Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 502 13.12.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно
дело № 503 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „ЕЕС“ ЕООД с ЕИК ХХХХ
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „К“ № 8, представлявано от
управителя Б.И. Ч., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-396-0023623/ 04.07.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с
материалния закон и постановена при съществени процесуални нарушения. Изложени
са твърдения за липса на мотиви, както относно необходимостта от налагане на
принудителната административна мярка, така и относно нейната продължителност. Жалбоподателя
счита още, че в конкретния случай не са налице вредни последици за фиска, тъй
като в обекта има ФУВАС, което е регистрирано и коректно отчита продажбите в
проверения търговски обект. Изтъква в тази връзка, че оспорената заповед е
издадена при несъответствие с целта на закона. Направено е искане за нейната отмяна.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни
дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по
делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на 3, ал.9 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в проверявания търговски обект - автомивка,
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон
административният орган в условията на обвързана компетентност е издал
обжалваната Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-396-0023623/ 04.07.2019г., за което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 24.06.2019г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП са извършили
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ЗДДС, находящ се в гр.
Казанлък, ул. „Бачо Киро“, стопанисван от „ЕЕС“ ЕООД, представляващ автомивка,
състояща се от
три места/клетки/ за измиване на автомобили, като две от тях са на самообслужване.
Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0023623/ 24.06.2019г.,
съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, предмет на проверката са
били двата броя клетки за самообслужване. При проверката е установено също, че
за направената контролна покупка от органа по приходите – „използване на
водоструйка“ в обекта с апарат за самообслужване не се издава фискална касова
бележка на хартиен носител, така както изисква чл.3, ал.9 от наредбата. От
проверяващите е заплатено за 1бр. услуга – „използване на водоструйка“, на
стойност 1.00 лв., поставени във ФУВАС, за която не е бил изведен фискален бон
на хартиен носител. В автомата за самообслужване е вградено ФУВАС с инд. №
ZK121736 и ИН на ФП 50150654, което няма възможност за отпечатване на фискална
касова бележка на хартиен носител, същото е такова по смисъла на чл.2, ал.2,
т.5 от Наредба Н-18/13.2.2006г. на МФ, при който фискалният бон, регистриращ
продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.
Според контролните органи монтираното ФУВАС на автомивката не отговаря на
изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Л.Н.П. /старши
инспектор по приходите в ГДФК/ и Н.Б.Ч.. От показанията и на двамата свидетели
се установява, че чрез регистрираното ФУВАС, се заплащат единствено предоставяните
услуги в двете обособени клетки за самообслужване. По отношение на третата
клетка, която се използва за услугите по ръчно измиване на автомобили от
служители на фирмата, свидетелите заявяват, че е имало регистрирано друго
фискално устройство, от което са се издавали фискални касови бележки на хартиен
носител за тези услуги. Съдът кредитира свидетелските показания като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-396-0023623/ 04.07.2019г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, поради установеното
нарушение на чл.3, ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с
чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС, е разпоредено
прилагането на ПАМ запечатване на търговски обект – автомивка, находящ се в гр.
Казанлък, ул. „Бачо Киро“ на територията на бензиностанция „ЕКО“ в близост до
автогарата в града, и стопанисван от „ЕЕС“ ЕООД и забрана за достъп до него за
срок от 2 /два/ дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да
отстрани наличните в обекта стоки, материали и инструменти в срок до
определената дата на запечатване.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 396-0023623/ 04.07.2019г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане
по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, предвид следните съображения:
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По
делото е представена и приета като доказателства Заповед № ЗЦУ –
ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и
4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на
Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.11 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в
рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неиздадена
фискална бележка на хартиен носител. Отделни мотиви са изложени за
продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт.
Не се установяват и допуснати в хода
на административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените.
Оспорената заповед обаче, не
съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.3, ал.9
от Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ, лице, което извършва продажби на услуги
чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен
характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално
устройство по чл.2, ал.2, т.1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава
фискална касова бележка на хартиен носител.
В настоящия случай органите по
приходите, чрез съставен по време на проверката протокол, са установили
нарушение на разпоредбитe на чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал. 4, т.4 от ЗДДС, като изрично е
посочено, че констатираното нарушение е за двете клетки за измиване на
автомобили, за които е монтиран апарат на самообслужване. Противно на така
установеното, с оспорената заповед е постановено запечатване на целия търговски
обект – автомивка, който включва и трета клетка, която се използва за услугите
по ръчно измиване на автомобили и за която, както бе установено от събраните по
делото доказателства, има регистрирано друго фискално устройство, от което се
издават фискални касови бележки на хартиен носител за тези именно услуги.
Контролна покупка обаче по отношение на това последно фискално устройство не е
направена и не е констатирано нарушение, изискващо налагането на ПАМ.
В тази връзка, следва да бъде
посочено, че съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект“ е всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито
или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за
други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван
недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Безспорно
като търговски обект, по смисъла на легалната дефиниция, следва да се определи
и автоматът за самообслужване, който представлява сложна вещ, техническо
съоръжение, позволяващо покупката на стока или услуга, при която получателят на
доставката оперира самостоятелно със съоръжението (в този смисъл решение №
13146/10.10.2013 г. по адм. д. № 6949/2013 г. на ВАС-София, 5 - членен състав).
Между страните по делото е безспорно, и от фактите изложени в протокола за
проверка е видно, че при проверката органите по приходите са констатирали, че
за проверените две клетките се използва един автомат на самообслужване. При
това положение и след като автоматът за самообслужване представлява
самостоятелен търговски обект, налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е
допустимо само по отношение на съоръжението, на което е извършено нарушението.
Затова, като е постановил ПАМ „запечатване“ на целия търговски обект – автомивка,
а не само на провереното съоръжение за съответните две клетки,
административният орган е издал оспорената заповед при несъответствие с целта
на закона. Нарушението е установено по отношение на две от клетките на
автомивката, относно монтирания за тях автомат на самообслужване, така че
несъразмерно с преследваната от закона цел е наредено запечатване на целия
обект – автомивка, който се състои, както вече бе отбелязано от три клетки.
Констатираният порок е основание за отмяна на обжалваната заповед, като в същия
смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, изразена в
Решение № 10763 от 15.10.2015 г. по. дело № 10068/2014 г., Решение № 11377 от
29.10.2015 г. по адм. дело № 11281/2014 г. и Решение № 893 от 27.01.2016 г. по
адм. д. № 1145/2015 г. по аналогични случаи. Нещо повече, разпоредената ПАМ е и
в противоречие с изричната разпоредба на чл. 187, ал.1, изр. второ от ЗДДС,
която предвижда, че мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията.
По изложените съображения съдът
намира, че оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени.
При този изход на спора и предвид направеното искане и
представения своевременно списък на разноските, съдът намира, че на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
550 лв., от които 50 лв.- държавна такса и 500 лв.- адвокатско възнаграждение.
Заплащането на
посочената сума следва да се възложи в тежест на Националната агенция за
приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и
функционално принадлежи органът, издал оспорения акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ЕЕС“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „К.“ № 8, Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-396-0023623/
04.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите с
ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№ 52, да заплати на „ЕЕС“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „К.“ №
8, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: