РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 2914 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на „Т.С.“ ЕАД
срещу разпореждане от 15.11.2019 г. по изп. д. № 20198510402354 на ЧСИ с рег. №
851, с което частично е уважено искането на жалбоподателя – длъжник в
производството – за намаляване на определените от съдебния изпълнител
разноски по изпълнителното производство, дължими от длъжника за заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят посочва, че изпълнителното
производство в конкретния случай не се характеризира с фактическа или правна
сложност, поради което следва да бъдат намалени разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение до минималния размер – 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело, а съответно да се намали и пропорционалната такса, дължима
към съдебния изпълнител. Претендира разноски в настоящото производство.
Взискателят и ответник по жалбата „Г.С.У.“ ЕООД изразява
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Доколкото разноските
за адвокатско възнаграждение са били намалени от съдебния изпълнител,
взискателят счита, че жалбата е недопустима. Посочва, че разноските за адвокатско
възнаграждение са заплатени от него на процесуалния му представител, като те
включват както възнаграждение за образуване на изпълнителното производство,
така и за процесуално представителство по него, което в случая се изразява в
отправени до съдебния изпълнител искания за извършване на изпълнителни
действия, подаване на становища, действия по издаване на самия изпълнителен
лист. Посочва и че длъжникът не е изпълнил доброволно в срока за доброволно
изпълнение, както и че взискателят е поискал намаляването на разноските до
минималния им размер. Не претендира разноски в настоящото производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна, като посочва, че в
случая освен разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело следва да се включат и разноски за такова възнаграждение
във връзка с представителство на взискателя, тъй като той е извършил и други
действия в производството, включително във връзка с подадената жалба. Посочва и
че длъжникът не е заплатил дължимите суми в срока за доброволно изпълнение.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
От представеното копие
на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е
образувано на 16.10.2019 г. въз основа на молба на взискателя
„Г.С.У.“ ЕООД, подадена от адвокат. С молбата за
образуване на производството е поискано да бъде наложен запор върху движимите
вещи на длъжника „Т.С.“ ЕАД, да бъдат възбранени
притежаваните от длъжника недвижими имоти и да бъде наложен запор върху
притежавани от него дружествени дялове, като не е посочено кои са движимите
вещи, дяловете и имотите. С молба, подадена на 21.10.2019 г., взискателят е поискал вместо посочените в молбата за
образуване на производството изпълнителни способи да бъде наложен запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки. Поискал е и събирането на разноски за
адвокатско възнаграждение от 350 лв. На 16.10.2019 г. съдебният
изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена от
него на 21.10.2019 г. На 24.01.2020 г. е изпратено и запорно съобщение до
банката, в която са разкрити сметки на длъжника.
Във връзка с подадено на
23.10.2019 г. възражение от жалбоподателя срещу определените разноски с
обжалваното разпореждане от 15.11.2019 г. съдебният изпълнил е намалил
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до 300 лв. Следва да се
отбележи, че по възражението на жалбоподателя взискателят е изразил становище
за неоснователност на възражението, но все пак се е съгласил разноските за
адвокатско възнаграждение да бъдат намалени с 50 лв. (т.е. на 300 лв.), но не и
до размера, сочен от жалбоподателя (200 лв.).
След подаването на
настоящата жалба на 02.12.2019 г. взискателят е подал молба от 04.12.2019 г., с
която иска размерът на разноските за адвокатско възнаграждение да бъде намален
до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело. С разпореждане от 04.12.2019 г. съдебният изпълнител е
уважил тази молба, като е намалил разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение на 230 лв., като жалбоподателят е уведомен за това разпореждане
на 20.12.2019 г.
Въпреки така подадените
молби от взискателя във връзка с намаляването на претендирания от него по
изпълнителното дело размер на разноските за адвокатско възнаграждение, следва
да се приеме, че настоящата жалба е допустима. Искането на жалбоподателя е да
се намалят разноските до минималния размер за образуване на изпълнителното
производство от 200 лв. Дали последно определените разноски от съдебния
изпълнител в размер на 230 лв. отговарят на минималния размер с оглед на
конкретните обстоятелства по делото, е въпрос, който следва да се провери при
произнасянето по съществото на жалбата, т.е. не може от напред да се направи
извод, че искането на жалбоподателя е удовлетворено, след като той не е
оттеглил жалбата си. Освен това, намалявайки разноските за взискателя, с
разпореждането от 04.12.2019 г. съдебният изпълнител е определил и разноски за
процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело, извън
образуването му, а също така не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за
съответно намаляване и на пропорционалната такса, дължима към съдебния
изпълнител. Поради това следва да се приеме, че жалбата е допустима, като
жалбоподателят обжалва и последващото разпореждане на съдебния изпълнител от 04.12.2019
г. по разноските, доколкото с него не е удовлетворено изцяло искането му.
С оглед на изложените
по-горе обстоятелства относно развитието на изпълнителното производство следва
да се приеме, че към настоящия момент процесуалният представител на взискателя
е извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за
образуването му. Посочването на изпълнителни способи в молбата – налагане на
запор на движими вещи и дружествени дялове и възбрана на недвижими имоти – не
представляват самостоятелни искания на взискателя за извършване на такива
действия, не само защото се съдържат в молбата за образуване на делото, а не са
поискани отделно, но и защото включването на такива искания е елемент от
редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство съгласно
чл. 426, ал. 2 ГПК.
Освен това следва да се
посочи, че в отклонение от нормата на чл. 426, ал. 2 ГПК взискателят е
поискал прилагането на повече от един изпълнителен способ, без това обективно
да е необходимо за удовлетворяването му (включително с оглед на размера на изпълняемото вземане от 20,28 лв.). Израз на този принцип е
и изискването за съразмерност на изпълнителния способ съобразно размера на
вземането, което се изпълнява (чл. 442а ГПК). От друга страна бланкетното
посочване на изпълнителни способи не може да се приеме за надлежно поискани
действия по изпълнението, доколкото не са индивидуализирани вещите и
дружествените дялове, върху които да се насочи изпълнението. Поради това следва
да се приеме, че молбата за образуване на изпълнителното производство е била
нередовна, поради което последващата молба от 21.10.2019 г. не представлява
самостоятелно действие от страна на взискателя (съответно на процесуалния му
представител), а отстраняване на посочените нередовности на молбата за
образуване на производството и привеждането ѝ в съответствие с
изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК.
Действително към момента
изпълнителното производство не е приключило, тъй като въпреки изтичането на
срока за доброволно изпълнение липсват данни за постъпило от длъжника плащане,
нито за постъпили суми по наложния запор. В случая следва да се има предвид, че
с оглед естеството на изпълнението не може да се очаква, че ще е налице
необходимост от извършването на допълнителни изпълнителни действия, извън поисканите
с молбата за образуване на производството, поправена с последващата молба от
21.10.2019 г., тъй като длъжникът е най-голямото топлофикационно дружество в
България, което разполага с достатъчно оборотни средства по банковите си сметки
предвид дейността си, за да заплати незначително по размер задължение (както се
посочи, дългът по изпълнителния лист е в размер от 20,28 лв.).
Неоснователни са
възраженията на взискателя относно това, че разноските за адвокатско
възнаграждение са свързани и с издаването на изпълнителния лист, извършването
на справки и подаването на становища по делото. Подобни дейности са част от
която и да било дейност на адвоката по процесуално представителство,
включително във връзка с образуване на изпълнително производство, и следва да
се считат включени във възнаграждението, предвидено за съответното процесуално
действие, извършено от адвоката. От друга страна действията по подаване на
становища и възражения във връзка с възражението и жалбата на жалбоподателя по
отношение на разноските по изпълнението, следва да се считат за част от
действията по процесуално представителство, свързани със съдебното обжалване на
действията на съдебния изпълнител. Поради това направените в тази връзка
разноски следва да се присъдят в производството пред съда, доколкото тези
действия не са част от нормалното развитие на изпълнителното производство.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 10, т. 5 от Наредба
№ 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която предвижда отделно възнаграждение за адвоката при обжалване на действия на
съдебния изпълнител, което възнаграждение е различно от това по процесуално
представителство в самото изпълнително производство. Следователно тези разноски
също не могат да са част от възнаграждението за процесуалния представител на
жалбоподателя за представителство в изпълнителното производство.
По изложените
съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на
взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е
посочено, че възнаграждението се дължи общо за образуване и водене на изпълнителното
производство. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване
на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
възнаграждението възлиза на 200 лв. Следва да се заплати именно минималният
размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по
образуване на изпълнително производство в случая.
С оглед основателността
на първата част от жалбата, основателно е и искането на жалбоподателя за
изменение на таксите по изпълнението, които следва да бъдат заплатени на
съдебния изпълнител, с оглед на промяната в размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, които се дължат на взискателя. Видно от размера на
пропорционалната такса по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, посочена в
поканата за доброволно изпълнение (129,26 лв.) и в запорното съобщение (126,86
лв.), тази такса е определена и върху размера на разноските за адвокатско
възнаграждение от 300 лв., съответно от 230 лв. (като при това дори е
определена некоректно, тъй като таксата не би следвало да надхвърля 45,27 лв.).
Поради това, при намаляването на размера на тези разноски, следва да бъде
променен и размерът на дължимата такса по т. 26 от Тарифата. При размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да се възстановят на взискателя,
от 200 лв., размерът на таксата по т. 26 от Тарифата възлиза на 27,14 лв.
(с включен ДДС) и съответно до този размер следва да се намали определената от
съдебния изпълнител такса.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в настоящото производството, които възлизат общо на 123 лв. –
при заплатени от него 25 лв. за държавна такса, 48 лв. на съдебния изпълнител
за администриране на жалбата, които са част от разноските по обжалването, и определени
от съда 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение (съгласно чл. 25а, ал. 2 и
чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ). Тези разноски се дължат,
тъй като настоящото производство е съдебно и за него приложение намират правилата
на чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК, съответно приложени, доколкото става въпрос за
производство по разглеждане на жалба. Освен това настоящото производство е
предизвикано от действията на взискателя, който е претендирал по-голям размер
на разноските в изпълнителното производство, отколкото действително е следвало
да му бъдат заплатени от длъжника.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 15.11.2019 г. и разпореждане от 04.12.2019 г. по изп.
д. № 20198510402354 на ЧСИ с рег. № 851 в
частта, с която е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване
на определените разноски по изпълнителното делото, като НАМАЛЯВА определените разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя „Г.С.У.“
ЕООД на 200 лв. и дължимата на съдебния
изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 27,14 лв. (с включен
ДДС).
ОСЪЖДА „Г.С.У.“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, партер да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата 123 лв. (сто двадесет и
три лева) – разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдия Мичева във връзка с изчисляване
на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата, се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните
изпълнители се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на
задължителната тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения.
Дотогава всеки съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46
от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“,
улеснява разбирането, че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана
от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също разноски
по изпълнението. Фактът, че те не са изрично посочени в забележките към т.26 от
Тарифата, не променя този им характер, нито означава, че по аргумент на
противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебният изпълнител
събира окончателната такса. Паричното
вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по
изпълнението не се включват в него. Принципът за законност не позволява обратно
тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното
си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния
изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така
размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се
включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение
на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито
основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателят, нито
съдът биха допуснали.
Намирам искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски в това производство за неоснователно. Разноски в
производство по спор за разноските в изпълнителното производство не са дължими
и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато
същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде
възлагана на взискателя. Нормата на чл.78 от ГПК не намира приложение в случая.
Ето защо и молбата на взискателя за присъждане на разноски в това производство
следва да се остави без уважение.
Съдия: