрочил делото по реда на Глава 27 от НПК, като е провел предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на подсъдимият от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и евентуално направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимият, съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

            В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие, съдът не е извършил разпит на подсъдимият, на пострадалият, на  свидетелите, и на в.л. за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            Представителят на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимият така както е предявено с обвинителния акт, като излага, че по делото са събрали безспорни доказателства, че подсъдимият е осъществил  признаците на престъплението за което е предаден на съд. Моли при постановяване на присъдата съдът да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което на осн. чл.58а, ал.1 от НК редуцира с 1/3, като отложи изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Моли да се уважи гр. иск, в размера,  който е приет от съда.

            В с.з. подсъдимият А.А.А. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв. В. Генова е изложила, че подсъдимия е признал изцяло описаните в обвинителния акт факти и обстоятелства.  Моли при постановяване на присъдата, при определяне на наказанието същото да бъде наложено при условията на чл.58а, ал.4 от НК в минимален размер. Излага, че подсъдимия е  признал вината си, и в хода на ДП, като със самопризнанията си е съдействал изцяло за разкриване на обективната истина. Излага, че имал критично отношение към извършеното, че е в затруднено финансово положение, и че въпреки, че няма сключен граждански брак има две малолетни деца за които се грижи. Моли съдът да постави присъдата си в този смисъл.

            От направеното самопризнание на подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, от заключението на в.л. по назначената и изготвена в хода на ДП експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

            Подсъдимият А.К.И. бил роден на *** ***, понастоящем живеел в с. Крушуна, обл. Ловешка на ул. „Вежен" № 12, българин, с българско гражданство, не женен, със средно образование, не осъждан, безработен, ЕГН: **********

            На 02.06.2017 год., подс. И. се срещнал с приятеля си св. А.А. по прякор ,А.. Решили заедно да отидат в с. Асеновци, обл. Плевенска при едни момичета. И двамата живеели в с. Крушуна, обл. Ловешка. Тръгнали с една бяла кола, която била на техен общ познат от гр. Летница, на които св. А. заплатил бензина. Преди да тръгнат от с. Крушуна, подсъдимия помолил св. А. да му даде златния си ланец. Причината за това била, че подс. И. искал да се похвали пред момичетата, при които отивали. Ланецът бил златен и доста голям с халки вплетени една в друга. Халките били от бяло злато. Св. А. дал на подсъдимия ланеца и последния го сложил на врата си. Тръгнали за село Асеновци. Докато пътували майката на А. се обадила и той говорил с нея. След това св. А. казал, че трябвало да отидат до гр. Ловеч, тъй като майка му била изпратила пари и трябвало да ги изтегли. В Ловеч пристигнахме някъде към 15.00 часа. Св. А. казал на шофьора да го остави на центъра в гр. Ловеч, защото трябвало да отиде до банката и изтегли парите. Подсъдимия и шофьора отишли до Автогарата с колата. Подс. И. казал на шофьора да го изчака на автогарата, тъй като имал работа и среща с момичета. След, като слязъл от колата и без да го види шофьора, подсъдимия отишъл до Заложната къща, която се намирала на около 20 метра от гарата в близост до една градинка. В заложната къща, подс. И. свалил синджира от врата си и го дал да го измерят. Момчето, което било в заложната къща бил св. Христофор Петков. Той бил син на собственика на къщата. Св. Петков попитал подсъдимия, защо си продава синджира. Подсъдимият му отвърнал, че бил на жена му и им трябвали пари, с които да си платят сметките. Св. Петков измерил синджира, който бил 22 грама. За него подсъдимия получил сумата от 700 лева, след което се върнал обратно при колата, която го чакала на гарата. Тръгнали с колата към пазара. Спрели пред един магазин до пазара за дрънкулки. В него продавали калъфи за телефони и други дребни неща. От този магазин подс. И. купил един синджир подобен на този, които заложил — жълт, но не от злато, а от тенекия. Купил го за около 10 лв. и си го сложил на врата. Надявал се св. А. да не се усети за синджира. Подсъдимия се качил в колата и казал на шофьора да кара до центъра на града, откъдето да вземат пострадалия и да се приберат в с. Крушуна. След като св. А. се качил в колата тръгнали за селото. Пострадалия не забелязал нищо. Не забелязал, че синджира бил сменен, бил друг. След, като пристигнали в с. Крушуна в колата се качила жената и детето на подсъдимия и тръгнали за с. Асеновци. Жената и детето трябвало да останат в селото при родителите й. След, като пристигнали в късния следобед, шофьора ги оставил и си тръгнал. Св. А. си купил пиене, а подсъдимия получил от него безалкохолно. След това двамата седнали отпред пред магазина, където имало маси. Там седели някъде около час и пострадалия си поискал златния синджир. Подс. И. свалил синджира от врата си и му го дал. После тръгнали при родителите на жена му. В дома на тъста си двамата седнали на масата, хапнали, пийнали, но по едно време св. А. се усъмнил, относно синджира и попитал И.. Подсъдимия му казал, че това бил неговия синджир и го упрекнал, че го обвинявал несправедливо. Подс. И. му обяснил, че било възможно някой в магазина в центъра на с. Асеновци да го е сменил, тъй като пострадалия го бил сложил в джоба си. Подсъдимия предложил да отидат до магазина и да го потърсят. Когато тръгнали към магазина, подс. И. признал на св. А., че му е продал синджира в заложна къща в гр. Ловеч в близост до Автогарата. Купил фалшив синджир от магазин за сувенири в Ловеч и сега се опитал да му го пробута, като негов. Разказал му също, че за синджира получил сумата от 700 лв. Св. А. му заявил, че си искал синджира обратно. Щял да има големи неприятности с баба си и дядо си. Двамата намерили нов превоз и се върнали в с. Крушуна. Прибрали се по домовете си. Били комшии. На другия ден А. братовчедката на А. се обадила по телефона на подсъдимия и поискала да се срещнат. И. отишъл в кафето на центъра на с. Крушуна, което било нейно. Когато отишъл видял майката на А., която го чакала. Казала му, че този синджир, който държала не бил синджира на А. и искали да им върне истинския. Пострадалия също бил там с дядо си и баба си. Оказало се, че всички роднини на А. били там. Били агресивни. Подсъдимия мълчал. Няколко дена след тази случка, подсъдимия отишъл до Заложната къща в гр. Ловеч, за да откупи синджира. Но Заложната къща била в ремонт и не била отворена. След това не се върнал повече в къщата, тъй като похарчил парите.

            В хода на Досъдебното производство била назначена и изготвена Стоково икономическа оценителна експертиза, която е установила стойността на веща предмет на деянието в размер на 1227.60 лв.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. А.К.И. *** е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, като на 02.06.2017 г. в гр. Ловеч, противозаконно присвоил чужда движима вещ — 1 бр. златен ланец на стойност 1227,60 лева., собственост на А.А.А., ЕГН: ********** ***, която владеел.

            Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателства, в това число и от обясненията на подсъдимия И., дадени в хода на съдебното производство, в които същият изцяло признава фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.

            В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – свидетели Х. П. и А.А., които по еднопосочен начин потвърждават обвинителната теза. Съдът констатира, че тези показания са в отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради което също се кредитират.

            Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

            Съдът намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние.

Обсебването е уредено в разпоредбата на чл.206 от НК, като ал.1 от текста го определя, като противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен обект на престъплението обсебване е движима вещ, при това чужда, като е възможно и част от нея да принадлежи на законно основание на дееца. От обективна страна е установено, че инкриминираната вещ се е  намирала във владение на подс. И.. Изпълнителното деяние е осъществен, чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в конкретния случай в свой интерес. Обсебването е резултатно престъпление, то се счита за довършено с общественото засягане на възможността собственика на веща да се разпорежда с нея. Това е следствието от акта на имущественото разпореждане. От друга страна обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес.

Изпълнителното деяние е довършено с продажбата на вещта. Налице е и интелектуалния момент на умисъл за обсебване, тъй като деецът, в случая подсъдимият  е съзнавал, че владее вещта с конкретна цел, но въпреки това се е разпоредил с нея и е използвал парите от продажбата за собствени цели. Несъмнено собственикът на вещта след тези действия на подсъдимия не би могъл да упражнява правото си на собственост. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението е осъществено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е следващите го обществено опасни последици и е целял именно тяхното настъпване.

            Причини за извършване на престъплението, се явяват стремежа към облагодетелстване по лесноосъществим и неправомерен начин.

            При определяне на вида и размера на наказанието на подс. И., настоящата инстанция на осн. чл.373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената опасност на дееца и деянието, чистото съдебното минало, направеното самопризнание,  процесуалното му поведение, семейното му и имуществено положение, както и начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, го осъди на основание чл.206, ал.1 във вр. с чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на 3 / три / месеца лишаване от свобода.

            Тъй като подс. И. не е осъждан на наказание лишаване от свобода, и с оглед данните по делото, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъденият не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

            Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. И. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. И. определеното по - горе наказание.

В съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за имуществени вреди от А.А. против подс. А.И. за сумата от 1227.60 лева, представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, като основателен и доказан, като прие, че подсъдимият с виновното си, противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане и между виновното и противоправно поведение на подсъдимият и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна връзка. Размера на причинените имуществени вреди се установява от заключението на назначената и реализирана в хода на ДП експертиза.

С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция прие, че иска е основателен, като осъди подсъдимият И.,  да заплати на гр. ищец А. сумата от 1227.60 лева, представляваща причинени от престъплението имуществени вреди.

При този изход на процеса, съдът осъди подс. И. да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 93.84 лева, представляваща разноски  за стоково икономическа експертиза.

При този изход на процеса, съдът осъди подс. И. *** сумата от 50,00 лева, представляваща д.т. върху уважения размер на гр. иск.

            Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.                                                                

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: