Присъда по дело №1043/2019 на Специализиран наказателен съд

Номер на акта: 24
Дата: 16 април 2019 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Мариета Неделчева
Дело: 20191050201043
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр.София, 16.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Специализирания наказателен съд, V-ти състав, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА

                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ  :   1.М.К.

 

                                                                                                              2.Р.И.

 

при секретаря Ивона Мойкина и в присъствието на прокурора Наталия С., като разгледа докладваното от председателя НОХД № 1043 по описа за 2019 година на СНС и въз основа на събраните по делото доказателства

П Р И С Ъ Д И :

 

I. ПРИЗНАВА подсъдимия В.Н.А. - роден на *** г. в гр. В.Т.,  българин, български гражданин, с  начално образование – завършен четвърти клас, живее на семейни начала със Стефка И. З., неженен, безработен, осъждан, понастоящем в затвора - гр. С.З., с адрес ***, ЕГН:**********,

          1.За  ВИНОВЕН в това, че:  В периода от началото на месец ноември  2017 г. до 11.12.2017 г. на територията на Република България ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица (с участници В.Н.А., В.Е.П. (спрямо когото наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 НК), О.А.Б. и други неустановени лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 във вр. с ал.1,  пр.2 от НК, поради което и на осн. чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58 А от НК го,

ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. /представляващо определено наказание от осем години намалено с 1/3 на осн. чл.58А от НК/

На осн. чл.304 от НПК ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН и  ОПРАВДАВА  подсъдимия  В.А. за това да е ръководил посочената по – горе организирана престъпна група за периода от средата на 2017 г. до началото на месец ноември 2017 г.

2.ПРИЗНАВА подсъдимия В.Н.А., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че: В периода 21.11.2017 г. - 11.12.2017 г. на територията на Република България, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), О.А.Б. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у различни лица от гр.С.З.заблуждение, че участват в полицейска операция по залавянето на телефонни измамници и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 40 479, 15 лв. /четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, като причинената вреда е в големи размери, както следва :

-на 21.11.2017 г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), О.А.Б. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у С.К.П. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това й причинил имотна вреда в общ размер на 39 779,15 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки);

-на 11.12.2017 г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), О.А.Б. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у К.П.С. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това й причинил имотна вреда в размер на 700 лв. (седемстотин лева) - престъпление по чл. 211, пр.2 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал. 4 вр.ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК, поради което и на осн. чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58А от НК го,

ОСЪЖДА на Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. /представляващо определено наказание от шест години намалено с 1/3 на осн. чл.58А от НК/.

НЕ НАЛАГА на осн.чл.45 от НК наказанието конфискация.

 

ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.23 от НК едно общо най-тежко наказание, което подсъдимия А. следва да изтърпи, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.57, ал.1, т.2,б.Б ЗИНЗС СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание.

 ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК времето, през което подсъдимият В.А. е бил задържан, считано от 11.01.2018 г.

 

II.ПРИЗНАВА подсъдимият О.А.Б.роден на *** г. в гр. П.Т., турчин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, понастоящем в затвора- гр. С.З., с адрес ***, и настоящ адрес *** , ЕГН: **********,

1.ЗА ВИНОВЕН в това, че:  В периода от началото на ноември месец 2017 г. до 11.12.2017 г. на територията на Република България участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица (с участници В.Н.А., В.Е.П. - спрямо когото наказателното производство е прекратено па основание чл. 24, ал.1, т.4 НК), и други неустановени лица и с ръководител В.Н.А.) създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с ал.2 от НК, като на осн.чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58А от НК го,

ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА /представляващо определено наказание от четири години намалено с една трета на осн. чл.58А от НК/.

На осн. чл.304 от НПК ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН и  ОПРАВДАВА  подсъдимия  О.Б. за това да е участвал от средата на 2017 г. до началото на месец ноември 2017 г. в посочената по –горе организирана престъпна група.

2. ПРИЗНАВА подсъдимият О.А.Б., със снета по делото самоличност,

ЗА ВИНОВЕН в това, че: За това, в периода 21.11.2017 г. - 11.12.2017 г. на територията на Република България, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго ( за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), В.Н.А. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у различни лица от гр.С.З.заблуждение, че участват в полицейска операция по залавянето на телефонни измамници и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 40 479, 15 лв. (четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки), като причинената вреда е в големи размери, както следва :

-на 21.11.2017 г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), В.Н.А. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у С.К.П. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това й причинил имотна вреда в общ размер на 39 779,15 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) ;

-на 11.12.2017  г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), В.Н.А. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у К.П.С. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това и причинил имотна вреда в размер на 700 лв. (седемстотин лева) - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1  вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК, поради което и на осн. чл.373, ал.2 във вр. с чл.58 А от НК го,

ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ /представляващо определено наказание от три години намалено с една трета на осн. чл.58А от НК/.

НЕ НАЛАГА на осн.чл.45 от НК наказанието конфискация.

На осн. чл.304 от НПК ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН  подсъдимия О.Б. за това да е извършил престъплението по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК в качеството на извършител.

ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.23 от НК едно общо най-тежко наказание, което подсъдимия О.Б. следва да изтърпи, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание.

ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК времето, през което подсъдимият О.Б. е бил задържан, считано от 11.01.2018 г.

 ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимите В.Н.А. и О.А.Б. да заплатят солидарно на гражданския ищец С.К.П. *** сумата от 39 779,15 лева ( тридесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) представляваща причинени й имуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимия В.А. престъпление по  престъпление по чл. 211, пр.2 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал. 4 вр.ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК, а за подсъдимия О.Б. престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал. 4 вр. ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане.

    ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимите В.Н.А. и О.А.Б. да заплатят  на гражданския ищец К.П.С. *** сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща причинена й имуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимия В.Н.А.

престъпление по  престъпление по чл. 211, пр.2 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал. 4 вр.ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК, а за подсъдимия О.Б. престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал. 4 вр. ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието 11.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.2 от Тарифа за държавните такси подсъдимите В.Н.А. и О.А.Б., всеки един от тях, да заплатят по сметка на СНС всеки един от тях сумата от 809,58 лв./осемстотин и девет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща дължима държавна такса върху уважената стойност на предявените граждански искове.

  

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативния специализиран наказателен съд в 15-дневен срок по реда на чл.318 и сл. от НПК, считано от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

 

 

1.

     

 

 

2.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ

към присъда

по НОХД № 1043/2019 година

по описа на СНС

 

Специализираната прокуратура е внесла за разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинение срещу В.Н.А., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, с постоянен адрес *** Макариополски, № 2, осъждан, ЗА ТОВА, ЧЕ :

1. В периода средата на 2017 г. до 11.12.2017 г. на територията на Република България ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица (с участници В.Н.А., В.Е.П. (спрямо когото наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 НК), О.А.Б. и други неустановени лица) с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 във вр. с ал.1, пр.2 от НК  

и 2. За това, че: В периода 21.11.2017 г. - 11.12.2017 г. на територията на Република България, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), О.Б. (извършител) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у различни лица от гр.С.З.заблуждение, че участват в полицейска операция по залавянето на телефонни измамници и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 40 479, 15 лв. (четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки), като причинената вреда е в големи размери, както следва :

-                      на 21.11.2017 г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), О.Б. (извършител) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у С.К.П. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това и причинил имотна вреда в общ размер на 39 779,15 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки);

-                      на 11.12.2017 г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго ( за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), О.Б. (извършител) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у К.П.С. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това и причинил имотна вреда в размер на 700 лв. (седемстотин лева) - престъпление по чл. 211, пр.2 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК.

 Със същия обвинителен акт в Специализирания наказателен съд е внесено за разглеждане и обвинение срещу О.А.Б., ЕГН **********, роден на *** г. в гр.П.Т., турчин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, осъждан, ЗА ТОВА, ЧЕ:

                        1.В периода средата на 2017 г. до 11.12.2017 г. на територията на Република България участвал организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица (с участници В.Н.А., В.Е.П. (спрямо когото наказателното производство е прекратено па основание чл. 24, ал.1, т.4 НК), други неустановени лица и с ръководител В.Н.А.) създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с ал.2 от НК.

                        2.За това, в периода 21.11.2017 г. - 11.12.2017 г. на територията на Република България, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като извършител, с В.Е.П. (извършител), В.Н.А. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у различни лица от гр.С.З.заблуждение, че участват в полицейска операция по залавянето на телефонни измамници и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 40 479,15 (четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки лева, като причинената вреда е в големи размери, както следва :

-                      на 21.11.2017 г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго ( за съучастниците си) имотна облага в съучастие като извършител, с В.Е.П. (извършител), В.Н.А. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у С.К.П. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това й причинил имотна вреда в общ размер на 39 779,15 лева ( тридесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки);

-                      на 11.12.2017 г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като извършител, с В.Е.П. (извършител), В.Н.А. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у К.П.С. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това и причинил имотна вреда в размер на 700 лв. (седемстотин лева) - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал. 2 вр.ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК.

Съдебното производство по делото е протекло по реда на Глава 27 от НПК, чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимите са признали всички факти изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Съдът е одобрил това самопризнание на подсъдимите с нарочно определение съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК след като е установил, че се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства. Съдът е обявил също така, че ще се ползва от самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурор С. от Специализираната прокуратура намира обвинението за доказано и моли, съдът да признае подсъдимите В.А. и О.Б. за виновни по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения, като им наложи наказания около средния размер предвиден в съответните норми на НК.

Повереникът на гражданския ищец С.К. – адв.А., моли съдът да уважи предявения от доверителката му граждански иск, тъй като претърпяните от същата имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от едно от деянията, за които подсъдимите В.А. и О.Б. се признават за виновни.

Гражданската ищца К.С. моли съда да осъди подсъдимите да й възстановят отнетата сума от 700 лева.

Адв.М.М., защитник на подсъдимия В.А., в пледоарията си, излага твърдения, че въпреки, че подзащитният му е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, същият следва да бъде признат от съда за невиновен и оправдан по всички повдигнати му обвинения. Излага твърдения, че подзащитният му не е участвал при реализиране на престъпленията по чл.321 от НК и чл.211 от НК. Намира, че липсват доказателства събрани в хода на досъдебното производство в насока виновността на доверителя му. Излага аргументи в насока, че участието на подзащитният му В.А. в престъпните деяния не е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият В.А. е направил самопризнания по чл.371, т.2 от НПК, като е признал фактите изложени в обостоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изразява съжаление.

            Адв.М., защитник на подсъдимия О.Б., намира, че въпреки, че производство се разглежда по реда на чл.371, т.2 от НПК, обвинението по отношение на подзащитният й не е доказано по категоричен и безспорен начин. Намира, че изключително смекчаващо вината на подзащитният й обстоятелство е това, че същият въпреки, че е осъждан, в един дълъг период от време, не е извършвал престъпления. Моли в случай, че съдът признае за виновен подзащитният й, да му определи по-леко наказание с оглед на това, че обвинението не е доказано, както и като вземе впредвид това, че подсъдимият вследствиена деянието е получил единствено сумата от 1 150 лева. Сочи, че съдът следва да определи по отношение на подзащитният й наказание при условията на чл.58А, ал.4 вр. с чл.55 от НК. Намира, че предявените срещу подзащитният й граждански искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са доказани, предвид обстоятелството, че същият не е получил цитираните в гражданските искове суми.

Подсъдимият О.Б. е направил самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК, като е признал фактите изложени в обостоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Моли в последната си дума за справедлива присъда.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият В.А. през 2017 г. живеел в гр. Г.О., ул.“И.М.“ и бил известен още сред своите съграждани с прякора „***". Същият от много години се занимавал с измами по телефона. В началото на дейността си той мамел хората с това, че им продавал резервни части, а в последствие сменил историите, чрез които ги заблуждавал. Подсъдимият В.А. бил многократно осъждан. Съгласно справката му за съдимост същият е осъждан с Присъда № 1212/27.11.2007 г. по НОХД 1159/2006 г. на PC-В.Т., влязла в сила на 28.11.2008 г., с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал.1, т.4 вр. 209, ал.1 вр. 26 вр. чл. 20 ал.2 НК и му било наложено наказание 7 (седем) години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. С определение № 1068/07.09.2009 г. постановено по НЧД  3287/09 г. на РС-Пловдив, влязло в сила на 29.09.2009 г. съдът групирал наложените на подсъдимия В.А. наказания по няколко присъди, подробно описани в акта, в едно общо най-тежко наказание в размер на 7 (седем) години лишаване от свобода, като на основание чл. 24 НК увеличил наложеното общо най-тежко наказание с 1 (една) година и 6 (шест) месеца и постановил наложеното най-тежко общо наказание в размер на 8 години и 6 месеца да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. С Определение №377/30.10.2015 г. по ЧНД № 297/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр.Л., в сила от 06.11.2015 г., обв. В.А. бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от 10 месеца и 15 дни от наложеното му на основание чл. 24 НК по предходно осъждане наказание от 2 години лишаване от свобода. След последното си излизане от затвора, където търпял наказание лишаване от свобода за измами, в средата на 2017 г., подсъдимият В.А. преценил, че с честен труд не може да изкара парични средства необходими му за жизнения стандарт, който искал да поддържа, и за това в края на октомври 2011 г. измислил схема за осъществяване на престъпни посегателства (измами) срещу собствеността на отделни граждани на територията на Република България.

С оглед  на предходния опит на подсъдимият В.А., същият преценил, че би могъл да използва насадения у населението страх, общественото недоволство и съпротива срещу телефонните измамници. Подсъдимият А. измислил схема, при която потенциалните му жертви трябвало да бъдат въведени в заблуждение, че участват в полицейска операция по залавянето на телефонни измамници, като му дадат всички парични средства, с които разполагат, с цел залавянето на тези измамници с паричните средства. С оглед измислената схема, подсъдимият А. не можел да извърши намисленото престъпление сам, тъй като за осъществяване на престъпленията били необходими няколко души, които координирано да реализират измамливи действия по отношение на различни граждани и други които на място да вземат дадените или изхвърлени пари.

В началото на ноември месец на 2017 г. в гр.Г.О. той се свързал със свои познати лица, част от които били криминално проявени (между които обв. В.П., известен още с прякора „***" и други лица, останали неустановени при разследването) и ги запознал с престъпния си замисъл за бързо и лесно набавяне на средства чрез измами, като им разяснил начина, по който предвиждал да бъдат извършвани тези измами. Срещите си подсъдимият А. провеждал в питейни заведения, находящи се в района на ЖП-гарата в гр. Г.О.. Лицата, на които подсъдимият А. споделил замисъла си (обв. В.П. и другите лица, останали неустановени при разследването) възприели идеята му за бърза печалба по описания начин и задружно се включили в нейното изпълнение, под негов контрол. По този начин започнало структурирането на престъпна група, създадена с цел извършване на телефонни измами в страната, а именно престъпления по чл.209 и следващите от НК.

Подсъдимият А. като най-опитен и като човекът, който измислил схемата за реализиране на измами, поел ръководството на групата и организирал дейността, която щял да изпълнява всеки от участниците в нея, в изпълнение на общия престъпен замисъл за постигане на целения от групата резултат. Неустановените при разследването лица приели да изпълняват ролята на „въртачи" (още наричани "викачи"), които да се обаждат по телефон на случайни граждани на територията на страната и да ги въвеждат в заблуждение  да поддържат същото у тях, разказвайки им различни истории, които винаги завършвали с това, че адресата на обаждането трябвало да им даде пари - било, защото бил убеден, че ще му се случи нещо лошо; било че измамници нападнали негов съсед, който не им бил съдействал; било защото бил убеден, че участва в полицейска операция по залавянето на телефонни измамници. Подсъдимият В.П., който междувременно в хода на разследването починал и поради това наказателното производството било прекратено спрямо него с Постановление от 11.06.2018 г. на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НПК – л.60-61, т.3 от ДП (същият не е придобил качеството на подсъдим, поради това и в мотивите се сочи като обвиняем), бил натоварен от ръководителя на групата подсъдимия А. със задачата да намери „доверени" хора ( т. нар. „мулета"), които да ходят по различните адреси, посочени им от последния, да вземат парите от измамените лица и да му ги носят. Лицата, които В.П. намирал трябвало да бъдат проверени и препоръчани от него на подсъдимия А.. Така в началото на месец ноември 2017 г. подсъдимият П. се спрял на лица от своя кръг познати, които били осъждани или с криминални прояви, нямали редовни доходи и били склонни към извършване на престъпления зада си набавят парични средства за ежедневната си издръжка. С оглед на поетата задача същият се срещнал в началото на ноември месец с подсъдимия О.Б., известен още като „***“, и му обяснил естеството на работата. Подсъдимият Б. живеел в с.*** при майка си, като в същото населено място живеел и обв.В.П.. Същият се съгласил да изпълнява ролята на „праткаджия“ или „муле“ в престъпното сдружение, тъй като бил безработен и разбрал, че ще му се плаща за действията, които извършва. Още от самото начало подсъдимия Б., когато приел да работи като праткаджия знаел, че подсъдимия В.П. и другите лица „въртачи“/“викачи“/, които се обаждали по телефоните и въвеждали различни граждани в заблуждение, работели под ръководството на подсъдимия В.А.. Подсъдимият В.А. поддържал връзка с подсъдимия О.Б. опосредено чрез подсъдимия В.П., с цел запазване на конспиративност. 

Подсъдимият А. като ръководител на участниците в престъпната сдружение ги снабдявал с телефонни апарати и предплатени СИМ- карти, от които се обаждали „викачите", с което ги подпомогнал, да осъществят изпълнителните деяния, целени от тях. Част от тези предплатени СИМ-карти били на румънски оператор. С цел конспиративност, в инкриминирания период подсъдимия А. и някои от членовете на престъпното сдружение под негово ръководство (т. нар. „въртачи"/"викачи"), посетили района на гр. Букурещ в Република Румъния, откъдето се обаждали на непознати телефонни номера в България. Същите пътували до Румъния за да не бъдат засечени от правоохранителните власти и да не може да бъдат проследявани и подслушвани чрез оперативните способи посочени в НПК и ЗСРС. Пътуванията и престоят им били организирани от подсъдимия В.А.

През втората седмица на ноември месец 2017 г. подсъдимия А. и „викачите", които до приключване на разследването по делото не били установени, се настанили в различни стаи в хотел в околностите на румънската столица правейки се, че не се познават. След това „викачите" звънели по телефоните, предоставени им от подсъдимия А., на случаен принцип на непознати телефонни стационарни номера в различни градове в България. Подсъдимият В.А. контролирал и начина, по който „викачите" въвеждали или поддържали заблуждението на отделните граждани, в резултат на което последните се разпореждали с имуществото си. Когато някой от „викачите" успеел да въведе в заблуждение конкретно лице, той уведомявал подсъдимия А., който по телефона разпореждал на В.П. да заведе или да изпрати подсъдимия О.Б. на конкретния адрес, за да вземе парите. В зависимост от особеностите на конкретния случай, подсъдимият А. сам или чрез В.П. упътвал подсъдимия Б. до  съответния адрес. След като подсъдимия Б. вземел парите, подсъдимия А. го контролирал по открита телефонна линия до срещата му с Петков и след това до момента, докато Петков не му предаде пакета с парите. Противозаконно придобитите суми и ценности от измамените лица се отчитали на подсъдимия В.А., който ги съхранявал в дома си. Той разпределял и сумите, които следвало да получи всеки един от участниците в групата след реализираната измама. Подсъдимият В.А. бил съпричастен към общата престъпна дейност на групата през цялото време на съществуването й.   

Функциите на В.П., като участник в структурата на престъпната организация, се изразявали в извършване на активни действия по реализиране на предварително фиксираната користна цел, като именно Петков бил едно от лицата, които оказвали логистиката на групата. Ръководителят на престъпното сдружение - подсъдимия А. му гласувал по-голямо доверие в сравнение с другите участници в групата и често му възлагал самостоятелни задачи (да координира действията на останалите членове на групата, да ги взема от едно място и да ги превозва до друго, той лично да събира парите от „мулетата" и лично да му ги носи, да дава на „мулетата" техния дял от парите и др.). В.П. се намирал в непрекъсната връзка с ръководителя на групата подсъдимия А.. Той спазвал наложената от ръководителя подсъдимия А. конспиративност при контактите, като приел да изпълнява възложеното му от последния задача да намери доверени хора за ,,мулета''/ „праткаджии", които да изпраща и взема по нареждане на подсъдимия А. в или от различни градове в страната, да събира от тях парите, придобити в резултат на измамите и да ги предава на подсъдимия А..

 По-ниско в йерархията на групата се намирали т. нар. „въртачи" (или още "викачи"), които по разпореждане на ръководителя подсъдимия А. и под негов надзор се обаждали по телефона на случайни граждани на територията на страната и ги въвеждали в заблуждение и/или използвали заблуждението им, разказвайки им различни истории, с които ги мотивирали да се разпоредят с имуществото си; държали ги дълго на отворена телефонна линия, научавали адресите и номерата на мобилните им телефони, звънели им и по тях, като в резултат на това им причинявали имотна вреда. Тези участници в престъпното сдружение били под непрекъснат контрол от подсъдимия А., от когото лично получавали нареждания.

Най - ниско в структурата на групата се намирал подсъдимият О.Б., който посещавал адресите, посочени му от ръководителя на групата в различни населени места в страната, вземал пакетите с парите, дадени му от измамените граждани и бързо напускал съответното населено място. Парите подсъдимият Б. предавал на подсъдимия А. не пряко, а чрез чрез В.П.. Подсъдимият А. не желаел да се среща с подсъдимия Б., зада не бъде разкрит и предаден на органите на реда. Своя дял от придобитите по престъпен начин суми, подсъдимия Б. получавал чрез В.П.. Подсъдимият Б. също се намирал под непрекъснат контрол от ръководителя - подсъдимия А., с когото контактувал единствено по телефона. Той стриктно изпълнявал неговите указания за това кога и къде да отиде, по кой маршрут; уведомявал го за пристигането си на адреса и за вземането на „пратката". Подсъдимият А. го контролирал непрекъснато до момента, в който подсъдимия  Б. предавал парите на В.П., който пък ги носел на подсъдимия А.. Подсъдимият Б. от самото начало, когато приел да стане „праткаджия" знаел, че подсъдимият А. е ръководител на групата и че В.П. и „викачите" работели под неговото ръководство.

            За периода от началото на ноември месец 2017 г. до 11.12.2017 г., когато подсъдимите били задържани от органите на реда, описаната по-горе престъпна дейност била прекратена и престанала да функционира. Престъпната група функционирала на територията на области В.Т., Г.и С.З., където преимуществено живеели лицата, пострадали от измамливите действия на участниците й.

Ръководената от подсъдимия В.А. организирана престъпна група, в изпълнение на целта, с която била създадена, осъществила следните деяния, предмет на престъпното сдружение:

 

1.На 21.11.2017 г., около 12,00 часа, на обяд в гр. С.З.св. С.П. ***, живуща ***, получила обаждане на домашния си телефон с номер - **** (Виваком). Мъжът, който й се обадил се представил за комисар Попов" и я попитал дали на този телефон друг път са звънили телефонни измамници. След като жената го уведомила, че това се е случвало преди години, мъжът заявил, че в района действала група от телефонни измамници. Съобщил й, че предната седмица те били влезли в дома на жена от С.З., която отказала да им даде пари и я пребили. Мъжът поискал номера на мобилния телефон на св.П. и тя му го продиктувала - номер ****. След това мъжът затворил стационарната линия и набрал номера на мобилния телефон на свидетелката, по който двамата продължили да говорят. Малко по-късно стационарния телефон в дома на св.П. отново иззвънял и по него се обадил друг мъж, който заявил, че се обаждал от болницата и че св. П. дължала на здравното заведение сума за лечението на свой близък. Мъжът започнал да й обяснява нещо за някаква операция, но след като тя предположила, че това е измама, той започнал да я заплашва по телефона. През цялото това време, св. П. поддържала разговора с първия мъж по мобилния телефон, даже му продиктувала адреса си. Той я убедил да му каже с каква сума пари разполагала в момента в дома си. Мъжът, който се представил, че е от полицията й казал спокойно да хвърли парите през терасата зада не пострада тя, а пък те „полицаите“  щели да й върнат парите, като хванат измамниците. След това я накарал да вземе парите и да ги сложи в торба. Уверил я, че е изпратил свои „колеги" близо да дома й. Вследствие уверенията на „комисаря“ св. П. приготвила всички пари, с които разполагала в дома си - сумата от 30 000 лв (тридесет хиляди лева) и 5 000 евро ( пет хиляди евро, с левова равностойност към момента на деянието 9 779,15 лв.) и ги сложила в синя найлонова торбичка на сиви ромбоиди. После казала на мъжа в коя посока гледал балконът й. Мъжът й казал да излезе на терасата и да пусне парите долу. Когато св. П. излязла на балкона, отстрани на блока, в близост до терасата си видяла да стои около 30-40 годишен, висок около 175-180 см слаб мъж с мургав лице и къса черна коса. Видяла, че е облечен с дънки и тъмно яке и говорел по телефона. Според свидетелката той бил от ромски произход. Тя се поколебала минута-две, но въпреки това пуснала торбичката с парите от терасата и веднага се прибрала, тъй като мъжът й казал по телефона, че може да стане престрелка. Мъжът, с когото св. П. говорела по мобилния телефон я уверил, че всичко е наред и след около десет минути ще й върнат парите. Когато времето изтекло и никой не й се обадил повече, св. П. разбрала, че е станала жертва на телефонна измама и подала сигнал в полицията. В хода на разследването било извършено разпознаване на живо лице, при което св. С.П. разпознала подсъдимия О.Б. като мъжът, когото видяла да говори по телефона на улицата в близост до дома й, и който взел парите. На 21.11.2017 г. подсъдимият Б. *** зада изчака подаването на сигнал и евентуално да отиде да вземе пари предадени му от различни хора вследствие въвеждането им в заблуждение, съгласно нарежданията на подсъдимия А.. Подсъдимият П. му дал телефон апарат със сим-карта, който му бил предаден преди това от подсъдимия В.А., като го предупредил, че на телефона ще му звънят от скрит номер зада му кажат евентуално адреса, където трябва да отиде. Известно време след като подсъдимият Б. ***, подсъдимият А. се обадил по телефона  зада го насочи на кой адрес в гр.С.З.трябва да отиде.

След като жената пуснала торбичката с парите от терасата, по нареждане на подсъдимия А., подсъдимият Б. изтичал и я взел, без да прекъсва телефонната линия с ръководителя на групата. Подсъдимият Б. веднага разбрал, че в торбичката имало пари, тъй като се усещали на пипане. След това отново по указание на подсъдимия А., подсъдимият Б. с такси отпътувал за с.***. През целия път до селото телефонната линия, по която подсъдимия А. разговарял с подсъдимия Б. била отворена, за да се чува шумуленето, ако торбичката бъде отворена. Таксито оставило подсъдимия Б. на автобусната спирка до училището в с. ***. По нареждане на подсъдимия А., подсъдимият Б. седнал и изчакал В.П. да го прибере с колата си.

По същото време, по указание на подсъдимия А., В.П. отпътувал за с. *** с мерцедеса, който управлявал и взел подсъдимия  Б., който го чакал с парите. Двамата отпътували за гр. Г.О., където Петков оставил подсъдимия Б. на гарата, а самият той занесъл торбата с парите,  които обв. Б. му дал в дома на подсъдимия А.. От получената по описания начин сума от пострадалата св. С.П., В.П. и подсъдимия Б. получили общо 2 000 лв. - по 1 000 лв. за всеки един от тях, както и пари за направените „разходи". По-късно П. уведомил подсъдимия Б., че в следващите дни пак щели да ходят до гр.С.З..

От изготвените и приложени по делото справки от мобилните оператори се установява, че за времето от 12,06 часа до 13,36 часа на 21.11.2017 г. стационарния телефон с номер *** (Виваком) в дома на св. С.П. е бил избран общо осем пъти от мобилен телефон с телефонен номер +40722866310 и за времето от 12,27 часа до 13,50 часа мобилния телефон с номер 0885/ 651 289 бил избран един път от мобилен телефон с телефонен номер +**** и четири пъти от мобилен телефон с телефонен номер +****. Международния код (+***) на цитираните избиращи телефонни номера отговаря на мобилен оператор от Република Румъния.  

2.На 11.12.2017 г. св. К.С., на 86 г., пенсионер, била в дома си в гр. С.З., ****Малко след 13,00 часа св. С. получила обаждане по домашния си телефон с номер **** от непознат мъж. Представил се, че е от МВР и че ако не му вярва може да се обади на телефон 66112 зада провери. Той й съобщил, че в момента се провеждала акция по залавянето на телефонни измамници. Мъжът поискал от нея да събере всичките пари, които имала в дома си и да ги пусне през терасата на „техния човек", който щял да дойде веднага и да ги вземе. Парите му трябвали  зада хванат телефонните измамници с тях. Уверил я, че до 17,45 часа вечерта щели да й върнат парите. Докато говорела по стационарния телефон, звъннал мобилния телефон на пострадалата, като някой я търсел от скрит номер. По него й се обадил друг непознат мъж, който я заплашил, че ако не изпълни всичко, което й нареждали, той щял да дойде в дома й и да й „отреже главата". Св. С. се уплашила и събрала всичките пари, които имала в дома си - сумата от 700 лв., увила ги в бял лист и ги сложила в найлонов плик, както й наредил мъжът, който се представил, че е от МВР. Жената няколко пъти излизала на терасата, откъдето видяла, че един среден на ръст мъж, облечен с тъмни дрехи и качулка стои на улицата, до кръстовището с ул."Св. Княз Борис". Като я видял мъжът й махнал, отишъл под балкона и жената му пуснала плика с парите. Като ги взел, непознатият се върнал към ул. "***". През цялото време, докато говорела с непознатия мъж по мобилния телефон, по негово нареждане жената държала отворена линията на стационарния си телефон. Около 19 часа същата вечер, след като никой не й върнал парите, св. С. разбрала, че е измамена. Подала сигнал в Първо РУ – гр.С.З.на 12.12.2017 г.

Същия ден по нареждане на подсъдимия А., подсъдимия Б. *** и зачакал следващи указания в близост до посочения от подсъдимия А., адрес. Той застанал на кръстовището на ул. „****". Подсъдимият Б. видял, как една възрастната жена излязла на терасата на втория етаж на блока срещу него и й махнал с ръка. Когато жената му пуснала парите, подсъдимият Б. ги взел и пак чрез В.П. ги предал на подсъдимия  А.. От получената по описания начин сума от пострадалата св. С., В.П. и подсъдимия О.Б. получили общо 300 лв. - по 150 лв. за всеки един от тях.

От изисканите и приложени по делото справки от мобилните оператори се установява, че за времето от 13,26 часа до 14,46 часа на 11.12.2017г. стационарния телефон с номер 042/68 05 71  в дома на св.К.С. е бил избран общо единадесет пъти от мобилен телефон с телефонен номер +***-, чийто международен код (+40) отговаря на мобилен оператор от Република Румъния.  

В обяснениета си подсъдимият Б. сочи, че е ходил още няколко пъти по същия начин на различни адреси в гр. С.З., гр. Г.и други градове на страната, откъдето вземал различни пакети с пари, които предавал на подсъдимия А. чрез В.П.. Подсъдимият в обясненията си сочи, че не може да посочи конкретни адреси или лица, от където и от които е взел пари по описания начин. 

 

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от направените самопризнания от подсъдимите В.А. и О.Б. по реда на чл.371, т.2 от НПК, които се подкрепят от събраните в досъдебното доказателства както следва: показанията на свидетелите С.К.П. (л.35-36, л.38, т.1), И.П.Т.(т.1, л.40), св. Д.П.Д.(т.1, л.41-42), св.К.П.С. /л.4-5, л.7-8, т.2/, св. Г.А.Х./л.34-36, т.3/, св.И.В.И./л.37-38, т.3/, св.П.Я.П./л.39-40, т.3/, св.З.И.З./л.41-43, т.3/, обяснения на подсъдимия В.А., дадени пред защитник (т. 1, л. 10-11), обяснения на подсъдимия О.Б., дадени пред защитник (т.1, л. 19-20), обяснения на обвиняемия В.П., дадени пред защитник (т.1, л. 28-30),  и писмени доказателства: протокол за разпознаване на лица и предмети (л.39, т.1), писмо ведно със справка от Виваком (л.30-31, т.1), 3 бр. декларации за семейно и материално състояние (л.34-36, т.1), справка за съдимост на В.А. (л.58-60, т.1), справка за съдимост на О.Б. (л.62-63, т.1), справка за съдимост на В.П. (л.65-66, т.1),  справка от Виваком (л.26-28, т.2), справка от Теленор (л.29-30, т.2), от НОХД №2628/2018 г. по описа на СНС - справка за съдимост на подс.В.А. (л.106-110), справка за съдимост на подс.О.Б. ведно с бюлетините за съдимост (л.112- 132), справка от НСлС (л.158), справка от Агенция по вписванията изх.№11-00-2207/30.10.2018 г. (л.159), справка от ГДИН, МП (л.160-161).    

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

1.По обвинението за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1, пр.2 от НК за подсъдимия В.А. и за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК за подсъдимия О.Б. 

 

Съдът след преценка на всички доказателства намира, че подсъдимият В.А. от субективна и обективна страна е реализирал престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 във вр. с ал.1,  пр.2 от НК като: В периода от началото на месец ноември 2017 г. до 11.12.2017 г. на територията на Република България ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица (с участници В.Н.А., В.Е.П. (спрямо когото наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 НК), О.А.Б. и други неустановени лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата създадена с користна цел.

 

Съдът е  признал  подсъдимия О.Б. за виновен в това, че:  В периода от началото на ноември месец 2017 г. до 11.12.2017 г. на територията на Република България участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица (с участници В.Н.А., В.Е.П. - спрямо когото наказателното производство е прекратено па основание чл. 24, ал.1, т.4 НК), и други неустановени лица и с ръководител В.Н.А.) създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с ал.2 от НК.

Легалната дефиниция на понятието организирана престъпна група се съдържа в чл.93, т.20 от НК. Според този текст организираната престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. Очертаната по-горе организирана престъпна група с ръководител подсъдимия В.А. и участници В.П., О.Б. и други неустановени по делото лица изпълняващи функциите на т.нар. „въртачи“ или „викачи“, отговаря както на количествения, така и на темпоралния критерий залегнал в разпоредбата на чл.93, т.20 от НК. Престъпната деятелност е осъществявана от повече от три лица, които са постигнали съгласие помежду си за един дълъг период от време да осъществяват престъпления наказуеми с лишаване от свобода за повече от три години, а именно такива по чл.209 от НК. Налице е трайност и устойчивост на престъпните връзки между подсъдимите В.А., В.П. и О.Б., като тази дейност е установено по безспорен начин от доказателствата по делото, че са я извършвали за периода от началото на месец ноември 2017 г. до 11.12.2017 г., когато са задържани подсъдимите А. и Б. и е преустановена дейността на групата. Изразен лидер и ръководител в това престъпно сдружение е  подсъдимия А., който е давал разпореждания на участниците, поставял им е задачи да звънят на различни телефонни номера в РБългария от предоставените им от същия телефонни апарати и сим карти, следял за тяхното изпълнение, като и участниците в сдружението са се отчитали на него за постигнатите цели. Той издавал разпореждания в кой град да се търсят потенциални жертви на измама, с какво да бъдат заблудени, кой каква роля да изиграе, кога да се обади и т.н. Цялостната дейност на другите дейци протичала при дадените от него изрични заповеди и указания и то в насока имуществено обогатяване, което било цел на групата.

Паричните средства, които т.нар. „мулета“ получавали от жертвите на измамата били предоставяне на подсъдимия А., който вземал решение по какъв начин да бъдат разпределени те между участниците. Обикновено парите от реализираните измами се разделяли по следния начин: 50% за „въртачите“ – тези които въвеждали и поддържали заблуждение у различни граждани чрез обаждане по телефона и 50% за подсъдимия А. и В.П.. От полагащата се на подсъдимия А. сума било заплащо и възнаграждение на подсъдимия Б. за пренасяне и транспортиране на пратката съдържаща пари, взети от въведените в заблюждение граждани. От доказателствата по делото се установява, че групата действала на територията на РБългария, като предпочитани населени места са гр.С.З., гр.Габраво и други вблизост до гр.Г.О., където живеел ръководителя на престъпната група.

Така изградената престъпна структура, описана по-горе в мотивите на съда, се отличавала с висока степен на организираност - функциите между отделните участници в нея били ясно разпределени, като всеки от участниците извършвал различна дейност, подчинена на общата престъпна цел. Съгласуваността и екипността при извършване на престъпните деяния сочи за наличие на трайност, утвърденост на действията и отлична координация между ръководителя и отделните членове на престъпното формирование. Същевременно, всички участници в групата имали ясна представа за престъпния характер на развиваната дейност, съзнавали това и изградили система за сигурност, при която контактите им на живо се свеждали до минимум, или били по телефона, като те често сменяли номерата, от които разговаряли. Наред с това, нейният ръководител подсъдимия В.А. и участниците обвиняемите В.П. и подсъдимия О.Б. и други неустановени при разследването лица, успели да изградят със съвместните си действия и координирано поведение едно структурирано трайно сдружение, което било създадено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които законодателят предвиждал наказания лишаване от свобода повече от три години, каквито били намислените и осъществените на практика от престъпното формирование престъпления по чл.209 от НК. В своята престъпна дейност престъпното сдружение преследвало и користна цел придобиване на имотни облаги от извършените престъпни посегателства против собствеността на отделни физически лица и разпределянето им между участниците в същото.

            Съдът е признал подсъдимите В.А. и О. Б. за невиновни и ги е оправдал за това В.А. да е ръководил посочената по – горе организирана престъпна група за периода от средата на 2017 г. до началото на месец ноември 2017 г., а подсъдимият О.Б. да е участвал в група за същия период от време. От съвкупния доказателствен материал и най- вече от обясненията на подсъдимия В.А., О.Б. и В.П. се установява, че групата е започнала да функционира в началото на ноември месец 2017 г.

            От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, като подсъдимите В.А. и О.Б. са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване. Всеки един от тях е имал съзнанието, че действията му са обвързани с действията на останалите членове на престъпното сдружение и те са насочени към участието в престъпна група създадена с цел да върши престъпления по чл.209 от НПК и с користна цел. Подсъдимият А. е имал съзнанието, че чрез действията си ръководи участниците в престъпното сдружение, като им давал нареждания по какъв начин да реализират телефонните измами, подбирал района, в който да се обаждат те, следял за изпълнение на дадените задачи и постигнатите резултати.

 

2. По обвинението за престъпление по чл.211, пр.2 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за подсъдимия В.А. и по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за подсъдимия О.Б..

 

Съдът е намерил, че подсъдимият В.А. от субективна и обективна страна е извършил престъпление по чл. 211, пр.2 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал. 4 вр.ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК, като: В периода 21.11.2017 г. - 11.12.2017 г. на територията на Република България, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), О.А.Б. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у различни лица от гр.С.З.заблуждение, че участват в полицейска операция по залавянето на телефонни измамници и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 40 479, 15 лв. /четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, като причинената вреда е в големи размери, както следва :

-на 21.11.2017 г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), О.А.Б. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у С.К.П. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това й причинил имотна вреда в общ размер на 39 779,15 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки);

-на 11.12.2017 г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), О.А.Б. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у К.П.С. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това й причинил имотна вреда в размер на 700 лв. (седемстотин лева).

От самопризнанията на подсъдимият О.Б. подкрепени със събраните по делото доказателства в хода на досъдебното производство се установява, че същият е извършил престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1  вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК, като: В периода 21.11.2017 г. - 11.12.2017 г. на територията на Република България, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго ( за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), В.Н.А. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у различни лица от гр.С.З.заблуждение, че участват в полицейска операция по залавянето на телефонни измамници и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 40 479, 15 лв. (четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки), като причинената вреда е в големи размери, както следва :

-на 21.11.2017 г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), В.Н.А. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у С.К.П. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това й причинил имотна вреда в общ размер на 39 779,15 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) ;

-на 11.12.2017  г. на територията на Република България, с цел да набави за себе си и за другиго (за съучастниците си) имотна облага в съучастие като помагач, с В.Е.П. (извършител), В.Н.А. (помагач) и други неустановени лица, възбудил и поддържал у К.П.С. *** заблуждение, че участва в полицейска операция по залавяне на телефонни измамници и с това и причинил имотна вреда в размер на 700 лв. (седемстотин лева) -

 

Съдът е признал за невиновен подсъдимия О.Б. за това да е извършил престъплението по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК в качеството на извършител и го е признал за виновен, за това че е действал в качеството на помагач.

От обсъдените по-горе и кредитирани от настоящия състав на съда доказателствени източници се установи по безспорен начин, че на инкриминираните от държавното обвинение дати 20.11.2017 г. и 11.12.2017 г. две жителки на гр.С.З.– св.С.К. на 45 г. и К.С. на 86 г., били въведени в заблуждение чрез телефонни обаждания, че се провежда полицейска операция за задържане на измамници, и че сумата ще послужи за залавяне на престъпниците от органите на МВР, като това заблуждение било поддържано отново по телефона. За да бъде осъществен състава на измамата, е необходимо деецът, когато действа в качеството на извършител, да е възбудил у едно лице заблуждение или да поддържа възбуденото такова, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, като в съзнанието на пострадалия трябва да е създадена такава невярна представа, която да доведе до акт на имуществено разпореждане, в резултат, на който за последния да настъпи имуществена вреда. В случая анализа на събраната по делото доказателствена съвкупност води на извода, че фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт се свързват с конкретно поведение на подсъдимите. Установи се по безспорен начин, че действително основна роля във въвеждането на гражданскище ищци К.С. и С.П. в заблуждение са имали останалите неизвестни и неразкрити съучастници на подсъдимите В.А. и О.Б., който с обаждане по телефони, започващи с код +** – кода на *** са създали невярна представа за съществуването на основание за предаване на парична сума от двете пострадали, а именно, че се провежда полицейска операция за задържане на измамници. Ролята и на двама подсъдими и в двата случая обаче се субсумира под хипотезата по чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, доколкото с действията си са подпомогнали преките извършители да реализират състава на това престъпление и да установят фактическа власт по отношение на предмета на престъпление, след осъществените два акта на имуществено разпореждане от въведените в заблуждение лица.

Подсъдимият В.А. подпомогнал пътуването на част от т.нар.“въртачи“/“викачи“ до ***, осигурил им е телефонни апарати и румънски сим карти, зада звънят на различни граждани в България, предимно на стационарни телефони, тъй като такива притежават възрасти хора, които са уязвими и по-лесно се въвеждат в заблуждение. Давал е напътствия на т.нар.“въртачи“ или „викачи“ какъв механизъм да използват зада въведат гражданите в заблуждение и същите да се разпоредят с тяхно имущество, вследствие на което да получат имотна облага. Освен координацията, която е извършвал подсъдимия А. по отношение на действията на фактическите извършители, същият по телефона или чрез В.П. е напътствал подсъдимия О.Б., който изпълнявал ролята на „муле“ или „праткаджия“, къде да отиде зада вземе парите, с които пострадалия се разпорежда вследстве на въвеждането и поддържане на заблуда, как същия да се оттегли от адреса, на кого да предаде парите и т.н.

Подсъдимият Б. според дадените указания, осигурявал транспортиране на сумите от едно място на друго, след като обикновено са хвърлени като пакет през  тераса от въведения в заблуждение пострадал, с което е способствал установяване на фактическа власт върху паричните средства от страна на извършителите и на другия помагач подсъдимия В.А.. Това възбуждане на заблуждение от страна на неизвестните извършители и поддържане на вече възбуденото у пострадалите от неустановените по делото съучастници, съизвършители е съставомерно, защото няма друга цел, освен визираната престъпна такава по чл. 209, ал. 1 НК, а именно да набави за себе си имотна облага и то е осъществено с конкретни действия, описани по – горе при изложение на осъществената фактическа обстановка, в което се осъществява и конкретният принос на подсъдимите в осъществяване на инкриминираната деятелност от неизвестните извършители, мотивиращо и извод относно формата на съучастие по отношение на привлечените към отговорност лице, а именно помагачество. Като резултат, след като се е стигнало до възбуждане на заблуждение у гражданския ищец С.П. и гражданския ищец К.С. и впоследствие поддържано у всяка от тях относно основанието за предаване на паричната сума, поведението на подс. О.Б. е довело и до престъпния резултат, свързан с подпомагане на дейността по реализиране целта на деянието – придобиване на имотна облага, обосноваващ съставомерност по чл. 210, ал. 1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 НК чрез фактическо подпомагане на придобиване, на държането и транспортиране на паричните средства в изпълнение на указанията на подсъдимия В.А., тяхното предаване чрез В.П. на подсъдимия В.А. и по този начин способстване за придобиването им от подсъдимите в това число и лицата фактически извършители на измамливите действия, които в хода на разследването не са установени.  Престъпниян резултат на престъплението по чл.209, ал.1 от НК се изразява в акт на разпореждане от страна на пострадалите, мотивиран от създадената у тях и впоследствие поддържана невярна представа за основанието и качеството на лицето, в чиято полза го прави, довело до довършване на престъплението.

Причиняването на имотна вреда на пострадалите и нейният размер са безспорно установени по делото и са доказани от кредитираните от съда гласни доказателства – показанията на свидетелките С.П. и К.С.. Имотната вреда е в размер съответно на 40 479, 15 лв. (четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки), от коите 39 779,15 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) за С.К.  и на 700 лв. за К.С.. Налице е и специална цел у подсъдимите - да набавят за съучастниците си и за себе си имотна облага, изразила се в получената част от отнетите пари в размер на подсъдимия Б. в размер на 1000 лв. от първата измама и 150 лв. от втората измама, а за подсъдимия А. цялата останала сума, от която същият дал част и на останалите участници в измамливите действия. Към инкриминирания период подсъдимият Б. вече е бил наясно, че не само участва в тъй наречените телефонни измами, но и че това му носи известни доходи - при положение не е получавал никакви доходи към онзи момент. С действията си всеки един от подсъдимите е допринесъл за осъществяване на изпълнителното деяние.

Така, осъществени са две измами на датите 21.11.2017 г. и 11.12.2017 г., които са реализирани при една и съща обстановка като последващите деяния от субективна и обективна страна са продължение /при използването на един и същ механизъм дори/, през непродължително време /чл. 26, ал. 1 НК/, с оглед на което, налице е едно, продължавано престъпление, с посочената по - горе правна квалификация. Размерът на престъплението покрива от обективна страна вменения на подсъдимите квалифициращ признак "големи размери", тъй като общата стойност на причинените вреди възлиза на сумата от 40 479, 15 лв. (четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки, или над 70 минимални работни заплати, приет за определящ, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. по н. д. № 1/98 г., ОСНК и Постановление № 141 на МС от 13.07.2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието. Съгласно това ПМС размера на минималната месечна работна заплата за страната е 460 лева, от което следва, че "големи" размери на предмета на престъплението е налице винаги, когато стойността му надвишава 32 200 лева. Касае се за измама в големи размери, като случаят не е маловажен, с оглед характера на измамата, начина й на осъществяване, както и с оглед броя на лицата, осъществили разпореждане с имущество, определящи самото престъпление, като такова с висока степен на обществена опасност.

 По отношение на подсъдимия В.А. безспорно е установено по делото, че същият е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, Б.А от НК, като е реализиран състава на чл.211 от НК, тъй като същият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл.66 от НК. Съгласно справката му за съдимост същият е осъждан с Присъда № 1212/27.11.2007 г. по НОХД 1159/2006 г. на PC-В.Т., влязла в сила на 28.11.2008 г., с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал.1, т.4 вр. 209, ал.1 вр. 26 вр. чл. 20 ал.2 НК и му било наложено наказание 7 (седем) години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. С определение № 1068/07.09.2009 г. постановено по НЧД  3287/09 г. на РС-Пловдив, влязло в сила на 29.09.2009 г. съдът групирал наложените на В.А. наказания по няколко присъди, подробно описани в акта, в едно общо най-тежко наказание в размер на 7 (седем) години лишаване от свобода, като на основание чл. 24 НК увеличил наложеното общо най-тежко наказание с 1 (една) година и 6 (шест) месеца и постановил наложеното най-тежко общо наказание в размер на 8 години и 6 месеца да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. С Определение №377/30.10.2015 г. по ЧНД № 297/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр.Л., в сила от 06.11.2015 г., обв. В.А. бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от 10 месеца и 15 дни от наложеното му на основание чл. 24 НК по предходно осъждане наказание от 2 години лишаване от свобода. В справката за съдимост също така е посочено, че на 30.10.2015 г. подсъдимият В.А. е изтърпял така наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по ЧНД №3287/2009 г. на РС – Пловдив, от което следва, че не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ преди да извърши деянието по чл.211 от НК, а именно от 21.11.2017 г до 11.12.2017 г.

Съдът прие, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при условията на пряк умисъл – те са съзнавали, че с действията си подпомагат лицата, неизвестни извършители, въвели в заблуждение и поддържали такова у пострадалите с цел последващо разпореждане от тяхна страна да постигнат онзи фактически и правен резултат, към който се стремят и целял настъпване на съставомерните последици, водени от подбудите за извличане по този начин на материална облага, каквато не им се следва, с получаване на възнаграждение и за другиго - на неизвестните по делото съучастници, извършители, като е налице и съзнаване на техния умисъл и специална користна цел.  С Постановление на СП от 21.08.2018 г. /л.26, т.4 от ДП/ на осн. чл.216 от НПК са отделени материали от производството, касаещи участието в инкриминираната дейност на лица останали неустановени в хода на разследването по делото. Всеки един от подсъдимите е имал съзнанието, че извършената измама е в големи размери с оглед получената облага, а подсъдимият А. е съзнавал, че върши деянието при условията на опасен рецидив.

 

 

ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА:

 

           

1.По аргументите на адв.М., защитник на подсъдимия В.А..

По отношение на възражението на адв.М. за престъплението по чл.321 от НК, че липсвало определено време, място и начин на реализиране на престъпната дейност от подзащитния му А., съдът намира същото за неоснователно. Във внесеният в съда обвинителен акт СП е изнесла факти за всяко едно от посочените обстоятелства. Тези обстоятелства се подкрепят освен от направените самопризнания от подсъдимите А. и Б. в съдебното производство по реда на чл.371, т.2 от НПК, и от доказателствата намиращи се в кориците на досъдебното производство – обясненията на подсъдимите В.П., О.Б., В.А., показанията на св.С.К., св.К.С., св.Д.Д., св.Г.Д., св.И.И., св.П.П., св.З.З.и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимите лица дадени в хода на досъдебното производство, както и техните самопризнания в хода на съдебното производство са подредени и логични и си кореспондират както помежду си, така и със свидетелските показания по делото. Обясненията на подсъдимите А., Б. и обв.П. се подкрепят и допълват от показанията на св.С.К. и св.К.С. относно механизмът на извършване на измамата, начина по които са се представяли лицата, които са ги въвели и са поддържали заблуждение у тях, както и лицето, което под предтекст, че е „колега“ на полицая идвал и вземал изхвърлените през терасата от тях парични средства. Показанията на свидетелките са в пълен синхрон с обясненията на подсъдимия Б. дори в конкретни детайли, като например по какъв начин били увити изхвърлените пари, на какъв адрес в гр.С.З.е ходил подсъдимия Б., по какъв начин е напускал мястото на вземане на парите по нареждане на подсъдимия А. и др. Тези гласни доказателства си кореспондират и с писмените доказателства, по отношение на това в какъв времеви период и с какви телефонни номера са провеждали разговори с  пострадалите. Съдът не е съгласен с аргументите изложени от адв.М., че в обвинителния акт ръководенето на ОПГ било описано единствено чрез извършената вторична дейност от подсъдимия А., а именно участието му в двете измами в качеството на помагач. Участието на подсъдимия А. в първото престъпление, а именно ръководене на организирана престъпна група в никакъв случай не изключва участието му в престъплението измама.

По отношение на възражението на адв.М. в насока противоречие в твърденията на прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива на този процесуален документ, съдът намира същото за неоснователно. Подсъдимият А. еднопосочно се твърди от прокуратурата, че е участвал като  помагач при извършване на деянието по чл.211 от НК, като изрично са описани действията, които е извършил и които прокуратурата приема, че се субсумират под разпоредбата на чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК – набавяне на мобилни апарати и сим карти, осигуряване на лице, което да вземе парите от измаменото лице и др. Престъплението по чл.209 от НК е резултатно престъпление и същото се счита за довършено с акта на имуществено разпореждане от страна на пострадалия вследствие, на който в патримониума му настъпва имотна вреда. Последващото разпределение на имотната облага между участниците в престъплението не ги прави непременно извършители на същото, същите могат да бъдат както подбудители, така и помагачи, взамисимост от деяствията, които са извършили зада бъде постигнат престъпния резултат.

На следващо място така както съдът разбира адв.М. възразява, по отношение на това, че самопризнанието на подсъдимия А. не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Това възражение съдът също намира за неоснователно. В хода на разследването са събраните еднопосочени и безпротиворечиви доказателства сочещи, че подсъдимия А.  действително е реализирал състава на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Тези доказателства са обсъдени по-горе в частта касаеща аргументите на защитниците.

Съдът намира, че предложението на адв.М., наказанието по отношение на подзащитният В.А. да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като същият правел самопризнания, без каквито и доказателства да са събрани срещу него по досъдебното производство, е неоснователно и не почива на закона. Аргументите си в тази насока съдът е изложил при обсъждане на доказателствата по делото и при обосноваване размера на наказанието, което е наложил на подсъдимия А..

 

 По аргументите на адв.М.

 

Съдът намира за неоснователно възражението изложеното от адв.М. за недоказаност на обвинението повдигнато по отношение на нейния подзащитен – подсъдимия О.Б. по изложените по-горе мотиви при обсъждане на доказателствата по делото. Също така настоящият съдебен състав е на мнението, че по отношение на подсъдимия О.Б. не е налице хипотезата на чл.58А, ал.4 от НК за определяне на наказанието му по реда на чл.55 от НК. По подробни аргументи в тази насока са изложени в частта на мотивите „Индивидуализация на наказанията“.

 

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА:

 

При определяне на наказанията, които да наложи на подсъдимите В.А. и О.Б., които са признати за виновни, съдът съобрази обществената опасност на извършените деяния и дейците, подбудите за извършване на деянията, както и конкретното участие на всеки от подсъдимите в престъпното деяние, останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне на наказанията съдът съобрази и забраната да утежнява положението на подсъдимите, тъй като в настоящото дело за втори път се разглежда повдигнатото обвинение на подсъдимите В.А. и О.Б., като постановената присъда при първото разглеждане на делото  по НОХД № 2628/2018 г. на СНС е била отменена с Решение №13/27.02.2019 г. на АСНС, поради констатирано наличие на противоречие в мотивите на съда и липса на мотиви. В случая обаче е неприложима тази забрана, тъй като постановената присъда по НОХД №2628/18 г. по описа на СНС е атакувана освен от подсъдимите лица и от представителя на Специализираната прокуратура, който излага оплаквания в протеста си именно по отношение на наложените наказания на подсъдимите, като намира същите за занижени и несъобразени с високата степен на обществена опасност на дейците.

На следващо място с оглед императивното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК, обусловено от облекчената процедура за провеждане на съдебното производство - по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК при декларирано признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимите лица, задължение на съда е да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Този процесуален подход предполага индивидуализацията на наказанието да бъде проведена в лимитирани предели, в рамките на които обаче да бъдат съобразени и оценени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание.

При определяне на наказанието, което да наложи на подсъдимия В.А. за престъплението за което е признат за виновен, а именно с правна квалификация чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. с ал.1, пр.2 от НК, съдът е съобразил високата обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Подсъдимият В.А. с оглед приложената по делото справка за съдимост е осъждан многократно на лишаване от свобода за извършването на тежки умишлени престъпления – предимно насочени срещу имуществото на различни граждани, от което може да се направи извода, че същият демонстрира трайно нихилистично отношение както към чуждата собственост, така и към установения в РБългария правен порядък. В престъпното поведение на подсъдимия В.А. се забелязва извършването на множество на брой измами с правна квалификация чл.209, чл.210 и чл.211 от НК, както и градиране на престъпното му поведение с оглед натрупания опит в тази област до ръководенето на организирана престъпна група създадена с цел да извършва измами и с користна цел.  За престъплението по чл.321 от НК от значение за определяне на размера на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия В.А. са периода на действие на групата от началото на ноември 2017 г. до 11.12.2017 г., интензитета на извършване на вторичните престъпления, за които е създадена групата, големия размах и гъвкавост, с които групата действа на една сравнително голяма територия в страната и правната несигурност, която създава сред гражданите с тези си действия. Съдът не констатира смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на гореизложеното съдът е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години и четири месеца. /представляващо определено наказание от осем години намалено с 1/3 на осн. чл.58А от НК/ или около средния размер на наказанието предвиденж за този вид престъпления.

При определяне на наказанието, което да наложи на подсъдимия В.А. за престъплението по чл.211, пр.2 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, съдът отчете механизма на престъпното посегателство, упоритостта на престъпната дейност, стойността на предмета на престъпно посегателство и причинените и невъзстановени вредни последици, които водят на извода за висока степен на обществена опасност на престъплението, довело до изключително сериозно накърняване на имуществената сфера на двете пострадали, като св.К.С. е възрастен човек на 86 г. Ролята на този подсъдим в извършване на престъплението по чл.211 от НК въпреки, че същият е помагач също е от съществено значение – същият активно е подпомагал извършителите на измамата като им е набавял телефони и сим карти на румънски мобилни оператори, осигурявал е настаняването им в мотел или хотел на територията на РРумъния, отговарял и координирал е явяването на човек – в случая подсъдимия О.Б. на място на измамата, който да вземе паричната сума и да я транспортира до него и да му я предаде най-често чрез подсъдимия В.П.. Следва да бъде отбелязано, че и голяма част от незаконно придобитата сума пари останала във владение на подсъдимия А.. Съдът не констатира наличието на смекчаващи вината обстоятелства.

Без да се пренебрегват степента на обществена опасност на деянието и останалите факти, свързани с личността на подсъдимия, в конкретния случай самопризнанията на подсъдимия и коментираните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, не могат да мотивират определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Затова за извършеното от подсъдимия престъпление следва да бъде определено наказание от 6 години лишаване от свобода, около средния размер предвиден за това престъпление. Същото съобразно правилото на чл. 58а ал. 1 от НК следва да бъде намалено с 1/3, поради което подсъдимия ще следва да изтърпи наказание от 4 /четири/ години "Лишаване от свобода", което според съда е съответно на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия.   

Съдът след като е изследвал обстоятелството дали подсъдимия А. има придобито движими и недвижимо имущество и след като е установил, че същият не притежава налично такова на осн. чл.45 от НК не е наложил предвиденото за това престъпление наказание конфискация.

С оглед наличието на предпоставките по чл.23 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание, което подсъдимия А. следва да изтърпи измежду двете наложени му наказание, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На осн.чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС съдът е определи строг режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание. Съдът е бил мотивиран да стори това, тъй като подсъдимия А. е признат за виновен в извършването на умишлено престъпление, като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което подсъдимия е търпял ефективно в затвор /не е било отложено изтърпяването му по реда на чл.66 от НК/.

На осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият В.А. е бил задържан, считано от 11.01.2018 г.

            При определяне наказанията на подсъдимия О.Б. съдът е взел под внимание сравнително високата степен на обществена опасност на деянията, за които му е повдигнато обвинение и високата степен на обществена опасност на самия деец. При определяне на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение, съдът е отчел като отегчаващо вината обстоятелство обремененото му съдебно минало. Подсъдимият Б. видно от свидетелството му за съдимост е многократно осъждан за извършени престъпления против собствеността на различни граждани – по чл.195 от НК, чл.196 от НК и чл.346 от НК, за които не е реабилитиран по реда на чл.88А от НК. Съдът не установи смекчаващи вината обстоятелства. Така при превес на отегчаващите вината обстоятелства  съдът е определил наказание на подсъдимия О.Б. „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което на осн. чл.58А от НК е намалено с 1/3  на две години и осем месеца. Наказанието е определено около минималния предвиден в закона размер. Съдът е намерил, че не са налице основанията за прилагане на чл.55 от НК при определяне на наказанието на този подсъдим, тъй като не е констатирал наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства или на изключително такова.

Подсъдимият Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години /представляващо определено наказание от три години намалено с една трета на осн. чл.58А от НК/. Това наказание е отмерено от съда след като прецени високата степен на обществена опасност на деянието и степента на участие на подсъдимия в него, която е по-малозначителна в сравнение с тази извършвана от подсъдимия А.. Същият е пренасял паричните средства изхвърлени от пострадалите от терасите на жилищата им вследствие на въвеждането и поддържане на измама от други лица. Както посочи съдът констатира оттегчаващо вината обстоятелство – предходните осъждания на лицето, като не констатира смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на това съдът определи наказание в размер на три години при превес на отегчаващите вината обстоятелства, под средния размер на наказанието предвиден за това престъпление, който намали с 1/3 на две години „Лишаване от свобода“.

С оглед на обстоятелството, че лицето не разполага с налично имущество съдът не му е наложил предвиденото наказание конфискация.

След като е преценил, че са налице условията на осн.чл.23 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание, което подсъдимия О.Б. следва да изтърпи, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА.

На осн.чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС съдът е определил общ режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание. Съдът е преценил, че наказанието следва да бъде изтърпяно от подсъдимия Б. при общ режим, тъй като в случая са неприложими ал.1 и ал.2 от същата разпоредба.

На осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият О.Б. е бил задържан, считано от 11.01.2018 г.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

В хода на съдебното производство по делото от пострадалата С.К. е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който моли съдът солидарно да осъди подсъдимите В.А. и О.Б. да й заплатят сумата от 39 977,15 лева, представляваща причинени й имуществени вреди ведно със законната лихва вследствие на извършеното от тях престъпление по смисъла на чл.209 от НК.

От пострадалата К.С. е предявен граждански иск, допуснат от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство срещу подсъдимите В.А. и О.Б. за обезщетяване на причинените й вследствие на извършеното от същите престъпление по чл. 211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал. 4 вр.ал. вр.чл. 26 ал.1 НК за подсъдимия А. и чл.210, ал.1, т.т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26 от НК, имуществени вреди в размер на 700 /седемстотин/ лева ведно със законната лихва от датата на увреждането 11.12.2017 г. до датата на окончателното  й изплащане.

Настоящият съдебен състав следва да отбележи за яснота, че намира, че дължи произнасяне по така предявените граждански искове, въпреки посоченото от АСНС в Решение №13/27.02.2019 г. На л.109 от ВНОХД №30/2019 г.  АСНС е посочил, че в оправдателната част, както и в гражданско-осъдителната й част, като необжалвана и непротестирана и на осн. чл.412, ал.2, т.3 от НПК, постановената по НОХД №********* г. присъда на СНС, 4-ти състав, е влязла в сила, поради което е извън пределите на въззивната проверка. Въпреки тази констатация на АСНС за влизането в сила на определени части от присъдата в диспозитива си е посочил, че отменява изцяло присъда от 03.12.2018 г. по НОХД №2628/2018 г. и делото е върнато на СНС за ново разглеждане от друг съдебен състав. От горното, а и от ТР №5/21.05.2018 г. на ВКС по тълк.дело №5/2017 г. на ОСНК следва, че съдът дължи произнасяне и по предявените граждански искове.

 Съдът, след като призна подсъдимите за виновни по обвинението за престъпление по чл.211 от НК за подсъдимия В.А. и по чл.210, ал.1, т.5 от НК за подсъдимия О.Б., счете предявените  граждански искове от гражданските ищци С.П. и К.С.  за имуществени вреди, пречинени в резултат на престъплението за доказани по своето основание и размер. Непозволеното увреждане, като резултат от престъплението обосновава гражданскоправна претенция за репариране на причинени имуществени вреди чрез присъждане на обезщетение, и процесуалното право за удовлетворяването й с предявяване на иск, по предвидения ред и в регламентираните срокове. В случая съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД -противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между тях и доказана вина на подсъдимите. Както безспорно се установи по делото гражданската ищца С.П. се е разпоредила имуществено със сумата от 39 779,15 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки), а гражданската ищца К.С. със сумата от 700 (седемстотит лева). От показанията на гражданските ищци, дадени в хода на ДП е установено, че това са паричните суми, които са били в тяхна фактическа власт, не са възстановени и представляват причинена им щета. След като подсъдимите са участвали в действиятапо осигуряване на средство и условия за въвеждане на гражданските ищци в заблужение и поддържане на това заблуждение по отношение на подсъдимия А.. Както и по получаване на паричните средства и тяхното транспортиране и след като подсъдимия Б. е получил възнаграждение за тези свои действия, като е бил наясно и с техния произход, то следва и извода, че той също е съпричастен към резултата от това деяние. Предвид това предявените граждански искове се явяват доказани както по основание, така и по размер и като такива следва да бъдат уважени изцяло. По отношение на предявения граждански иск от гражданската ищца С.К., съдът е постановил претендираната сума да бъде заплатена солидарно от подсъдимите В.А. и О.Б.. По отношение на претендираната сума от гражданскита ищца К.С.  съдът е постановил тази сума да се заплати разделно, тъй като не е претендирано солидарното й заплащане от двамата подсъдими.

В предвид на горното съдат е осъдил подсъдимите В.А. и О.Б. да заплатят солидарно на гражданския ищец С.К.П. *** сумата от 39 779,15 лева ( тридесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) представляваща причинени й имуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимия В.А. престъпление по  престъпление по чл. 211, пр.2 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал. 4 вр.ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК, а за подсъдимия О.Б. престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал. 4 вр. ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане.

    Съдът е осъдил подсъдимите на осн. чл.45 от ЗЗД  да заплатят  на гражданския ищец К.П.С. *** сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща причинена й имуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимия В.Н.А. престъпление по  престъпление по чл. 211, пр.2 вр. чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал. 4 вр.ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК, а за подсъдимия О.Б. престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал. 4 вр. ал.1 вр.чл. 26, ал.1 НК ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието 11.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

 

 

 ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Съдът е осъдил подсъдимите  В.Н.А. и О.А.Б. на осн. чл.2 от Тарифата за държавните такси да заплатят по сметка на СНС всеки един от тях сумата от 809,58 /осемстотит и девет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща дължима държавна такса върху уважената стойност на предявените граждански искове.

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

            СЪДИЯ :