РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 16.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 7630/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 84299/21.06.2016 г., предявена от И.С.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 4, адв. И.Й., против З. „О.” АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
И.С.Д.
твърди, че на 27.09.2012 г., около 12:30 ч., в гр. Лом, на ул. “Л. М.”, М.Р.С., при управление
на лек автомобил “Ситроен ЗХ”, с рег. № *******, нарушил правилата за движение
по пътищата, като предприел несигнализирана и необезопасена маневра за обръщане
на посоката на движение, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с мотоциклет „Ямаха“, с рег. № *******, управляван от
ищеца.
Ищецът
твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получил следните увреждания: счупване на
слепоочната кост вляво с навлизане на кръв в средното ухо и трайно отслабване
на слуха, счупване на лява ключица, счупване на долен край на дясна лъчева
кост, масивни кръвонасядания, охлузвания и рани по главата, тялото и
крайниците.
След ПТП, ищецът бил приет за лечение в
болница в гр. Лом, като първоначално бил настанен в интензивно отделение, а впоследствие
в отделение по ортопедия и травматология. Имал силно главоболие и болки в
областта на травмите, оплаквал се от гадене и повръщане. Бил му поставен
катетър. През първите три дни, ищецът бил държан в състояние на изкуствена
кома. Претърпял операция на ключицата с фиксация на планка и винтове, както и
операция на ръката с фиксация на Т-образна плака. В края на месец октомври 2012
г., ищецът постъпил в болница в гр.
София, където му била извършена миринготомия. Лечението продължило в домашни
условия, при необходимост от пълно битово обслужване. Ищецът твърди, че е чувал
шумове, слухът му бил значително намален, имал постоянно нарушение на съня,
което продължило около година и половина. Ищецът станал раздразнителен,
неспокоен, наложило се да забави обучението си.
Към предявяване на исковата молба, поставените фиксатори не били
извадени. Ищецът чувствал пострадалата ръка по-слаба, имал болки в китката и
ограничения на движенията. От двете операции имал загрозяващи белези. Кутрето
на лявата ръка също било счупено, но зараснало накриво, тъй като счупването не
било открито навреме.
В
исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Ситроен ЗХ”, с рег. № *******,
включително и на водача М.Р.С.. Застрахователната полица била със срок на
действие от 26.11.2011 г. до 25.10.2012 г.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 120 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане (27.09.2012 г.)
до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗК “ОЗК - З.” АД е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Ситроен ЗХ”, с рег. № *******, включително и на водача М.Р.С..
Ответникът
оспорва иска с възражението, че не е налице виновно противоправно поведение на
водача на лекия автомобил „Ситроен“, рег. № *******, както и че не е налице причинно-следствена
връзка между деликта и твърдените от ищеца вреди. Сочи, че видно от
представения по делото Протокол за ПТП, за процесното ПТП, на ищеца в
настоящото производство е бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН). Ответникът оспорва и механизма на ПТП, като твърди, че описаният в исковата
молба механизъм не отговаря на действително реализиралия се.
Евентуално
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец, тъй като последният е управлявал мотоциклета с несъобразена
скорост, за което му е бил съставен АУАН. Освен това, нямало данни и
управляваният от ищеца мотоциклет да е бил технически годен и да е преминал
през задължителния годишен технически преглед. Ответникът твърди и че при
настъпване на процесното ПТП, ищецът е управлявал мотоциклета без защитна
каска, с което също е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Ответникът
оспорва иска и по размер, като излага съображения, че размерът на претендираното
обезщетение е завишен и прекомерен и противоречи на принципа за справедливост.
Оспорва и претенцията за
присъждане на законна лихва за периода от датата на ПТП до завеждане на
исковата молба. Прави възражение за погасяване на вземанията за лихва, поради
изтекъл давностен срок
Ответникът
моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на
ответника.
В
допълнителния отговор на исковата молба се поддържат направените от ответника
възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 27.09.2012 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 25.10.2011 г., във формата на застрахователна полица №
23111890653358, валидна от 26.10.2011 г.
до 25.10.2012 г., ЗК “ОЗК - З.” АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Ситроен ЗХ”, с рег. № *******,
включително и на водача М.Р.С.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определение от 28.03.2017 г.),
а и се установява от представената застрахователна полица и от Справка от
базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 6 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 27.09.2012 г., около 12:30 ч., в гр. Лом,
на ул. “Л. М.” срещу № 14, е реализирано ПТП между лек автомобил “Ситроен ЗХ”, с рег. № *******,
управляван от М.Р.С. и мотоциклет „Ямаха“, с рег. № *******, управляван от
ищеца.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представения по делото Протокол за
оглед на местопроизшествие, съставен на 27.09.2012 г. от дознател при РУП – Лом
и Протокол за ПТП № 1074291, съставен на 28.09.2012 г. от мл. автоконтрольор
при РУП – гр. Лом, РДВР – Монтана, който е посетил мястото на ПТП.
В
Протокола за ПТП, като обстоятелства и причини за ПТП, е посочено, че на
27.09.2012 г., около 12:30 часа, в гр. Лом, на ул. „Л.М.” срещу № 14, участник
1 – М.Р.С.,
при управление на лек автомобил “Ситроен ЗХ”, с рег. № *******, извършва неправилна
маневра, като отнема предимството на участник 2 - И.С.Д., който управлявал
мотоциклет „Ямаха“, с рег, № *******, и който се движил с несъобразена скорост,
не успял да спре, в резултат на което между моторните превозни средства е
реализирано ПТП.
Протоколът за ПТП е подписан от актосъставителя, от
двамата водачи (без възражения) и от свидетел – В.Г.Р..
Видно от Протокола за ПТП, по случая е било
образувано досъдебно производство (ДП) № 918/2012 г. На двама водачи са
съставени АУАН за извършено нарушение,
съответно на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 25
ЗДвП (участник 1) и на чл. 20 ЗДвП (участник 2).
С
постановление от 11.04.2016 г. на прокурор от Районна прокуратура – Лом,
производството по ДП № 918/2012 г. по описа на РУ на МВР – Лом е било прекратено на основание
чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК (след като
пострадалият И.С.Д. е заявил, че желае наказателното производство срещу М.Р.С.
да бъде прекратено).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.К.М..
Свидетелят М. работи във фирма за електрокари в близост до мястото на
настъпване на процесното ПТП и е видял настъпването на процесното ПТП. Свидетелят заявява, че не помни точната дата
на произшествието, но си спомня, че се е случило около обяд – между 12 и 13
часа, когато с колегата си излизали на обяд. Посочва, че бял лек автомобил
„Ситроен“ бил спрял от дясната страна на платното за движение, на главния път,
където нямало паркинг, в близост до бензиностанция. От спряло положение и без
да даде мигач, лекият автомобил тръгнал да предприема маневра за извършване на
обратен ляв завой на платното. През това време, свидетелят чул, че от надлеза в
посока Дунав приближавал мотор, шофьорът на който подал газ на мотора, за да
избегне удара. Шофьорът на лекия автомобил също подал газ, като според
свидетеля, явно и той се е уплашил. Мотористът се ударил в средната греда на
(странично) автомобила, „прелетял“ над автомобила, след което автомобилът се
ударил в отсрещната ограда. Ударът
настъпил на средата на пътното платно, почти в „отсрещното платно“, като имало
по една лента във всяка посока. Свидетелят заявява, че мотоциклетистът е бил с
поставена защитна каска.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало със събраните по делото писмени гласни
доказателства, е описало следният механизъм на ПТП: на 27.09.2012 г. около
12:30 ч. в гр. Лом, в Промишлената зона, по ул. „Л. М.”, в посока от юг на
север, в дясната пътна лента се е движел мотоциклет „Ямаха“, рег. № *******,
управляван от И.С.Д. със скорост около 72 км/ч. Когато мотоциклетът бил на около 80 метра от мястото на удара, преди
входа на бензиностанцията, паркираният до десния тротоар лек автомобил
„Ситроен“ започнал да завива наляво, за да завие в обратна посока.
Мотоциклетистът възприел маневрата на
автомобила и предприел също маневра
завиване и навлизане в лява пътна лента за насрещно движение, вероятно с цел да
заобиколи или изпревари завиващия наляво автомобил. В заключението на вещото
лице е посочено също, че водачът на лек автомобил „Ситроен“ не е огледал
пространството зад автомобила си или не е преценил правилно отстоянието и
скоростта на мотоциклета, но е потеглил и предприел маневра завиване наляво за
обратен завой. В процеса на завиването, водачът на лек автомобил „Ситроен“ е
възприел приближаващия го мотоциклет отляво и е променил маневрата си, като
вместо да довърши обратния завой се е насочил към левия тротоар, за да освободи
път за мотоциклета. Тъй като и двамата водачи са взели неправилни решения за
маневрите си, е настъпил удар на предната част на мотоциклета в лявата страна
на лекия автомобил, в зоната на средната му лява колона. При ударът
мотоциклетът е останал до мястото на удара, с леко отблъсване, а
мотоциклетистът е излетял напред и нагоре, прелетял над автомобила, паднал на
асфалта и след плъзгане се е спрял в мястото, където е петното от кръв. След удара,
автомобилът е продължил напред, качил се е на левия тротоар и се е ударил в
оградата на двора на частен имот, след което поради еластичността на оградата се
е отблъснал назад и се е спрял в мястото, където е намерен.
Като причина за реализиране на произшествието, ВЛ по АТЕ е посочило,
предприетият от водача на л.а. „Ситроен“ завой наляво, за да завие в обратна
посока, като водачът на лекия автомобил е имал възможност преди да предприеме
маневрата да огледа пространството назад и да види приближаващия го в опасна
близост на 80 метра мотоциклет и да го пропусне. Видно от заключението, водачът
на л.а. „Ситроен“ е имал възможност в началото на маневрата да наблюдава
пространството назад и да спре преди да навлезе в лявата лента за движение. От заключението по АТЕ се
установява също, че взетото от мотоциклетиста решение за навлизане в лява лента
за движение с цел заобикаляне на автомобила е неправилно и е отнело
възможността на мотоциклетиста да предотврати произшествието, защото
мотоциклетистът е имал възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати ПТП. Удар не би настъпил и ако мотоциклетистът беше продължил да се
движи в своята лента, тъй като л.а. „Ситроен“ при удара е бил изцяло в лявата
лента.
От
събраните по делото писмени доказателства (медицински направления, епикризи,
изследвания) и от заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ),
извършена д-р Д.Г. Меджиева - специалист УНГ болести и СМЕ, извършена от д-р А.Т.М.
- специалист травматолог, които съдът кредитира изцяло, се установява, че в резултат на процесното
ПТП, И.С.Д. е претърпял
следните увреждания – счупване на черепната основа вляво с кръвотечение от
лявото ухо – представляващо нараняване проникващо в черепната кухина; счупване
на лява лъчева кост, водещо до трайно затруднение движението на лявата ръка за
срок от 2.5-3 месеца при обичаен ход на възстановителния процес; счупване на
лява ключица, водещо до трайно затрудняване движението на лявата ръка за срок
от около 2-3 месеца при обичаен ход на възстановителния процес. По отношение счупването на лявата лъчева кост
и лявата ключица, пострадалият е опериран – кръвна репозиция с метална
остеосинтеза, а по отношение на останалите увреждания е лекуван медикаментозно
чрез вливания.
Видно от
заключението на СМЕ, извършена от ВЛ – специалист травматолог, към момента на
прегледа, извършен на от ВЛ на 19.05.2017 г., пострадалият И.С.Д. има
ограничено разгъване на лявата ръка в китката, но е запазена хватателната
функция на ръката, като пострадалият се оплаква от болки при натоварване на
лявата ръка и при промяна на времето. Раните са зараснали с образуване на
белези, които имат траен, постоянен характер и ще останат за цял живот, като с
времето ще избледнеят.
Видно от заключението на вещото лице – специалист
УНГ болести с квалификация по аудиология и отоневрология, налице е причинно-следствена връзка между
настъпилото увреждане на слуха на ищеца И.С.Д. и процесното ПТП. Вещото лице е
посочило, че към момента на извършване на прегледа на ищеца (13.07.2017 г.) е
установило намаление на слуха на ляво ухо – средна степен и прогнозата за
възстановяването му касае евентуална нова операция за пластика на тъпанчева
мембрана, ако не настъпят възпалителни заболявания на това ухо, за което има
предпоставки, предвид нарушената цялост на мембраната.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.И.Д..
Съдът прецени
със засилена критичност показанията на свидетелката Д. (същата е майка на
ищеца). След като взе предвид, че същите са последователни, почиват на
непосредствени впечатления и са дадени под страх от наказателна отговорност,
съдът даде вяра и кредитира показанията на св. Д.. Същата сочи, че е била придружител на
ищеца при престоя му в болницата. След ПТП, ищецът не бил в съзнание, имал
сътресение на мозъка, счупени ключица и ръка, множество охлузвания и не е могъл
да се храни и да говори. Ищецът останал
в болницата 20 дни, като през този период не му разрешавали да става и
свидетелката го придружавала. След изписването му от болницата, ищецът не можел
да остава сам в дома си, не можел да става и да ходи сам, което е изисквало
полагане на постоянни грижи за него. Свидетелката посочва, че към датата на
разпита й (03.07.2017 г.), ищецът има главоболие и шумове в ушите, на моменти
не чувал добре, трябвало да му се говори по-високо. След ПТП, ищецът се
променил, станал изнервен, сприхав. Заради претърпяното ПТП се наложило да
пропусне един семестър, след това се дипломирал.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана.
Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил „Ситроен ЗХ”, с рег. № ******* не е виновен за
настъпването на процесното ПТП. С оглед
установеното от фактическа страна (от събраните писмени доказателства, разпита
на св. М. и заключението по АТЕ), водачът М.Р.С. е действал противоправно,
тъй като е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, предвиждаща, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. В настоящия случай, водачът на лек
автомобил „Ситроен“ в нарушение на цитираната разпоредба от ЗДвП при
предприемане на маневра завиване наляво за извършване на обратен завой не се е
съобразил с движещото се след него моторно превозно средство, като по този
начин е създал опасност за останалите участници в движението и е станал основна
причина за реализирането на процесното ПТП.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" З. “О.” АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди
на увреденото лице, каквото като пострадал се явява И.С.Д. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания,хпродължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял пострадалия, възрастта
на ищеца към датата на ПТП – 30 г., извършените
е оперативни интервенции, необходимостта от чужда помощ за задоволяване на
елементарни битови потребности на ищеца; неблагоприятните остатъчни последици
за здравето на пострадалия години след инцидента и негативното им отражение
върху трудоспособността и качеството му на живот, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на И.С.Д., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 45 000 лева
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г.
по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и
др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото
поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като
вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
По
делото е установено, че при настъпване на ПТП, ищецът е управлявал мотоциклета
„Хонда“ с предпазна каска. Това възражение на ответника са съпричиняване е неоснователно. Така или иначе, за счупването на лявата
ключица и за счупването на долен край на дясна лъчева кост, няма никакво
значение наличието или липсата на каска на главата (видно от
СМЕ, л. 94).
Видно
от заключението по АТЕ, няма данни за техническа неизправност на мотоциклета
(л. 105), поради което и това възражение на ответника е неоснователно.
Останалите
нарушения на правилата за движение, обаче, допуснати от водача на мотоциклета,
се намират в причинна връзка и са
допринесли за настъпване на вредоносните последици.
И
двамата водачи (на л.а. „Ситроен“ и на мотоциклета) са имали пряка видимост
един към друг (на прав участък и при ясна видимост). И двамата водачи са имали
възможност да предотвратят удара. Процесното ПТП е било предотвратимо и от
гл.т. на водача на водача на лекия автомобил и от гл.т. на водача на
мотоциклета. И двамата водачи са взели неправилни решения за маневрите си. Това е несъмнено е установено от АТЕ.
Видно
от заключението по АТЕ, ищецът е управлявал мотоциклета скорост около 72 км/ч.
и е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието. Като не го е направил, ищецът е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. последно ЗДвП, предвиждаща, че водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението, което е допринесло за настъпване на процесното
ПТП. Следователно, поведението на пострадалия е в причинна връзка с
настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на
чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване
на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на участниците в
движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще
обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
Както
беше посочено, и двамата водачи са имали възможност да предотвратят удара и са
взели неправилни решения за маневрите си.
Установеното нарушение на водача
на лекия автомобил, обаче, освен че е първопричина, но и сочи на по-голям
принос за настъпване на вредите. Това
дава основание да се приеме, че приносът на пострадалия за настъпването на
вредите следва да бъде определен в размер на 30%, с колкото и на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъде намалено определеното застрахователно
обезщетение.
Поради
изложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 31 500 лева,
като за разликата до пълния предявен
размер от 120 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от
И.С.Д. неимуществени вреди, искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането, поради което същата е функционална и
застрахователят се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, поради което върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е
и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на
ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 27.09.2012 г.
Частично
основателно е възражението на ответника за погасяване на вземанията за лихва,
поради изтекла погасителна давност. Вземането
за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската
отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност съгласно
чл. 111, б. ”в” ЗЗД, считано от деня на настъпилото ПТП, от когато е изискуемо
вземането за обезщетение от непозволено увреждане (решение № 128/25.06.2013 г.
по т. д. № 396/2012 г. на ВКС, ІІ ТО). В
случая искът е предявен на 21.06.2016 г. след повече от три години от началната
дата на възникване на вземането за лихви, която е датата на пътно-транспортното
произшествие – 27.09.2012 г. Ето защо, акцесорното вземане за лихва следва да
се счита погасено за периода от 27.09.2012 г. до 20.06.2013 г., т. е. за периода, предхождащ
3-годишния период преди завеждането на исковата молба. За останалата част от
периода – от 21.06.2013 г. до датата на
исковата молба 21.06.2016 г. – възражението за давност е неоснователно.
Следователно,
сумата от 31 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, е дължима ведно със
законната лихва, считано от 21.06.2013
г. до окончателното плащане. За
разликата до пълния предявен размер от 120 000 лева, искът е
неоснователен. Следва да се отхвърли, като погасена по давност и претенцията за
законна лихва върху сумата от 31 500 лева, за периода от 27.09.2012 г. до 20.06.2013
г.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
се присъди сумата от 262.60 лева от
общо направените разноски в размер на 1010 лева (1010 лв. х 0.26), вкл. платена
ДТ (450 лв.), депозит за АТЕ и СМЕ (500) и разноски за свидетел (60 лв.).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 370 лева от общо
направените разноски в размер на 500 лева (500 лв. х 0.74), вкл. депозит за АТЕ
и СМЕ. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 222 лева (300
х 0.74) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. И. Г. Й., адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от иска в
размер на 1288.56 лева (4130 лв. х 0.26 плюс ДДС). Съгласно Определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., т.
к., ІІ т. о. на ВКС, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. следва да включва ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 1143
лева –
държавна такса (31 500 лв. х 4%) – (450 лв. х 0.26, която е присъдена в полза на ищеца).
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „О.” АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на И.С.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 4, адв. И.Й., , на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 31 500
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от И.С.Д. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 27.09.2012 г., в гр. Лом, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2013
г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 262.60
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 267, ал.1, вр. чл.
226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 31 500 лева до пълния
предявен размер от 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, като
неоснователен, както и претенцията за законна лихва върху сумата от 31 500
лева, за периода от 27.09.2012 г. до 20.06.2013 г., като погасена по
давност.
ОСЪЖДА И.С.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на З. „О.” АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 370 лева –
разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 222 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат И. Г. Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, офис 4, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1288.56 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1143 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: