О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Варна, 14.07.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLI - ви състав, в закрито заседание, проведено на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ТОДОРОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7131 по описа на ВРС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 41562/29.06.2020г.
от „Т.Б.“ ЕАД срещу М.С.С., с която е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на
вземанията по Заповед за изпълнение № 9451/13.12.2019г. издадена по ч.гр.д № 20488/2019г.
по описа на ВРС.
При извършване на дължимата проверка по допустимостта на исковата
претенция и редовността на исковата молба, съдът констатира, че не са налице
предпоставките по чл.415, ал.1, т.2 за предявяване на иск за установяване
дължимостта на вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение.
Разрешението дадено в т.10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
е приложимо и към настоящата хипотеза. Правото на иск за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието
освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в
даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда,
разглеждащ установителния иск, който е длъжен служебно да следи за допустимостта
на иска и наличието на всички общи и специални предпоставки за това.
След измененията в ГПК обнародвани в ДВ бр.100/2019г., условията за
предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията по заповедта за
изпълнение посочени в чл.415, ал.1, т.2 ГПК включват не само редовното връчване
на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК, но същото така и
събиране на данни от връчителя, че длъжникът не живее на адреса и посочване на
източника за тези данни при оформяне на съобщението. Тези две предпоставки
следва да са налице кумулативно и липсата, на която и да е от тях води до
недопустимост на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. След
измененията в ГПК обнародвани в ДВ бр.100/2019г., при събиране на сведения, че
длъжникът живее на адреса, то редовното връчване на заповедта за изпълнение при
условията на чл.47, ал.5 ГПК ще е основание за издаване на изпълнителен лист в
полза на заявителя, а не за даване указания за предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземанията.
В настоящия случай длъжностното лице по призоваването е удостоверило
при оформяне на съобщения до длъжника на 20.01.2020г., 04.02.2020г.,
13.03.2020г. и 28.05.2020г., което е възприето от съда и в разпореждане №
18086/05.06.2020г. по ч.гр.д.№ 20488/2019г. по описа на ВРС.
По изложените съображения
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено като недопустимо, на основание чл.130 ГПК. За ищеца
липсва правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията, след
като са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение.
След
влизане в сила на настоящето определение, недължимо довнесената държавна такса
от ищеца в размер на 25 лева може да бъде възстановена по посочена от него
банкова сметка, ***.гр.д.№ 20488/2019г. по описа на ВРС да бъде върнато на
заповедния съд.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд,
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 7131/2020г. по описа на ВРС, XLI - ви
състав, образувано по искова молба с вх.№ 41562/29.06.2019г. от „Т.Б.“ ЕАД на
основание чл. 130 ГПК - поради липса на правен интерес и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.
Препис от определението да се
връчи на ищеца.
След влизане в сила на настоящето
определение, ч.гр.д.№20488/2019г. по описа на ВРС да се върне на ВРС, XLIII-ти състав, поради отпадане необходимостта
от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: