№ 21535
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110121319 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ***, доуточнена с
молба с вх. № 148639/29.05.2023 г., молба с вх. № 367439/20.12.2023 г. и
молба с вх. № 14658/17.01.2024 г. подадена чрез процесуалния му
представител – юрк. М.К., срещу М. И. Ж., с ЕГН: **********, с която се иска
да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца в лично
качество и в качеството на наследник на лицето К. Ж. К., с ЕГН: **********,
починал на 12.06.2021 г., сумата от общо 82.86 лева, представляваща ½ от
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, както
и стойността на услуга дялово разпределение, в общ размер от 165.71 лева, до
топлоснабден обект– магазин № 2 с адрес: гр. София, общ. Красно село, ул.
***, формирана, както следва: 1/от сумата от 53.58 лева – главница стойност
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. до
31.12.2016 г. и сумата от 12,70 лв. – обезщетение за забава върху стойността
на доставената топлинна енергия за периода от 31.08.2015 г. до 27.08.2018 г.,
2/ от сумата от 13,75 лева – главница стойност на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2016 г. и сумата от 2.56
лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2015 г. до 27.08.2018 г., ведно със законна лихва върху двете
главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 58296/2018 г. – 03.09.2018 г. до окончателното
плащане на сумите, с които суми по двете главници ответницата са е
обогатила, доколкото е спестила разходи за топлинна енергия съответно
услуга дялово разпределение, а ищцовото за сметка на това е обедняло,
доколкото е осигурило съответните доставка и услуга
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба и постъпилите към нея уточнения се твърди, че
ответницата и наследодателят й К. Ж. К. ползвали топлинна енергия за
1
стопански нужди, но между страните не е сключван договор за продажба на
топлинна енергия, въпреки, че „Т.С.“ ЕАД е поканила ответниците. Посочва,
че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на
ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на
издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, ответниците не изпълнили задължението си
във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.
Сочи се, че съгласно чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, продажбата на ТЕ за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на
основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански
нужди. Общите условия се изготвят от “Т.С.” АД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски
съвет. Поддържа, че за процесния период били в сила Общи условия за
продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т.С.” АД на потребители в гр. София,
одобрени с Решение № 0У-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила
от датата на решението. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намирал в топлоснабдена сграда, като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата и
наследодателят й не са изпълнили задължението си за заплащане на
дължимите суми. Поради това намира, че ответницата са е обогатила със
стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия.
Уточнява се, че ответницата е ползвател на топлоснабдения обект за
стопански нужди, а приживе наследодателят й К. Ж. К., бил другият
ползвател – като е оставил за наследник само ответницата – тъй като другият
му наследник Ж. К. К. се е отказала от наследството на баща си.
Ищецът прави искане като подпомагаща страна да бъде привлечена
ФДР „Б.“ ООД.
С исковата молба са представени: покана за плащане на дължими суми
с обратни разписки, нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазено вещно право на ползване № 59 от 20.08.2007 г., том VІІ, рег. №
18119, по нот.д. № 1167 от 2007 г., протокол от общо събрание на етажна
собственост за избор на фирма за дялово разпределение, договор между
етажната собственост и ФДР „Б. България“ ООД, копие от извлечение от
сметка, общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди и
удостоверение за актуално състояние на ищцовото дружество.
Иска се назначаване на експертизи – съдебно счетоводна и съдебно
техническа експертиза.
Прави се доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК за изискване
на документи за извършваното дялово разпределение от трето лице-помагач.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, М. И. Ж., чрез упълномощения й процесуален представител – адв.
Б.К., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни.
Обръща се внимание, че на ответницата не били връчени
удостоверение за актуално състояние на ищцовото дружество, нито на ФДР,
както и копие от документа извлечение от сметка и от ОУ за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди на ищеца.
На следващо място се твърди, че между страните по делото не била
налице облигационна връзка. Доколкото процесният обект бил такъв за
стопански нужди приложими следвало да бъдат ОУ на дружеството за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди. В тази връзка и договорно
правоотношение не можело да възникне въз основа на общите условия, а
между страните следвало да има договор. В процесния случай обаче такъв не
бил налице.
На следващо място се оспорва наличието на договор между СЕС и
ФДР, както и между ищеца и ФДР. Оспорва се и че реално е доставена
топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната
стойност.
Прави се изрично възражение за погасяване по давност на процесните
суми.
Изразява се несъгласие с допускането на експертизи.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Искането за привличане като трето лице помагач на ФДР „Б.“ ООД, с
ЕИК *** е основателно и следва да бъде уважено – като следва третото лице
да бъде задължено и да представи изисканите от ищеца документи.
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Всички факти са спорни. Липсват факти и обстоятелства, които да се
признават.
Предвид крайно ниската стойност на исковите претенции /под 100 лева/
съдът намира за нецелесъобразно назначаването на съдебни експертизи.
Следва обаче да бъде задължено ищцовото дружество да представи
договор между „Т.С.“ АД и ФДР „Б.“ ООД за предоставяне на услугата
дялово разпределение действал през процесния период досежно
топлоснабдената сграда /доколкото такъв не се съдържа фактически по
делото/.
Ищецът следва да бъде задължен да представи и ОУ за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди /публикувани в съответен вестник,
действали в процесния период/, както и фактурите, издадени за процесния
период и извлечение от сметка за процесния имот и период /доколкото
приложеното по делото касае друг период/.
3
Липсва необходимост от представяне на удостоверения за актуално
състояние, доколкото тази информация е публично достъпна по ЕИК на сайта
на ТРРЮЛНЦ.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск на този етап е
допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК,
както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на
основание чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлофицирани обекти – магазин № 2 с адрес: гр. София,
общ. Красно село, ул. ***, за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2016 г., както и
обезщетение за забава за периода от 31.08.2015 г. до 27.08.2018 г., сума за
дялово разпределение за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2016 г. и
обезщетение за забава върху същата за периода от 31.08.2015 г. до 27.08.2018
г., ведно със законната лихва върху вземанията за главница от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
С претендираните суми ответницата се била обогатила за сметка на ищеца,
който от своя страна обеднял.
- правна квалификация – предявените искове за сумите за доставена
ТЕ и за дялово разпределение са с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а
исковете за обезщетения за забава – с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – всички факти са спорни. Няма факти и обстоятелства, който да
се признават. Няма факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от
доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
По исковете за доставена ТЕ и за дялово разпределение:
В тежест на ищеца по иска по чл. 59 ЗЗД за доставена ТЕ е да установи
обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период
топлинна енергия, обогатяването на ответната страна – че последната е
консумирала тази енергия или че за ответницата /и наследодателя й/ е налице
извъндоговорно задължение да заплаща доставена до топлоснабдения имот
топлинна енергия (като ползвател или собственик на процесния топлоснабден
недвижим имот), както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на
валидно основание за имуществено разместване в отношенията между
страните.
В тежест на ищеца по иска по чл. 59 ЗЗД за такса за дялово
разпределение е да установи обедняването си – че е заплатил такса на
4
дружество по чл. 139а за извършване на дялово разпределение за процесния
недвижим имот за процесния период, както и стойността на услугата за
процесния период, обогатяването на ответната страна – че последната реално
е увеличила имуществото си или е спестила разходи, които нормално би
направила, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването
– че за процесния имот е извършвано дялово разпределение при липса на
валидно основание за имуществено разместване в отношенията между
страните.
Ответникът следва да докаже основание за валидно имуществено
разместване на блага или че е погасил претендираните от дружеството суми,
както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогасяващи факти.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищцовото
дружество не сочи доказателства за заплащането на услугата „дялово
разпределение“ за процесния имот и за процесния период на ФДР „Б.“ ООД.
Ответникът не сочи доказателства за извършено плащане на процесните
суми. Ответникът не сочи доказателства за основание за имуществено
разместване.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК ФДР „Б.“ ООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, като трето
лице-помагач на страната на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Б.” ООД в 1-седмичен срок
от получаване на съобщението с настоящото определение да представи в
заверен препис намиращите се у него документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия
период, в това число, но не само документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на
изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи
за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните
уреди (ако такива са съставяни), като му УКАЗВА, че при неизпълнение
съдът може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че
отчитане не е извършвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза и съдебно техническа експертиза (като ненеобходимо).
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи с копие за ответната страна най-
късно в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение: 1/копие от договор между „Т.С.“ АД и ФДР „Б.“
ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение действал през
процесния период досежно топлоснабдената сграда /доколкото такъв не се
съдържа фактически по делото/; 2/ ОУ за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди /публикувани в съответен вестник, действали в процесния
период/, 3/ фактурите, издадени за процесния период и 4/ извлечение от
сметка за процесния имот и период /доколкото приложеното по делото касае
друг период/ като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи
5
разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че стойността на процесните суми
не е доказана по делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.09.2024 г. от
10.20 часа за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
ДА СЕ ВРЪЧИ на конституираното трето лице-помагач преписи от
исковата молба, приложенията към нея, отговора на исковата молба и
настоящото определение.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6