№ 16994
гр. С., 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221110138741 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗАД „***“ АД да
заплати на Л. М. О. сумата от 4965.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди- разходи за лечение и възстановяване, претъпрени от ищцата в
качеството й на пешеходец, пострадал при ПТП, настъпило на 16.01.2019г. в гр. С., на
кръстовището на ул. „****“ с ул. „***“, по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № С
*** МН, гражданската отговорност на автомобилистите на който била застрахована от
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „***“, ведно със законната
лихва върху всеки от разходите, включен в общия размер на претенцията, считано от датата
на извършването му до окончателно изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 16.01.2019г., около 07:40 часа в гр. С. пресичала ул. „****“ на
кръстовището с ул. „***“, при което била ударена от лек автомобил „***“ с рег. № С ***
МН, управляван от К. Н. П., който се движил по ул. „***“ в посока от ул. „Република“ към
ул. „Елов дол“ и извършвал маневра завой наляво на кръстовището с ул. „****“. Поддържа,
че водачът на МПС бил отговорен за настъпване на инцидента, тъй като не я пропуснал да
премине през кръстовището, въпреки че бил длъжен да го стори. В резултат от пътния
инцидент ищцата получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горния
край на тибията, оток и деформация на ляво коляно, поради което била приета по спешност
в УМБАЛСМ „Пирогов“, където на 18.01.2019г. била подложена на операция, като
фрактурата на левия й крак била фиксирана с три канюлирани винта. След операцията
кракът бил обездвижен за дълъг период, през който пострадалата не можела да стъпва на
него, имала непрекъсната нужда от чужда помощ, изпитвала непоносими болки, поради
което се наложило непрекъснато да преиема медикаменти. Във връзка с лечението и
възстановяването от така полученото травматично увреждане извършила разходи за
лекарства в размер на 600.00 лева, за силна храна в размер на 1080.00 лева, за закупуване на
канюлиран титаниев винт в размер на 1440.00 лева, за заплащане на МРТ в размер на 310.00
лева, за извършване на скелетно рентгеново изследване на бедро/коляно в размер на 35.00
лева, за заплащане на самостоятелна стая в размер на 200.00 лева, за болногледач в размер
на 600.00 лева, за рехабилитация в размер на 600.00 лева, както и за транспорт в размер на
1
200.00 лева- сума в общ размер на 4965.00 лева. Твърди, че предявила претенция за
заплащане на посочената сума от ответника в качеството му на застраховател, обезпечил
гражданската (деликтната) отговорност на водача на МПС, но не получила плащане, поради
което претендира процесната сума, ведно със законната лихва и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявеня иск, оспорвайки настъпването на ПТП да се
дължи на противоправно поведение на водача на МПС и поддържайки, че такова не се
установява от представените с исковата молба доказателства. Оспорва в тази връзка
доказателствената стойност на протокола за ПТП. Счита, че причина за настъпване на
инцидента е поведението на ищцата, която в качеството си на пешеходец пресичала пътното
платно на необозначено за това място, навлязла внезапно на пътното платно, като не
съобразила отстоянието и скоростта на приближаващите автомобили, като освен това
носела тъмни дрехи и удължила ненужно времето си за пресичане. Счита за недоказана
необходимостта от извършването на сочените от пострадалата разходи за нейното
възстановяване, като оспорва освен това и доказаността на реалното извършване на
разходите за усилена храна, за болногледач и за рехабилитационни процедури. Поддържа, че
не е допуснал забава, тъй като след като бил сезиран с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, поискал от пострадалата допълнителни документи, вкл.
посочване на банкова сметка, по която да бъде извършено плащане на обезщетение, каквито
не били представени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „***“ на автомобилистите.
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната
действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение
по имуществена застраховка „***“, по силата на което застрахователят се е задължил да
обезпечи гражданската (деликтната) отговорност на сочения за виновен водач; 2/
реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното
покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на водач, чиято *** е
застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/
настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца,
вследствие на осъществения застрахователен риск, изразяващо се в случая в извършване на
сочените от ищцата разходи за нейното лечение и възстановяване след инцидента; 4/
причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Между страните не е спорно, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от
доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че към датата на процесния пътен
инцидент гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „***“ с рег. № С *** МН
е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка
„***“ на автомобилистите.
Установява се въз основа на представеното от СДВР решение от 09.03.2021г.,
постановено по НАХД № 20213/2019г. по описа на СРС, НО, влязло в сила на 25.03.2021г.,
че К. Н. П., сочена в исковата молба като отговорна за настъпване на ПТП, е призната за
2
виновна в това, че на 16.01.2019г., около 07:40 часа, в гр. С., при управление на МПС- лек
автомобил „***“ с рег. № С *** МН, по ул. „***“ с посока на движение от ул. „Република“
към ул. „Ген. Жостов“ при извършване на маневра завиване наляво за навлизане по ул. „Ген.
Жостов“ нарушила правилата за движението по пътищата, визирани в разпоредбата на чл.
116 ЗДвП, както и чл. 84, ал. 1 ППЗДвП, и като не пропуснала пресичащата платното за
движение на ул. „Ген. Жостов“ отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия
автомобил пешеходка Л. М. О. по непредпазливост й причинила средна телесна повреда,
изразяваща се в многофрагментно счупване на странично кондилно възвишение на лявата
голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за повече от 30 дни, като с това осъществила състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание нормата на чл. 78а,
ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление и й е
наложено административно наказание „глоба“. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това и доколкото в случая с
влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд е установено виновното противоправно
поведение на водача на лек автомобил „***“, в причинна връзка с което е настъпил
процесният пътен инцидент, настоящият съдебен състав е длъжен да възприеме, че
отговорен за същия е именно водачът на лек автомобил „***“, което обосновава ангажиране
на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника в качеството му на
застраховател на гражданската (деликтната) отговорност на водачите на това МПС.
Същевременно, от приобщената доказателствена съвкупност- показанията на
свидетелката К. Н. П., управлявала лекия автомобил към момента на пътния инцидент, както
и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл.
202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъветсно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи, не се установява осъществяване на соченото от
ответника в отговора на исковата молба конкретно поведение на пострадалата в качеството
й на пешеходец Л. О., което да бъде преценявано като обективно допринесло за вредоносния
резултат, вкл. да е предприела внезапно пресичане при данни в показанията на свидетелката
П., че към момента на удара пострадалата вече почти е била пресякла улицата, или пък
пресичането да е извършено на непозволено за това място при данни, че ПТП е настъпило
на Х- образно кръстовище, при което продължението на тротоара е пешеходна пътека- арг. §
6, т. 54 ДР на ЗДвП. За установяване на останалите твърдения от името на ответника,
касаещи принос на ищцата за настъпване на пътния инцидент, в частност удължаване на
времето на пресичане или цвят на облеклото й, по делото не са събрани доказателства. Още
повече, че според настоящия съдебен състав правно и житейски необосновано би било да се
приеме, че облеклото на пешеходеца би могло да се намира в причинна връзка с настъпване
на инцидента.
С оглед на така изложеното в случая отговорността за обезщетяване на претърпените
от пострадалата имуществени вреди следва да бъде възложена единствено на делинквента,
респ. на застрахователя на гражданската му отговорност.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, което е изготвено въз
основа на приобщената по делото и неоспорена медицинска документация, и което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, в резултат от процесния
пътен инцидент ищцата е получила закрито, разместено, вътреставно (в коленна става)
счупване на външно- страничен кондил на голямопищялната кост на лява подбредрица. В
тази връзка на 18.01.2019г. с отложена спешност е проведена ортопедична операция, при
която след миниинвазивен достъп е достигнато до счупването, същото е репонирано и е
извършена фиксация с три канюлирани винта, а по време на болничния престой е
3
провеждано антибиотично лечение, седиране и обезболяване, прилагане на кортикостероди,
миорелаксанти, както и на препарати, стимулиращи мускулна и нервна активност. Съгласно
разясненията на вещото лице в писменото му заключение след изписването й от болницата
пострадалата задължително се е нуждаела от провеждане на медикаментозно лечение за
около 30 дни за превантиране на тромбоза на съдове на увредения крайник, както и при
нужда- изява на болка, от прилагане на обезболяващи медикаменти, като освен това за по-
пълно и бързо възстановяване до третия месец е било необходимо и медикаментозно
лечение с общоукрепващи медикаменти- витамини и калцийсъдържащи препарати.
Експертът е разяснил, че тъй като в случая освен травмата, пострадалата е претърпяла и
оперативна намеса, същата се е нуждаела от подлагане на усилена диета- диета № 11- с
повишена калорийност, която увеличава съдържанието на животински протеини (особено
млечни), витамини, минерални вещетсва, а количеството мазнини и въглехидрати е умерено
повишено, като необходимостта от прилагане на тази диета е съществуавала до пълното
възстановяване на ищцата, чиято продължителност вещото лице е определило на шест
месеца. В отговор на поставения от името на ищцата въпрос в тази насока съдебният медик
е изяснил, че пострадалата се е нуждаела от подпомагане в ежедневните й нужди и от
придружител в периода на ранно възстановяване след травмата до около три месеца след
нея. В заключението си вещото лице е потвърдило необходимостта от медицинска гледна
точка от извършването на процесната оперативна интервенция, респ. поставянето на
фиксираща метална остеосинтеза с три винта и игла, за които е уточнило, че не се поемат от
общественото осигуряване, както и от провеждането на 13.08.2020г. и на 14.10.2020г. на
МРТ на коляно, респ. на скелетно рентгеново изследване на коляно, които изследвания са
били необходими за контролиране на процеса на възстановяване и за проследяване за
възникване на усложнения, които според разясненията на вещото лице не са редки след
полученото вътрествно счупване. Наред с това, в писменото си заключение експертът
разяснява, че провеждането на физиотерапия и рехабилитация след подобно увреждане е
важно и необходимо, тъй като то е във функционално активна зона- коленна става, и само
след такова лечение може да се скъси срока за функционално възстановяване от полученото
увреждане и да се избегне настъпването на усложнения. Съдебният лекар е изяснил, че
придвижването на пациентката с обществен транспорт за контролни прегледи и изследвания
в ранния възстановителен процес- до 3 месеца след инцидента, би създало реални рискове за
настъпване на усложнения в травмирания крак особено след проведеното оперативно
лечение, което налага при подобни пациенти да се препоръча придвижване за прегледи не са
градски, а с личен или медицински транспорт.
В показанията си свидетелката Илияна О.- майка на пострадалата, твърди, че след ПТП
на дъщеря й била извършена операция, при която й били поставени три винта в коляното,
като след операцията трябвало да приема лекарства в продължение на близо една година-
витамини, калций, болкоуспокояващи, като последните приемала при нужда, а витамините и
останалите укрепващи медикаменти- всеки ден, за което бил извършен разход от около 600-
700 лева. По препоръка на доктора за по- бързо възстановяване Л. се хранела с домашни
храни- телешко месо, мляко, яйца, сирене, кашкавал, което продължило около 6-7 месеца,
през които били извършвани допълнителни разходи за храна в размер на по около 200.00
лева месечно. Около 2- 3 месеца след инцидента Л. била подпомагана в ежедневието си от
своите родители, а след това за целта бил нает човек, който идвал за по 3-4 часа в
продължение на 2-3 месеца, за да я обслужва, да й приготвя храна. На този човек заплащали
по около 200.00 лева месечно. След операцията Л. се подложила на рехабилитация, като 10
процедури били поети от общественото осигуряване, но по препоръка на лекаря на Л. тя се
подложила на още 15 процедури лечебна гимнастика. До ДКЦ, в който се провеждала
рехабилитацията, както и до УМБАЛСМ „Пирогов“, където ищцата отишла на два
контролни прегледа, същата се придвижвала с такси, като за всяко посещение до ДКЦ
заплащала по около 10-15 лева общо в двете посоки.
4
За установяване на твърденията на ищцата за извършени разходи във връзка с
лечението и възстановяването й след инцидента по делото са приобщени и писмени
доказателства- фактура за самостоятелна стая в отделението по детска ортопедия и
травматология на УМБАСМ „Пирогов“ на стойност 200.00 лева, фактура за 3 канюлирани
титаниеви винта и за киршнерова игла на обща стойност 1440.00 лева, фактура за МРТ на
коляно за сумата от 310.00 лева, фактура за скелетно рентгеново изследване на коляно за
сумата от 35.00 лева, както и фискални бонове за заплащането им.
Въз основа на така приобщената доказателствена съвкупност настоящият съдебен
състав намира за доказано, че в причинна връзка с процесния пътен инцидент ищцата е
извършила разходи за закупуване на медицински изделия- три титаниеви винта и
киршнерова игла, за извършване на две образни изследвания на коляното й, за усилена
храна, за болногледач, за рехабилитация и за транспорт. Това е така, тъй като от една страна,
както бе изяснено, необходимостта от извършване на тези разходи се установява въз основа
на неоспореното заключение на съдебно- медицинската експертиза, а от друга, реалното
извършване на въпросните разходи се установява от представените с исковата молба
разходооправдателни документи, както и от показанията на свидетелката Илияна О., която
излага конкретни твърдения по отношение на продължителността на периодите, през които
ищцата е имала нужда от чужда помощ- около 3- 4 месеца, както и от подсилваща храна-
около 6 месеца, относно броя на проведените рехабилитационни процедури- общо около 25,
относно начина на придвижване до и от рехабилитационния център, респ. до болничното
заведение. Следва да се изясни, че преценени по реда на чл. 172 ГПК, при отчитане на
съществуващата между свидетелката и ищцата близка роднинска връзка и на произтичащата
от това принципна заинтересованост на свидетелката от изход на спора в полза на Л. О.,
показанията на същата следва да бъдат възприети в частта, касаеща извършването и
стойността на посочените разходи- за усилена храна, болногледач, рехабилитация и
обществен (таксиметров) транспорт, тъй като в тази им част твърденията й намират опора в
разясненията на вещото лице относно необходимостта от извършване на съответния вид
процедура, респ. свързания с него разход, както и относно продължителността на
прилагането й.
Недоказани според настоящия съдебен състав в нужната съобразно нормата на чл. 154,
ал. 1 ГПК степен останаха твърденията на ищцата за сторени от нея разходи за лекарства.
Макар и вещото лице, извършило съдебно- медицнската експертиза, да потвърждава
принципната необходимост от прием на такива след инцидента, доколкото съществува
значително разминаване по отношение продължителността на периода, за който е било
необходимо приемането на болкоуспокояващи и общоукрепващи медикаменти съгласно
разясненията на експерта, от една страна, и показанията на свидетелката О., от друга,
доколкото по делото няма никакви данни за конкретно предписана медикаментозна терапия,
за конкретно закупувани лекарства, за тяхното количество и честота на прием, не би могло
да се приеме за пълно и главно установено извършването на коментирания вид разход.
По отношение на разходите за болногледач за пълнота и прецизност пследва да се
изясни, че съгласно съдебната практика на ВС на РБ, обективирана в ППВС № 4/30.10.1975
г., както и в решение № 808/6.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на ВС, IV г. о., решение №
893/27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г. о., както и постоянната практика на
ВКС, обективирана в решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 163 от 24.09.2013 г. по т. д. № 82 от 2012 г. на ВКС, II т. о. и други, разходите,
свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него грижи,
представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива
разходи могат да бъдат заплащането на възнаграждение на болногледач или придружител,
когато това се налага. Възможно е полагането на грижите за увреденото лице да се
осъществява от членове на семейството или друг близък сродник, например възходящ,
съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи и е останал без трудово
5
възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач. Грижите за пострадалото
лице могат да бъдат полагани и от други хора, извън кръга на роднините, и в този случай се
дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на платеното
възнаграждение. Съдебната практика непротиворечиво приема, че когато „нуждата от грижи
възникне при непозволено увреждане от виновното поведение на трети лица, ако тя е
необходима и по естеството си налага близките да напуснат работа или да вършат нещо
извън обичайното, пострадалият при непозволено увреждане не може да задължи близките
си вместо причинителя на вредите да му дават помощ и да се грижат за него. Причинителят
на увреждането дължи обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е
заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина е
напуснал работа или е вършил нещо извън обичайното. С оглед на тези разяснения и при
съобразяване на установеното по делото, че в случая на ищцата е оказвана помощ за
ежедневното й обслужване в продължение на около 4 месеца- първоначално от родителите
й, а впоследствие от нает за това човек, както и на разясненията на вещото лице, че
пострадлата се е нуждаела от обслужване в продължение на около 3 месеца, следва да се
приеме за обосновано присъждането на обезщетение за болногледач, чийто размер за
посочения тримесечен период, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
наличните по делото данни, възлиза на сумата от 600.00 лева.
Както бе изяснено, необходимостта от приемане в продължение на около 6 месеца след
инцидента на усилена храна, както и реалното извършване и стойността на разходите за
такава се установяват въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза,
респ. на събраните гласни доказателства, поради което съдът приема за доказано, че в полза
на ищцата се следва претендираната от нея сума от общо 1080.00 лева.
Стойността на заплатените за сметка на ищцата рехабилитационни процедури,
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на данните в неоспореното
заключение на съдебно- счетоводната експертиза, по отношение на чиято обоснованост и
вярност, преценено по реда на чл. 202 ГПК, за съда не възниква съмнение, както и в
показанията на свидетелката О., съгласно които дъщеря й е заплатила допълнително 15
процедури лечебна гимнастика, възлиза на сумата от 187.50 лева.
Както бе изяснено, от показанията на свидетелката се установява, че за придвижването
си до и от медицинското заведение, в което са й извършвани рехабилитационни процедури,
както и до УМБАЛСМ „Пирогов“ за два контролни прегледа, ищцата е ползвала
таксиметров транспорт, за което е заплащала по около 10-15 лева в двете посоки, като
обосноваността от медицинска гледна точка на извършването на разходи за такъв тип
транспорт се потвърждава категорично от заключението на съдебномедицинската
експертиза. С оглед на това и въз основа на доказателствените изводи в заключението на
съдебно- счетоводната експертиза, вещото лице по която е съобразило средната стойност на
таксиметровите услуги през процесния период- 2019г., разстоянието между началната и
крайна точка на пътуване на ищцата, както и броя на пътуванията й, следва да се приеме за
доказано, че общо заплатената от ищцата сума за транспортни разходи е в размер на 149.20
лева.
Настоящият съдебен състав счита, че ищцата не следва да бъде обезщетена за разхода
за самостоятелна стая при болничния й престой в УМБАЛСМ „Пирогов“, макар по делото
да са представени доказателства за реалното му извършване, доколкото съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза същият не е бил абсолютно
задължителен, тъй като пострадалата е можело да се лекува и в обща болнична стая.
Следователно, в случая не е налице пряка причинно- следствена връзка между полученото
от ПТП травматично увреждане и разхода за престой на ищцата в самостоятелна болнича
стая, доколкото необходимостта от такъв не е продиктувана от обективното й състояние и не
6
се установява да е във връзка с по- доброто лечение и по- бързо възстановяване на
получената травма.
При тези мотиви искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен до
сумата от 3801.70 лева, включваща стойността на заплатените медицински изделия и
изследвания, както и разходите за болногледач, транспорт, подислваща храна и
рехабилитационни процедури, а за разликата до пълния предявен размер искът следва да
бъде отхвърлен.
Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор „***“, но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, като застрахователят отговаря за
всички причинени от него вреди, включително за вредите от забавата. Това е предвидено в
разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2,
за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал. 3 ограничава отговорността на
застрахователя за законна лихва, като определя различен (спрямо разпоредбата на чл. 84, ал.
3 ЗЗД) начален момент, от който такава се дължи - по-ранната дата между деня на
уведомяването от застрахования и деня на уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение.
Съгласно разясненията на касационната инстанция, съдържащи се в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 10/05.01.2024 г. по гр. д. № 4723/2022 г. на ВКС, І II г. о., които настоящият
съдебен състав възприема, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "***" лихвите за забава се включват в застрахователното
обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ,
като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:
1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Следователно, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Между страните не е спорно, а и се установява от приобщената като писмено
доказателство претенция от ищцата до ответното дружество, че последното е сезирано с
искане да й изплати обезщетение във връзка с процесния пътен инцидент на 25.11.2021г.,
7
поради което и при липсата на данни за по- ранно уведомяване на застрахователя от
застрахованото лице, следва да се приеме, че това е началната дата, считано от която
ответникът е титуляр на задължение за изплащане на обезщетение за неточно в темпорално
отношение изпълнение на задължението на делинквента, респ. на собственото си
задължение за обезщетяване на настъпилте в резултат от ПТП вреди.
Във връзка с довода на ответника в отговора на исковата молба в тази насока следва да
се изясни, че в случая непредставянето на банкова сметка от страна на пострадалата не е
годно да освободи застрахователя от последиците на забавата му, респ. че не се касае за
хипотеза на забава на кредитора, тъй като в случая ответникът и извънсъдебно, и в хода на
настоящия процес е оспорил правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение,
поради което не би могло да се приеме, че липсата на плащане от застрахователя се дължи
единствено на непредставянето на банкова сметка, в който случй би била приложима
нормата на чл. 380, ал. 3 КЗ. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 164 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1890/2014 г. на I т. о. на ВКС, решение №
167/30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК. В последното е разяснено, че
„забава на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ е налице само ако неплащането на обезщетението
се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се
дължимо по чл. 380, ал. 1 вр. ал. 3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на
задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато длъжникът отказва
изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че причина за
неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за
длъжника да отпадат негативните последици на собствената му забава“.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
В полза на ищцата на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 382.85 лева, представляваща част от заплатения от нея адвокатски хонорар за
настоящото производство, която част е съответна на уважената част от претенцията, като
съдът намери за неоснователно заявеното от името на ответното дружество възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на общо претендирания адвокатски хонорар, доколкото
същият е под минималния, определен съобразно материалния интерес по делото и
действащата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция
на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а и при съобразяване на фактическата сложност на делото, по
което са разпитани двама свидетели, приобщени са писмени доказателства, изслушани са
три експертни заключения.
Съобразно отхвърлената част от иска и на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от общо 234.30 лева, представляваща
част от сторените от него разноски за депозити за възнаграждения на свидетеля и на вещите
лица, извършили съдебно- автотехническата и съдебномедицинската експертизи, както и от
юрисконсултското възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в общ
размер на 200.00 лева при съобразяване на изложените вече доводи, касаещи проведеното в
хода на процеса съдебно дирене.
На основание нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата от 879.48 лева, представляваща част от заплатените от
бюджета на съда възнаграждения на вещите лица и от дължимата държавна такса за
разглеждане на иска, която част е съответна на уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ ЗАД ***“ АД, ЕИК ****, да
заплати на Л. М. О., ЕГН **********, сумата от 3801.70 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение и възстановяване,
претъпрени от ищцата в качеството й на пешеходец, пострадал при ПТП, настъпило на
16.01.2019г. в гр. С., на кръстовището на ул. „****“ с ул. „***“, по вина на водача на лек
автомобил „***“ с рег. № С *** МН, гражданската отговорност на автомобилистите на
който била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„***“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 382.85 лева,
представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от
4965.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. М. О., ЕГН **********, да заплати на
„ЗАД ***“ АД, ЕИК ****, сумата от 234.30 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗАД ***“ АД, ЕИК ****, да заплати в полза
на СРС, сумата от 879.48 лева, представляваща част от заплатените от бюджета на съда
възнаграждения на вещите лица и от дължимата държавна такса за разглеждане на иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9