№ 1179
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204402 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. И. Й. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: * (вероятно кв. * на гр. Бургас), ул. „*“ № 15, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 6295251 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Посочва се, че не е уточнено дали
използваното техническо средство е стационарно или мобилно, което според жалбоподателя
е съществен порок, доколкото ЕФ би могъл да се издаде законосъобразно само въз основа на
използване на стационарно техническо средство, но не е и на мобилно. Счита се, че е ЕФ е
издаден извън сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото датата на нарушението е 06.07.2022 г., а
ЕФ е бил връчен на 30.10.2022 г., което според жалбоподателя води до извод за неспазване
на предвидените давностни срокове за реализиране на отговорността на нарушителя.
Твърди се, че липсват доказателства за техническа изправност на АТСС към датата на
неговото използване, както и че в ЕФ не са посочени изчерпателно мястото на извършване
на нарушението и скоростта на автомобила, включително и след приспадане на съответната
техническа грешка. Допълва се, че липсва снимков материал на извършеното заснемане. В
заключение се посочва, че в ЕФ не са отразени разпоредбите на чл. 189, ал. 6, ал. 7 и ал. 8
ЗДвП, което според Й. е ограничило правото му на защита.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
1
изпраща представител.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда са
развити съображения за правилност и законосъобразност на ЕФ, поради което и се иска
неговото потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от приложената разписка
на л. 10 фишът е бил връчен на 31.10.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана на
07.11.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 06.07.2022 г. в 10:15 часа в гр. Бургас, ПП III-906, км. 64+435 до „*“ АД,
техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M” с № 644,
поставена в служебен автомобил с рег. №*, засякла и заснела, движещ със скорост от 88
км/ч. автомобил „Санг Йонг Актион“ с рег. № *. Мястото на контролирания пътен участък
попадало в урбанизираната територия на гр. Бургас и там имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с
наименование „Клип № 64311”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта
били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от
записания файл, установили, че заснетият автомобил „Санг Йонг Актион“ с рег. № * е
собственост на *, както и че скоростта следва да се счита на 85 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 км/ч. в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6200485 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на собственика * било наложено наказание „Глоба” в размер
на 400 лева.
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6200485 на ОДМВР-гр.Бургас бил
надлежно връчен на * на 26.08.2022 г., като на същата дата той попълнил декларация по чл.
188 ЗДвП (л. 13), в която посочил, че на 06.07.2022 г. в 10:15 часа автомобилът е бил
управляван от жалбоподателят Й.. Към декларацията приложил и копие от СУМПС на
лицето.
При тези данни Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6200485 на
ОДМВР-гр.Бургас бил анулиран и за нарушението бил издаден Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 6295251 на ОДМВР-гр.Бургас срещу жалбоподателят Й..
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „TFR1-M” с № 644, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 15) и Удостоверение за
2
одобрен тип средство за измерване (л. 14).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 16), съдържащ
всички законоустановени реквизити, включително и снимка на разположението на
техническото средство в служебния автомобил (л. 16 гръб).
По делото липсват данни жалбоподателят на свой ред да е представил писмена
декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и точната измерена от
АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост –
35 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч., който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
След служебно изисканата от съда справка от Община Бургас (л. 23) категорично се
установява, че ограничението на скоростта е било именно 50 км/ч. и е било въведено с
поставен пътен знак В26.
Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че в ЕФ по достатъчно
описателен начин е посочено мястото на извършване на нарушението (чрез неговото
описание и посочване на координати в придружаващата снимка), обстоятелствата по
неговото извършване и всички останали факти, относими към отговорността на нарушителя.
Видно от приложените снимки в зоната на заснемане на техническото средство няма други
3
автомобили, които евентуално да са повлияли на уреда.
По същество следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен
фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
- електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна
принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В процесния електронен фиш е
посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов
подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната
практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС -
Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по
к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Действително не е посочено пред кой съд може да се обжалва ЕФ, но повече от
очевидно е, че това нарушение не е възпрепятствало жалбоподателя в срок да сезира
компетентния съд, поради което и няма как да се приеме, че порокът е съществен, доколкото
реално не е довел до ограничаване на правата на санкционирания.
Във връзка с направените възражения, следва да се има предвид и, че настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба
№ 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.)
(Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на
нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на
неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
4
отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП или ЕФ. В §6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Видно
от представеното Удостоверение (л.14) използваното техническо средство е одобрен тип
съгласно Закона за измерванията, поради което и използването му е било законосъобразно.
Тук е мястото да се посочи, че срокът на валидност на издаденото удостоверение за одобрен
тип средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г. Същевременно обаче по силата на чл.
30, ал. 5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип, поради което и съдът счита, че в конкретния случай използваната
мобилна система за контрол е одобрен тип средство за измерване на скорост.
Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015
г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък – т.е. цялото установяване и
заснемане на нарушението се извършва автономно от техническото средство. Доколкото за
нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки – то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно
постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – например Решение
№ 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на
контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.
5
По мнение на съда процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията, поради
което и е годен да изпълни функциите си. Протоколът е придружен дори и със снимка на
разположението на техническото средство в самия служебен автомобил, което не е било
нужно (предвид, че анализът на нормата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата указва, че изискването
за снимка към протокола е въведено единствено за технически средства, които
самостоятелно са разположени временно на пътя, но не и по отношение на тези технически
средства, които са монтирани в служебните автомобили - Решение № 1014/03.08.2020 г. на
АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 1014/20 г. ), но което не само, че не ограничава правата на
санкционираното лице, а дори ги съхранява в степен по – висока от предвидената в закона.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя за изтекли давностни срокове по чл. 34
ЗАНН следва да се има предвид, че по силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН - не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите
на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният
фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по
отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление,
нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от
ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на
АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното,
нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се
издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В тази връзка и сроковете по чл. 34
от ЗАНН не намират приложение в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се
прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Приложима е обаче абсолютната
давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от
ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено на
06.07.2022 г., до настоящия момент не са изминали четири години и шест месеца / Решение
№ 23/07.01.2022 г. по к.н.а.х.д. № 2637/2021 на АдмС-Бургас/.
Мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така,
доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от
Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 06.07.2022 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
6
на мястото на контрол по друг начин.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя, доколкото именно той е посочен в нарочна декларация от
собственика на заснетия автомобил за лицето, което го е управлявало на процесното място и
време, така както изисква чл. 188, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 5 ЗДвП. На свой ред Й. не е
посочил друго лице, поради което и съвсем законосъобразно той следва да понесе
отговорност за извършеното.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Наложеното му
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „Глоба”
в размер на 400 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите
причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена
скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и
съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6295251 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на С. И. Й. с ЕГН: ********** е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7