Решение по дело №4695/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260203
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20204520104695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                       260203 

                                             гр. Русе, 26.02.2021 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски районен съд ІV граждански състав

в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                               Председател: Виржиния Караджова

 

при секретаря Василена Жекова 

в присъствието на прокурора ………................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

4695 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ООД-Русе твърдят, че за извършваните от дружеството услуги през периода 08.10.2018 г.-08.05.2020 г. -доставка на питейна вода до имот, находящ се в гр.Русе, ул***, с аб.№ ***,ответникът им дължи заплащане за цена за вода и такси канал за отчетените по водомерите му стойности в общ размер на 884,18 лева по партиди № ***и № ***, с лихва за забава от 58,99 лв. за времето 01.01.2019 г.-30.07.2020 г.

В тази връзка и въз основа на подадено заявление по ч.гр.дело № 3209/2020 г. по описа на РРС, в тяхна полза била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за посочените стойности, срещу която длъжникът възразил в законния срок.На дружеството било указано да предявят претенциите си по общия исков ред.Искат от съда да признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 3209/2020 г. по описа на РРС, със законната лихва от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете производства.

        Ответникът М.К.Х. оспорва исковете.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

          Видно от приложеното ч.гр.дело № 3209/2020 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство e издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от М.К.Х. консумирана вода за периода 08.10.2018 г.- 08.05.2020 г. в общ размер на  884,18 лв. за имот в гр.Русе по ул***, аб.№ ***, с лихва за забава за времето 01.01.2019 г.-30.07.2020 г. от 58,99 лв., със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2020 г. и 49 лв.-разноски за производството. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът подал възражение.В тази връзка съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземанията си.Разпореждането е връчено на страната на 11.09.2020 г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила на 13.10.2020 г., но е подадена по пощата.Датата на клеймото е 12.10.2020 г.-първият работен ден след 11.10.2020 г.

          Видно от документа на л.46-л.48 от дело, ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр.Русе, ул***.По делото няма спор, че доставянето на питейна вода до обекта,  аб.№ ***,с налични два водомера-партида № ***и № ***, включително и през спорния период, се е осъществявало от “Водоснабдяване и канализация“ ООД-Русе.  

          Ищецът е представил действащите Общи условия за предоставяните от дружеството услуги, одобрени от ДКЕВР и публикувани в държавен и местен всекидневник, както и доказателства относно приетите от търговеца цени през процесния период (л.19-л.34).По делото няма спор, че  ответникът не се е възползвал от предвидената възможност в чл.71 ал.2 от ОУ да изрази несъгласие с последните.Приложени са 11 бр. фактури, касаещи процесния период.Видно от тях, за част от периода на абоната служебно са били начислявани куб.вода.

От данните по делото става ясно, че монтираните в имота водомери за партиди *** и ***са били с БДС 1997 г.Те следвало да бъдат проверени през 2007 г.Между страните няма спор, че действия по подмяна на СИ били предприети съответно на 05.09.2019 г. и на 19.01.2020 г.Така за времето от 01.08.2008 г. и до посочените дати, при прилагане на чл.25 от ОУ, търговецът начислявал служебно потребление на вода. 

Приложена е покана за доброволно изпълнение, връчена на съпругата на ответника на 09.06.2020 г.По делото няма спор, че от страна на ответника липсва погасяване на задълженията.

Назначената по делото икономическа експертиза се е произнесла, че

за времето 08.10.2018 г.-08.05.2020 г., поради липса на водомери, отговарящи на нормативните изисквания, на абоната била начислена служебно вода при спазване на чл.25 от ОУ, като претендираната цена съответства по размер със заявеното по исковата молба.Лихвата за забава за процесния период е определена на 87,94 лв.  

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3209/2020 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу М.К.Х. и е за заплащане на процесните суми, като в срока, определен от съда във връзка с постъпило възражение от длъжника, заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.

          В настоящото производство са ангажирани надлежни доказателства, че през процесния период ответникът е бил титуляр на посочената по исковата молба партида, като отношенията между страните се основават на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, в сила от 27.09.2014 г.Съобразно тях, за част от периода на абоната е била начислявана служебна консумация според броя членове на домакинството, поради това, че измервателните уреди в жилището не са отговаряли на изискванията по БДС.Според чл.16 от ОУ във връзка с чл.43 от Закон за измерванията, водомерите с нормален разход подлежат на проверка на всеки десет години.При непроверени за тяхната изправност уреди, се определя количеството изразходвана питейна вода, като за нетоплофицирано жилище се начисляват по 5 куб.м за всеки обитател.До поставяне на индивидуален водомер, на всяко тримесечие количеството вода се завишава с 1 куб.м за всеки обитател–чл.25 от ОУ.В хода на настоящото производство става ясно, че водомерите по двете партиди са били подменени на 05.09.2019 г. и на 19.01.2020 г.След тези дати  начисляваното количество вода за обекта е по данни от уредите.По делото няма спор, че отчетената от търговеца услуга съответства на одобрените от ДКЕВР цени.Вещото лице се е произнесло, че ищецът е спазил нормативните изисквания при определяне на дължимите им се суми от клиента.

Съгласно чл.31 ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да престират  цената за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.Ответникът не е ангажирал доказателства да е плащал на насрещната страна следващата им се суми за доставената питейна вода и след връчената покана за доброволно изпълнение.При това положение абонатът дължи и обезщетение за забава на кредитора.Размерът на акцесорното вземане е определен от икономическата експертиза на по-висока стойност от тази, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Периодът на забава е съобразен с действащите ОУ на доставчика.Претенциите трябва да се уважат така, както са предявени.Върху главницата се дължи законна лихва, считано от 31.07.2020 г. В тежест на ответника са разходите за двете производства.

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 16, чрез адв.Г.М.Г. ***, че дължи на Водоснабдяване и канализацияООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, сумата от 884,18 лв., представляваща цена за доставена питейна вода и такса канал за имот в гр.Русе, с партида № *** и партида № *** за периода 08.10.2018 г.- 08.05.2020 г., с лихва за забава за времето 01.01.2019 г. -30.07.2020 г. от 58,99 лв., със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2020 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 1417 от 04.08.2020 г. по ч.гр.дело № 3209/2020 г. по описа на РРС.

          ОСЪЖДА М.К.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 16, чрез адв.Г.М.Г. ***, да заплати на Водоснабдяване и канализацияООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, по банкова сметка *** “Инвестбанк“ АД IBAN: ***, BIC: ***, сумата от 425 лв.–разноски по делото, както и 49 лв.-разходи по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :