Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 06.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 14708 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 407540 от
15.05.2018 г., постановено по гр.д. № 17661/2016 г. по описа на СРС, 124 с-в е
уважен в една част предявеният от А.Л.Д. срещу „А.Б.“ АД – Гърция, дружество
учредено и регистрирано в РГърция, гр.Атина, ул. ******, като е посочено, че
същото осъществява дейността си на територията на Република България чрез клон
„А.Б. – клон България“, ЕИК *******с правоприемник „Ю.Б.“ АД осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 953.57 евро – подлежаща на
връщане като платена при начална липса на основание през периода 23.04.2009г.
до 31.10.2015г. по договор за кредит № от 23.06.2008г., ведно със законната
лихва върху сумата от 04.11.2015 г. до окончателното ѝ заплащане, както и
1 144.98 лева – разноски по делото, като е отхвърлен искът по чл.55, ал.1 ЗЗД
до пълния предявен размер от 1979,20 евро. Решението е постановено с участието
на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******- трето лице помагач на страната на ответника.
С постановеното решение е
осъден А.Л.Д. да заплати на „А.Б.“ АД –
Гърция, рег. в РГърция, гр.Атина, ул. ******, сумата 19.15 лв.-разноски по
делото.
С решение №
40522/07.08.2018 г., на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното решение № 407540 от 15.05.2018 г. по гр.д. № 17661/2016
г. по описа на СРС, 124 с-в, като е заличен израза „с правоприемник „Ю.Б.“
АД“ и е добавен изразът:“ ведно със законната лихва върху сумата от
04.11.2015 г. до окончателното ѝ заплащане“. Със същото е изменено
и постановеното решение в частта на разноските на основание чл.248 ГПК,
като „А.Б.“ АД – Гърция, рег. в РГърция, гр.Атина, ул. ******, осъществяващо
дейността си на територията на Република България чрез клон „А.Б. – клон
България“ е осъдена да заплати на А.Л.Д. сумата 197.41 лв.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД – трето лице помагач на страната на
ответника срещу постановеното решение, с което е уважен осъдителният иск. Заявява
становище, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, тъй
като е постановено при нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила, както и поради необоснованост. В първоинстанционното производство е
направено искане от ответника „А.Б.“ АД– Гърция, чрез регистриран клон в
РБългария А.Б.а – клон България КЧТ, за заместването му като ответник от правоприемника
на КЧТ - „Ю.Б.“ АД, а в случай на несъгласие да бъде конституиран „Ю.Б.“ АД
като трето лице помагач на страната на ответника. Доколкото ищецът не е заявил
съгласие със замяната, дружеството „Ю.Б.“ АД е конституиран именно като трето
лице помагач. Въпреки това с обжалваното решение „Ю.Б.“ АД била осъдена да заплати
процесната сума като правоприемник на „А.Б.“ АД – Гърция, рег. В Гърция, Атина,
ул. ****** чрез клон в РБългария - А.Б.а – клон България КЧТ, ЕИК *******. По
този начин, СРС се е произнесъл по непредявен срещу страната иск и
постановеното решение се явява недопустимо. Като недопустимо се атакува
постановеното решение и поради това, че съдът е сезиран с искане за периода от
01.10.2010 г. до 31.10.2015 г., а с обжалваното решение съдът е присъдил сумата
от 1 953.57 евро, недължимо платена за периода от 23.04.2009 г. до
31.10.2015 г. Следователно решението е
недопустимо за периода от 23.04.2009 г. до 30.09.2010 г. За да уважи
претенцията районният съд бил приел, че банката е увеличила лихвения процент,
без да има право да стори същото. По делото била приета съдебно-икономическа
експертиза и писмени доказателства, които не били обсъдени по делото. По делото
били представени по делото ОУ, които били приети от страната, като ищецът не се
бил възползвал от възможността от чл. 8 от договора. Съгласно чл. 13 от ОУ
ищецът е дал съгласие банката да променя едностранно лихвения процент по
договора, без за което да уведоми ищеца. Въпреки това ищецът бил уведомен за
изменение, като не се възползвал от предвидената възможност в. 13, ал. 2 ОУ. От
горното се установява, че банката не е променяла едностранно лихвения процент,
без същият предварително да е прието от ищеца. По делото били приети доказателства, които установяват
икономически промени, поради които банката е следвало да увеличи лихвения
процент. Настъпилите икономически промени се установявали и от
съдебно-икономическа експертиза. Съдебно-счетоводната експертиза била
изследвала период, с който съдът не е бил сезиран, като така неправилно е
уважил иска за процесната сума, а не в размер на 1 483,70 евро.
Ответникът „А.Б.“ АД, Гърция,
рег. в Република Гърция, гр.Атина, ул. ****** в срока по чл. 265 ГПК се
присъединява към въззивната жалба на подпомагащата го страна.
Въззиваемата страна А.Л.Д.
не е подал отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата. Следва да се посочи, че в частта, с която е
отхвърлен иска, решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано, и не предмет на текущия спор.
Въззивната жалба е
допустима, доколкото е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Обжалваното съдебно
решение е валидно. По допустимостта намира следното:
На 04.11.2015 г. е
депозирана в РС Видин исковата молба от А.Л.Д. срещу „А.Б.“ АД, Гърция за
присъждане на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на сумата 3878.00 лв.,
представляваща недължимо заплатена сума в левова равностойност /1979.20 евро/ по
договора за кредит сключен с ответника на 23.06.2008 г., ведно със законната
лихва върху сумата от плащането й до окончателно погасяване на задължението.
С определение от
29.02.2016 г. РС Видин е прекратил производството по образуваното пред него
гр.д.№ 2637/2015 г. по описа на съда и е изпратил същото на компетентния съд –
СРС.
По образуваното гр.д.№ 17661/2016
г. по описа на СРС, 124 с-в във връзка с дадени от съда на 22.06.2016 г. указания
за отстраняване нередовности на исковата молба с молба от 06.07.2016 г. ищецът
е уточнил претенциите си. Съгласно това уточнение ищецът А.Л.Д. претендира на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД от ответника „А.Б.“ АД, Гърция сума в размер на
1 979,20 евро, дадена без основание по договора за кредит, за периода от
01.10.2010 г. до 31.10.2015 г., тъй като банката неправомерно и едностранно е
изменила договорения лихвен процент по договора за кредит № 213HL02081820077 от
23.06.2008 г.
Следователно в нарушение
на диспозитивното начало по чл.6 ГПК, съгласно което предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като се е
произнесъл за период, за който не е бил сезиран надлежно, а именно по отношение
на периода от 23.04.2009 г. до 30.09.2010 г., съдът е постановил недопустимо
решение. С оглед приетата в производството ССчЕ за този период СРС е присъдил
сумата от 445,14 евро. Поради това, на основание чл. 270 ГПК в тази част постановеното
от СРС, 124 с-в решение следва да се обезсили, като недопустимо.
С обжалваното решение
районният съд е постановил осъждане на „А.Б.“ АД – Гърция, рег. в Република
Гърция, Атина, ул. ******, като е допусната очевидна фактическа грешка при
посочването, че дружеството осъществява дейността си на територията на
Република България чрез клон „А.Б. – клон България“, ЕИК *******. За така
изразената поради грешка воля на съда не е съобразено, че клонът /„А.Б. – клон
България“, ЕИК *******/ на чуждестранното търговско /“А.Б.“ АД – Гърция/ е с
прекратена търговска дейност и заличено на 05.07.2017 г. В проведеното
производство като страна по спора е участвал „А.Б.“ АД – Гърция, рег. в
Република Гърция, който търговец не е заличен и чиято дейност не е прекратена.
Видно от мотивите на
решението на СРС, 124 с-в, съдът е приел, че между А.Б.“ АД – Гърция, рег. в РГърция,
Атина, ул. ****** и А.Л.Д. е сключен процесния договор за кредит. Приел е, че
банката неоснователно е променила договорения лихвен процент, респ. е приел, че
сумата в размер на 1 954,57 евро е дадена без правно основание на
ответника. Следователно в тази част решението се явява постановено при очевидна
фактическа грешка.
По отношение
правилността на постановеното решение, съдът намира следното:
В производството не
е спорно и се установява, че на 23.06.2008 г. е сключен между „А.Б.“ АД – Гърция, рег. в Република Гърция, Атина, ул. ******,
чуждестранно търговско дружество, което е осъществявало дейността си на
територията на Република България чрез клон „А.Б. – клон България“, ЕИК *******и
А.Л.Д.- кредитополучател, е сключен Договор за кредит №
213HL02081820077, по силата на който банката е отпуснала на ответника парична
сума в размер на 47 907.78 евро, срещу задължението за връщането й, съгласно
уговорен между страните погасителен план, при фиксиран лихвен процент за
първите 15 години от 6.2% / т.4.1 от Договора/. Уговорено било между страните,
че ОУ на банката са неразделна част от договора. С подписването му, ответникът
е заявил, че е запознат с тях и ги приема. С чл.13 от ОУ е предвидено, че
банката има право едностранно да променя договорения лихвен процент в две
хипотези – при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или
чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за
банката кредитната сделка /13.1 от ОУ/, или в случай на увеличение с повече от
50% на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си
на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на
подписване на договора за кредит.
В производството е
установено, че от 2009.г. банката ответник е променила лихвения процент по
кредита, увеличавайки го на 7.00 %. В производството не са ангажирани от страна
на ответника доказателства за това при наличие на коя от посочените две
хипотези банката е упражнила правото си за едностранна промяна на договорената
лихва по кредита. Чрез приетата от първата инстанция ССчЕ се установява,
че разликата между платените от ищеца
суми за вноските от исковия период и определеният им размер, съгласно сключения
между страните договор и ОУ, възлиза на сумата 1 953.57 евро, която е
надплатена от ищеца.
Чрез констатациите на
приетата във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че по първоначалния погасителен план към договора за кредит за
периода от 01.10.2010 г. до 31.10.2015 г. дължимите вноски са в общ размер на 17 933,39 евро, а начислените
и реално заплатените вноски са в размер
на 19 441,82 евро. Съответно,
че разликата между платените вноски и дължимите вноски по първоначалния
погасителен план за периода от 01.10.2010 г. до 31.10.2015 г. е в размер на
1 508,43 евро.
При така установеното,
съдът намира следното от правна страна:
Съдът приема за
установено, чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че кредитополучателят
А.Л.Д. е физическо лице, като процесния договор за кредит не е предназначен за
търговска или професионална дейност. С оглед на това ищецът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Неравноправните
клаузи са нищожни и не пораждат правни последици в отношенията между страните –
чл. 146, ал. 1 ЗЗП. За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в
потребителски договор, е необходимо да са налице общите материалноправни
предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС въззивният съд извършва служебна проверка за
правилното приложение на императивни правни норми. нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски
договори са именно от такъв характер -
императивни. При положение, че
въззивният съд има задължение да следи служебно за приложението на императивни
материалноправни норми, то, такова задължение има и първоинстанционния
съд. Още
повече че по отношение на института на неравноправните клаузи задължението на
съда да извърши служебно проверка, са му вменени с преюдициални заключения на
Съда на ЕС, имащи задължителен характер по приложението на Директива 93/13/ЕИО.
С решение № 77 от
22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/14 на ВКС, Трето гр. отд. на ГК е прието,
че уговорката в договор за кредит, предвиждаща за едностранната възможност
за промяна от страна на банката на размерите на договорените лихви и
такси за управление въз основа на непредвидено в самия договор основание, а за
сделките по чл. 143, ал. 3, т. 1 ЗЗП и когато такова договорено изменение не
е свързано с обективни обстоятелства - колебания или изменения на борсовия курс
или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата
дефиниция в чл. 143 ЗЗП, като такава, при това без да е сключена
индивидуално, подобна уговорка е нищожна, съгласно чл.146, ал. 1
ЗЗП. След като клаузата е уговорена
в ОУ, то същата не може да се приеме, че е уговорена индивидуално. Не е
достатъчно за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП
посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства,
независещи и извън контрола на банката, които могат да доведат до промяна на
размера на лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени и
методиката и математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението, и
обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер
на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати възможността търговецът
да изменя произволно размера лихвата по кредита без да се съобрази с
конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар. С оглед
въведеното в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ изискване /при отпускането на кредит,
банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата,
както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване
на кредита/, конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва -
методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е
съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва
възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на
договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Когато на
потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как
банката може едностранно за промени цената на доставената финансова услуга,
както и когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не
е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Така неиндивидуално уговорената
в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката
на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила
за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното
погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност и като
такъв чл. 13 ОУ представлява
неравноправна клауза, респ. нищожна на основание чл. 146 ЗЗП. Така ирелевантно
е възражение на жалбоподателя, че ищецът е дал съгласието възможността на
банката едностранното да променя лихвения процент, след като върху същата
ищецът не е могъл да влияе, съответно не
е индивидуално уговорена.
Именно поради
необходимостта от предварително уговорени ясни правила за условията и
методиката, при които размерът на лихвата може да се променя от банката, то
ирелевантна е приетата съдебно икономическа експертиза, която установява
последващо след подписване на договора изменение на икономическа среда. Банката
е следвало при подписване на договора да определи как и при какви условия
промяната на икономическата среда ще повлияе на лихвения процент. Поради същото
е ирелевантно и уведомяването на ищеца за предстоящата промяна на лихвения
процент.
Както бе посочено, с
оглед наведените доводи в подадената жалба във въззивното производство е приета
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която по първоначалния погасителен план
към договора за кредит за периода от 01.10.2010 г. до 31.10.2015 г. дължимите
вноски са в общ размер на 17 933,39 евро, а начислените и реално заплатените вноски са в размер на
19 441,82 евро. След установяване на нищожността на чл. 13 от ОУ,
предвиждащ едностранна промяна на лихвения процент, то, следва да се приеме за
реално дължимо това, което е определено по погасителния план. Така разликата
между платените вноски и дължимите вноски по първоначалния погасителен план за
периода от 01.10.2010 г. до 31.10.2015 г. е в размер на сумата 1 508,43
евро, като за горницата до сумата 1953.57 евро искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен. В посочената част постановеното решение като
неправилно следва да бъде отменено.
В частта, в която искът
е бил отхвърлен за разликата над сумата 1953.57 евро до предявения размер
1979.20 евро постановеното решение, като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора сторените
разноски пред първата инстанция следва да бъдат преразгледани. На ответника
следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в общ размер
на 318,50 лв. включващи присъдените пред първата инстанция 19.15 лв.
На ищеца в
първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 1 036,46 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Във въззивното
производство страните не претендират разноски.
Воден от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 407540 от 15.05.2018 г. и решение № 40522/07.08.2018 г., постановено по гр.д.
№ 17661/2016 г. по описа на СРС, 124 с-в, в частта, с която „А.Б.“ АД – Гърция,
дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, вписан в
търговския регистър рег.№ ********* със седалище и адрес на управление ***, при
допусната очевидна фактическа грешка досежно отразяване, че дружеството осъществяващо
дейността си на територията на Република България чрез клон „А.Б. – клон
България“ КЧТ, ЕИК *******/заличен клон на търговец на 05.07.2017 г./ е осъден
да заплати на А.Л.Д., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, сумата от 445.14 евро – подлежаща на връщане сума, като платена при
начална липса на основание през периода 23.04.2009 г. до 30.09.2010 г. по договор
за кредит № 213HL02081820077 от 23.06.2008 г.
ОТМЕНЯ решение
№ 407540 от 15.05.2018 г. и решение № 40522/07.08.2018 г., постановено по гр.д.
№ 17661/2016 г. по описа на СРС, 124 с-в, в частта, с която „А.Б.“ АД – Гърция,
дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, вписан в
търговския регистър рег.№ ********* със седалище и адрес на управление ***, при
допусната очевидна фактическа грешка досежно отразяване, че дружеството
осъществяващо дейността си на територията на Република България чрез клон „А.Б.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *******/заличен клон на търговец на 05.07.2017 г./ е
осъдена да заплати на А.Л.Д., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 55,
ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата 445.14 евро /над сумата 1 508,43 евро до присъдения размер
от 1 953,57 евро/ – подлежаща на връщане сума, като платена при начална
липса на основание през периода 01.10.2010 г. до 31.10.2015 г. по договор за
кредит № 213HL02081820077 от 23.06.2008 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 04.11.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и в частта, с която „А.Б.“ АД – Гърция,
рег. в Република Гърция, гр.Атина, ул. ****** е осъдена да заплати на А.Л.Д., ЕГН ********** сумата над 1 036,46 лв. до сумата
1 342,39 лв. –разноски по делото и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Л.Д., ЕГН ********** с адрес ***, срещу „А.Б.“ АД – Гърция, дружество
учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, вписан в търговския
регистър рег.№ ********* със седалище и адрес на управление ***, при допусната
очевидна фактическа грешка досежно отразяване, че дружеството осъществяващо
дейността си на територията на Република България чрез клон „А.Б. – клон
България“ КЧТ, ЕИК *******/заличен клон на търговец на 05.07.2017 г./ иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 445.14 евро /над сумата 1 508,43
евро до присъдения размер от 1 953,57 евро/- подлежаща на връщане сума, като
платена при начална липса на основание през периода 01.10.2010 г. до 31.10.2015
г. по договор за кредит № 213HL02081820077 от 23.06.2008 г.
ОСЪЖДА А.Л.Д.,
ЕГН ********** да заплати на„А.Б.“ АД –
Гърция, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, вписан в
търговския регистър рег.№ ********* със седалище и адрес на управление ***,
сума в размер на 299,35 лв.-разноски по делото пред СРС /извън присъдените от
първата инстанция 19.15 лв./.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 407540 от 15.05.2018 г. и решение № 40522/07.08.2018 г., постановено по гр.д.
№ 17661/2016 г. по описа на СРС, 124 с-в, в частта, с която е уважен предявеният
от А.Л.Д., ЕГН ********** с адрес ***, срещу „А.Б.“ АД – Гърция, дружество
учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, вписан в търговския
регистър рег.№ ********* със седалище и адрес на управление ***, при допусната
очевидна фактическа грешка досежно отразяване, че дружеството осъществяващо
дейността си на територията на Република България чрез клон „А.Б. – клон
България“ КЧТ, ЕИК *******/заличен клон на търговец на 05.07.2017 г./ иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 508,43
евро– подлежаща на връщане като платена при начална липса на основание през
периода 01.10.2010 г. до 31.10.2015г. по договор за кредит № 213HL02081820077
от 23.06.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 04.11.2015 г. /датата
на подаване на исковата молба/ до окончателното ѝ заплащане, както и в
частта, с която „А.Б.“ АД – Гърция, рег. в РГърция, гр.Атина, ул. ****** е
осъдена да заплати на А.Л.Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
1 036,46 лв. – разноски по делото пред първата инстанция, както и в частта, в
която А.Л.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на „А.Б.“ АД – Гърция, рег. в РГърция,
гр.Атина, ул. ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 19.15 лв.-разноски
пред първата инстанция.
Решението е постановено
с участие на подпомагаща страна на страната на ответника - „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******.
Решението, на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на
решението делото да се изпрати на СРС, 124 с-в за отстраняване на очевидна
фактическа грешка в постановеното решение № 407540 от 15.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 17661/2016 г. по описа на СРС, 124 с-в досежно
отразената поради очевидна грешка воля на съда досежно ответника, а именно: „А.Б.“
АД – Гърция, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство,
вписан в търговския регистър рег.№ ********* със седалище и адрес на управление
***, при допусната очевидна фактическа грешка досежно отразяване, че
дружеството осъществяващо дейността си на територията на Република България
чрез клон „А.Б. – клон България“ КЧТ, ЕИК *******/заличен клон на търговец на
05.07.2017 г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2