Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ 521

гр. Габрово, 02.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на дванадесети ноември ....................................... през две хиляди и деветнадесета година ............... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 823 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя  М.Т.П. *** е обжалвал Наказателно постановление № 07-001130, издадено на 24.06.2019 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 284, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 3, ал. 3 от Правилник за безопасност и здраве при работа в ел. уредби на електрически и топлофикационни централи и по ел. мрежи (ДВ брой 34/2004 г., изм.) и чл. 18 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ бр. 46/2001 г.) същият е бил санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 1000 лева, наложена въз основа на чл. 414, ал. 1 от КТ. По съображения, които са подробно изложени в подадената жалба, жалбоподателя е приел това постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал в качеството на такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез свой процесуален представител, който е упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба, като застъпва становище за оставяне на последната без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Св. К.К. и Ц.К. са служители на Дирекция „ИТ” Габрово, които на 08.05.2019 г., 10.05.2019 г., 21.05.2019 г., 23.05.2019 г. и 31.05.2019 г. са участвали в проверка на „Електроразпределение Север” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Владислав Варненчик” № 258. Същата е извършена въз основа на чл. 402, ал. 1, т. 5 от КТ, с цел установяване на причините и обстоятелствата, свързани с възникнала на 08.05.2019 г. злополука при работа, при която служител на дружеството – Н.М.Й. от гр. Габрово, ЕГН **********, на длъжност „Електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ” в Отдел „Експлоатация Мрежи и СТИ – Юг, Регионален обслужващ център (POЦ) Горна Оряховица и Габрово”, работещ по трудов договор № 98 от 31.07.2018 г., е получил изгаряния на двете ръце (длани) и осветяване на очите от разразилата се при късо съединение дъга след демонтаж и монтаж на директен електромер за клиент на „Електроразпределение Север” АД.

Като са се базирали на установеното при проведената проверка, на взетите при нея писмени обяснения от посочените в приложеният на л. 12-13 протокол лица и на представените при същата писмени материали, имащи отношение към нейния предмет, проверяващите са приели, че едно от тях - жалбоподателя М.Т.П., работещ на длъжност „Отговорник мрежови и измервателен район” в Отдел „Експлоатация Мрежи и СТИ – Юг, Регионален обслужващ център Горна Оряховица и Габрово”, в качеството си на служител, определен чрез издадена от работодателя Заповед № БТ-26/02.06.2014 г. във вр. с Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ бр. 88/1999 г.) и Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ бр. 46/2001 г.), не е осигурил срещу подпис на служителя Н.М.Й., ЕГН **********, заемащ описаната по-горе длъжност, диелектрични ръкавици при работа на 08.05.2019 година в трафопост ниско напрежение – ученически столове, намиращ се на ул. „Бойката” № 4 в град Габрово, и подмяна на електромер до близко разположен автоматичен прекъсвач под напрежение и е изложено лицето на риск за здравето. Описаното те са квалифицирали като нарушение по чл. 284, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 3, ал. 3 от Правилник за безопасност и здраве при работа в ел. уредби на електрически и топлофикационни централи по ел. мрежи и чл. 18 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, по повод на което на 11.06.2019 година в личното присъствие на жалбоподателя, против него е бил съставен (а впоследствие – и връчен на тази дата) акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на този акт и на останалите материали, включени в административно-наказателната преписка, е било издадено и атакуваното НП, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената фактическа обстановка, от права страна съдът намира следното:

Копието от разписката в приложения на л. 35 екземпляр от НП сочи, че то е получено на жалбоподателя на 30.07.2019 г. Жалбата (според отразените в нея Вх. № и дата) против постановлението е постъпила при наказващия орган на 05.08.2019 година, или преди края на определеният в чл. 59 от ЗАНН 7 дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед на това и на обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за  минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (обн. ДВ, бр. 46 от 15.05.2001 г., в сила от 16.08.2001 г., изм. и доп., бр. 40 от 18.04.2008 г.) предвижда личните предпазни средства да се предоставят на работещите в деня на постъпването им на работа. От аспект на това не би могло да се счита, че посочената в акта и НП дата за извършване на нарушението кореспондира на действителната такава, тъй като бездействието във връзка с изпълнението на описаното задължение се е проявило в един значително по-ранен момент (на датата, на която пострадалия служител Н.Й. е постъпил на работа след сключване на трудовия договор № 98/31.07.2018 г. между същият и дружеството), а не на 08.05.2019 година, когато той само е осъществявал трудова дейност съобразно него при подмяната на електромер в трафопост за ниско напрежение – ученически столове, находящ се на ул. „Бойката” № 4 в гр. Габрово. Заедно с изложеното следва да се има предвид, че мястото за осъществяване на всяко едно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в бездействие, се явява винаги свързано с мястото, на което бездействалият е следвало да има активно поведение – да действа, т.е. да предостави диелектрични ръкавици срещу подпис на упоменатия по-горе служител в конкретния казус. Поради това и след като се отчете, че като вид лично предпазно средство те се получават от постъпил на работа работник въз основа на съществуващ трудов договор, вписаните в акта и наказателното постановление констатации за мястото на нарушението също не могат да бъдат споделени, защото съответния трудов договор, въз основа на който на Й.. като служител на дружеството е следвало да се предоставят ЛПС, очевидно не е бил сключен на упоменатото в акта и НП място (Трафопост НН – ученически столове на ул. „Бойката” № 4) в гр. Габрово, а на друго, различно от него.

На л. 14 от делото е приложена Заповед № БТ-26/02.06.2014 г. на „Електроразпределение Север” АД – гр. Варна, издадена във вр. с Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, чрез която е утвърден каталог на дейности, изискващи ЛПС и категории лица (длъжности) от служителите на дружеството, на които са били вменени определени отговорности във връзка със заявката, осигуряването и предоставянето на такива средства. Между въпросните категории служители фигурират съответните отговорници МИР, т.е. лица на длъжност, заемана (според приложеното на л. 19 допълнително споразумение към трудов договор) и от жалбоподателя М.П., по отношение на които същите отговорности се явяват част от утвърдената за тази длъжност длъжностна характеристика на л. 20-21. Въз основа на тези  безспорно установени факти от писмените материали по делото не би могло да се приеме, че липсва виновно неизпълнение на задължение по посочената заповед (а оттук – и осъществено нарушение) от страна на П., тъй като от приложените на л. 22-26 материали е видно, че на Й.. не са били предоставени диелектрични ръкавици, каквито той е следвало да има. Задължението за тяхното предоставяне е било вменено в тежест на П., като свързаното с това заключение е основано и на данните в неговите саморъчни обяснения на л. 27-28 от делото, които той е дал при извършване на проверката от служителите на Дирекция „ИТ” Габрово във връзка с възникналата злополука.

Макар и неизпълненото задължение за предоставяне на посоченото ЛПС от страна на жалбоподателя да се явява безспорен факт, съдът прие, че изводът за законосъобразността на издаденото НП не би могъл да бъде споделен. Преди всичко следва да се отбележи, че свързаното със същото бездействие не е възможно да се квалифицира като нарушение по чл. 284, ал. 1 от КТ, защото този текст въвежда задължение за работодателя, а жалбоподателя не е имал това качество по смисъла на съответното легално определение, съдържащо се в §1, т.1 от ДР на КТ. Посоченото важи и по отношение на нормите на чл. 3, ал. 3 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 34 от 27.04.2004 г., в сила от 28.08.2004 г., изм. и доп., бр. 19 от 01.03.2005 г., бр. 92 от 22.10.2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) и чл. 18 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, доколкото всяка една от двете също предвижда задължения за работодателя, а П. не се е явявал такъв. Заедно с изложеното следва да се има предвид, че дори и дадената от наказващия орган квалификация на нарушението да се приеме за правилна, това не би могло да се каже по отношение на съответната норма, въз основа на която то е санкционирано. Задължението за предоставяне на лични предпазни средства, към които са спадали и въпросните диелектрични ръкавици, е било свързано с осигуряване на предпоставки за здравословни и безопасни условия на труд. Поради това свързаното с неизпълнението на същото нарушение би следвало да бъде санкционирано съобразно норма, която изрично предвижда наказание за такива от неговия вид. В конкретния казус наказанието не е било наложено въз основа на такава разпоредба, тъй като посоченият в постановлението текст на чл. 414, ал. 1 от КТ е предвидил наказание за нарушение на нормите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а извършеното се явява свързано с тях. Вследствие на това и след като не е наказал нарушителя въз основа на приложимата  норма на чл. 413, ал. 1 от КТ, наказващия орган е допуснал нарушение на материалния закон при санкциониране на нарушението, което също определя издаденото НП като незаконосъобразно и налага неговата отмяна.

 Воден от изложеното по-горе, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 07-001130, издадено на 24.06.2019 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 284, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 3, ал. 3 от Правилник за безопасност и здраве при работа в ел. уредби на електрически и топлофикационни централи и по ел. мрежи и чл. 18 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, на М.Т.П. ***, ЕГН **********, в качеството му на лице, определено със Заповед № БТ-26 от 02.06.2014 г. във връзка с Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място – длъжностно лице по смисъла на §1, т.5 от ДР на КТ, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 1000 (хиляда) лева – на осн. чл. 414, ал. 1 от КТ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................