О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1102
Гр.
Пловдив, 10.07.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание,
на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно гражданско дело № 1311 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 3 от ГПК.
Производството е образувано по частна
жалба, депозирана от адвокат Д.Б., член на Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с
адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ № 1, срещу
Определение № 5838/11.06.2020 г., постановено по гр.д. № 5819/2019 г., по описа
на Районен съд – гр. Пловдив. С атакуваното определение на РС Пловдив, молбата на жалбоподателя е оставена
без уважение и районният съд не е присъдил на адв. Б. допълнително
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 735.11 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност на определението на съда, с което не е уважена претенцията на
адвокат Б. за определяне на допълнително възнаграждение за процесуално
представителство. Твърди се, че съдът не е приложил правилно нормата на чл. 2,
ал. 5 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди се, че с исковата молба са предявени пет обективно
съединени иска, като съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Иска се изменение
на Решение № 921/12.03.2020 г. в частта за разноските и определяне на
допълнително възнаграждение в размер на 735.11 лева на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Ответната по жалбата страна „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, чрез пълномощник юрисконсулт
В. Д., със съдебен адрес:***, с писмен отговор оспорва частната жалба като
неоснователна по доводи, изложени в отговора, като моли искането за отмяна на
Определение № 5838/11.06.2020 г. по гр.д. № 5819/2019 г. да бъде оставено без
уважение и определението да бъде потвърдено.
Пловдивски окръжен съд, като взе
предвид изложеното в жалбата и доводите на страните, както и като прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Производството по гр.д. № 5819/2019 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано по искова молба, подадена от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против П. Д. Д., за
признаване за установено, че ответникът дължи парични суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: 1300.00
лева – главница, дължима по договор за паричен заем № 112104/23.02.2017 г.;
226.60 лева – договорна лихва; 1338.12 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 572.94 лева – неустойка за предсрочна изискуемост; 221.79
лева – обезщетение за забава; 73.19 лева – държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. С постановеното по делото решение № 921/12.03.2020 г. е уважен искът
за главницата в размер на 1300.00 лева, договорна лихва в размер на 226.60 лева
и обезщетение за забава за периода от 27.04.2017 г. до 05.12.2018 г в размер на
209.59 лева, като исковете за неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на обезпечение, за неустойка за предсрочна изискуемост и
обезщетение за забава за горницата над уважения размер са отхвърлени като
неоснователни. С решението, на процесуалния представител на ответника, са
присъдени разноски в размер на 306.61 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в
исковото производство и 225.83 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д. № 19440/2018 г. на Пловдивски районен съд, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
С молба от 07.05.2020 г. адв. Б. е
поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като ищецът да бъде
осъден да му заплати допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 735.11
лева с ДДС.
За да постанови определението, с което
не е уважил молбата на адв. Б., районният съд е приел, че в конкретния случай
адвокатското възнаграждение се определя върху интереса, заявен по делото,
формиран от сбора на цената на предявените искове, като минималният размер на
адвокатското възнаграждение, следва да се определи от аритметичния сбор на
всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки иск поотделно.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на адв. Б., че възнаграждението му следва да бъде определено, като
се съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която се предвижда при
определяне на възнаграждението да се вземе предвид броя на предявените искове,
като за всеки един от тях се определя отделно възнаграждение. В настоящия
случай се касае за искове, които произтичат от едно и също облигационно
правоотношение, а не за искове, които са обективно кумулативно съединени.
Следователно, адвокатското възнаграждение се определя върху интереса, заявен по
делото, формиран от сбора на цената на предявените искове, по какъвто и начин
районният съд е определил адвокатското възнаграждение. В тази насока районният
съд се е позовал и на съдебна практика в този смисъл, обективирана в Определение
№ 533/30.10.2017 г. по ч.т.д. № 1649/17 г. на ВКС. Настоящият въззивен състав
намира постановеното определение за правилно като краен резултат, в този смисъл
е и най-новата практика на Окръжен съд – Пловдив – Определение от дата
10.07.2020 г., постановено по въззивно ч.гр.д. № 1369/2020 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от
адвокат Д.Б. от Адвокатска колегия – гр. Пловдив, срещу Определение №
5838/11.06.2020 г. по гр. д. № 5819/2019 г. на Пловдивския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: