№ 780
гр. Сливен, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230100886 по описа за 2021 година
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от
ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е длъжник по договор за
потребителски кредит, като е преустановил плащанията. Сочат се задълженията на
ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №4273/2020г. на СлРС и
се иска установяване на тяхната дължимост. Претендират се разноските по делото.
Назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал писмен
отговор, в който е изразил становище за неоснователност на исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмена молба се
иска уважаване на исковете.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Между ответника А.Д. и ищцовото дружество е сключен договор за револвиращ
потребителски кредит. По силата на този договор ответницата е закупила стоки, като
продажната цена е платена през месец юни 2016г. чрез кредитна карта на „Технополис
България“ ЕАД. Ползвания кредитен лимит от ответницата е следвало да бъде погасен
на 15 равни месечни вноски в периода от 01.07.2016г. до 01.09.2017г.
Със заповед №260792/30.11.2020г. по ч.г.д.№4273/2020г. на СлРС е разпоредено
1
ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор, както
следва:
- сумата 1715,90 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за
забава върху нея, считано от 27.11.2020г. до окончателното й изплащане;
-сумата 41,33 лева-възнаградителна лихва.;
-сумата 519,22 лева-мораторна лихва;
-разноски в общ размер на 95,52 лева.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Действителния размер на задълженията по издадената заповед по чл.410 от ГПК,
които не са заплатени е следния:
-1138,24 лева-главница;
-268,32 лева-възнаградителна лихва;
-335,78 лева-мораторна лихва.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими
писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Съдът кредитира неоспореното заключение на вещото лице,
в чиято добросъвестност и компетентност няма основание за съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са
частично основателни.
Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника, както и неплащане от
негова страна съгласно погасителния план, поради което се дължат част от процесните
суми. Ответникът не е доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито твърди
да е извършил такова.. Вземанията са били изискуеми още през 2017г., когато е
настъпил падежа на последната вноска, тоест преди образуването на заповедното
производство, поради което не следва да се осъжда въпроса за наличието или липса на
предсрочна изискуемост. В случая действителния размер на дължимите главница и
мораторна лихва са по-малки от тези в заявлението и тези искове следва да се уважат
до размерите установени от вещото лице. По отношение на възнаградителната лихва
иска следва да се уважи изцяло, тъй като заповедта и съответно установителния иск са
за по-малка сума от реално дължимата, но предвид забраната за присъждане
свръхпетитум следва да се признае за дължима сумата, за която е издадена заповедта
по чл.410 от ГПК.
2
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4273/2020г. на СлРС, а именно:
- сумата 1138,24 лева /хиляда сто тридесет и осем лева и 24 стотинки/,
представляваща главница, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
27.11.2020г. до окончателното й изплащане;
-сумата 41,33 лева /четиридесет и един лева и 33 стотинки/-възнаградителна
лихва.;
-сумата 335,78 лева /триста тридесет и пет лева и 78 стотинки/-мораторна лихва.
В останалата част, за разликата над уважените до пълните претендирани размери,
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските
по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно
съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото
дело, като същите съобразно уважения размер на исковете възлизат общо на 544,94
лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че А.С.Д. с ЕГН-********** с постоянен адрес
гр*********************, представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6 от
ГПК особен представител адв. Н.Н. от АК-Сливен ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”,
клон България, със седалище и адрес на управление гр.София, община Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда №14 част от сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение №260792/30.11.2020г. по ч.г.д.№4273/2020г. на СлРС, а именно:
- сумата 1138,24 лева /хиляда сто тридесет и осем лева и 24 стотинки/,
представляваща главница, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
27.11.2020г. до окончателното й изплащане;
-сумата 41,33 лева /четиридесет и един лева и 33 стотинки/-възнаградителна
лихва.;
-сумата 335,78 лева /триста тридесет и пет лева и 78 стотинки/-мораторна лихва.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част, за разликата над уважените до пълните
претендирани размери, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.С.Д. с ЕГН-********** с постоянен адрес гр*********************
3
да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България, със седалище и адрес на управление
гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда №14 сумата
544,94 лева /петстотин четиридесет и четири лева и 94 стотинки/, представляваща
разноски по делото, включващи разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4