Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 24.04.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в публично заседание на
десети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2294
по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази:
обективно съединени искове по КТ:
Постъпила е искова молба от Т.М.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Баховица,
общ.Ловеч , ул.”Христо Ботев” №19, чрез адв.
Мирослав Т.М., с адрес за призоваване: гр.Ловеч, ул.”Христо Ботев” №19, против: Витол
ЕООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Кн.Мария
Луиза” №95, ет.3, офис 3, представлявано от У-ля Пламенчо Кирилов Янев, с правно основание чл.255, , чл.220, ал.1, чл.222, ал.1
от КТ, с която се излага, че на основание
трудов договор от 30.10.2007 год., ищецът е работил във Витол ЕООД, с месторабота
гр.Ловеч, на длъжност „агроном”, с първоначално брутно трудово възнаграждение в
размер на 250,00 лева, което по-късно е било увеличено и към 01.01.2010 год. е
в размер на 400,00 лева. Твърди се още, че със Заповед №01/ 04. 01.2010 год. на Васил Пенчев Петков-Управител,
връчена на ищеца на 04.01.2010 год., трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради „съкращаване на щата”,
считано от 01.01.2010 год. Излага се още, че Заповед №01/04.01.2010 год. е била отменена като незаконосъобразна
и ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „агроном” с
влязло в сила решение на ЛРС №321/05.10.2010 год., постановено по гр.дело №273/2010 год. Твърди се още, че в
резултат на незаконното уволнение ищецът остава без работа в продължение на
повече от шест месеца, като след явяването му на работа на 04.11.2010 год. със
Заповед №128/04.11.2010
год. на Васил Пенчев Петков-Управител, ищецът е бил назначен отново на работа,
а със Заповед №129/04.11.2010
год. на Васил Пенчев Петков-Управител, връчени му в същия ден, трудовото
правоотношение с Витол ЕООД било прекратено отново на осн.328, ал.1, т.2 от КТ. Ищцовата
страна счита, че тъй като работодателят не е спазил уговореното едномесечното
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, същият дължи на ищецът на
осн.чл.220, ал.1 от КТ обезщетение в размер на 400,00 лева- еднократно брутно
трудово възнаграждение за неспазеното предизвестие от един месец., както и че
след уволнението на 04.11.2011 год. ищецът е останал без работа повече от един
месец, поради което счита, че има право на обезщетение на осн. чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 400, 00 лева - еднократно брутно трудово възнаграждение,
получавано от ищеца.Поради което за него се
поражда правен интерес от завеждане на настоящата молба
със следния ПЕТИТУМ: Моли съда да осъди Витол ЕООД да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 2 400,00 лева /6х400,00 лева/ на осн.чл.225, ал.1 от КТ, за периода след 04.01.2010 год., заедно със законната лихва от
предявяването на иска, както и да осъди ответника да заплати на ищецът
обезщетение в размер на 400,00 лева на осн.чл.220, ал.1 от КТ за неспазеното
предизвестие към 04.11.2010 год., заедно със законна лихва от предявяването на иска,
както и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 400,00
лева на осн.чл.222, ал.1 от КТ, за периода след 04.11.2010 год., заедно със
законната лихва от предявяването на иска, както и да осъди ответника да плати
разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника по настоящото дело.
Изпълнено е производството по чл.140
от ГПК
В съдебно заседание ищецът , редовно призован се
явява лично и с адв. Мирослав Т., който представя оригиналната трудова книжка
на ищецът за констатация, като моли да се допусне увеличение на иска, за което
представя писмена молба.
Съдът след като счете, че искането е допустимо при
условията на чл.214 от ГПК, допуска исканото увеличение на отделните обективно
съединени искове, като те следва да се считат предявени за: по чл.220, ал.1 от КТ за сумата от 444,00 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска
до окончателното изплащане на сумата; по чл.222, ал.1 от КТ, в размер на 444,00
лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане на сумата; по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2 664,00 лева, ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищцовата страна моли съда да уважи така предявените искове, като излага, че въз
основа на представените по делото доказателства и заключението на вещото лице,
може да се направи извода, че дължимите обезщетения са доказани по основание и
размер, като моли съда да осъди
ответникът да заплати на ищецът адв.възнаграждение в размер на 1 300,00 лева,
за което представя договор за правна защита от 01.04.2013 год.
Ответника редовно призован, не изпраща представител.
Вещото лице Х.Х.Д. представя писменото си заключението,
което изцяло поддържа. Ищцовата страна приема заключението.
От събраните по
делото доказателства и съдебно икономическа експертиза на в.л. Х.Х.Д., преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема,че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение
по ТД от 30.10.2007 г. , прекратено със Заповед №129/ 04.11.2010 год. на Васил Пенчев
Петков-Управител, връчена му в същия ден, трудовото правоотношение с Витол ЕООД било прекратено
отново на осн.328, ал.1, т.2 от КТ.
Ответникът не
оспорва иска по какъвто и да е начин и с оглед з-ето на в.л. съдът приема , че
ОСИ от КТ са доказани по размер за сумата от 2
664,00 лева на
осн.чл.225, ал.1 от КТ, за периода след 04.01.2010 год., заедно със законната
лихва от предявяването на иска, както и обезщетение в размер на 444,00 лева на
осн.чл.220, ал.1 от КТ за неспазеното предизвестие към 04.11.2010 год., заедно
със законна лихва от предявяването на иска, както и обезщетение в размер на 444,00
лева на осн.чл.222, ал.1 от КТ, за периода след 04.11.2010 год., заедно със
законната лихва от предявяването на иска.
Считано от 04.11.2011 год. е прекратено ТПО с ответника, т.е
едната предпоставка за уважаване на иска е на лице – прекратено ТПО. Втората –неспазено
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, което е било
уговорено. С оглед, на което съдът счита, че ответникът дължи на ищецът на
осн.чл.220, ал.1 от КТ, обезщетение в размер на 444,00 лева- еднократно
брутно трудово възнаграждение за неспазеното предизвестие от един месец.
Трудовото правоотношение на
ищеца е било прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради „съкращаване на
щата”, считано от 04.11.2010 год., поради което попада във втората хипотеза на
чл.222,ал.1 от КТ, от което следва, че на работника/служителя следва да бъде
изплатено обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето през, което е останал без работа, но за не повече от
един месец или сумата от 444,00 лева.
Видно от представената трудова книжка на ищеца в съдебно заседание, същият не е
работил по друго трудово правоотношение, след уволнението. С оглед , на което съдът счита , че и тази претенция на
ищеца е основателна и следва да бъде уважена.
С влязло в сила решение на ЛРС №321/05.10.2010 год., постановено по гр.дело №273/2010 год., се признава за
незаконно уволнението на ищеца и Заповед №01/04.01.2010 год. е била отменена като
незаконосъобразна, като ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „агроном”. С оглед фактическата обстановка съдът счита, че следва да
се уважи искането за обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ, тъй като са налице предпоставките за неговото
прилагане, а именно незаконно уволнение на ищеца, постановено с решение на ЛРС №321/05.10.2010 год, с оглед на което
той е останал без работа и следва да му се заплати обезщетение от работодателя
в размер на брутното
му трудово възнаграждение, но за не повече от 6 месеца или сумата от 2 664,00 лева, след допуснатото увеличение на иска с
оглед заключението на вещото лице.
Следва да се
присъди и законна лихва върху отделните главници , начиная от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
По д.такси
и разноските:
При този изход
на процеса ответника следва да заплати по сметка на ЛРС държавна такса 4 %
върху размера на уважените ОСИ , но не по – малко от 50, 00 лева или 2 х 50=
100,00 лева и 106,56 лева или общо 206,56 лева – д.т. . Същият следва да
заплати по сметка на ЛРС и сумата 90,00 лева
- възнаграждение за вещо лице за съдебно - икономическа експертиза по
делото.
Ответника
следва да заплати на ищеца съдебно деловодните му разноски по делото или сумата от 1 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Следва да се уважи
искането на ищеца за допускане на предварително изпълнение на решението на осн.чл.242
, ал.1 , предл. трето от ГПК.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Витол ЕООД, с
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Кн.Мария Луиза” №95, ет.3, офис 3, представлявано от У-ля Пламенчо
Кирилов Янев, да заплати на Т.М.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Баховица, общ.Ловеч , ул.”Христо
Ботев” №19, сумата общо 3 552,00 лева – главница
,включваща : сумата 2 664,00 лева, обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ, обезщетение в
размер на 444,00 лева на осн.чл.220, ал.1 от КТ, обезщетение в размер на
444,00 лева на осн.чл.222, ал.1 от КТ, и законна лихва върху отделните
главници / или общата сума 3 552,00 лева/, начиная от подаване на исковата
молба - 27.12.2012 год. , до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Витол ЕООД, с
горните данни, да заплати по сметка
на ЛРС, държавна
такса 4 % върху размера на уважените ОСИ или
206,56 лева, както и сумата 90,00 лева - възнаграждение за вещо лице за съдебно -
икономическа експертиза по делото или общо 296,56
лева.
ОСЪЖДА Витол ЕООД, с
горните данни, да заплати
на Т.М.Т., с горните данни, сумата от 1 300,00
лева , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението на осн.чл.242 , ал.1 , предл. трето от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :