Р Е Ш Е Н И Е
№ 702
гр. Пловдив , 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година
в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6688/2019 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 10-0432-000249/10.09.2019
г. на Н. Първо РУ при ОД на МВР Пловдив,
с което на Х.Д.К. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174 ал.1 т.2 от
ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 10 /десет/ контролни точки на
основание Наредба № Із–2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Жалбоподателят Х.Д.К. не се явява в съдебно заседание,
не се явява и упълномощен процесуален представител. Чрез жалбата се иска от
съда да отмени обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно.
Твърдят се допуснати в хода на административното производство съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон – при излагане на обстоятелствата
на нарушението. Прави се и искане за евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН –
като маловажен случай.
Въззиваемата страна Първо РУ при ОД на МВР гр. Пловдив
не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Х.Д.К. *** е правоспособен водач на
моторни превозни средства с придобити категории „В”, „М” и „АМ”. До м. август
2019 г. спрямо него е имало издадени две наказателни постановления за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 10.08.2019 г. около 23.55 ч. на ул. „Крушево“ в гр.
Пловдив, до административен адрес на № 3 на улицата, бил спрян за полицейска
проверка от служители на Първо РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, сред които
свидетелят В.Л. – п. и. водачът на лек
автомобил „Алфа Ромео 145“ с рег. № ********. Автомобилът „Алфа Ромео 145“ с
рег. № ******** се управлявал от жалбоподателя Х.Д.К.. Водачът К. бил изпробван
за алкохол с техническо средство -
„Акотест Дрегер 7410“ с № ARSM-0099, като уредът
отчел наличие на алкохол в издишания въздух в концентрация от 1.12 промила. На
жалбоподателя бил издаден в изпълнение на изискването на чл.3 ал.2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /Загл. изменено с ДВ бр.81/2018 г. – на Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози/ талон за
изследване – с бл. № 0034185, съставен му бил от св. Л. и акт – АУАН с бл. № 157772/11.08.2019
г. – за прието за извършено административно нарушение по см. на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДВП – за нарушаване на забраната за управление на пътно превозно средство
под въздействието на алкохол. Х.К. подписал акта, като в същия вписал, че не
смятал, че бил употребил алкохол. Във връчения талон лицето вписало, че не
приема показанията на техническото средство. Възражения против АУАН не били
направени в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
В указаното в талона време за явяване и медицинско
заведение като място на явяване – в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив в 01.15
ч. на 11.08.2019 г., била взета биологична проба кръв за лабораторно изследване
за наличие на алкохол и концентрацията му в кръвта на лицето, като в изготвения
протокол за медицинско изследване били вписани данни от изследвания, че бил
употребил алкохол – уиски, в количество 300 мл. и във време 10.08.2019 г. - 22.00
ч. Според заключението по изготвеното химическо изследване – по Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина №
498/13.08.2019 г. в изследваните проби кръв, взети от лицето Х.К., се доказва
етилов алкохол в количество 1.03 промила в кръвта.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка, включително и протоколът от химическата експертиза,
административно – наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на
нарушението по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДВП били изложени по сходен като в АУАН
начин, а в диспозитивната част на наказателното постановление били допълнени
обстоятелствата по даването на кръвна проба и установеното наличие на алкохол
според протокола за химическа експертиза от 1.03 промила.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на св. Л., АУАН № 157772/11.08.2019
г., талон за изследване, протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина, протокол за медицинска изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, справки за нарушител/водач, оправомощителна заповед.
Съдът ползва като обективни показанията на свидетеля Л.,
доколкото същите са последователни, логични, съответстват и се допълват от
писмените доказателства по делото, макар и същите да са изключително ограничени
откъм възпроизведени релевантни с оглед на предмета на делото факти и
обстоятелства – месторабота, длъжност, авторство по съставяне на АУАН.
По отношение на АУАН № 157772/11.08.2019 г., съставен
от св. Л., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно
съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта /при
предявяването е изразено само мнение за това дали нарушителят бил употребил
алкохол/, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в
съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател
доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на
вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.
Като годно писмено доказателство се ползва и
протоколът за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръв и урина.
С оглед на така изложената въз основа на събраните
доказателства фактическа обстановка съдът прие, че от страна на санкционираното
лице Х.Д.К. е осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДВП, тъй като на 10.08.2019 г. около 23.55 ч. в гр. Пловдив на ул.
„Крушево“ до № 3 е управлявал пътно превозно средство – лек автомобил „Алфа
Ромео 145“ с рег. № ********, под въздействие на алкохол – с концентрация на
алкохол в кръвта на водача над 0.8 промила, а именно от 1.03 промила,
установена по надлежния ред – съгласно чл.1 ал.3 пр.4 от Наредба № 1/19.07.2017
г. – с химическо лабораторно изследване – обективирано в Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина №
498/13.08.2019 г., въпреки забраната за това.
Концентрацията на алкохола според съда – взета
стойност според химическото лабораторно изследване по Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина №
498/13.08.2019 г. – съобразно чл.3а т.2 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. /доколкото жалбоподателят в издадения му талон
е оспорил показанията на техническото средство/ - от 1.03 промила, е
категорично доказана въз основа на наличните по делото основно писмени в тази
насока непротиворечиви доказателства. Според настоящия съдебен състав няма
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалваното НП
относно обстоятелствата на процесното административно нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДВП – относно посочването на концентрация на алкохол у водача,
установена и въз основа на техническото средство, и въз основа на химическото
изследване, същественото в случая е, че и при двата начина на установяване на
концентрацията на алкохол – и двата предвидени в чл.1 ал.3 от Наредба №
1/19.07.2017 г., а вторият ползван по аргумент от чл.3а т.2 от същата Наредба,
че установената концентрация на алкохол у водача жалбоподател К. е в границата над
0.5 на хиляда, и то над 0.8 на хиляда, до криминализиращата вече като
престъпление по чл.343Б ал.1 от НК от 1.2 на хиляда. Това, че в НП е указано
като структурно място в диспозитивната част на самото постановление, че е било
извършено лабораторно изследване и е посочена концентрацията на алкохол по
протокол за химическа експертиза съставлява според съда нарушение, но не се
преценя за съществено, не ограничава санкционирания във възможността му да
разбере за какво е предприета реализацията на административна отговорност
спрямо него.
Управлението пък на автомобила „Алфа Ромео 145“ с рег.
№ ******** от страна на жалбоподателя също се приема от съда въз основа на
доказателствената съвкупност по делото за категорично доказана.
Нарушението според настоящата инстанция е подведено
правилно и от актосъставителя в АУАН, и от административно – наказващият орган
в НП към уреждащата състава му правна норма, изложени са всички обстоятелства
на това нарушение в описателната част на НП, така че наказаното лице нарушител
да е наясно в всички елементи от състава на вмененото му за извършено
административно нарушение.
Следва да се посочи от съда, че автомобилът е пътно
превозно средство по см. на §.6 т.10 от ДР на ЗДВП, а и моторно превозно
средство по см. на §.6 т.11 от ДР на ЗДВП, и за К. като водач на такова ППС
важи въведената в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП забрана да го управлява под въздействие
на алкохол. Лице водач на моторно превозно средство се намира под въздействие
на алкохол, така че да бъде административно отговорен, когато тази концентрация
на алкохол е в диапазона от 0.5 до 1.2 промила – толкова колкото е отчело и
техническото средство, и химическото лабораторно изследване.
Правилно според съда административно – наказващият
орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.174
ал.1 т.2 от ЗДВП, действаща към момента на извършване на нарушението и към
момента на издаване на наказателното постановление, предвиждаща налагане на
административни наказания в конкретно определени размери – глоба в размер на
1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за управляващия МПС с концентрация на
алкохол над 0.8 промила до 1.2 промила включително. Нито административно – наказващият
орган, нито съдът в последвалото съдебно производство, имат в случая каквато и
да било възможност да редуцират размера на предвидените наказания в насока
евентуално намаляването им, доколкото същите са предвидени от законодателя в
конкретно определени размери.
Не може да се сподели искането за квалифициране на
случая като маловажен такъв по см. на чл.28 от ЗАНН, респ. за отпадане на
административната отговорност спрямо К. за извършеното от него административно
нарушение по см. на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП, доколкото нито са налице
многобройни, нито пък все смекчаващи административната отговорност
обстоятелства. Жалбоподателят е наказван на два пъти по - рано за други
нарушения на правилата за движение, които обстоятелства не сочат на липса на
обществена опасност или на това обществената опасност и на деяние, и на
нарушител да е явно незначителна.
В съответствие с изискванията на Наредба № Із –
2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, е било постановено от административно – наказващият орган в
наказателното постановление отнемането на 10 контролни точки за нарушението по
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП.
В хода на административното производство съдът не
констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да
опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът прие да
потвърди атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10-0432-000249/10.09.2019
г. на Н. Първо РУ при ОД на МВР Пловдив,
с което на Х.Д.К. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174 ал.1 т.2 от
ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 10 /десет/ контролни точки на
основание Наредба № Із–2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно
с оригинала.
ВК