Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 26.05.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Евгения Гачева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 2012 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2 от КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците К.А.Б., Х.Т.Б. и Т.Т.Г. поддържат твърдение, че претърпяли значителни неимуществени вреди в следствие на причинената смърт на Т.Х.Б., който бил съпруг на първата ищца и баща на втория ищец  и на третата ищца. Вредите настъпили като последица от пътно- транспортно произшествие, което било причинено на 06.10.2012г. на ул. „П.Е.“ в село Кортен, община Нова Загора, поради виновното противоправно поведение на водача на мотоциклет “КТМ 530 ЕХЦ”, (без регистрационна табела), който не бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на събитието. Пострадалият починал в следствие на причинените му травми на 17.10.2012г. След отправяне на писмена претенция, ответникът Г. Ф. определил обезщетение в размер от по 20 000 лева на всеки от ищците и превел сумите, но ищците не били удовлетворени от тяхния размер и в тази връзка, всеки от тях претендира за осъждане на ответника да му заплати разликата до пълния размер на обезщетението, което съответния ищец смята за справедливо и адекватно на размера на действително претърпените неимуществени вреди. При изложените фактически твърдения, К.А.Б., претендира за осъждане на Г. Ф. да й заплати обезщетение в размер на сумата от 60 000 лева, представляваща разлика между общо дължимата (по нейна оценка) сума на справедливия размер на обезщетението от 80 000 лева и вече изплатената сума от 20 000 лева, Х.Т.Б. претендира за осъждане на Г. Ф. да му заплати обезщетение в размер на сумата от 50 000 лева, представляваща разлика между общо дължимата (по ненегова оценка) сума на справедливия размер на обезщетението от 70 000 лева и вече изплатената сума от 20 000 лева и Т.Т.Г. претендира за осъждане на Г. Ф. да й заплати обезщетение в размер на сумата от 50 000 лева, представляваща разлика между общо дължимата (по нейна оценка) сума на справедливия размер на обезщетението от 70 000 лева и вече изплатената сума от 20 000 лева. Всеки от ответниците претендира за осъждане на ответника - да му заплати законната лихва върху посочените по- горе (претендираните) суми, считано от датата на причиняване на увреждането– 06.10.2012г. до окончателното плащане и да заплати направените разноски, вкл. възнаграждение за процесуално представителство.

 Ответникът – Г. Ф., оспорва предявенте искови претенции като заявява становище за тяхната неоснователност. Чрез процесуалните си представители, ответникът поддържа твърдение, че е изплатил на всеки от ищците дължимото застрахователно обезщетение, като се отчита установения действителен /доказан/ размер на вредите и съпричиняването на вредоносния рузалтат с ½ от страна на пострадалия, което мотивира редукция на дължимото обезщетение при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняването на вредоносния рузалтат от страна на пострадалото лице, тъй като твърди, че настъпването на процесното ПТП е резултат и от собственото поведение на пострадалия – осъществено нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДвП и чл. 108 от ЗДвП.  Оспорва обема на релевираните в исковата молба вреди и размера на платимото им обезщетение за тези вреди. Оспорва твърдението, че е изпаднал в забава за изплащане на обезщетение и в този смисъл- твърдението, че дължи лихва за забава, считано от датата на настъпване на процесното ПТП, като се отчита характера на вредите, за които се претендира обезщетението и нормативно регламентирания от чл. 288 КЗ краен срок за произнасяне по предявена пред него претенция за доброволно уреждане на спор по претендирано застрахователно обезщетение. При отхвърляне на исковете, ответникът претендира за присъждане на направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство.

Третото лице- подпомагаща страна – З.Д.И., оспорва основателността на предявените искове, като поддържа становище за тяхната неоснователност. Счита, че поради особеното си качество, ответникът -Г. Ф. не може да бъде задължаван да изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ над вече доброволно изплатените суми на обезщетението. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради факта, че преди настъпването на удара, пострадалият грубо нарушил задълженията си по чл.113, ал.1 от ЗДВП и по чл. 108, ал.1 от ЗДвП.  Оспорва иска за мораторна лихва, като поддържа становището на ответника в тази насока, към което препраща. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и от съдържанието на приета като доказателство Присъда №14/26.03.2013г. по НОХД № 99/2013г. на ОС Сливен се установява, че на 06.10.2012г. на ул. „П.Е.“ в село Кортен, община Нова Загора - поради виновното противоправно поведение на водача на мотоциклет “КТМ 530 ЕХЦ” (без регистрационна табела), изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП - настъпило пътно- транспортно произшествие, в следствие на което била причинена смъртта на Т.Х.Б..

Не се спори и съдът приема за установено, че гражданската отговорност на собственика и водача на мотоциклета “КТМ 530 ЕХЦ” (без регистрационна табела) не е била застрахована по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на събитието. Впрочем, такава застраховка не би могла да бъде сключена, в хипотезата на липсваща регистрация на мотоциклета като МПС в КАТ при МВР.

Страните не спорят и съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници № 139/31.10.2012г. изд. от Кметство на с. Брастово установява брачното правоотношение на пострадалия с пълвата ищца и пряката му родствена връзка на възходящ по права линия от първа степен на втория и третия ищци.

С писмо вх. № 24-01-258 от 30.05.2013г. ищците са отправили писмена претенция към ответника Г. Ф. за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение на основание процесните неимуществени вреди. Претендираните обезщетения са за всеки от тримата ищци съответно в размер на 150 000 лева, 100 000 лева и 100 000 лева. Претенциите са регистрирани като щета № 210125/30.05.2013г. били разгледана на 07.08.2013г. от Управителния съвет на ГФ, като въз основа на неговото решение, на всеки от ищците е било определено обезщетение в размер от по 20 000 лева.

С писмо вх. № 24-01-258 от 17.09.2013г. на Г. Ф., което е представено като доказателство още с исковата молба (стр. 11 от делото) ищците са заявили, че не са съгласни с размера на определеното обезщетение, след като са били писмено уведомени за Решението на Управителния съвет на ГФ - относно дължимостта на претендираното обезщетение и относно точния му размер за всеки един от тях. Със същото писмо, ищците са посочили актуални банкови сметки за изплащане на определените размери на обезщетенията.

Не се спори и от представените и приети като доказателства платежни документи /на лист 77-78 от делото/се установява, че на 18.09.2013г. ответникът е превел по посочена от ищците банкова сметка *** лева - за всеки един от ищците.

В дадените пред съда показания, свидетелката И.Р.Б.заявява, че възприела действията на пострадалия Т.Х.Б. непосредствено преди настъпване на процесното ПТП, на което също била очевидец. Според възприятията на свидетелката, пострадалият предприел пресичане на пътното платно при „нормален“ /междинен между бавен и бърз/ ход, а на мястото от което предприел пресичането и навлязъл на пътното платно на ул. „П.Е.“ в този момент имало спрени автомобили. Автомобилите били поне три на брой, а свидетелят навлазъл на пътното платно между спрелите автомобили. След като пресякъл по- голмата част от пътното платно, пострадалият не се качил на тротоара, а продължил да се движи по самото пътно платно, успоредно на успоредно на бордюра. На това място настъпил и сблъсъка на пешеходеца (пострадалия) с мотоциклета. Мястото на пресичането било в непосредствена близост до завой на пътя. В близост до мястото на пресичането имало и кръстовище. Свидетелката била разпитвата и от органите на досъдебното производство, в това процесуално качество.

В дадените пред съда показания, свидетелят С.Г.С.заявява, че имал непосредствени впечатления от емоционалното състояние на ищцата Т.Т.Г.. С останалите двама ищци, свидетелят не поддържал близки и непосредствени социални контакти, поради което, за тяхното състояние той нямал преки на блюдения. Според свидетеля – ищцата Т.Г. „страда от загубата на своя баща“. Според впечатленията на свидетеля, те (ищците) разчитали на пострадалия, понеже се занимавал с търговия на дребно – търгувал със зърно, а с получените пари подпомагал децата си. След смъртта на пострадалия при пътния инцидент, ищците вече изпитвали сериозни материални затруднения, защото им липсвало подпомагането. Според свидетеля, животът на ищците се променил, защото изнемогвали финансово. Свидетелят знаел, че ищцата Т.Г. получила инсулт и инфаркт и според свидетеля, тези две заболявания се породили именно поради смъртта на баща й.

В дадените пред съда показания, свидетелят П.П.Т.заявява, че имал непосредствени впечатления от емоционалното състояние на ищцата К.Б. и на ищеца Х.Б. след смъртта на техния съпруг и баща Т.Б.. Според свидетеля, тримата ищци и даже три деца много разчитали на пострадалия, който „ги издържал“. Именно по тази причина, след смъртта му ищците изнемогвали финансово. Пострадалият изкупувал зърно и посредством някаква търговска дейност, за която свидетеля „не знае точно“ подпомагал тримата ищци и семействата им. В резултат от смъртта на Т.Б., ищците изпитали сериозен дефицит на средства за издръжка, а Х.Б. получил „сърдечни проблеми“ и очаквал в близко време да се яви пред ТЕЛК ,за да му отпуснат пенсия.

Заключението на приетата без оспорване от страните съдебна автотехническа експертиза, която е изготвена от вещо лице Х.И. (специалност: технология и безопасност в автомобилния транспорт) предоставя следните изводи за подлежащите на установяване факти:

·         Изчисленията на вещото лице сочат, че при настъпване на ПТП процесния мотоциклет се е движил със скорост от 56 км/ч. и при тази скорост на движение, опасната зона на спиране на мотоциклета е по- голяма от разстоянието, между мястото, от което движещия се по пътното платно пешеходец е създал опасност за движението. При това положение, ударът с пешеходеца е бил предотвратим за водача.

·         Пешеходецът /пострадалия/е предприел пресичане от дясно на ляво спрямо посоката на движение на мотоциклета. Пресичането не е осъществено перпендикулярно, а под остър ъгъл /косо - според терминологията на вещите лица/. Мястото на удара между мотоциклета и пешеходеца се намира върху пътното платно, на разстояние около 2, 50 до 3,5 метра от бордюра. Няма данни за хоризонтално маркирана пешеходна пътека в близост дзо мястото на пресичането.

·         Според спецификата на пътната ситуация в момента на настъпването на ПТП (близко разположен завой на пътя, ограничаващ видимостта, спрели на пътното платно автомобили) и главно с оглед неустановената субективна възможността на водача на мотоциклета - да възприеме пресичането на пешеходеца, би могла да се определи и възможността за адекватна реакция на водача при създадената опасност. Но наличните данни не изясняват какво е отстоянието между мястото на удара и кръстовището.

·         Няма данни в момента на удара, мотоциклетът да е бил с техническа неизправност, вкл. и на светлините/предни и задни/. Няма данни за извършен редовен годишен технически преглед на процесния мотоциклет , преди настъпването на ПТП.

Заключението на приетата без оспорване от страните комплексна съдебна автотехническа и съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от вещи лица Х.И. (специалност: технология и безопасност в автомобилния транспорт) сачи, че при конкретния механизъм на настъпването на ПТП, пешеходецът е бил ударен странично и смъртта му е била неизбежна, като се отчита факта, че при първоначалната диагностика на състоянието му е установила масивен мозъчен отток.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените искове се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 2 КЗ /отм./, ищците имат право да получат от ответника по- висок размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди, които са настъпили като следствие на противоправното поведение на водач, който не е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Събраните по делото доказателства установяват по необходимия категоричен начин предвидените от чл. чл. 288, ал.1, т. 2 от КЗ /отм/ предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение и доколкото ищците вече са получили от ответника парично плащане - именно на това основание - съдът намира, че с фактически действия ответникът е признал основанието на предявените претенции.

Въпросът, дали Г. Ф. дължи обезщетение в хипотеза на настъпило ПТП с нерегистрирано /т.е без регистрационни табели/ транспортно средство, за което дефинитивно и не би могла да бъде сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ няма да бъде обсъждан подробно – както поради факта, че по него страните не спорят, така и поради факта, че с писмени изявления и фактически действия по изплащане на обезщетение на основание чл. 288 от КЗ /отм./ ответникът е признал основанието, на което се претендира изплащане на обезщетение.

Изразените становища на главните страни в настоящото производство обосновават извода, че главния предмет на спора помежду имсе концентрира върху твърдяното право на ищците - да получат и претендирания по- висок размер на обезщетение, след като вече са получили сумата от по 20 000 лева.

Исковете са процесуално допустими, въпреки осъществената между страните процедура по чл. 288, ал. 9 от КЗ/отм./ Очевидно, волята на законодателя е насочена към разрешаване на споровете чрез спогодба, а не към създаване на някаква особена допълнителна процесуална предпоставка, ограничаваща правото на иск. Впрочем, видно е, че визираните в чл. 288, ал. 11 от КЗ/отм./ три хипотези, при които „може да бъде предявен иск” са всъщност обективно възможните резултати от неуспешно проведените преговори между ГФ и правоимащите лица, при които спогодба относно размера на платимото обезщетение на практика не е била постигната.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

Както вече бе споменато в мотивите на настоящото решение, настоящият съд е обвързан от правните последици на влязлата в сила осъдителна присъда на наказателния съд – в хипотезата на чл. 300 от ГПК – по въпроса за противоправния характер на деянието, извършено З.Д.И..

Предмет на спор между страните в процеса обаче е причинно- следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат, в контекста на направеното от ответника възражение - за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Обсъждайки по същество това възражение – настоящият състав на съда съобрази факта, че в мотивите на Присъда №14/26.03.2013г. по НОХД № 99/2013г. на ОС Сливен, наказателният съд е достигнал до някои правно значими изводи за поведението на пешеходеца Т.Б. /пострадалия/ в момента преди настъпване на процесното ПТП. До същите изводи достигна и заключението на съдебната авто- техническа експертиза, която бе назначена и приета в хода на съдебното дирене в настоящия процес.

Пешеходецът Т.Б. е осъществил груби нарушения на правилата за движение, тъй като е предприел пресичането на пътното платно по неправилен начин- несъответен на императивното правило на чл. 113, ал. 1, т.2 от ЗДвП – преминавайки по диагонал, вместо  перпендикулярно, пострадалият е удължил ненужно пътя си по пътното платно за движение на автомобили, както и времето за пресичане.

Обстоятелството, че в близост до мястото на пресичане на пешеходеца се намира кръстовище, както и че видимостта е ограничена от завой и от спрели автомобили е следвало да бъде съобразена не само от водача на мотоциклета, но и от пострадалия пешеходец - понеже и двамата са участници в движението. На задълженията на водачите да бъдат внимателни към пешеходците, кореспондират задълженията на пешеходците да съобразяват поведението си със скоростта на движение на МПС в момент на пресичане на необозначено за целта място. Фактът, че водачът на мотоциклета е бил санкциониран за своите нарушения никак не оправдава проявата на груба небрежност от страна на пострадалия.

Пострадалият впрочем, е допуснал и още едно очевидно нарушение на задълженията на пешеходците при движение по улицата, за което се съдържат данни както в показанията на свидетелката Б., така и в заключението на съдебната авто- техническа експертиза. Нарушението се изразява в следното: След като е предприел пресичане, пострадалият не е довършил преминаването на зоната на пътното платно, като вместо да се качи на съществуващия тротоар на улицата, той е продължил с придвижване върху самата пътна лента, а при това- на значително разстояние (около 2, 6 метра) от бордюра – нарушение по чл. 108, ал.2 от ЗДвП.

По изложените съображения, настоящият състав на съда приема за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Отчитайки относителната тежест на споменатите две нарушения и тяхната непосредствена връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП - съдът счита, че приносът на пострадалия за настъпване на произшествието е в обем на 1/3. Този извод следва да бъде взет предвид, при определяне на размера на обезщетението, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Като се има предвид факта, че ответникът е изплатил застрахователно обезщетение, но ищците твърдят че размерът му е неадекватен  на действителния размер на вредите – то основателността на исковете е определена от изводите, които могат да бъдат направени въз основа на събраните доказателства, за характера и обема на вредите, които са релевирани като основание за изплащане на търсеното обезщетение.  

Без съмнение, всеки от тримата ищци попада в кръга от най- близките до пострадалия лица, понеже първата ищца е съпруга на пострадалия, а втория и третия ищци са негови низходящи.

При това обаче, понятието за справедливост, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  не е абстрактно понятие, а подлежи преценка според конкретно установени критерии. Нееднократно в практиката си, ВКС на РБ е подчертавал, че неимуществените вреди не се презюмират – при родствена връзка:  необходимо е да се установи обема на действително претърпяните от вреди

В хода на съдебното дирене, съдът допусна поисканите от ищците свидетели и предостави възможността да им бъдат поставени свободно всички въпроси, които биха изяснили в детайли твърдените от тях факти. Свидетелите бяха разпитани и съдът няма основание да се съмнява в тяхната добросъвестност, но внимателния анализ на свидетелките показания  не може да мотивира необходимия извод, подкрепящ тезата на ищците за значителен обем на неимуществени вреди –емоционални болки и страдания, които ищците твърдят да са претърпели.

Свидетелите С. и Т. изясниха, че болките и страданията на ищците били свързани главно с „притеснението от загуба на финансова подкрепа“, която пострадалия оказвал приживе на децата си – лица на възраст от 49 и 51 години. В контекста на свидетелските показания, става ясно, че понастоящем ищците изпитвали сериозни лични притеснения от факта, че нямало кой да ги издържа вече. Уместно е да се отбележи, че нито един от свидетелите не установи конкретни факти, произтичащи от някакво конкретно негативно емоционално състояние, от типа на онези, на което дефинитивно кореспондира понятието „неимуществени вреди“, поне в общоприетите представи. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира че те без съмнение са дадени обективно и добросъвестно (напр. свидетелят С. добросъвестно заявява, че слабо познава ищцата К.Б., но познава другите двама ищци). Но при оценката на свидетелските показания, настоящият състав на съда не би могъл и не би трябвало да пренебрегне факта, че тези показания никак не установяват твърдения в исковата молба значителен обем на неимуществени вреди – обем, който може да обоснове изплащане на значително по- висок размер на обезщетенията от онзи, който вече е бил изплатен от ответника Г. Ф. на всеки един от ищците.

Уместно е да се отбележи, че „притеснението поради загубена финансова подкрепа и издръжка“ което според показанията на свидетелите очевидно изчерпва напълно същността на болките и страданията на ищците– никак не се вписва в юридическата характеристика на понятието за неимуществена вреда, като тип вреда, а още по- малко с възприетите в обществото представи за подобен тип вреди. Загубата на средства за издръжка, предоставени от починалия също е вид вреда - но вреда от типа на имуществените. Напротив- имуществените вреди не са свързани с финансови подбуди и се дължат заради установена емоционална и духовна привързаност и последвало емоционално страдание от загубата на близък.  Смесване на имуществени и неимуществени вреди не трябва да се допуска, особено в правораздавателната дейност и ако би било допуснато- би противоречало на добрите нрави.

Все пак, съдът отчита, че в хода на съдебното дирене бяха събрани косвени доказателства, че ищците и лицата са от кръга на най- близките, а от друга - пострадалия им е предоставял доброволно финансови средства за издръжка, въпреки своята преклонна възраст и тяхната възраст /съответно на 49 и 51 години/.

При събраните доказателства, съдът намира, че дължимото на ищците застрахователно обезщетение следва да бъде определено по справедливост в размер на сумата от по 45 000 лева не всеки от тях.  Оценявайки събраните в хода на настоящия процес доказателства – съдът намира, че претенцията на всеки от ищците, да получи обезщетение в по- висок от посочения размер е напълно недоказана със събраните доказателства.

Споменатата сума, определена като справедлив размер на обезщетението за всеки от ищците, следва да бъде редуцирана с размер на 1/3 – съобразно установения принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - до размер на 30 000 лева. Именно обезщетение в размер на сумата от по 30 000 лева, ответникът Г. Ф. е бил длъжен да изплати на ищците, по отправената от всеки ищец писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - като се отчитат конкретните доказателствата за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия и конкретните доказателства за обема на неимуществените вреди, които ищците твърдят да са претърпели.

С оглед факта, че ищците вече са получили обезщетение в размер от по 20 000 лева, ответникът следва да бъде осъден да им заплати на всеки от ищците - К.А.Б., Х.Т.Б. и Т.Т.Г.  - аритметичната разлика между вече изплатената сума и пълния дължим размер на обезщетение, което възлиза на 30 000 лева.

Мотивиран от изложеното, в заключение съдът намира, че всеки от ищците е легитимиран да получи от ответника - допълнително сумата от по 10 000 лева, а в частта за разликата над посочената сума, до пълния претендиран размер от К.Б. за сумата от 60 000 лева, от Х.Б. за сумата от 50 000 лева и от Т.Г. – за сумата от 50 000 лева, исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Претенцията на ищците - за осъждане на ответника да им заплати законната лихва върху сумата на присъдения (допълнителен) размер на обезщетение е основателна, но само за отчасти.

С исковата молба, ищците претендират за осъждане на ответника, да изплати обезщетение, считано от датата на настъпването на деликта т.е. от 06.10.2012г.                   Това искане е очевидно неоснователно, логически некореспондиращо с посочените в исковата молба факти – особено като се отчита, че дори релевирания източник на вредите (смъртта на пострадалия от ПТП) е осъществен не в деня на настъпването на ПТП, а няколко дни по- късно на 17.10.2012г.

При това, доколкото пасивно легитимиран да изплати обезщетението е Г. Ф., а не пряко делинквента, респ. неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – моментът за изпадане на ответника в забава, е изрично уреден в специалната нормативната разпоредба на чл. 288, ал.7 от КЗ /отм./. Срокът е тримесечен и се изчислява от предявяването на обоснована писмена претенция пред Ф.а.

Тъй като писмената претенция за изплащане на обезщетение пред Г. Ф. е била предявена от ищците на 30.05.2013г. - то ответникът е бил длъжен както да се произнесе, така и да изплати дължимия размер на обезщетението в срок до 30.08.2013г.

Събраните в настоящия процес доказателства установиха, че именно на 30.08.2013г. ответникът е наредил банков превод за изплащане на сумата от по 20 000 лева за всеки от ищците. Но с оглед становището на настоящия съд по дължимия размер на обезщетението, следва да се приеме, че именно на 30.08.2013г. ответникът е изпаднал в забава да изплати остатъка от по 10 000 лева, който се дължи на всеки един от ищците. По изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците законната лихва върху дължимата сума от по 10 000 лева, за периода от 30.08.2013г. до деня на окончателното плащане.

Претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 06.10.2012г. до 30.08.2013г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По претенцията на страните за присъждане на съдебни разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - всеки от ищците е легитимиран да получи от ответника разноските, които е направил съразмерно с уважената част от предявения от него иск. Доколкото според представения списък по чл. 80 ГПК- общия размер на направените разноски възлиза на 200 лева, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на  К.А.Б. – сумата от 12 лева, а на Х.Т.Б. и на Т.Т.Г.- сумата от по 10 лева за съдебни разноски в настоящия процес.

Тъй като ищците са освободени от задължението за заплащане на държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – ответникът Г. Ф. следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумата от общо 1200 лева.

В полза на процесуалния представител на ищците- адв. И.Х., следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 2490 лева за процесуално представителство на тримата ищци, при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.

Като съобрази представения от ответника списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство за отхвърлената част от всеки от исковете, в размер на 1730 лева -  по претенциите на Х.Т.Б. и на Т.Т.Г. и в размер на 2330 лева - по претенцията на К.А.Б.. Отделно от това, всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от по 90 лева за съдебни разноски, направени за събиране на доказателства.

Третото лице помагач няма право на разноски и такива не му се дължат.

 Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.А.Б. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. И. Г. Х.,***, на основание чл. 288, ал.1, т. 2 от КЗ /отм./ –сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща дължима разлика над изплатения размер на обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на причинената смърт на Т.Х.Б., поради противоправно поведение на водача на мотоциклет “КТМ 530 ЕХЦ”, (без регистрационна табела), при ПТП на 06.10.2012г., заедно със законната лихва върху посочената сума, изчислена за периода от 30.08.2013г. до деня на окончателното плащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 12 лева (дванадесет лева) за съдебни разноски, като отхвърля предявения иск за присъждане на обезщетение в частта за горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 50 000 лева и предявения иск за присъждане на законна лихва, за в периода от  06.10.2012г. до 30.08.2013г.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Х.Т.Б. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. И. Г. Х.,***, на основание чл. 288, ал.1, т. 2 от КЗ /отм./ –сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща дължима разлика над изплатения размер на обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на причинената смърт на Т.Х.Б., поради противоправно поведение на водача на мотоциклет “КТМ 530 ЕХЦ”, (без регистрационна табела), при ПТП на 06.10.2012г., заедно със законната лихва върху посочената сума, изчислена за периода от 30.08.2013г. до деня на окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 10 лева (десет лева) за съдебни разноски, като отхвърля предявения иск за присъждане на обезщетение в частта за горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 50 000 лева и предявения иск за присъждане на законна лихва, за в периода от  06.10.2012г. до 30.08.2013г.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.Т.Г. с ЕГН ********* и съдебен адресат- адв. И. Г. Х.,***, на основание чл. 288, ал.1, т. 2 от КЗ /отм./ –сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща дължима разлика над изплатения размер на обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на причинената смърт на Т.Х.Б., поради противоправно поведение на водача на мотоциклет “КТМ 530 ЕХЦ”, (без регистрационна табела), при ПТП на 06.10.2012г., заедно със законната лихва върху посочената сума, изчислена за периода от 30.08.2013г. до деня на окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 10 лева (десет лева) за съдебни разноски, като отхвърля предявения иск за присъждане на обезщетение в частта за горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 50 000 лева и предявения иск за присъждане на законна лихва, за в периода от  06.10.2012г. до 30.08.2013г.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. И. Г. Х., с адрес-***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА – сумата от 2490 лева (две хиляди четиристотин и деветдесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство на К.А.Б.Х.Т.Б. и Т.Т.Г. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева), представляваща държавна такса, от чието заплащане ищците са били освободени.

 

ОСЪЖДА К.А.Б. да заплати на Г. Ф. - на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК – сумата от 2 330 лева (две хиляди триста и тридесет) лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Х.Т.Б. да заплати на Г. Ф. - на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК – сумата от 1730 лева (хиляда седемстотин и тридесет) лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Т.Т.Г. да заплати на Г. Ф. - на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК – сумата от 1730 лева (хиляда седемстотин и тридесет) лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Решението е постановено при участието на трето лице- подпомагащо ответника З.Д.И., с адрес ***, Комплекс „Стария възел” № 3, вх.Б.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                          

 СЪДИЯ: