РЕШЕНИЕ

 

Номер   261386                         Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 23.11                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 11.11.2020 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 5908 по описа за   2020         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. 

Ищецът П.Н.И. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***г. на ***на ответната страна, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода ***г. в размер на 1 620, 75 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД  – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от и.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, последно като „***.“ в ***“ от ***г. С процесната Заповед, връчена му на ***г. при условията на отказ (което обстоятелство е било установено с подписите и имената на двама с. на отказа), на основание чл.195, ал.1 от КТ във връзка с чл.188, т.3 и  чл.190, ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл.42, ал.1, т.6 и чл.46, ал.1, т.1 от Правилника за вътрешния трудов ред на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, при спазване на изискванията на чл.193, ал.1 от КТ, и след извършена индивидуализация на наказанието по реда на чл.189 от КТ, на ищеца е било наложено наказание „**“. Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта е посочено, че на ***г. П.И. не се е явил на работното си място в * за изпълнение на трудовите си задължения, съобразно утвърдените за месец я*и месец * работни графици, като не е информирал за отсъствието си прекия си Р. и Р.на Звеното и не е представил медицински документ, както и, че на * г. е напуснал работното си място без знанието и разрешението на Р. на звеното, като с поведението си е извършил нарушение на чл.42, ал.1, т.6 и чл.46, ал.1, т.1 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество – което представлява нарушение на трудовия ред и дисциплина в лечебното заведение, изразяващо се в три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от един час, съгласно чл.190, ал.1, т.1 от КТ и чл.42, ал.1, т.6 и чл.46, ал.1, т.1 от Правилника за вътрешния трудов ред на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, които нарушения са били установени от Доклади с вх. № *от Р.на * Констативен протокол № * г. и Писмо с искане за писмени обяснения изх. № * г.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага – като процесната Заповед съдържа всички законоустановени реквизити, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на Заповедта поради немотивираност на същата.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото с. Д.Б.(с. на ищеца – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства) и А.П., както и от отговорите на ищеца на поставените му въпроси по реда на чл.176 от ГПК от ответника в съдебното заседание по делото на * г., действително П.И. е извършил посочените в Заповедта нарушения на трудовата дисциплина, а преди налагането на дисциплинарното наказание ответникът е изискал от ищеца да даде писмени обяснения и от И. са били депозирани такива - поради което и се явяват неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на Заповедта поради неизпълнение от ответника на задължението му по чл.193, ал.1 от КТ, както и поради неизвършването от него на нарушения на трудовата дисциплина.

Дисциплинарното наказание е било наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от откриването, респективно - от извършването на нарушението, а относно тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, съдът намира, че същото е съразмерно на извършените нарушения на трудовата дисциплина, обстоятелствата, при които са били извършени и поведението на П.И..

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че Заповедта се явява законосъобразна, а оттук – че искът за признаването й за незаконна и отмяната й като такава се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а с оглед на това и предвид акцесорния им характер – като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на ищеца на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 610 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Н.И., ЕГН **********,***, **.,против УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ***К.Д., със съдебен адрес:***, **, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от   КТ – за признаването за незаконна и отмяната като такава на Заповед № ***г. на И. д. на ответната страна, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода ***г. в размер на 1 620, 75 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА П.Н.И., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 610 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 25.11.2020 г.

 

                                                   

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.