Решение по дело №5861/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 944
Дата: 20 март 2024 г.
Съдия: Мартин Стаматов
Дело: 20233110105861
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 944
гр. Варна, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110105861 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. Р. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В., жк. „В. В.“ № ****, вх. ****, ап. ****, съдебен
адрес: гр. В., бул. „Ц. О.“ №****, ет. ****, офис ****, чрез адв. П. Н. - ВАК, с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на „С. к.“ ****, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С. ******, р-н „С.“, ул. „С.“ № ****, ет. ****, че не
му дължи сумата от 4054,90 лева, представляваща неустойка за непредставено
обезпечение по чл. 6 от Договор за паричен заем К. № **** от 13.07.2022г.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 13.07.2022 г. между ищцата и ответното дружество е
сключен Договор за паричен заем К. № *****, по силата на който дружеството се
задължило да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
2000 лв., а ищцата се е задължила да върне предоставената сума на 18 бр. месечни
погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на
40.05 % и годишен процент на разходите 48.06 %. Посочено било, че общата сума за
плащане е в размер на 2803.10 лева. Съгласно чл. 3 от горепосочения договор Т. Г. се
задължила да заплати първите четири вноски по 66,75 лева, а останалите
четиринадесет по 181,15 лева. В договорът било предвидено задължение от заемателя в
срок от три дни от усвояването на кредита да предостави обезпечение, по начина и
реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на договора за заем
– поръчител или банкова гаранция. При непредставяне на обезпечение по чл. 6.1 от
Договора било предвидена неустойка в размер на 4054,90 лева, която се начислявала
автоматично и заплаща разсрочено по 199,85 лева към погасителната вноска,
включваща главница и лихва, като размерът на общото задължение е на стойност 6858
лева. Сочи се, че клаузата за неустойка при неосигуряване на обезпечение, което
задължение става изискуемо след сключване на договора за кредит, е в противоречие
1
със ЗПК и ЗЗП, и с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета да се предотврати безотговорното кредитиране. Твърди, че договорът
е наименован „индивидуален“, но е сключен при общи условия, а не при индивидуално
договаряне. Също така счита, че дължимите суми за неустойка следва да бъдат
включени в обхвата на ГПР и има нарушение в посочения процент на ГПР, тъй като
не съответства на действително приложения. Ищцата счита, че договорът е нищожен
на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като тази уговорка накърнява добрите нрави и води до
неоснователно обогатяване на кредитора и нарушава принципа на справедливост.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен
отговор от редовно уведомения ответник. С писмено становище преди проведеното
открито съдебно заседание излага твърдения за съответствие на уговорената клауза със
императивните норми на ЗЗП и ЗПК и добрите нрави по см. на ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – Договор за паричен заем К. №
****/13.07.2022г., се установява, че: На 13.07.2022г. между страните е сключен
договор за паричен заем, по силата на който дружеството се задължило да предостави
на кредитополучателя сума в размер на 2000 лв., а ищцата се задължила да върне
предоставената сума на 18 бр. месечни погасителни вноски, при фиксиран годишен
лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите 48,06
%. Общата сума за плащане е посочена в размер на 2803,10 лева, като първите четири
вноски са по 66,75 лева, а останалите четиринадесет по 181,15 лева. В чл. 6 от договора
било предвидено задължение от заемателя в срок от три дни от усвояването на кредита
да предостави обезпечение, по начин и реда съобразно условията на чл. 33, ал. 1 от
Общите условия на договора за заем – поръчител или банкова гаранция. При
непредставяне на обезпечение в чл. 6.1 е предвидена неустойка в размер на 4054,90
лева, която се начислявала автоматично и заплаща разсрочено по 199,85 лева към
вноските по погасителния план посочен в чл. 4 от Договора, като размерът на общото
задължение е 6858 лева.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 21 ал.1 ЗПК и чл. 146 ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143 ал. 1 т. 5 ЗЗП и чл. 26 ал.1 пр. 3 ЗЗД.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже положителните факти, от
които черпи изгодни за себе си правни последици – наличието на сключен между
страните договор за потребителски кредит и пороци водещи до нищожност на чл. 6 от
него, респ. ответникът следва да установи, че клаузата за неустойка в сключения между
страните договор е уговорена в съответствие с императивните норми на ЗЗД, ЗПК и
ЗЗП.
Ищецът сочи като правопораждащ юридически факт за предявения иск, договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), поради което процесното правоотношение се регулира от материалноправните
норми на посочения специален закон, в редакцията му, действаща към момента на
сключване на договора, които норми са императивни и за спазването им съдът следи
служебно, предвид нормата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г/, касаеща нищожността
по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител – в т.см. са ТР № 1/2020 от 27.04.2022 год на
ОСГТК на ВКС, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен в
практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-
473/00).
Нормата на чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
2
Претендираното вземане за неустойка произтича от чл. 6 на договора за кредит,
съгласно която неустойка се дължи в случай, че заемателят не предостави в тридневен
срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством
поръчителство или банкова гаранция в размер на общо дължимата сума по договора.
Съдът намира, че такава клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК, върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Т.е.
клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, цели да
заобиколи цитираната норма и респективно по силата на чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна.
Затова нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на това договорно
задължение. В случая е видно, че неустойката е уговорена и разпределена в
погасителните вноски още при подписване на договора. Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение
на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума, излиза и извън
присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване. В противоречие с нормите на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК
е действие на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при
които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания
като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива
плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се
обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя.
Предварително разпределена и пресметната на отделни вноски неустойка, събирана по
начин, идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на това споразумение
към потребителски договор като средство за заобикаляне на императивна забрана на
чл. 143 ал.1 т. 5 ЗЗП, тъй като представлява неустойка уговорена в необсонавно висок
размер. Доколкото съдът е длъжен да извърши служебно проверка за това дали
предявеното вземане не произтича от нищожна клауза, искът следва да се уважи.
Предвид уважаването на иска по основно въведените възражения, не следва да
се обсъжда евентуалното за противоречие с добрите нрави, като се вземе предвид и
практиката на ВКС, според която съдът не е обвързан от заявената от ищеца
последователност на кумулативно заявените основания за нищожност на правна
сделка, а следва да ги разгледа според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност
от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките –
каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липсата на форма - Решение № 199 от 12.07.2016г. на
ВКС по гр. д. № 583/2016г., IV г.о., ГК; Решение № 106 от 01.03.2011г. по гр. д. №
1460/2009г. на IV г. о. ВКС; Решение № 97 от 08.02.2013г. по гр. д. № 196/2011г. I г. о.
ВКС; Решение № 198 от 10.08.2015г. по гр. д. № 5252/2014г. IV г. о. ВКС и др.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80
ГПК и доказателствата за реалното им извършване – вносна бележка за държавна такса
и договор за правна помощ са в общ размер са на стойност 862 лв. като адвокатското
възнаграждение е в минималния размер посочен в чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004г. на
ВАдвС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 пр. 1
ЗЗД вр. чл. 21 вр. чл. 10а, чл.11, чл. 19 ЗПК и чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 ал. 1 т. 5 ЗЗП,
че Т. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., жк. „В. В.“ № ****, вх. *****,
3
ап. *****, не дължи на „С. к.“ ****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр. С. *****, р-н „С.,“, ул. „С.“ № ****, ет. *****, сумата от 4054,90 лева,
представляваща неустойка за непредставено обезпечение по чл. 6 от Договор за
паричен заем К. № ***** от 13.07.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „С. к.“ *****, ЕИК ******* да
заплати на Т. Р. Г., ЕГН ********** сумата от 862 лв. разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4