№ 9555
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110114932 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Д. Д. с ЕГН **********, чрез адв. М.
М., срещу “А Ф” ООД с ЕИК ххх.
Ищцата твърди, че на 14.05.2022г., сключила с ответника, договор за
паричен заем, за сумата от 1100 лв., платима на 12 месечни вноски. Съгласно
чл.3, ал.2 от договора, ищцата следвало да заплати неустойка в размер на
590,52 лв., разсрочена на 12 месечни вноски.
Ищцата твърди, че клаузата на чл.3, ал.2 от договора, предвиждаща
заплащането на неустойка, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД , вр.
143, ал.1 и чл.146 ЗПК, като противоречаща на добрите нрави, както и като
неравноправна, тъй като същата е в размер на 1/2 от от дължимата сума по
договора за паричен заем, което води до нееквивалентност на престациите,
както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, като заобикаляща закона, поради
нарушение на чл.19, ал.4 и чл.21,ал.1 ЗПК. Ищцата поддържа, че същата
клауза е недействителна, тъй като не е индивидуално уговорена по см. на
чл.146, ал.2 ЗПК. Представят се документи, отправя се искане за присъждане
на разноски.
Ответникът “А Ф” ООД, е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените
искове. Ответникът не оспорва, че на 14.05.2022г., с ищцата са сключили
договор за паричен заем, за сумата от 1100 лв., платима на 12 месечни
вноски. Ответникът оспорва твърденията на ищцата за нищожност на
сключения договор за потребителски кредит/отделни клаузи на същия на
1
основанията, сочени от ищцата. Оспорва твърдението на ищцата, че клаузите
в договора не са били индивидуално уговорени. Поради гореизложеното,
счита че исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Отправя се
искане за присъждане на разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по така предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните договор за
паричен заем №11005776/14.05.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка
в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи
обезпечение, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, и като неравноправна, е допустимо. Налице е
правен интерес от водене на настоящото производство, предмет на което е
искова претенция, касаеща нищожност на договорна клауза от съдържанието
на договор за потребителски кредит, тъй като нищожността може да бъде
релевирана неограничено във времето, както с иск, така и с възражение.
Допълнителен аргумент в насока на допустимост на производството, е че с
оглед правния характер на спора между страните, а именно, че се касае за
спор между лице, притежаващо материалноправното качество на
“потребител” и дружество, предоставящо парични суми, то приложимост
намират разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, по силата на които съдът е длъжен
служебно да следи за наличието на недействителни /нищожни/ клаузи.
Страните по настоящото производство не спорят, че помежду им бил
сключен договор за потребителски кредит №11005776/14.05.2022г., със
съдържанието, посочено в исковата молба.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за
нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение. От представения и приет като писмено
доказателство по делото, договор за потребителски кредит, съдът намира, за
установено, че уговореното по сключения между страните договор за
потребителски кредит, предоставяне на обезпечение, представлява разход по
кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за
потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита
за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Следователно неустоечната клауза се явява разход по кредита и е следвало
да бъде посочена в договора за кредит и включена в ГПР. Като не е сторено
това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
2
размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по
кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Така уговореното клауза за неустойка при непредставяне на
обезпечение, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от
законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия
договор за потребителски кредит.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че както
уговорената между страните клауза за неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита е нищожна на
твърдяните от ищеца основания, така и сключения между страните, договор
за паричен заем №11005776/14.05.2022г., е недействителен на основание
нарушение на императивните разпоредби на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, вр.
чл.22 от ЗПК.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за внесена
държавна такса, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. М. М.,
следва да се присъди сумата от 480 лв. -адвокатско възнаграждение, като
възражението с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, следва да бъде оставено
без уважение, тъй като претендираното възнаграждение е около минимума за
съответното такова, предвиден по Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от ВАдвС.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, клаузата за неустойка, обективирана в Договор
за паричен заем №11005776/14.05.2022г., сключен между Е. Д. Д. с ЕГН
********** и “А Ф” ООД с ЕИК ххх.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, “А Ф” ООД с ЕИК ххх, да заплати
на Е. Д. Д. с ЕГН **********, сумата от 50 лв., разноски за държавна такса
3
по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., “А Ф” ООД
с ЕИК ххх, да заплати на адв. М. М. при АК - П, с адрес на кантората: гр. П,
бул. “П” №ххх, сумата от 480 лв., адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4