Определение по дело №5784/2018 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   4096             Година   08.11.2019                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми ноември                                                                                                 Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5784 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 6427/2017 г. на Старозагорския районен съд.

Следва на ищеца да се даде възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да допълни непълното си искане в исковата молба за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като посочи предмета и задачите й, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане (чл. 156, ал. 4 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че с ответника били сключени следните договори за предоставяне на услуги: договор за мобилни услуги № *********/08.10.2015 г., съгласно който на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер -; договор за мобилни услуги № *********/08.10.2015 г., съгласно който на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер - и сертификат за пакетни услуги - + № *********/08.10.2015 г., съгласно който телефонни номера - и - се включвали в пакет, спрямо който се прилагали търговски отстъпки; договор за мобилни услуги № *********/05.11.2015 г., съгласно който на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер -; сертификат за пакетни услуги - + № *********/05.11.2015 г., съгласно който телефонни номера -, - и - се включвали в пакет, спрямо който се прилагали търговски отстъпки; договор за мобилни услуги № *********/09.11.2015 г., съгласно който на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер - и мобилен апарат -; договор за лизинг от 16.11.2015 г., съгласно който на клиента било предоставено мобилно устройство -. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 623.07 лева с ДДС, като за ползването й лизингополучателят се задължавал да извърши 23 месечни вноски, всяка по 27.09 лева с ДДС (22.58 лева без ДДС), като било предвидено те да се фактурирали с месечните сметки за ползвани мобилни услуги и допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от 07.12.2015 г., съгласно което за мобилен номер - влизал в сила нов абонаментен план. На основание клауза от споразумението между страните бил сключен и договор за лизинг, който предвиждал клиентът да получи мобилен апарат -. Общата цена на лизинговата вещ била 358.57 лева. За ползването й лизингополучателят се задължавал да извършва ежемесечни вноски по 15.59 лева с ДДС (12.99 лева без ДДС) за периода 08/01/2016 г. - 08/11/2017 г., като било предвидено те да се фактурирали чрез сметките за ползвани мобилни услуги. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера се прилагали следните условия: за номер - - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 08.10.2015 г. и сертификат за пакетни услуги - + № ********* от 05.11.2015 г., за номер - - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 05.11.2015 г. и допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 07.12.2015 г., за номер - - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 08.10.2015 г. и сертификат за пакетни услуги - + № ********* от 05.11.2015 г., за номер - - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 09.11.2015 г. и за мобилен апарат - - условията, договорени в договор за лизинг от 07.12.2015 г. Ответникът не изпълнил своите парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода  януари 2016 г. - май 2016 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента. Фактура № **********/15/01/2016 г. била издадена за отчетния период 15/12/2015 - 14/01/2016 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер - месечна абонаментна такса 21.66 лева, други услуги 1.35 лева, кратки текстови съобщения (SMS) 0.36 лева, разговори към „Грижа за клиента" 0.02 лева и лизингова вноска за мобилен апарат - – 12.99 лева, които след приспадане на отстъпка 2.17 лева били в общ размер на 34.21 лева без ДДС – 41.05 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер - месечна абонаментна такса 5.82 лева, която след приспадане на отстъпка 0.58 лева била в краен размер на 5.24 лева без ДДС – 6.29 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер: - месечна абонаментна такса 6.66 лева, която била в краен размер на 6.66 лева без ДДС – 7.99 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер - месечна абонаментна такса 12.49 лева и лизингова вноска към договора за предоставяне на номер - за мобилен апарат - – 17.49 лева, вноска за допълнителен лизинг за мобилен телефонен апарат - – 22.58 лева и международни разговори 92.16 лева, които били в общ размер на 144.72 лева без ДДС – 173.66 лева с вкл. ДДС; общата сума, начислена във фактурата, била 228.99 лева, като след приспадане на 2.06 лева надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендираната сума по фактурата 226.93 лева. Фактура № **********/15/02/2016 г. била издадена за отчетния период 15/01/2016 - 14/02/2016 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер - месечна абонаментна такса 21.66 лева и лизингова вноска за мобилен апарат - – 12.99 лева, които след приспадане на отстъпка 2.17 лева били в общ размер на 32.48 лева без ДДС – 38.98 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер - месечна абонаментна такса 5.82 лева, която след приспадане на отстъпка 0.58 лева била в краен размер на 5.24 лева без ДДС – 6.29 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер: - месечна абонаментна такса 6.66 лева, която била в краен размер на 6.66 лева без ДДС – 7.99 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер ********* месечна абонаментна такса 12.49 лева и лизингова вноска към договора за предоставяне на номер - за мобилен апарат - – 17.49 лева и вноска за допълнителен лизинг за мобилен телефонен апарат - – 22.58 лева, които били в общ размер на 52.56 лева без ДДС – 63.07 лева с вкл. ДДС; общата сума, начислена във фактурата, била 116.33 лева. Фактура № **********/15/03/2016 г. била издадена за отчетния период 15/02/2016 - 14/03/2016 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер - месечна абонаментна такса 21.66 лева и лизингова вноска за мобилен апарат - – 111.99 лева, които след приспадане на отстъпка 2.17 лева били в общ размер на 32.48 лева без ДДС – 38.98 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер - месечна абонаментна такса 5.82 лева, която след приспадане на отстъпка 0.58 лева била в краен размер на 5.24 лева без ДДС – 6.29 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер: - месечна абонаментна такса 6.66 лева, която била в краен размер на 6.66 лева без ДДС – 7.99 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер - месечна абонаментна такса 12.49 лева и лизингова вноска към договора за предоставяне на номер - за мобилен апарат - – 17.49 лева и вноска за допълнителен лизинг за мобилен телефонен апарат - – 22.58 лева, които били в общ размер на 52.56 лева без ДДС – 63.07 лева с вкл. ДДС; общата сума, начислена във фактурата, била 116.33 лева. Фактура № **********/15/04/2016 г. била издадена за отчетния период 15/03/2016 - 14/04/2016 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер - месечна абонаментна такса (-7.69) лева и лизингова вноска за мобилен апарат - – 11.99 лева, които след приспадане на отстъпка 0.77 лева били в общ размер на 6.07 лева без ДДС – 7.28 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер - месечна абонаментна такса (-2.07) лева, която след приспадане на отстъпка 0.21 лева била в краен размер на (-1.86) лева без ДДС - (-2.23) лева с вкл. ДДС; за мобилен номер - месечна абонаментна такса (-2.36) лева, която била в краен размер на (-2.36) лева без ДДС - (- 2.83) лева с вкл. ДДС; за мобилен номер - месечна абонаментна такса (-4.43) лева и лизингова вноска към договора за предоставяне на номер - за мобилен апарат - – 17.49 лева и вноска за допълнителен лизинг за мобилен телефонен апарат - – 22.58 лева, които били в общ размер на 35.64 лева без ДДС – 42.77 лева с вкл. ДДС; общата сума, начислена във фактурата, била 44.99 лева. След предсрочното прекратяване на договорите между Т. и ответника по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура № **********/15/05/2016 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги в размер на 854.73 лева и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски в общ размер на 1209.73 лева. Общата сума, начислена във фактурата, била 2064.46 лева. Изискуемостта на вземанията на Т. по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не били погасени. Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на Т. било депозирано заявление по чл. 410 ГПК до Районен съд Стара Загора, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 6427/2017 г. пред 15-ви състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищецът бил уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК била връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата от 2569.04 лева за главница от неплатени суми по фактура № **********/15/01/2016 г., фактура № **********/15/02/2016 г., фактура № **********/15/03/2016 г., фактура № **********/15/04/2016 г. и фактура № **********/15/05/2016 г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 6427 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор особеният представител на ответника заема становище, че исковата молба била допустима, но неоснователна, защото посочените в нея обстоятелства били неясни и неподкрепени с приложени доказателства. Ответникът не дължал на ищеца исковата молба сума, представляваща задължения по издадени 5 броя фактури за периода януари 2016 г. до май 2016 г., като във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между страните. На първо място, съгласно чл. 14а от общите условия (в сила от 10.09.2010 г., изм. 30.04.2016 г.), при сключване на индивидуалния договор, всеки потребител се идентифицирал с валиден документ за самоличност. От така приложените в исковата молба договори за мобилни услуги не ставало ясно дали в момента на сключването им бил представен такъв валиден документ, тъй като във всеки един договор и декларация за съгласие към него номерът на документа за самоличност на ответника не съответствал един с друг. В обстоятелствената част на исковата молба се твърдяло, че ответникът бил подписал договор за лизинг от 16.11.2015 г., съгласно който му било предоставено мобилно устройство -, като общата цена на устройството била 623.07 лева с ДДС. Ищецът не бил представил доказателство в подкрепа на твърдението си, че бил подписан договор за лизинг за мобилен апарат на стойност 623.07 лева. От така приложените по исковата молба доказателства, такъв договор за лизинг с тази дата не фигурирал, което в случая твърдение се явявало напълно недоказано. От фактура № ********** от 15.05.2016 г., представена като доказателство към исковата молба, не ставало ясно по какъв начин била образувана сумата по лизинговите вноски, по кои договори се дължали тези лизингови вноски и как били формирани. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли изцяло исковата молба на ищеца като неоснователна и недоказана и обезсили изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6427/2017 г. СтРС, против ответника.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в отговора на особеният му представител, тъй като на тях са основани възраженията за неоснователност на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че за твърдения от него и подлежащ на доказване от него спорен факт, че сключил с ответника договор за лизинг от 16.11.2015 г., не сочи доказателства, като не е представил този договор, а друг договор за лизинг от 08.12.2015 г., съществуването на сумите по който не са предмет на исковете по делото.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за мобилни услуги № *********/08.10.2015 г., ведно с приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 08.10.2015 г. и декларация-съгласие от същата дата; договор за мобилни услуги № *********/08.10.2015 г., ведно с приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 08.10.2015 г. и декларация-съгласие от същата дата; сертификат за пакетни услуги - + № ********* от 08.10.2015 г., ведно с приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 08.10.2015 г. и декларация-съгласие от същата дата; договор за мобилни услуги № *********/05.11.2015 г., ведно с приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 15.11.2015 г. и декларация-съгласие от същата дата; сертификат за пакетни услуги - + № ********* от 05.11.2015 г. ведно с приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 15.11.2015 г. и декларация-съгласие от същата дата; договор за мобилни услуги № *********/09.11.2015 г., ведно с приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 09.11.2015 г. и декларация-съгласие от същата дата; договор за лизинг от 16.11.2015 г.; запис на заповед от 08.12.2015 г.; общи условия; приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 07.12.2015 г.; декларация-съгласие от 07.12.2015 г.; допълнително споразумение от 07.12.2015 г.; фактура № **********/15/01/2016 г.; фактура № **********/15/02/2016 г.; фактура № **********/15/03/2016 г.; фактура № **********/15/04/2016 г. и фактура № **********/15/05/2016 г.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 6427 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да допълни непълното си искане в исковата молба за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като посочи предмета и задачите й, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 04.12.2019 г. от 10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: