№ 20
гр. Разлог, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Х. Д. П.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело №
20211240200524 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от К.И.Д., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.
„О.“№8, срещу НП №21-3794-000151/28.05.20221 г. на Н-ка на РУ-Б., с което на
жалбоподателя за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185
от ЗДвП, е наложено адм. наказание глоба от 20.00 лв., както и за извършено адм.
нарушение и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и2 от ЗДвП, е
наложено адм. наказание глоба от 10.00 лв..
Жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП, сочи се че констатациите не отговарят на
действителното фактическо положение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от процесуален
представител в лицето на адвокат З.-К., чрез която сочи доказателства в подкрепа на тезата
си. В хода на съдебните прения пледира за отмяна на атакуваното НП,
Административно-наказващият орган - редовно и своевременно призовани, не ангажират
представители по делото, не ангажират допълнителни доказателства и становище по
жалбата.
РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не ангажират
становище по жалбата.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона,
установи от фактическа страна на следното:
На 05.05.2021 г. около 09.30 часа свидетелите П.Т. и А.И. – служители при РУ-Б. получили
сигнал, че в г.Б., в посока за г.Д. се движи автомобил тип баничарка, бял на цвят, без
поставени рег. табели. След сигнала се отправили към посоченото място, но автомобила не
бил установен. По-късно около 15.30 часа, получили нов сигнал от оперативния дежурен
при РУ-Б., че в от г.Д., в посока към г.Б. се движи ПС тип баничарка, без поставена задна
рег. табела на обозначеното за това място. Полицейският автопатрул се оправили към изхода
на г.Д., където спрели за проверка движещия се по у.„П.Е.“, в районна на сградата на „В.-Т.“
в посока от подстанция на г.Б. към гробищен парк, товарен автомобил „О.К.К.“, с поставена
предна рег. табела с рег. №*. Полицейските служители установили, че водач на автомобила
бил К.И.Д., като автомобила бил без поставена задна рег. табела на определеното за това
място. След направена справка установили, че автомобила е собственост на свидетеля Н.К..
След като автомобила бил спрян в присъствието на контролните органи жалбоподателя
1
извадил от купето на автомобила рег. табели * и се опитал да ги постави от задната страна
на автомобила. Поставил табелите, но те падали. Жалбоподателят и св. К. обяснили, че
автомобила е бил регистриран същия ден, но при регистрацията бил поставен само предния
рег. номер, но не могли да закрепят задния рег. номер. По време на проверката
жалбоподателя поискал да дойдат на място по-вишестоящи служители от спрелия го за
проверка автопатрул или експерт, който да установи, че регистрационните табели са си на
мястото като на направил снимков материал с телефона си.
За установеното нарушение и на същата дата, свидетеля П.Т. в присъствието на свидетеля
А. И., съставил АУАН бл. №729020 от 05.05.2021 г. Актът е връчен на нарушителя на
мястото на съставянето му срещу подпис като в него са отразени възражения.
Въз основа на АУАН бл. №729020 от 05.05.2021 г. е издадено и атакуваното НП. Същото е
връчено на жалбоподателя на 14.10.2021 г. и е обжалвано на 15.10.2021 г.
По делото са приети веществени доказателства и е извършен оглед в открито съдебно
заседание на снимков материал на хартиен и на електронен носител.
От показанията на свидетелите П.Т. и А.И. – служители при РУ-Б. се установява, че след
получен сигнал от ОДЧ-Б., спрели за проверка автомобил марка „О.“, без поставени задни
рег. табели, който се движел от изхода на г.Д. в посока г.Б.. Установили, че водач на
автомобила е жалбоподателя Д., който извадил от задното купе на автомобила рег. табели,
които в тяхно присъствие поставил на определеното за това място от задната страна на
автомобила. Поставил табелата, но същата не била закрепена и падала. Жалбоподателят
заявил, че иска да бъдат изпратени експерт или по-висшестоящ служител. След направена
справка установили, че собственик на автомобила е лицето Н.К., който към момента на
проверката се придвижвал в автомобила. Свидетелите посочват, че водачът и собственикът
на автомобила им обяснили, че автомобила бил регистриран в същия ден като била
поставена само предната рег. табела, но по някаква причина не могло да бъде монтирана
задната рег. табела. Според свидетелите е възможно на мястото на проверката
жалбоподателя да е направил предявените им в откритото съдебно заседание снимки на
автомобила като потвърждават, че това е спреният за проверка автомобил.
В показанията си свидетеля К. посочва, че регистрирал автомобила в г.Г.Д. в КАТ и
помолил жалбоподателя Д. да го прибере с колата, тъй като му станало лошо. Твърди, че
взели номерата от КАТ и ги поставили. Задният номер го сложили на колата на
определеното за това място. След това тръгнали от г.Г.Д. в посока г.Р., като автомобила бил
управляван от жалбоподателя Д.. В г.Б. били спрени за проверка. Твърди, че спирането било
по донос и рег. номера си били там. Д. поискал на място да дойде експерт, който да снима
колата с номерата. Твърди, че пред полицаите не бил правен опит да се поставят табелите на
автомобила.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели П.Т. и А.И.. Последните
са дадени от лица, които по време на проверката са изпълнявали служебните си задължения
по контрол по движението по пътищата в районна на г.Б.. Съдът възприема показанията им,
защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и
показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични
и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява
времето, мястото и начина на извършване на проверката, и констатираното от тях,
включително и обстоятелствата по съставянето на акта. Същото не може да бъде споделено
по отношение на показанията на свидетеля Н.К. по отношение на изнесените факти, че
автомобила към момента на проверката е бил с поставени задни регистрационни табели на
определеното на това място на автомобила. Липсва каквато и да е била логика в случай, че
това е било така на два пъти да постъпват сигнали до ОДЧ-Б. за движещ се първоначално от
г.Г.Д. в посока г.Д. и втори път от г.Д. в посока г.Б. автомобил отговарящ по описание на
автомобила на жалбоподателя, без поставени задни рег. табели. Изложеното от цитирания
свидетел противоречи изцяло и на показанията на свидетелите Т. и И., за които липсва
2
каквито и да е било данни да са заинтересовани от изхода на делото. За разлика от свидетеля
К., който се явява и собственик на движещо се без задни регистрационни табели МПС и
като такъв се явява заинтересован от изхода на делото.
От представеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
22.05.2020 г. се установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно
производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и е
прекратена преписката на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, като е прието, че с оглед ниската
степен на обществена опасност на деянието се касае за извършено адм. нарушение.
От приложеното по делото писмо от сектор „ПП“-Б. и справка за регистрация на МПС, се
установява че на датата на извършване на проверката е извършена пререгистрация на
автомобила.
Компетентността на административно-наказващия орган за издаване на НП за нарушения по
ЗДвП се установи с приложената Заповед от 14.08.2018 г. на Министъра на ВР.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-горе
фактически констатации.
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на НП,
поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от адм. органи НП е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в НП /арг. чл.84 ЗАНН, във вр.
чл.14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
От фактическа страна съдът приема, че изложената в акта и издаденото въз основа на него
НП фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото
актосъставител П.Т. и свидетеля при съставяне на акта А.И., които установяват времето,
начина на извършване на проверката и установеното нарушение.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поставя изискването МПС и ремаркета, които се
движат по пътищата, отворени за обществено ползване, да бъдат регистрирани и да са с
табели с рег. номер, поставени на определените за това места. Изхождайки от легалното
определение на понятието "МПС", дадено в §6, т.11 от ДР на ЗДвП, настоящият състав
приема, че процесният автомобил по смисъла на закона представлява МПС и за него важи
законово регламентираното изискване за регистрация пред съответните органи. Редът за
регистрация на МПС и ремаркетата, теглени от тях е уреден в Наредба №І-45/24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. В чл.10, ал.1 от
Наредбата е предвидено, че за всяко регистрирано МПС се предоставят табели с рег. номер.
От доказателствата се установи, че при спиране за проверка на процесното МПС, същото е
било без поставени задни рег. табели на определеното за това място. В тази връзка съдът
счита, че възражението на жалбоподателя, че автомобила към момента на проверката е бил с
поставени задни рег. табели, представлява защитна теза, която бе опровергана от разпита на
свидетелите Т. и И.. Нещо повече посоченото възражение не се установи и от приложения
по делото снимков материал и извършения оглед на веществени доказателства.
Действително на заснетия автомобил на приобщените по делото като веществени
доказателства снимки има поставени рег. табели, но видно от показанията на свидетелите Т.
и И. е, че задните рег. табели са били поставени от страна на жалбоподателя след като
автомобила вече е бил спрян за проверка от контролните органи.
Въпреки така установеното от фактическа страна съдът приема, че при съставяне на НП по
отношение на първото нарушение с правна квалификация чл.140, ал.1 от ЗДвП, са допуснати
съществени процесуални нарушения. След като правилно е квалифицирал нарушението като
3
такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, от страна на АНО неправилно е приложена следващата се по
закон санкционна разпоредба. В случай жалбоподателя е санкциониран на основание чл.185
от ЗДвП. Последната предвижда адм. наказание глоба от 20.00 лева, за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание. В конкретния случай е предвидено друго наказание за нарушението на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, което изключва приложението на чл.185 от ЗДвП. На извършеното нарушение
съответства санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, която именно
предвижда санкция при управление на МПС на което табелите с рег. номер не са поставени
на определените за това места. С оглед задължителните за съдилищата указания на
Тълкувателно решение №8/16.09.2021 г. по т. д. №1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, в
производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН, районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Доколкото в случая разпоредбата на чл.175,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, предвижда по-тежка санкция от приложената, а именно глоба от
50.00 до 200.00 лв. и кумулативно лишаване от право да управлява МПС в случая
неприлагането на следващата се санкционна норма не може да бъде дерогирано от съда.
Изложеното несъответствие между приетата за нарушена материална разпоредба и
приложената санкция води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице,
което води до отмяна на атакуваното НП в посочената част.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за адм.
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната законова разпоредба, водачът
на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. В
случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен
и категоричен начин, че жалбоподателят К.Д. е управлявал към момента на проверката
МПС, за което се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС и контролен
талон към него, като при поискване от контролните органи не е носил и съответно
представил контролният талон или друг заместващ го документ. По този факт не се спори от
страните и същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци на
нарушението – актосъставителя и свидетелите по акта за установяване на адм. нарушение,
така и от описаните обстоятелства в самата жалба, че именно жалбоподателя е управлявал
въпросният автомобил към момента на извършваната му проверка. С тези си действия
жалбоподателя Д. е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна.
Съдът приема адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за виновно осъществено от
субективна страна, тъй като К.Д. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че
с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения,
предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване.
След като административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по
чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на адм. наказания е
съобразил приложимите в случая правни норми, правилно на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, е наложил адм. наказание "глоба" от 10.00 лева, което е и единствената
императивно установена алтернатива на законодателя за това нарушение. Именно
императивния характер на вида и размера на така наложеното адм. наказание водят на
извод, че същото е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и обуславя
неприложимостта в казуса на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Така наложеното наказание в
императивно установен размер, съдът намира за съобразено със закона, тежестта на
констатираното нарушение и адекватно на извършеното, като именно наказания в този
размер ще осъществят целите си по чл.12 от ЗАНН. Изложеното мотивира съдът да
потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното НП в тази му част, касателно адм.
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
4
На жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски от 200.00 лв.,
за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №21-3794-000151/28.05.20221 г. на Н-ка на
РУ-Б., с което на жалбоподателя К.И.Д., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„О.“№8, за извършено адм.
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено адм. наказание
глоба от 20.00 лв., като ПОТВЪРЖДАВА НП №21-3794-000151/28.05.20221 г. на Н-ка на
РУ-Б. в частта, с която на К.И.Д., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„О.“№8, за адм. нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание
"Глоба" от 10.00 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати на К.И.Д., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„О.“№8, сумата от
200.00 лв. – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от жалбата.
Решението може да се обжалва пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5