Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, … януари 2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието
на съдебен секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията
Радева т.д.№713 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Претенция с правно основание
чл.125, ал.3 вр. с чл.127 ТЗ, съединена с претенция
по чл.86 ЗЗД.
Твърденията на ищеца К.Г.Г. в исковата молба са следните: че има качество на бивш
съдружник в ответното дружество „Ч.Д.“ ООД, ЕИК ******, от чийто капитал е
притежавал 11 дяла, която сума представлява 4,4% от стойността на капитала на
ответника. По реда на чл.125, ал.2 ТЗ е
прекратил участието си в това дружество, като изявлението му е достигнало до
ответника на 24.09.2018 година посредством официалния имейл адрес на
дружеството, посочен за кореспонденция в Търговския регистър.От тази дата е
започнал да тече срокът на предизвестието за напускане, който е 3-месечен.
Прекратяване на членственото му правоотношение
поражда правото да получи парична равностойност на своя дружествен дял, който
определя в размер на сумата от 130 548лв.Твърди, че с нарочна нотариална
покана е поканил ответника да му заплати тази сума. Поканата е връчена на
адресата на 27.12.2018 година и в определения от него 3-дневен срок доброволно
изпълнение на задължението за плащане не е осъществено. Ето защо освен главница
ответникът му дължи и обезщетение за забава за периода от 31.12.2018 година до
датата на исковата молба, което определя в размер на 580лв. Моли съда, след
като се убеди във верността на изложеното, да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати претендираните суми, ведно
със законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът
„Ч.Д.“ ООД оспорва предявените искове като неоснователни.
Не спори относно следните
факти: че между страните е съществувало членствено
правоотношение и ищецът е бил съдружник в дружеството; че това правоотношение е
прекратено едностранно от ищеца по реда на чл.125, ал.2 ТЗ; че ищецът е имал
участието в капитала на ответника от 4,4%;
че членствената връзка е била прекратена на
25.12.2018 година.
Спори относно размера на
паричната равностойност на дружествения дял, твърдейки, че основата, на която
същият следва да се изчисли не е по посочения от ищеца начин, а въз основа на
съотношение между балансовата стойност на активите и пасивите на дружеството. В
тази връзка твърди, че тази стойност е сумата от 55 394,64лв, а това
означава че размерът на главницата, която се дължи на ищеца е сумата от
2 437,36лв, което пък рефлектира върху размера на дирената обезвреда. Моли съда да отхвърли исковете.
В допълнителната искова молба
ищецът поддържа заявената тези, оспорва верността на счетоводните записвания на
ответника в баланса за 2018 година. Прави доказателствени
искания.
В допълнителния отговор
ответника поддържа тезата за неоснователност на претенциите, прави доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено
следното:
По делото не
е налице спор относно следните факти: че ищецът К.Г.Г.
е бивш съдружник в ответното дружество „Ч.Д.“ ООД, ЕИК ******, с участие в
капитала с 11 000лева; не се спори и относно това, че членствената
връзка на ищеца Г. с ответника е прекратена на основание чл.125, ал.2 ТЗ, чрез
отправяне на едностранно предизвестие от ищеца по имейл адрес на ответника,
получено от ответника на 24.09.2018година,; не се спори, че членствената
връзка между страните е прекратена на 25.12.2018г.; не се спори и относно изпращане на покана за
плащане на дружествения дял от ищеца на ответника и получаването на същата.
Съдът
служебно констатира, че съобразно дружествения договор, действал към момента на
връчване на изявлението за прекратяване на членствената
връзка между ищеца и ответното дружество – чл.33 – е уговорено, че съдружникът
може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направена
най- малко 2 (две) години преди датата на прекратяването. Тази формулировка е
възпроизведена и в сега действащият дружествен договор, обявен по партидата на
ответника, което е извършено на 01.04.2019година.
След
направена от съда служебна справка по партидата на ответника са установява, че
заличаването на ищеца като съдружник е извършено на преждепосочената
дата (който факт е ирелевантен за настоящето
производство, сам по себе си), въз
основа на решение на общо събрание на съдружниците в
ответното дружество, проведено на 11.02.2019г., на което е взето решение, въз
основа на настъпилия факт за напускане на съдружника К.Г., с което съдружниците са приели, че прекратяване на членствената връзка е факт, настъпил на 25.12.2018г.,
поради което следва да му се заплати паричната равностойност на дружествения
дял въз основа на баланса към 31.12.2018г.
По
делото ищецът е оспорил верността на счетоводните записвания в баланса към
31.12.2018 година, който служи за основа на изчисление на паричната
равностойност на дружествения дял на ищеца. Оспорването касае начина на
отразяванията в баланса към 31.12.2018г. на направените на основание чл.134,
ал.1 Тз допълнителни парични вноски от съдружниците и
начина на отразяване на полученото от ответника правителствено дарение.
Ответникът
е представил заверени преписи от протоколи от общо събрание на съдружниците (ОСС) в ответното дружество, проведени: на
18.03.2013г., на което събрание е взето решение за внасяне на допълнителни
парични вноски от съдружниците, общо в размер на
1 443 750лева, като съобразно това решение задължението за съдружник
е да внесе допълнителна парична вноска, пропорционална на процентното му
участие в капитала на дружеството, което следва да бъде сторено до
30.09.2014г., със срок на връщане на тези допълнителни вноски до 31.12.2020г.,
без за дружеството да възникне задължение да заплаща лихва върху тях; ОСС, проведено на 30.05.2014г., на което е
взето решение- да се изпълнят допълнителни парични вноски на основание чл.134,
ал.1 ТЗ, чийто размер да бъде в рамките на необходимите средства за
финализиране изпълнението на подписания договор за получаване на финансиране от
ДФ “Земеделие“, съгласно подписания договор; всеки от съдружниците
се задължава да внесе полагащата му се част от допълнителните парични вноски,
изчислена пропорционално на процентното му участие в капитала на дружеството,
което внасяне следва да се извърши до 31.12.2014г., като тези вноски следва да
бъдат върнати на съдружниците на 31.12.2020г., като е
прието решение дружеството да не дължи лихви върху допълнителните парични
вноски; ОСС, проведено на 01.09.2014г., на което са взети решения до продължи
осигуряването от страна на съдружниците на
допълнителен паричен ресурс за изпълнение на инвестиционната програма на
дружеството, чрез допълнителни парични вноски, чийто общ размер да бъде в
рамките на необходимите средства за финализиране изпълнението на подписания
договор за получаване на финансиране от ДФ „Земеделие“, съгласно сключения
договор; задължава всеки от съдружниците да внесе
допълнителна парична вноска, изчислена пропорционално на процентното му участие
в капитала на дружеството, което следва да се извърши до 31.12.2014г.; тези
допълнителни парични вноски следва да бъдат върнати на съдружниците
до 31.12.2020г., без върху тях дружеството да дължи лихва. Представените
документи носят подписите на съдружниците.
Ищецът е оспорил автентичността на своя подпис, положен върху тези
документи, както и датата на тяхното съставяне.
В тази връзка съдът е допуснал изслушване на СЕ, която да даде отговор
на въпроса дали трите документа, обективиращи взетите
и описани по- горе решения, носят подписа на ищеца.
От заключението на вещото лице П.Х.Т., прието като годно доказателствено средства по делото, дадено компетентно и
незаинтересовано, се установява, че подписът на съдружника К.Г.Г. не е положен от него, като изводът на вещото лице касае
протоколи, обективиращи ОСС, проведени на
18.03.2013г. и на 30.05.2014г.
Във
връзка с оспорване съществуването на тези документи в правния мир, което ищецът
е сторил, на основание чл.183 ГПК с искане за представяне на оригинали,
ответникът е представил нотариално заверени преписи от тези документи в открито
съдебно заседание на 06.10.2020г. Съдът е констатирал, че нотариалното
удостоверяване на преписите е извършено от
нотариус А.И.-В., рег.№460 на НК на 05.10.2020г., поради което не е налице основание тези
заверени от страната преписи да се изключат от доказателствения
материал по делото.
По
делото е допусната и изслушана СсчЕ, изготвена от
вещото лице С.М., приета като годно доказателствено
средство по делото с определение от 15.12.2020г., дадено компетентно и
незаинтересовано, изготвено въз основа на доказателствата по делото и
документите от счетоводството на ответника: преждецитираните
протоколи от ОСС; оборотна ведомост за 2017г. и за 2018г.; инвентаризационни
описи на ДМА и материални запаси към 31.12.2018г.; обща хронология по
счетоводни сметки за 2017г. и счетоводни регистри за 2018г., както и получените
от „БАНКА ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД копия от
операционни/вносни бележки и платежни нареждания за операции по сметки на „Ч.Д.“
ООД.
Въз
основа на извършените съпоставки от вещото лице на данните в оборотната
ведомост, отчетът за приходите и разходите с изготвения Б.към края на 2018г.,
вещото лице е формирало извод, че може да се твърди, че изготвеният и обявен в
Търговския регистър Б.към 31.12.2018 година е точен.
Съобразно
приетото заключение балансовата стойност на активите на ответника е формирана от
посочените в таблица 2 от заключението активи, чиято обща стойност е сумата от
4 468 094,72лева.
Съобразно
заключението структурата на пасивите на ответника е отразена в таблица 3 от
заключението е тяхната стойност е сумата от 4 468 хил.лв., от които задълженията
са в размер на 3 529 684,30лв.
Съобразно
балансовата стойност на активите към 31.12.2018г.(на база историческата им
цена), паричната равностойност на дружествения дял на ищеца е сумата от
67 008,16лева. В тази част от заключението вещото лице изрично е посочило,
че историческата цена, която е цена на придобиване на активите, се формира като
към балансовата стойност на активите (4 468 094,72лева) се прибавят
начислените амортизации от 584 502,40лева, която е установена по крайни
кредитни салда, в резултат на което се получава сумата от
5 052 592,12лева. Определената стойност, като резултат от стойността
на активите и размера на задълженията, дава стойността на притежаваното от
ответника имущество, която към 31.12.2018г. е в размер на 1 522 912,82лева,
която съобразно участието в капитала на ищеца, което 4,4% дава паричната
равностойност на притежавания от него дружествен дял към тази дата – сумата от
67 008,16лева.
Вещото
лице е изследвало представените от ответника доказателства за извършени плащания
от страна на съдружниците в ответното дружество на
допълнителни парични вноски, съобразни решенията на върховния орган на
дружеството в тази насока.
Въз
основа на извършените от вещото лице проверки в
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, в „БАНКА ДСК“ ЕАД и в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, вещото лице е констатирало, че в трите банки се съдържа информация
относно извършени плащания от съдружниците, с
посочено основание на банковия превод на съответните суми – „вноска допълн. капитал“, като тези вноски касаят периода от
27.09.2013г. до 19.10.2018г.
Вещото
лице е посочило, че внесените от съдружниците
допълнителни парични вноски за преждепосочения период
от време са както следва: от съдружника „Б.– М“ ЕООД – общо в размер на
919 188,75лева, като от тази сума с изрично посочено основание- „вноска допълн. капитал“ е сумата от 681 188,75лева, а
останалите основания са заем и захранване на сметка; от съдружника М.М.внесената сума, представляваща „вноска допълн. капитал“ е в размер на 1 088 884лева; от
съдружника П.М.– сумата с посочено предишното основание – в размер на
125 850,93лева; от съдружника Владислав Михайлов – сума в размер на
109 000лева; от съдружника К.Г. (настоящ ищец) – сумата от
31 900лева; от съдружника БАЛНЕ – сумата от 190 000лева и от
съдружника „РСМ БГ“ ЕООД – сумата от 15 000лева.
Вещото
лице е констатирало въз основа на представените му от „БАНКА ДСК“ ЕАД
документи, че при кредитирането на ответника от тази банка с паричната сума от
700 000лева, представляваща инвестиционен кредит, въз основа на
представените от банката документи, съобразно към 31.12.2013г. и към 31.12.2014
година, видно от счетоводните баланси на предприятието ответник, като пасиви, в
частност собствен капитал са описани, както следва: към 31.12.2013г. собствен
капитал – 1 387 хил.лева, формиран от записан капитал 250 хил.лв., резерви
– 1 353 хил.лв., финансов резултат – минус 216 хил.лв., загуба от м.г.
загуба от 147 хил.лева и текуща загуба - минус 69 хил.лв.; към 31.12.2014година
собствени капитал 1 741хил.лева, формиран от записан капитал -250 хил.лв.,
резерви – 1 830 хил.лв., финансов резултат – загуба от 339 хил.лева,
формирана от загуба за м.г. в размер на 216 хил.лв. и текуща загуба от 123
хил.лв.
За
следващия период от време – 2015, 2106г. и 2017г. вещото лице е представило в
таблица 14 от заключението по какъв начин е формиран собственият капитал на
ответника и въз основа на направени сравнения с данните по финансовия отчет за
2017 г. с данните от финансовия отчет за 2018г., е дало заключение, че сумата от 2 498
хил.лв., посочена в раздел А „Собствен капитал“, група IV “Резерви“, статия 4 „Други резерви“, в колона „Текуща
година“ на пасива на счетоводния Б.към 31.1.2017г. не фигурира на съответната
позиция в колоната „Предходна година“ на счетоводния Б.към 31.12.2018г. Същата
е посочена в раздел „Задължения“, т.9, „Други задължения над 1 година“.
Вещото
лице, на поставените от ищеца въпроси относно редовността на записванията, касателно балансовата стойност на активите на ответника
дава отговор, че записванията в актива на счетоводния Б.към 31.12.2018 година
съответстват на крайните салда по счетоводните сметки в оборотната ведомост за
периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. Отчислени са
начислените към датата на баланса амортизации, като балансовите стойности на
материалните активи са формирани по остатъчната им стойност. Извършената
инвентаризация съгласно заповед от 17.12.2018г., не е констатирала липси и
излишъци. Извършените в обхвата на задачите проверки в счетоводството на
ответника и направените констатации от вещото лице не дават основание да се
твърди, че не е налице редовно водено счетоводство от дружеството към
31.12.2018 година.
По
искането на ищеца за изготвяне на счетоводен Б.на предприятието към 31.12.2018
година и да се посочи каква е чистата стойност на имуществото на дружеството,
като се вземе предвид историческата цена на придобиване на актива, вещото лице
е извършило проверка на счетоводната ведомост за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г., където е установило какви са начислените амортизации, посочило
е в таблица 6 от заключението какво включва актива по баланса към 31.12.2018
година, формиран от ДМА и краткотрайни активи и разходи за бъдещи периоди,
индивидуализирани в посочените статии и е определило, че съгласно извършените
проверки и записвания, чистата стойност на активите на ответника е сумата от
5 053 хил.лева, формирана като резултат от балансовата стойност на актива
и начислените амортизации.
Въз
основа на направените констатации е посочило, че при извършена съпоставка между
балансите към 31.12.2017г. е към 31.12.2018 г. е налице разлика в частта на
пасива, конкретно на ред „Други задължения над 1г.“, тъй като не е налице
съответствие между тези позиции в двата баланса, а с това е нарушено
изискването за сравнимост на информацията във финансовите отчети, което се
въвежда със Счетоводен стандарт (СС) №1, с който се предвижда при липса на
изискуемата сравнимост в информацията, това да се оповести в приложението и
когато е невъзможно сравнителната информация да се преобразува (коригира) в
приложението да се посочи, че информацията не е сравнима, както и причината за
това.
Вещото
лице е посочило и установени промени в раздел А „Собствен капитал“, група IV, статия 4
„Други резерви“, като в този раздел за периода 2013 – 2017г. е отразено числото
2 498 хил.лв., която представлява резервен капитал, като част от
собствения капитал на дружеството и за посочения период този капитал е бил в
следните стойности: към 31.12.2013г – 1 353 хил.лв.; към 31.12.2014г. –
1 830 хил.лв.; към 31.12.2015г. – 2 295 хил.лв.; към 31.12.2017г. –
2 280 хил.лв.
Резервен
капитал в тези размери е записан и в колона 7 „Други резерви“ на отчетите за
собствения капитал на дружеството за отделните години и е налице за този период
от време съпоставимост за текущ и предходен отчетен период.
Вещото
лице е констатирало, че в отчета за собствения капитал за 2018г., на ред 1
„Салдо в началото на отчетния период“
липсва записване за наличие на резерви (в колони 4 – 7), което
представлява несъответствие за предходния период – 2017г., в който на ред 7
„Собствен капитал към края на отчетния период“ е посочено числото 2 498
хил.лв.
Вещото
лице е констатирало, че на редове 2 „Промени в счетоводната политика“ и 3 „Грешки“
в отчета за собствения капитал за 2018 г. не фигурират никакви записвания и от
отчетите за 2017 г. и за 2018 г. за собствения капитал не е видно как се изменя
неговия размер от 2 531 хил.лв. в края на 2017г. до 55 хил.лв. към
31.12.2018 година.
Запознавайки
се с оборотните ведомости на ответника за 2017 г. и за 2018 г. вещото лице е
констатирало, че сумата от 2 498 хил.лв. представлява крайно кредитно
салдо по счетоводна сметка 493 „Разчети със собственици“ за 2017 г., респ.
начално такова за 2018 г.. Към 31.12.2017 г. тази сума е отразена в графата
„Други резерви“ на собствения капитал в пасива на счетоводния баланс. По тази
начин е отразена и в счетоводните баланси за периода 2013 г. – 2016 г.
Вещото
лице е констатирало, отчитайки дебитните и кредитните обороти по сметка 493
„Разчети със собственици“ през 2018 г., крайното кредитно салдо по сметката към
31.12.2018 г., че е в размер на 2 058 хил.лв., но в счетоводния Б.към края
на 2018 г. това салдо е отразено в раздел „Задължения“, т.9 „Други задължения
над 1 година“.
По
задачите на ответника вещото лице сочи, че балансовата стойност на активите на
предприятието е сумата от 4 468 094,72 лева и като към тази сума се
прибавят начислените амортизации от 584 502,40 лева се получава
историческата цена на тези активи, на която същите са придобити –
5 052 592, 12 лв.
Общата
сума на задълженията на ответника към 31.12.2018г. е 3 529 684,30 лева.
Разликата
между стойността на активите и стойността на задълженията е сумата от
1 522 912,82 лева, към 31.12.2018г.
Вещото
лице е посочило, че общата стойност на пасивите на ответника към 31.12.2018 г.
е 4 468 хил.лв. стойността на собствения капитал на ответника е 55
хил.лв., като в него не е посочен резервен капитал.
Текущият
резултат за 2018 г. е печалба в размер на 22 хил.лв., налице е натрупана загуба
от минали години в размер на – 217 хил.лв. и така в края на процесния
период общият финансов резултат е отрицателен – 195 хил.лв., а след сумирането
му със записания капитал от 250 хил.лв се получава и стойността
на собствения капитал от 55 хил.лв.
Общият
размер на задълженията на ответника е сумата от 3 350 хил. лв., от които
краткосрочни в размер на 1 318 хил.лв. и дългосрочни в размер на
2 212 хил.лв.
По
отношение на задълженията на дружеството в размер на 2 058 хил.лв.,
посочени в т.9 от раздел В „Задължения“ от пасива на счетоводния Б.към
31.12.2018 г., вещото лице е установило, че с тази сума се отразява крайното
кредитно салдо към посочената дата по счетоводна сметка 493 „Разчети със собственици“.
В началото на периода това салдо е в размер на 2 498 хил.лв., която сума е
записана на същия ред в счетоводния Б.към 31.12.2018 г., за предходната 2017 година.
Същата
сума фигурира и в пасива на баланса към 31.12.2017 г. но в т. IV.4 „Други
резерви“ от раздел А „Собствен капитал“.
Вещото
лице е пояснило, че резервите са част от собствения капитал, използват се за
поддържане на основния капитал, като биват законови и допълнителни, като
разликата между тях е, че законовите се създават с нормативен акт (напр. чл.246 ТЗ, установяващ задължение за фонд „Резервен“ за АД в размер поне на 10% от
основния капитал), а допълнителните резерви се създават по решение на
собственика на предприятието.
В
заключението си вещото лице е пояснило, че съгласно нормативната база резервите
са за сметка на печалбата или от други източници, регламентирани в закони и в
счетоводните стандарти и те не се създават преди да бъдат покрити наличните
загуби, както не се създават за новосъздадени и губещи предприятия.
Вещото
лице е пояснило и това, че за отчитане на резервите в сметкоплана е предвидена
група 11 „Резерви“, в която за всеки вид резерви е обособена самостоятелна
счетоводни сметка, които вещото лице е изброило, като е посочило в коя от тези
самостоятелни счетоводни сметки намират отражение различните видове резерви и
начина, по който те се съотнасят с другите счетоводни сметки, с които се дебитират. Изрично е посочено, че сметта 111 „Общи резерви“
отчита заделените от балансовата печалба резерви, които служат за покриване на
загуби, за увеличение на капитала или за други цели. Тази сметка може да се
кредитира със средства, заделени за резерв, срещу дебитиране
на сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години“. Тази сметка се дебитира при покриване на загуби или увеличаване на
основния капитал, при което се кредитира сметка 121 „Непокрита загуба от минали
години“ и сметка 101 „Основен капитал, изискващ регистрация“ или сметка 102
„Основен капитал, неизискващ регистрация“. Тази сметка 111 се дебитира и в случаите на дарения и спонсорирания, при което
се кредитират съответните групи сметки, в зависимост от предоставения като
дарение или спонсорство актив – ДМА, ДНМА, материали, продукция, стоки или
парични средства. Сметка 119 „Допълнителни резерви“ по принцип са дебитира и кредитира по аналогичен начин на сметка 111
„Общи резерви“.
Счетоводна
сметка 493 „Разчети със собственици“ се използва за отчитане взаимоотношенията
със собствениците на предприятието, които не са били предмет на отчитане с
предвидените в сметкоплана други сметки – 424 „Вземания от съучастия“, 425
„Задължения за съучастия“ и 426 „Вземания по записани дялови вноски“. Видно от
оборотните ведомости за 2017 г. и за 2018 г. последните не фигурират в
сметкоплана на „Ч.Д.“ ООД.
В
дадените обяснения в открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2020 г.,
вещото лице е пояснило, че правилното отразяване на допълнителните вноски,
направени от съдружниците следва да намерят отражение
в сметка 493„Разчети със собственици“ и като задължения, подлежащи на връщане.
Направеното от ответника отразяване на тези заемоподобни
средства в „Други резерви“ вещото лице е посочило, че представлява нарушение на
Закона за счетоводството.
В
допълнителното заключение, изготвено от вещото лице последното е изготвило
вариант на експертизата, при който сумата, отразена по статия „Други резерви“ на
счетоводния Б.на ответника към 31.12.2017 г. се отразява аналогично в
счетоводния Б.към 31.12.2018 г., така, както
би бил балансът от 201 7г., при който стойността на дружеството, при
отчитане на активите по балансова стойност е сумата от 2 113 650,53 лева,
а при отчитане на активите по историческа стойност –
2 698 147,93лева.
В
този вариант на заключението вещото лице е определило, по искане на ответника,
че чистата стойност на ответника към 31.12.2018 г., представляваща разлика
между балансовата стойност на активите и пасивите (задължения + финансиране) е
55 294,64 лева и на тази база е изчислило паричната равностойност на
дружествения дял на ищеца на сумата от 2 432,96 лева.
При
вариант базата на изчисление да се определи съобразно историческата цена на ДМА
и при отчитане на финансирането от 883 хил.лв., като част от пасивите на
ответника, паричната равностойност на дружествения дял на ищеца е сумата от 28 150,85
лева.
Поради
повдигнат спор между страните относно правилното отразяване на финансирането на
дружеството в размер на сумата от 883 хил.лв., за които ищецът твърди, че
представлява правителствено дарение съобразно Счетоводен стандарт 20 (финансирането
е по договор от 22.12.2012г. с ДФ“Земеделие“) е допусната допълнителна
експертиза, която да даде отговор дали правилно тази сума е включена в пасивите
на ответника.
В
представеното второ допълнително заключение вещото лице М. е достигнала до извод,
че полученото през 2015 г. финансиране на ответника от ДФ „Земеделие“ по
договор от 22.11.2012 година в размер на 1 026 хил.лв. е отразено правилно
в счетоводния Б.към 31.12.2015 г. като дълготрайни материални активи в раздел Б
„Нетекущи (дълготрайни) активи“ на актива на счетоводния Б.и в раздел Г
„Финансирания и приходи за бъдещи периоди“ на пасива на същия. Към 31.12.2018 г.,
вследствие на изчислени разходи за амортизация на въпросните активи и
осчетоводените в тази връзка приходи от финансирания, посочената в актива на
баланса стойност на придобитите с финансирането активи е 883 хил.лв., а
размерът на финансирането е отразен в пасива на баланса на същата стойност 883
хил.лв.
Вещото
лице е посочило, че съпоставяйки активите на дружеството, респ. балансовата
стойност на неговото имущество и капиталите, с които същото е придобито и
имайки предвид неизменното равенство между активи и пасиви на счетоводния
баланс, стойността на търговското дружество към даден момент се определя като
разлика между стойността на неговото имущество и финансовата му задлъжнялост,
представляваща външно финансиране за придобиване на това имущество. Част от
това външно финансиране, освен задълженията в размер на 3 530 хил.лв. е и
финансирането от ДФ „Земеделие“, което към 31.12.2018 г. е отчетено в размер на
сумата от 883 хил.лв.
Тъй
като ищецът е оспорил заключението, по негово искане съдът е допуснал повторна
експертиза, която да се отговор на същия въпрос.
Повторната
експертиза е изготвена от вещото лице А.Т. и съобразно това заключение
констатациите на вещото лице са следните:
На
22.11.201 2г. е сключен договор от ответника с ДФ „Земеделие“ на обща стойност
от 2 052 624 лв. Стойността на безвъзмездната финансова помощ за
реализация на проекта е в размер на 1 026 312 лв.. На 31.01.2015 г. е
получено авансово плащане от фонда на стойност 340 663 лв., което е
осчетоводено по сметка 754 „Финансиране на текуща дейност“. С полученото
финансиране дружеството е закупило описаните в таблицата на вещото лице (стр.2
и 3 от заключението) активи, чиято обща стойност е сумата от
1 024 951,71 лв.
На
05.01.2015 г. е получено окончателно плащане на безвъзмездната финансова помощ
в размер на 684 288,71 лв., която е осчетоводена по сметка 754 „Финансиране
за текуща дейност“.
Вещото
лице е констатирало, че общият размер на получената безвъзмездна финансова
помощ от ДФ „Земеделие“ е в размер на 1 024 951,71 лева.
Съгласно
т.3.2 от Счетоводен стандарт (СС) 20, уреждащ отчитане на правителствени
дарения и оповестяване на правителствена политика, правителствените дарения се
отчитат като финансиране, освен ако в закон е определен друг ред на отчитане,
което финансиране се признава за приход в текущия период, както следва: а)
дарения, свързани с амортизируеми активи – пропорционално
на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат
на дарението.
След
проверка в счетоводните регистри на ответното предприятие- амортизационни
планове и хронологични регистри, вещото лице Т. е установило, че начислените
амортизации и признат текущ приход за периода от 2015 г. до 31.12.2018 г. е в
размер на сумата от 141 835,93 лева и тази сума е призната за приход, а
размерът от финансирането, което не признато за приход е сумата от 883 хил.лв.
Тази сума представлява разлика между получената от ДФ „Земеделие“ сума и
признатия приход.
В
своето заключение вещото лице сочи, че салдото по сметки 753/754 е кредитно и
същото при съставяне на баланса се посочва като пасив в раздел Г „Финансирания
и приходи за бъдещи периоди“ и в този смисъл правилно ответникът е осчетоводил
сумата от 883 хил.лв. в пасива на баланса в раздел Г „Финансирания и приходи за
бъдещи периоди“ и извършените осчетоводявания са в съответствие с изискванията
на СС20.
Тъй
като съгласно т.3.7 от СС 20 при искане за възстановяване на сумата, предмет на
финансирането, същата ще намери счетоводно отразяване в раздел В на баланса –
„Задължения“.
Получената
безвъзмездна помощ, която не е призната като текущ приход се посочва като
пасив, но не в раздел В „Задължения“ и надлежното искане за възстановяване на
получено финансиране не е единственото основание за осчетоводяване на тази сума
като пасив.
При
така установеното по делото съдът достига до следните изводи:
Предявеният
главен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.125, ал.3 вр. с чл.127 ТЗ.
Нормата
урежда имуществените последици от прекратяване на членствената
връзка между съдружника и ООД-то, настъпила в резултат на наличие на някое от
основанията, посочени в разпоредбата на чл.125,, ал.1 ТЗ.
В
настоящия случай се твърди, че ищецът надлежно е упражнил потестативнато
си право по чл.125, ал.2 ТЗ, с писмено
предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.
Макар и страните да не спорят относно преустановяване на членствената връзка и моментът, в който този факт е
настъпил – 25.12.2018 година, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
С действащият по него време дружествен договор, чл.33 от
същия, е предвидена тази възможност, като е уреден друг срок за настъпване на
последиците от едностранното преустановяване на договорната връзка между
съдружника и дружество – дружественият договор предвижда срокът, вместо
посочения от закона тримесечен, да е
най- малко от две години.
Нормата на чл.125, ал.2 ТЗ, касатело
срока, се приема да е диспозитивна, а това означава,
че дружественият акт може да посочи срок, който е по-кратък или по- дълъг от законовопредвидения.
По виждане на състава разпоредбата от дружествения договор,
с която се урежда срокът за предизвестието да е „най-малко две години преди
датата на прекратяването“ е нищожна.
Това е така, тъй като тази норма противоречи на добрите
нрави и конкретно на принципа на добросъвестността, тъй като с нея се нарушава
принципа на доброволност на сдружаването, каквото е изискването и за
търговските дружества. Членството в ООД, придобито въз основа на първичен или транслативен способ, има за основа съгласието и
доброволността. Ето защо тази доброволност, при предвидена в закона възможност членствената връзка да бъде прекратена едностранно, чрез
напускане на дружеството от някой от съдружниците, не
може да бъде възпрепятствана чрез определяне на необосновано дълъг срок на
предизвестието, който да се родее със забрана за напускане на дружеството за
определен период от време.
Смисълът на срока за предизвестието е да защити, както
напускащия съдружник, така и самото дружество и останалите съдружници,
като неговата продължителност следва да е разумна, за да не се
достигне до вариант действието на упражненото потестативно
право да настъпи моментално (при липса на срок или твърде кратък срок), както и
да се даде възможност на дружеството да извърши съответните действия при
определяне и заплащане на паричната равностойност на дружествения дял. Целта на
предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ е да се даде възможност на дружеството, чрез
своите органи, да предприеме съответните фактически и правни действия касателно продължаване на дейността си при изразената от
съдружника воля за напускане и да организира своята дейност при упражненото потестативно право, напр. да изготви междинен счетоводен
баланс, въз основа на който ще уреди имуществените последици с напусналия
съдружник, респ. да извърши плащане на паричната равностойност на дружествения
му дял, да вземе решение за промяна в стойността на капитала и др.
Поради изложени причини настоящият състав на съда, осъществявайки служебна
преценка на валидността на клаузата на чл.33 от дружествения договор на
ответника, действал към момента на отправяне на предизвестието за напускане на
ищеца, приема, че същата е нищожна, поради което, приема, че следва да се
приложи действащата правна норма на чл.125, ал.2 ТЗ, съгласно която срокът на
предизвестието е тримесечен, считано от датата на получаване на предизвестието
за напускан, който е изтекъл на 25.12.2018 година. С изтичане на срока се е
прекратена автоматично членствената връзка между
съдружника Г. и „Ч.Д.“ ООД.
Ето
защо приема за установено и твърдението на двете страни в този процес, че това
е датата, на която е настъпила последицата от предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ
– съдружникът Г. да се счита за напуснал дружеството.
Последицата
от изтичане на срока на предизвестието за напускане, което настоящият ищец е
направил в изискуемата от закона форма и е достигнало до дружеството -
ответник, води до пораждане на вземане на напусналия съдружник, представляващо
паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял от имуществото на
дружеството.
Съобразно
нормата на чл.127 ТЗ размерът на дружествения дял от имуществото на дружеството, се определя съобразно
дела на съдружника в капитала, ако не
е уговорено друго.
Изплащането на равностойността на дружествения дял на съдружник не
се извършва при превишаване на пасива (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат) над активите на
дружеството по баланса към края
на месеца, през който е настъпило
прекратяване на участието на съдружника.
Изплащане на равностойността на дружествения дял, представлява отражение на припадащата се на съдружника
част от капитала
на дружеството, към момента на
прекратяване на членственото правоотношение, съразмерно на дела
му по чл.127 ТЗ и се извършва тогава,
когато сумата на активите превишава
онази част от пасива, която
се включва при формиране на
капитала към момента на прекратяване
на участието на съдружника. Следователно в случай, че сумата на
активите е по - ниска от сумата
на пасива, не е налице и капитал
от който да се изплати
дела на прекратилия
участието си съдружник.
Относно
момента на определяне на дружествения дял на напусналия съдружник, съобразно
константната практика (Решение № 224/10.09.2010 г. на ТК, второ т.о. по т.д. № 765/2008г.) с нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ законодателят императивно е определил конкретния момент, към който
следва да се изготви счетоводен
Б.на дружеството,- служещ за база на уреждане
на имуществените отношения на съдружник
при прекратяване на членството си
в дружеството. Въз основа на счетоводен Б.към
31.12.2018 г., изготвен от ответника и представен на вещото лице, последното е
изготвило заключения, в които е направен извод, че не е налице превишаване на
пасива над актива и е възможно да се формира дружествен дял.
Относно
начина на определяне на дружествения дял.
Съобразно практиката на ВКС при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник,
прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния Б.активите и пасивите се отразяват
по историческата им цена, която
е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена
според приложимите счетоводни стандарти - Решение № 64/09.06.09 г. по т.д. № 504/08 г. на ІІ т.о. и Решение № 87/06.06.2012 г.
по т.д. № 468/11 г. на ІІ т.о. В компонентите
за формиране на равностойността на дела не
се включват записванията в пасива на баланса на
собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва въз
основа на т.нар. чист актив
( без собствения капитал, резерви и финансов резултат) - Решение № 224/10.09.10 г. по
т.д. № 765/08 г. на ІІ т.о. Съобразно създадената трайна съдебна практика (постановените решение № 64 от 09.06.2009 г. по т.д. № 504/08 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 100 от 07.02.2013 г. по т.д. № 665/11 г. на
КС, ТК, I т.о., решение
№ 224 от 10.09.2010 г. по т.д. № 765/08 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 81 от 18.07.2011 г. по т.д. № 809/10 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/11 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 120 от 10.07.2012 г. по т.д. № 781/11 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 10 от 10.09.2012 г. по т.д. № 502/2010 г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 73 от 17.10.2017 г. по т.д. № 1465/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 71 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о.) , при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник,
прекратил членството си в търговската дружество, в междинния Б.активите и пасивите се отразяват
по историческата им цена, която
е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена
според приложимите счетоводни стандарти. Прието е, че законът
не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да
става на база пазарна цена на
активите, тъй като това може
да стане само в случай на
ликвидация на дружеството, когато
наличните активи ще бъдат осребрени
по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник
ще се изплати
съответствуващия му се ликвидационен дял., който възниква при процеса на ликвидация. Всякакви възможни бъдещи промени в
имущественото състояние на дружеството са непротивопоставими
на ищецът, който е преустановила членството си в дружеството в предходен
момент.
Два са спорните момента при определяне на дружествения дял
на ищеца в това производство и те са свързани с начина на осчетоводяване в
баланса на ответника две основни групи суми – направените от съдружниците допълнителни парични вноски и получената от
ответното дружество безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие“.
Ищецът е оспорил верността на извършените от ответника
записвания, като в представената по делото писмена защита навежда доводи, че от
формална гледна точка изготвеният към 31.12.2018г. счетоводен Б.е правилен, но
от юридическа гледна точка това не е така и в тази насока ищецът извежда
аргументи от характера на допълнителните парични вноски, основание за
заплащането, на които не представлява търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ (
черпи аргументи в тази насока от постановено от ВКС решение №70/25.08.20114г.
по т.д.№3560/2013г. на ТКС, първо т.о., което е известно на съда), за да
обоснове твърдението си, че сумата от 2 058 хил.лв
е неправилно отнесена към пасива на баланса, в раздел „Задължения над 1 г.“,
която счетоводна операция, без правно основание е взета по отношение на
невърнатите допълнителни парични вноски, направени от съдружниците,
които суми не представляват заемни средства. Поради тази причина те следва да
се отразят в резерви, които не се вземат предвид при изчисляване на
дружествения дял.
По допълнителните парични вноски, направени от съдружниците.
В хода на процеса ищецът е оспорил автентичността на
протоколите, обективиращи решения за внасяне на
допълнителни парични вноски.
Това оспорване, макар и успешно проведено от ищеца, с оглед
на изводите на вещото лице по СГЕ, че протоколите не носят подпис на същия, не
се отразява на извода на съда, относно наличие на такива решения за внасяне н
допълнителни парични вноски от съдружниците, за които
по делото са събрани доказателства, че са изпълнени от съдружниците,
включително и от ищеца, които установяват внасяне на допълнителни парични вноски
за периода от 2013 г. до 2018г., включително. Следователно, налице са влезли в
сила валидни актове на компетентния орган на дружеството, взети на основание
чл.137, т.9 ТЗ (каквато възможност е възпроизведена и в дружествения договор на
ответника), които има задължителен за съдружниците
характер, произвели своето действие и изпълнени от съдружниците.
По делото не са налични данни, че тези допълнителни парични
вноски следва да се отразят като резерви, ако се приеме, че е налице възможност
за приложение по аналогия на разпоредбата на чл.246 ТЗ, с оглед на факта, че
ответното дружество, като капиталово
може да формира фонд „Резервен“.
Дружествата с ограничена отговорност не са длъжни по закон да образуват фонд
„Резервен“. Такова задължение може да се предвиди от съдружниците
в дружествения договор. В такъв случай по аналогия се прилагат правилата за
акционерното дружество или изрично предвидените правила в дружествения договор. Няма данни по делото такава възможност да е предвидена в дружествения
договор на ответника, нито данни да е взето такова решение от общото събрание
на съдружниците, още повече, че такива средства,
както повелява нормата на чл.246, ал.2 ТЗ могат да се използват за покриване на
загуби от текуща или предходни години.
Както изрично е посочено от вещото лице в първото по делото
заключение резервите са част от собствения капитал на дружеството и се
използват за поддържане на основания капитал, като същите биват законни и
допълнителни. Първите се създават въз основа на нормативен акт (хипотезата на
АД – чл.246 ТЗ), а други въз основа на решение на собственика на капитала.
Тъй като в настоящия случай не е налице законово основание
за формиране на фонд Резервен“, липсва такава разпоредба в дружествения договор
на ответника, както и решение на компетентния орган на дружеството за формиране
на резерви, то липсва основание платените от съдружниците
допълнителни парични вноски да се осчетоводяват в статия „Резерви“ от раздел А
„Собствен капитал“ от пасива на баланса на ответника за периода 2013 – 2017г.
Както е посочено и по- горе, по делото не е налице спор
относно размера на допълнителните парични вноски, които съдружниците
са внесли по сметка на ответника, по банков път, нито относно наличие на
решения на общото събрание в тази насока, нито относно наличието на основание
за вземане на тези решения- временна необходимост от парични средства, като е посочен и краен срок за връщането им на съдружниците.
Както приема ВКС не само
в посоченото от ищеца решение №70/25.08.20114г. по т.д.№3560/2013г. на ТКС,
първо т.о. относно разликата между заема
и основание за внасяне на допълнителни парични вноски, тази теза се
продължава и последващо решение № 342 от 12.12.2018г.,
постановено по т.д.№152/2018г. на
ТК на ВКС, второ т.о., с което се приема, че: „Задължаването на съдружниците
по реда на чл.134, ал.1 ТЗ да
внесат допълнителните парични вноски по по чл.134, ал.1 ТЗ представлява способ (средство)
за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност за преодоляване на икономически трудности на дружеството
с временен характер. Облигационното правоотношение не произтича от
договор и по отношение на него
не се прилагат
правилата относно недействителността на сделките. На контрол
за законосъобразност по реда на
чл.74 ТЗ подлежи
решението на общото събрание на основание чл.134, ал.1 ТЗ. Когато
съдружникът е гласувал против решението по чл. 134, ал.
1 ЗЗД, задължението има характер на
принудително кредитиране на дружеството от този съдружник.
Неизпълнението на задължението за внасянето на допълнителната
вноска в случай, че негласувалият съдружник не е упражнил правото си на напускане
по чл.134, ал.2 ТЗ, е основание по чл. 126, ал.
3, т. 4 ГПК за неговото изключване“.
Ако следва да се търси общото между
тези решения в контекста на възникване на задължението за заплащане на
допълнителни парични вноски и неговия характер, то следва да бъде отбелязано
това, че и двата състава на ВКС приемат, че е налице специфичен начин за
кредитиране на дружеството, при наличие на предвидените в закона предпоставки
за това. Следователно, за дружеството възниква задължение да върне тези парични
постъпления на съдружниците, с лихви или не, в
зависимост от това какво е взетото решение, който въпрос има значение за
данъчното облагане и е ирелевантен за настоящия спор.
Единственият вариант допълнителните
парични вноски да намерят отражение в раздел „Собствен капитал“ е наличие на
взето решение от общото събрание на дружеството за увеличение на капитала чрез апортните вноски, представляващи вземанията на съдружниците към дружеството касателно
тези допълнителни парични вноски, след надлежно провеждане на процедура по
чл.148 ТЗ, каквато хипотеза не е налице.
Ето защо съдът намира, че не може да се
приема за основателна тезата на ищеца, че сумата от внесените от съдружниците допълнителни парични вноски следва да намери
счетоводно отражение в пасива на ответника, раздел „Собствен капитал“, статия
„Резерви“, каквото е било осчетоводяването на тези вноски до 2017 година.
По отношение на това как се отразяват,
по коя сметка в счетоводните регистри тези допълнителни парични вноски и къде
намират отражение в баланса на дружеството.
В счетоводната теория, практиката на
НАП и практиката на ВАС, се приема, с оглед на факта, че с внасянето на
допълнителни парични вноски от съдружника, дружеството става длъжник, а
съдружникът- кредитор, то счетоводното
отразяване на допълнителните парични вноски,
намира отражение в Дт сметка „Разплащателни
сметка“ и Кт сметка “Разни кредитори“, Ан. сметка „Съответния съдружник“.
Видно от заключението на вещото лице С.М.
(първото заключение по делото, стр.19 от същото) от данните от оборотните
ведомости за 2017 г. и за 2018 г. се установява, че сумата, представляваща
внесени от съдружниците допълнителни парични вноски
(2 498 хил.лв.) представлява крайно кредитно салдо по счетоводна сметка
493 „Разчети със собственици“ за 2017 г., респ. начално кредитно салдо за
2018г. Сметка 493 „Разчети със собственици“ се използва за отчитане на вземанията
със собствениците на предприятието, които не са били обект на отчитане с други
сметки. Сметката е активно - пасивна, разчетна
сметка, аналитична. Това означава, че осчетоводяването на допълнителните
парични вноски от съдружниците, следва да намерят
отражение в раздел „Задължения“, графа „Други задължения“ от пасива на баланса.
Самата оборотната ведомост представлява средство за контрол върху правилното
осъществяване на кореспонденцията между счетоводните сметки и една възможност
за анализ на обобщената счетоводна информация. От извършените проверки на вещото
лице на двете оборотни ведомости за 2017 г. и за 2018 г. се установява, че
допълнителните парични вноски и в двете ведомости намират едно и също отражение
по сметка 493 „Разчети със собственици“ и в този смисъл получената от ответното
предприятие сума, с която същото е кредитирано по реда на чл.134, ал.1 ТЗ от съдружниците намира еднакво счетоводно отражение, което
сочи на наличие на съотносимост между счетоводните
записвания в двете оборотни ведомости. Както е посочило вещото лице на стр. 21
от своето първо заключение, счетоводна сметка 493 „Разчети със собственици“ се
използва за отчитане взаимоотношенията със собствениците на предприятието,
които не са били предмет на отчитане с предвидените в сметкоплана други сметки,
за които други сметки, ведно от оборотните ведомости за 2017 г. и за 2018 г. не
фигурират в сметкоплана на „Ч.Д.“ ООД.
Въпросът защо ответникът за периода от
2013 г. до 2017г. включително, е отразил задълженията от допълнителните парични
вноски като част от раздел А „Собствен капитал“, статия „Резерви“ е ирелевантен за настоящето производство.
Не може да бъде възприето като
основателно твърдението на ищеца, че сумата, представляваща допълнителни
парични вноски, следва да се включи в статия „Резерви“ от раздел „Собствен
капитал“ и да не участва при формиране на дружествения му дял. В дадените пред
съда обяснения от вещото лице С.М. в открито съдебно заседание, проведено на
15.12.2020 година на въпрос на ищеца относно правилното осчетоводяване на тези
сума като резерви, вещото лице дава категоричен отговор, че това осчетоводяване
е нарушение на Закона за счетоводството. Поради това съдът не може да слуша
аргументи от ищцовата страна, базиращи се на
нарушение на принципа на приемственост между двата отчета (за 2017 г. и за 2018
г.), като вземе предвид начина на осчетоводяване на допълнителните парични
вноски като “Резерви“ в раздел „Собствен капитал“ при определяне на
дружествения дял, тъй като това би било в нарушение на закона и принципа за
предимство на съдържанието пред формата.
Ето защо съдът намира, че правилно
ответникът е включил в пасива на баланса към 31.12.20218 г., в раздел
„Задължения“, графа „Други задължения“ стойността на внесените от съдружниците допълнителни парични вноски, поради което
същите следва да се вземат предвид при изчисляване на паричната равностойност
на дружествения дял на ищеца.
При така изложеното съдът приема, че
сумата от 2 058 хил.лева следва да участва при формиране на дружествения
дял на ищеца, в частта на пасива.
По отношение на сумата от 883 хил.лева,
за която ищецът твърди, че не следва да се включва в пасива на баланса, раздел
трети „Финансирания и приходи за бъдещи период“.
В последното изготвено от вещото лице С.М.
заключение и в повторното заключение, изготвено от вещото лице А.Т., се съдържа
един и същ извод – че правилно ответникът е отразил в пасива на баланса към
31.12.2018 година, раздел „Г“ „Финансирания и приходи от бъдещи дейности“ на
сумата от 883 хил.лв. и това е така, тъй като този начин на отразяване отговоря
на Счетоводен стандарт (СС) 20.
Вещото лице Т. подробно е посочила, че
получената от ответника безвъзмездна финансова помощ от страна на ДФ
„Земеделие“ е въз основа на договор, сключен от ответника с Фонда на 22.11.2012
г. Тази финансова помощ е получена за реализация на проект и е в размер на
1 026 312 лева, от които авансово плащане е извършено от Фонда на
31.01.2015 г. на стойност от 340 663 лева, което е осчетоводено по сметка
754 „Финансиране на текуща дейност“.
Ответникът е закупил активи с
одобрената финансиране, описани в таблицата в заключението, в която са посочени
дата на придобиване на всеки от активите, дата на въвеждане в експлоатация на
всеки от активите, датата на пълно амортизиране на всеки от активите и амортизируемата стойност на всеки от активите.
Вещото лице е констатирало, че на
05.10.2015 г. е получено окончателно плащане на безвъзмездната финансова помощ
в размер на сумата от 684 288,71 лева, която е осчетоводено по
горепосочената сметка.
Общият размер на получената
безвъзмездна финансова помощ е 1 024 951,71 лева.
Вещото лице е констатирало, какви са
начислените амортизации, какъв е размерът на признатия текущ приход и остатъка
към 31.12.2018 г., съобразявайки т.3.7 от Счетоводен стандарт 20. С оглед на
факта, че общият размер на начислените амортизации на активите, придобити с
тази финансова помощ е сумата от 141 853,93 лв., от размерът на финансирането, което не е
признато за текущ приход към 31.12.2018 г. е 883 хил.лв.(сумата от 883 хил.лв, представлява разликата между получената безвъзмездна
финансова помощ от ДФ „Земеделие“ и признатия текущ приход, равняващ се на
начислените амортизации, а именно: 1 026 312 лв. – 141 835,93 лв.=883
хил.лв.).
Вещото лице изрично е направило разлика
между раздел „В“ „Задължения“ в пасива на баланса и раздел „Г“ „Финансирания“,
както и възможността при искане от страна на Фонда за възстановяване на
получената сума като безвъзмездна финансова помощ да се върне, то тогава тази
сума ще премине в раздел „Задължения“.
При така направените
изводи на съда относно това дали правилно от ответника са осъществени
счетоводните записвания в активите и пасивите на счетоводен Б.към 31.12.2018
година съдът приема, че правилно ответникът е отразил остатък от получената
финансова безвъзмездна помощ в пасива на баланса си. Следва изрично да бъде
посочено, че полученото финансиране не е извършено с цел ответникът просто да
получи пари, които да бъдат отчетени като актив. Смисълът на извършеното
финансиране винаги е свързан с постигане на определена цел – в случая –
закупуване на посочените от вещото лице амортизирауми
ДМА, в резултат на което са начислени признати приходи за ответника. Както е
посочено от вещите лица сумата от 883 хил.лв,
правилно е отразена от ответника в пасива на дружеството. Средствата са
получени безвъзмездно от него и същите не подлежат на връщане, ако
финансираното дружество спазва условията, поставени от предоставящия
финансирането орган. В настоящия случай няма данни, че направеното
правителствено дарение подлежи на връщане, а това означава, че същото не попада
в обсега на раздел „В“ задължения.
Съдът приема, че пасивът на
предприятието, съобразно дадените дефиниции в НСС – 4.2, е настоящо задължение,
което произтича от минали събития и уреждането на което се очаква да доведе до
изходящ поток от ресурси, съдържащ икономически изгоди. Пасивът означава, че предприятието има
съществуващо задължение, което може да е правно (възникнало от договор или
законово изискване и може да се събере принудително) или да е възникнало от
установени бизнес отношения и търговски практики (напр. отстраняване на дефекти
на стоката след гаранционен срок за сметка на предприятието, съгласно
търговската му политика). Пасивът се признава в баланса, когато е вероятно, че ще има изходящ поток
от ресурси, съдържащи икономически изгоди в резултат от уреждане на
съществуващо задължение и че сумата, с която ще се извърши уреждането, може да
бъде оценена надеждно. В дадените пред съда обяснения вещото лице Т. е
пояснила, че последното плащане по това правителствено дарение е извършено през
2015 г., имало е мониторингов период от 5 години,
който изтича през 2020 г. В периода, който е правно значим – към 31.12.2018 г.
- е налична хипотеза, при която да възникнат задължения, които да се включат в
раздел „Б“ – „Задължения“ от пасива на баланса, като тази възможност
хипотетично съществува и след периода на наблюдение, поради което е възможно и
след 2020 година в пасива на баланса, раздел „В“ – „Задължения“ да се включи
дълг. Съобразно СС 20, обхващащ всички предприятия, които получават
правителствени и други дарения и правителствена помощ, ( в СС 20 се съдържа
дефиниция на правителствена помощ, като действие от страна на всеки държавен
орган, институция, служба или други подобни органи на местно, национално или
международно равнище), предвижда с 3.2 правителствените дарения да се отчитат
като финансиране, като при дарения, свързани с амортизируеми
активи, отчитането да се извършва пропорционално на начислените за съответния
период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението. Именно
така е постъпил ответникът и разликата между отпуснатото дарение от
правителството общо в размер на
1 026 312 лева, с което са закупени амортизируеми
активи на обща стойност от 1 024 951,71 лева и начислените
амортизации на тези активи в размер на
141 835,93 лева, а именно сумата от 883 115,78 лева е намерила
отражение в раздел „Финансирания и приходи от бъдещи дейности“ – т.е. в пасива
на баланса.
Съобразно приетото в съдебната практика при определяне на дължимия
дружествен дял на съдружника, същият се изчислява като се вземат предвид всички
активи и се изключат собствения капитал, резервите и финансовия резултат.
Паричната равностойност на дружествения дал е производна от чистия акт или тази
сума, която превишава стойността на пасивите и представлява част от имуществото
на предприятието, съобразен с квотното участие на
напусналия съдружник в капитала на дружеството.
По делото е установено, че чистата
стойност на притежаваните от ответника активи е сумата от
4 468 094,72 лева и по този въпрос страните не спорят, а това се
установява и от заключението на вещото лице С.М. в първото (основно) депозирано
от нея заключение, като в тази стойност не са включени амортизационните отчисления
на активите. Стойността от 4 468 094,72 лева представлява чистата
стойност на това имущество, съгласно счетоводните стандарти, на които се
позовава и ответникът в писмената си защита, за чиято приложимост по делото не
е налице спор.
Относно размера на пасива, за който е
основният спор по делото.
Тезата на ищеца е, че в неговата
стойност не следва да бъдат включена стойността на допълнителните парични
вноски (чието осчетоводяване следва да е в раздел раздел
„Собствен капитал“, който не попада в обхвата на пасива заедно с „Финансов
резултат“, при определяне на дружествения дал и сумата от 883 хил.лв., записана
от ответника в пасива в раздел „Финансирания и приходи от бъдещи периоди“.
Тезата на ответника е напълно обратната
- а именно, че тези суми следва да бъдат включени в пасива, който участва при
определяне на дружествения дал.
Както е посочено по-горе, съобразно
трайната и непротиворечива практика на съда при определяне на паричната
равностойност на дружествения дал, в пасива не следва да бъде включен „Собствен
капитал“, в който раздел попадат записан капитал и резерви, както и финансовия
резултат, включващ неразпределена печалба (натрупана загуба) от минали години и
текуща печалба(загуба) за този период.
В
теорията се поддържа теза, че стойността на извършеното правителствено
финансиране, след изтичане на срока за мониторинг върху изпълнение на проекта и
изчерпване на възможността да се иска връщане на сумата, в резултат на
корекции, то това финансиране, като стойност, следва да бъде отнесено в раздел
„Собствен капитал“. За да се осъществи такова преструктуриране на баланса
следва да е налице законово основание, каквото не е налице в този случай.
Доколкото
в пасива на баланса, раздел „Финансирания и приходи за бъдещи периоди“ съдържа
изравняване на раздели пасив и актив на баланса( последното заключение на в.л. С.м.-
стр. 5 и 6 от него), но не съдържа информация за наличие на пасив в същинския
смисъл на думата, съобразно НСС, като настоящо
задължение (към 31.12.2018г.), което произтича от минали събития и уреждането
на което се очаква да доведе до изходящ поток от ресурси, съдържащ
икономически изгоди и който следва да се признае в баланса, когато е вероятно,
че ще има такъв изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически изгоди в резултат
от уреждане на съществуващо задължение и че сумата, с която ще се извърши
уреждането, може да бъде оценена надеждно, то сумата от 883 хил.лв. не следва
да се включва при изчисляване на дружествения дял на ищеца.
Ето защо при изчисляване на дружествения дал на
ищеца съдът съобразява стойността на притежаваните от него активи към
31.12.2018 г. – 4 468 094,72 лв., от която следва да се приспадне
размерът на задълженията на ответното предприятие – сумата от 3 529 684,
30 лв. (която включва и стойността на допълнителните парични вноски, направени
от съдружниците) и получената сума се умножи по процентото участие на ищеца в капитала на ответника, за
което не е налице спор, че е 4,4%. Получената парична равностойност на
дружествения дял е сумата от 41 290,06 лева, която сума е дължима от
ответника на ищеца.
В този размер съдът приема за основателно предявен
и доказан главният иск.
По отношение на претенцията за обезвреда,
основаваща се на нормата на чл.86 ЗЗД.
Вземането на
ищеца за забавено плащане възниква тогава, когато е станало изискуемо. Изтичане
на срока за предизвестието има за последица автоматично прекратяване на членствената връзка, но не и поставяне на кредитора в
забава, тъй като законът не предвижда срок за заплащане на паричната равностойност
на дружествения дял. Следва ищецът - кредитор да го постави в забава, като му
изпрати покана за плащане ( чл.84, ал.2 ЗЗД). Срокът за напускане на
дружеството, съобразно нормата на чл.125, ал.2 ТЗ е изтекъл на 25.12.2018
година. Съобразно нормата на чл.125, ал.3 ТЗ моментът, в който паричната
равностойност на дружествения дял се определя е краят на месеца, през който е
настъпило прекратяването. По делото няма спор, че ищецът е отправил покана за
плащане на паричната равностойност на дружествения му дял, чрез нотариална
покана, връчена на ответника на 27.12.2018г., видно от направените
удостоверявания от нотариус Ивайло Николов. Даденият срок за изпълнение на
паричното задължение от ищеца на ответника е тридневен срок, който е изтекъл на 30.12.2018 г. и от следващата дата ответникът
е в забава.
За периода на забава ищецът претендира обезвреда в размер на сумата от 580,26 лв,
формирана на база претендирания главен иск от 130 548
лв.
С оглед извод на съда, че главният иск се явява
основателен и доказан до размер на сумата от 41 290,06
лева, то това е основата, на която съдът служебно изчислява обезщетението за
забава.
На основание чл.162 ГПК съдът приема, че размерът
на претендираното обезщетение 183,53 лева, изчислено
чрез калкулатор на НАП, в който размер искът следва да бъде уважен.
Обезщетението е дължимо за периода на забава от 31.12.2018 г. до 15.01.2019 г.,
включително.
По разноските.
И двете страни са направили искане за присъждане
на разноски и са представили списък по чл.80 ГПК в последното открито съдебно
заседание.
Ищецът претендира разноски в размер на 14 029,13
лева, която сума е формирана от държавна такса в размер на 5 245,13 лв.(платена),
депозити за вещи лица общо в размер на 1 370 лв.(платени), адвокатско
възнаграждение в размер на 5 000 лв.(отразено в договора за правна помощ и
съдействие като платено в брой) и 2 414
лв., платени по сметка на ЧСИ Х.П., като в тази насока са представени
доказателства за платени от настоящия ищец по сметка на ЧСИ П.2 300 лв. по
изп.д.№116/2019 г. и заплатена д.т. по сметка на ОС-
Пазарджик в размер на 45 лв в производство по
издаване на обезпечителна заповед.
Ответникът претендира заплащане на разноски в общ
размер от 5 300 лв., която сума е сбор от адвокатско възнаграждение в
размер на 4 500 лв.(платено) и депозит за вещи лица в размер на 800 лв.(платено).
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК касателно претендираното
и платено от ищеца адвокатско възнаграждение.
Възражението е своевременно направено и се явява
допустимо.
По отношение на неговата основателност.
Съобразно нормата на чл.7, ал.2, т. 4 от
Наредба №1/2004 г. на ВАС при интерес от
10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс
3 % за горницата над 10 000 лв. Общият материален интерес на ищеца е сумата от 131 128,36 лв. към
момента на завеждане на делото. Следователно минималният размер на адвокатското
възнаграждение е сумата от 4 193,85 лв. Заплатеното възнаграждение е 5 000
лв и надвишаването на минималното възнаграждение, с
оглед правната и фактическа сложност на делото, не се явява основание за
уважаване на възражението за прекомерност на това възнаграждение.
Разноските следва да се определят на база нормата
на чл.78 ГПК, като съдът присъди на ищеца разноски, съобразно уважената част на
иска, а на ответника – съобразно отхвърлената част от претенцията.
Съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 4 437,17 лв., а
ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да заплати на ответника разноски в
размер на 3 623,70 лв.
Водим от изложеното съдът
Р
Е Ш Е :
ОСЪЖДА, на основание чл.125, ал.3 вр. с чл.127 ТЗ, „Ч.Д.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да
заплати на К.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 41 290,06 лева (четиридесет и
една хиляди двеста и деветдесет лв. и 06 ст.), представляваща парична равностойност
на дружествения дял на ищеца съобразно баланса на ответника в края на месеца, в
който ищецът е напуснал дружеството, а именно 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от
16.01.2019 г. до окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над
уважения до предявения размер от 130 548 лв,
поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „Ч.Д.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на К.Г. Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 183,53 лева (сто осемдесет и
три лв. и 53 ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от
41 290,06 лв., за периода на забава от 31.12.2018 г. до 15.01.2019 г., включително,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 580,26 лв.,
поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Ч.Д.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 4 437,17 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ч.Д.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 3 623,70 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: