№ 10391
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110166021 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „То,6, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Я,Б, срещу Г,П.
В В исковата молба се твърди, че ответникът се е обогатил
неоснователно с използваната, но незаплатена топлинна енергия за недвижим
имот с адрес: гр. София, общ. К,, вх. А, представляващ част от клуб, с
абонатен № ,1, инсталация № 4,2. Твърди, че между страните не е бил
сключен договор, въпреки отправената от ищеца покана.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1445,68 лева – главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
м.10.2021 г. до 04.2022 г.; сумата от 365,68 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода 01.12.2021 г. до 04.07.2024 г.; сумата от 3,31 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от м.07.2021 г. до м.9.2021 г. и лихва в размер на 1,17 лева за периода от
31.08.2021 г. до 04.07.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, за които му е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52942/2024 г. по
описа на СРС, 78-ми състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове. Счита, че е налице
противоречие, доколкото от една страна ищецът твърди неоснователно
обогатяване и липса на договор между страните, а от друга страна се позовава
на общите си условия. Твърди, че Столична община, район Красно село е
собственик на 41,717% ид.ч. от имота, а останалите 58,283% ид.ч са
собственост на наследниците на Ма,ва, като ответникът имал договор
1
единствено относно ид.ч. на Столична община. Посочва, че за имота са налице
две инсталации и две договорни сметки съответно: инсталация 4,3 и ДС 2,6;
инсталация 40,2 и ДС2,8. Счита, че не е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявения иск за неоснователно обогатяване, тъй като не е
собственик на процесната част от клуба находящ се в гр. София, район
находящ се в гр. София, район Красно село, ул. „Д,1, инсталация 40,2, не е бил
наемател на тази част, както и не е ползвал тази част от клуба през процесния
период, поради което не се е обогатил, а ищецът не е обеднял. Твърди, че е бил
наемател само на процесната част от клуба с площ представляваща 41, 717%
от цялата площ. Твърди, че с исковата молба представено Споразумение с рег.
№ РКС 18_ДГ66-69/17.10.2018г., имащо за предмет общински недвижим имот
с административен адрес: гр. София, ул. „Добрила” № 5-9, партер/клубно
помещение, АОС № 807/2002г. на район „Красно село”, страни по което са PC
на БСП-Красно село, в качеството на наемател и СО, район Красно село, в
качеството на наемодател. Със него бил определен размера на наемната цена,
срокът на ползване - не повече от 1 година, както и е уговорено наемателят да
плаща консумативните разходи, в т.ч. - за топлоподаване. Твърди, че след това
споразумение, друго не е подписвано, поради което същото е било действащо
и през процесния период. Посочва, че съгласно този договор е бил наемател
единствено на 41,717% ид.ч. Твърди, че през процесния период процесното
клубно помещение, в т.ч. и отдадената под наем на PC на БС,о” част е
ползвано занималия от трето лице - 19 ,6, поради което единствено то е могло
да се обогати от ползването на имота. Твърди, че не следва да отговаря за
инсталация 40,2 в имота, а задълженията за инсталация 4,3 са били погасени.
Твърди, че задълженията на ГС на БСП за получена топлинна енергия са по
инсталация 4,3, която е разкрита за общинската част от собствеността върху
процесния имот, а процесната инсталация 40,2 е разкрита за реституираната
част от общинския имот. Оспорва, че твърдяното количество на топлинна
енергия в исковата молба е реално потребено. Оспорва претенцията за лихва,
доколкото между страните не са действали общи условия и съответно не е
изпаднал в забава. Моли за отхвърлянето на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
1.Правна квалификация
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
няма
3.Доказателствена тежест
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
2
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3.
липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения
имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от
ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово
разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази
енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово
разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двете страни.
По искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
Ответника следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им. В тежест на ответника е да
докаже твърденията си, че: процесния недвижим имот е разделен на две части,
всяка от които има отделна договорна сметка и отделна инсталация.
4. Съдът е обявявил за служебно известни Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Т,Д на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. Съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:
Видно от исковата молба по делото се твърди, че ответникът е
консумирал и не е заплатил топлинна енергия за топлоснабден имот - част от
клуб, находящ се в гр. София, община Кр,, с абонатен номер № ,1, инсталация
№ 40,2.
На първо място, по делото не се установява ответникът да е собственик
на процесната част от горепосочения клуб, с посочените абонатен номер и
инсталация, нито да е ползвал доставяната за него топлинна енергия.
На второ място, видно от становище от ищеца - л. 132 от делото,
топлоснабдения имот клуб е разделен на два абонатни номера 1/абонатен
номер № 341256, с номер на инсталацията 4,3, титуляр Г, и 2/абонатен номер
№,1, номер на инсталацията 40,2, титуляр Л,в.
Изводът за разделяне на два абонатни номера се подкрепя и от
заключението на съдебно-техническата експертиза - л. 117 от делото. От
заключението по СТЕ следва, че за частта от клуба с абонатен номер №
341256, има потребление.
Въпреки последното, по делото не са налице каквито и да е
3
доказателства, че ответникът е ползвал процесната част от клуба и тази
топлинна енергия, следователно иска следва да се отхвърли. Неоснователен се
явява и иска по чл. 86 ЗЗД.
Право на разноски има само ответника, но същия не е направил искане
за присъждане на същите, нито са представени доказателства за сторени
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „То,6, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Я,Б, срещу Г,П, ЕИК ,, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 1445,68 лева – главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.10.2021 г. до 04.2022 г., за недвижим имот с адрес: гр. София,
общ. К,, вх. А, представляващ част от клуб, с абонатен № ,1, инсталация №
4,2; сумата от 365,68 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
01.12.2021 г. до 04.07.2024 г.; сумата от 3,31 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до
м.9.2021 г. и лихва в размер на 1,17 лева за периода от 31.08.2021 г. до
04.07.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
30.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52942/2024 г. по описа на
СРС, 78-ми състав.
Решението е постановено при участието на „Д,, като помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4