№ 207
гр. К., 1***** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510103277 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищецът ЗАД „********“ АД гр.С., чрез процесуалния си представител
твърди, че на ***** г. автомобил **** **, с рег. № ****, собственост и
управляван от С.И.Б.., при движение по четвъртокласен път от гр. К. към
връх ****** на около 300 м. преди хижа „******" /малката хижа/ при силен
снеговалеж, попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, при което настъпили вреди по автомобила - била повредена предна
лява гума. Свидетел на описаното пътно-транспортно произшествие била
пътуващата в автомобила С. Р. Л..
Твърди още, че за увредения автомобил **** **, с рег. № ****, собственикът
С.И.Б.. е имал сключен договор за застраховка "пълно каско" със ЗАД
"********", за което е била издадена полица № ********, валидна за периода
***2019г. - 2*****г. Във връзка със сключената застраховка "пълно каско" за
увредения автомобил, при застрахователя е постъпило заявление от ****г. за
изплащане на застрахователно обезщетение. Тъй като, според чл.6, т.4 от
Наредба № 13 - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им
при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния
център към Гаранционния фонд /Обн. ДВ бр.8 от 30.01.2009г./ не се
посещават от органите на МВР и не се съставят документи за повреди на
МПС, конто не са причинени от друго ППС, водачът С.И.Б.. и свидетелят на
ПТП С. Р. Л. подписали декларация пред застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие. По искане на застрахователя, с допълнително
обяснение, изпратено по ел. поща, водачът Б. посочил мястото на
произшествието и предоставил снимки, направени от него на място. От
страна на ЗАД "********" бил изготвен опис на претенция № *******/21 от
1
****г., според който са повредени гума предна лява ****** ултра грип
265/40/20, коя го е за подмяна и предна лява лята джанта, която е за ремонт.
Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № ********* от
04.03.2021г., било определено застрахователно обезщетение в размер на
449,71 лв. и тази сума била платена на собственика на увредения автомобил
С.И.Б.. с преводно нареждане от ******г.
Сочи, че при тези обстоятелства за ЗАД "********" било възникнало
регресно вземане по чл.410, ал.1, т. 3 от Кодекса за застраховането срещу
собственика на пътя, на който е станало ПТП - Община К.. С цел доброволно
уреждане на отношенията, от страна на застрахователя била изпратена
регресна покана изх. № Л 03798/27.07.2021г., връчена с обратна разписка на
30.07.2021г. до собственика на пътя -Община К.. С поканата общината била
поканена да плати горепосочената сума, но до настоящия момент няма
отговор или плащане от нейна страна.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ОБЩИНА К., гр. К., ул.
„Розова долина" № 6, Булстат ***, представлявана от Кмета Г.С., да заплати
на Застрахователно акционерно дружество "*******" АД. гр.С. сумата 449,71
лв. представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
********* за нанесени от ответника имуществени вреди на трето
застраховано лице - С.И.Б.., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане. Моли, ответникът да бъде осъден да заплати всички разноски,
направени от ищеца във връзка със съдебното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ОБЩИНА К.
чрез гл. юрисконсулт К. Б..
Сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и Община К. не била
легитимирана да отговаря по него, тъй като не била собственик на пътя, от
състоянието на който се претендира настъпилият деликт. Позовава се на
Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018г. за утвърждаване на
Списък на Републиканските пътища, за приемане на Списъка на
Републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по Републиканските пътища, и приложение № 1 към решението.
Заявява, че Община К. не е била собственик нито към момента на
произшествието, нито в предхождащ го период, нито понастоящем. Затова тя
не била легитимирана да отговаря по предявения иск. Моли съда да прекрати
делото или при отхвърляне на иска да бъдат присъдени направените по
делото съдебни разноски.
С разпореждане на ******. съдът е указал препис от писмения отговор на
ответника да се изпрати на ищеца за становище в 7-дневен срок.
С молба вх. № *****2021 г. ищецът твърди, че преди предявяването на
регресната покана до Община К. и преди подаването на исковата молба в
съда, регресна покана е била изпратена и до ********* - С.З.. При тези
обстоятелства, за ищеца възниквал правен интерес от привличането на
********* - С.З. като трето лице-помагач. Сочи, че на осн. чл.219, ал.1 от
ГПК в първото съдебно заседание по делото от страна на ищеца ще бъде
депозирана пред съда молба за привличането като трето лице на пътната
агенция, чрез нейното териториално поделение, което имало материална и
2
процесуална правосубектност.
В първото съдебно заседание на ******. , по искане на ищеца и на осн. чл.
219 от ГПК по делото е конституирана ********* - С.З. като трето лице –
помагач на ищеца. От страна на третото лице е изразено писмено становище,
че пътят на който е станало процесното събитие не е част от републиканската
пътна мрежа. Представя писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства и изложените становища на
страните е видно, че основните спорни въпроси по делото са свързани с
мястото на настъпване на процесното събитие, от което са произлезли вреди,
които са обезщетени от застрахователя, както и въпросите, свързани със
самият деликт – вида на вредите, механизмът на настъпване на тези вреди,
причинно-следствена връзка между механизъм на настъпване и вреди, както и
относно определянето на застрахователното обезщетение. От страна на
ответника е направено възражение за съпричиняване на вредите от
поведението на застрахованото лице, като ответникът счита, че степента на
съпричиняване е в размер на 95 %.
За изясняване на тези въпроси бяха разпитани свидетели и беше назначена
съдебно-автотехническа експертиза.
От показанията на свидетелите С.И.Б.. и М. Ст. Б. става ясно, че
произшествието с управлявания от С.Б. негов личен автомобил **** **, с рег.
№ **** е станало при усложнена метеорологична обстановка – засилен
снеговалеж. Автомобилът се е движел от гр. К. в посока гр. Ш. и след
разклона за връх ****** в посока върха, като на около 30-40 метра преди
табелата за хижа „******“ попаднал в неравност по пътното платно /дупка/,
която била маскирана от снежна покривка. Вследствие на това, били увредени
предна лява гума и предна лява джанта на автомобила. За мястото на
произшествието, водачът Б. изготвил снимки /представени с исковата молба/
и отбелязал местоположението си на мобилния телефон. В съдебно заседание
на 11.04.2022г., свидетелят показа направеното отбелязване на мобилния си
телефон на съда, на вещото лице и на присъстващите страни по делото.
Въз основа на свидетелските показания на св. С.Б., назначеното по делото
вещо лице Хр. Г. Хр. е посетило на място процесния пътен участък в района
на връх ****** и е изготвило снимка на дупката, която е станала причина за
настъпването на вредите. Към момента на изготвяне на заключението,
дупката е била асфалтирана. Вещото лице, сочи в изготвената съдебно-
автотехническа експертиза, че пътният участък на който е настъпило ПТП на
*****г. не е част от републиканската пътна мрежа, а е път от общинската
/четвъртокласната/ пътна мрежа. Изводите на вещото лице за
местонахождението на дупката не бяха разколебани и от показанията на
свидетеля М.Б., разпитан в съдебното заседание на *****.
От събраните по делото писмени доказателства, разпитът на свидетелите и
заключението на изготвената съдебно-автотехническа експертиза, съдът,
счита за безспорно установено, че мястото, на което са настъпили вредите по
автомобил **** **, с рег. № ****, не е част от републиканската пътна мрежа.
На първо място, този извод следва от представените от ответника приложение
№ 1 към Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018г. и извадки от
сайта на АПИ. Видно от приложение № 1, път .... е третокласен път, който
започва от гр. Г., преминава през Национален парк „Ш.“ и стига до
„Национален парк „******“. Видно от представените от ответника извадки от
3
сайта на АПИ /неотносими като времеви период, тъй като посочената дата в
извадката е 02.02.2017г. и предхожда с повече от 3 години датата на ПТП –
*****г., но относими като информация относно път III – ..../, републикански
третокласен път .... преминава през връх Ш. и продължава към връх ******.
Разположението на този път между двата върха се потвърждава и от
представения от третото лице –помагач ********* - С.З. относим бюлетин на
пътната обстановка от 19.02.2021г., където на стр. 6 е посочено, че път III –
.... е между връх Ш. и връх ******. Същевременно, от показанията на
свидетелите и направената, въз основа на тези показания, снимка от вещото
лице става ясно, че дупката се е намирала на друг път преди кръстовището на
този друг път с републикански път ..... Именно, на път .... е разположена и
табелата за хижа „******“, също отразена в снимката в перспектива, което
изключва възможността произшествието да е станала на третокласния
републикански път ..... Това е така, защото свидетелите са категорични, че
след преминаване през дупката на около 30-40 метра напред се е виждала
табелата за хижа „******“. Следователно, те са се движили по друг път,
различен от републикански път ..... Като се съобразят свидетелските
показания, че движението на автомобила е било от гр. К. в посока гр. Ш. и на
разклона за връх ******, пътуващите са завили и са се насочили в посока
върха, съдът приема за установено, че движението на автомобила от разклона
за връх ****** до кръстовището с път III – .... е било по път, изключен от
републиканската пътна мрежа. В този пътен участък и непосредствено преди
кръстовището е станало процесното събитие, при което при преминаване
през необозначена и необезопасена дупка са настъпили вреди по автомобил
**** **, с рег. № ****. Така описаният пътен участък не е част от
републиканската пътна мрежа, защото не е посочен в приложение № 1 към
Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018г., съгласно чл.3, ал.4 от
Закона за пътищата /ЗП/. Следователно, пътят, на който е станала увредата е
местен път по смисъла на чл.3, ал.3 от ЗП и доколкото по делото няма данни
или твърдения той да е частен и тъй като се намира в административните
граници на Община К., то той е общински път, който следва да бъде
поддържан и ремонтиран от съответната община, съгласно разпоредбата на
чл.29 и чл. 31 от ЗП, като в случая това е Община К.. В тази насока са и
разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл. 167 от Закона за движение по пътищата,
според който общината е била длъжна да поддържа пътя в изправно
състояние, да сигнализира за препятствията по него и да ги отстрани в най-
кратък срок. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на
противоправното бездействие на ответника при обичайна употреба на
повредена вещ /път/ на застрахования собственик на автомобил са били
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на гума и джанта.
В тази насока, от заключението на изготвената съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно, има
изложени недвусмислени изводи за настъпилите вреди, механизма на
произшествието и причинно-следствена връзка между тях. Съдът възприема и
изводът на вещото лице за пазарната стойност на разходите за обезвредата на
настъпилите вреди в размер на 450,00 лв.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване на
щетите от увредения собственик на застрахования автомобил. От една страна
по делото не са ангажирани доказателства за поведение на увредения, което
4
да стои в причинна връзка с вредоносния резултат, а от друга, заключението
на вещото ясно сочи причинната връзка между вредите и механизма на
тяхното настъпване. Заключението не е оспорено от страните, поради което
няма основания то да не бъде кредитирано по всички въпроси, на които е
даден отговор.
По делото не е спорно, че застрахователят е заплатил застрахователно
обезщетение на собственика на увредената вещ - автомобил, за което с
исковата молба е представено и преводно нареждане за сумата 449,71 лв.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице законоустановените
предпоставки за встъпването на ищеца-застраховател в правата на
застрахования срещу ответника - причинител на вредата. Поради това, съдът
счита, че предявеният иск по чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ, във връзка с чл. 50 от
ЗЗД за изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника
вреди е основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер
– 449,71 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
02.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 969 лв.,
представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице, разноски на
свидетели и адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото
списък за разноските на ищеца.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., адрес - гр. К., ул. „*******, Булстат ***,
представлявана от Кмета Г.Г.С., да заплати на Застрахователно акционерно
дружество “********” АД, гр.С. сумата 449,71 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ********* за нанесени имуществени
вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие на *****г. с лек
автомобил **** **, с рег. № ****, собственост на С.И.Б.., настъпило поради
повреда в настилката на път, собственост на ОБЩИНА К., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
02.11.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата 969,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
Присъдените суми могат да се заплатят по банковата сметка на ищеца в банка
„Юробанк България“ АД /Пощенска банка/: IBAN: **********.
Решението е постановено при участието на ********* - С.З. като трето лице-
помагач на страната на ищеца Застрахователно акционерно дружество
“********” АД, гр.С..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6