РЕШЕНИЕ
№ 716
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500865 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на В. Д. Д. от *** –
ответник по гр.д. № 20212120106641 по описа на Бургаския районен съд за
2021 г. против решение № 516/24.03.2022 год. постановено по същото дело, с
което е прието за установено по отношение на ответника-въззивник ,че дължи
на „Агро ленд груп 4“ ООД сумата 4 534 лв. – представляваща неплатен
остатък от дължима цена по договор за продажба на 66,780 тона пшеница
,реколта 2016 г. от 29.07.2016 г. ,съгласно фактура № 57/29.07.2016 г.; сумата
1 381,72 лв. – мораторна лихва ,дължима върху главницата за периода
07.07.2018 г. -07.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане, които вземания са
предмет на запов за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
,издадена по ч.гр.д. № 4940/2021 г. на БРС ,като ответникът е осъден да
заплати на ищцовото дружество и 558,31 лв. – разноски в заповедната
производство и 744,32 лв. – разноски в исковото производство .
Въззивникът изразява недоволство от решението ,като счита същото за
1
неправилно ,незаконосъобразно и необосновано,постановено при грубо
нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилно тълкуване на
факти и доказателства.
Сочи се на първо място ,че изводите на съда за основателност на
претенцията се основават единствено на показанията на разпитания по делото
свидетел ,като приема ,че свидетелят лично е натоварил на два камиона на
ответника приблизително 68 тона пшеница и че след натоварването й стоката
била претеглена в присъствието на ответника и била издадена процесната
фактура .Приема ,че след като фактурата е лично подписана от ответника на
датата на издаването ,то той извънсъдебно е признал ,че му е продадено
именно такова количество пшеница .
Счита се ,че тези изводи не са съобразени с твърденията и
възраженията на ответника и решението е необосновано,в противоречие с
доказателствата .Не е съобразен фактът ,че въпросният свидетел не е
присъствал при претеглянето на стоката и не е видял показанията на кантара
;не е бил непосредствен свидетел ,тъй като натовареното зърно е претеглено
на различно място от неговото съхранение.Не е взето предвид възражението
на ответника ,че полученото зърно е различно от посоченото количество във
фактурата .Не е взето предвид ,че единственото и реално доказателство
какво количество зърно е натоварено и т.нар.кантарна бележка или друг
документ на база електронно измерване/в които документи подробно се
описват изброените обстоятелства и данни /,а по делото не са представени
доказателства за такъв тип документ .Затова неправилно се приема ,че
свидетелят е натоварил на ответника два камиона с приблизително 68 т.,като
това количество се предполага – тъй като притоваренето сложил 40 кофи по
около 1,7 т. всяка. Не изяснено обаче каква товарна машина е използвана и
как точно е установено ,че една кофа е около 1,7 т./с оглед възражението на
ответника ,е няма доказателства за обема на кофата и какв количество зърно
събира /. Липсват доказателства и за товароносимостта на камионите
/идетелят не помни преди 6 години какви са били натоварените камиони ,а и
ответникът е възразил ,че максимално полезният товар на най-големите
камиони ,използвани с тази цел ,е до 30 т. и в два камиона не могат да се
съберат повече от 60 т./.
В крайна сметка се счита ,че не са представени доказателства за
2
реално предоставено на ответника и фактурирано от него количество
пшеница реколта 2016 г. Единственият свидетел не е успял да докаже по
несъмнен начин твърденията на ищеца ,а и свидетелят е заинтересован
,доколкото все още работи за ищеца. Дори ответникът да е приел и подписал
фактурата ,то самото предаване на стоката е обуславящо за дължимостта на
общата сума ,посочена в нея и предаването на стоката трябва да бъде
доказано от ищеца .Фактурата не е приемо-предавателен протокол и не може
да се цени като разполагаща с матеална доказателствена сила относно
предоставянето на посочената в нея стока ,не е и безспорно доказателство за
размера на претендираното вземане тТя е първичен счетоводен документ и не
е доказателство за предоставената услуга или стока и не е доказателство ,че
въззивникът е приел и се е съгласил ,че е получил посоченото в нея
количество стока .Още в отговора на исковата молба ответникът е заявил ,че е
получил само 51,667 т.пшеница и не е получил останалите 15,113 тона от
общо посоченото във фактурата количество .Полученото количество изцяло е
било заплатено от ответника ,видно от представените по делото извлечения
от сметки и въззивникът не дължи търсените от въззиваемия 4 534 лв. От тук
недължими са и сумите за обезщетение за забава ,които не се дължат
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
отхвърлят изцяло исковите претенции .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и
отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Въззиваемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на съдебното
решение в атакуваната част не са допуснати сочените в нея нарушения .Счита
се на първо място ,че в съдебната практика е безпротиворечиво решен
въпросът относно значението на фактурата като доказателство за сключен
договор за търговска продажба на стоки ,неговото изпълнение и наличие на
основание за плащане на уговорената в договора цена /като цитира
многобройна съдебна практика,приемайки ,че фактурата може да се приеме
като доказателство ,установяващо договор за търговска продажба на стоки в
случаите ,когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на
сделката –вид на стоката ,стойност ,начин на плащане ,имена на лицата
,положили подписи на продавач и купувач и т.н. /
3
Представената по делото фактура съдържа всички елементи от
съдържанието на сделката ,изискуемите по чл. 6 ал. 3 от Закона за
счетоводството реквизити ,подписана е лично от управителя на дружеството
и от ответника .Фактурата не се оспорва от ответника като счетоводен
документ и се твърди ,че същата е осчетоводена от ответника ,но се оспорва
предаденото количество .При условие ,че ответникът е присъствал лично на
сключването на сделката ,нотоварването на камионите ,измерването на
количеството ,камионите са били негови ,след което е подписал фактурата ,то
при несъответствие е следвало веднага още на място да поиска да бъде
издадено кредитно известие/каквото няма издадено в случая /.Следователно
оспорването на факта на доставката е само с цел да не се изплати изцяло
издадената фактура .Затова се счита ,че първоинстанционният съд е стигнал
до правилния извод ,че съвкупната преценка на данните от фактурата и
изслушаните свидетелски показания дават пълно основание да се приеме ,че
съставената и подписана от страните фактура доказва по категоричен начин
възникването на облигационното отношение между страните по договор за
търговска продажба.Подробно се изразява становището на въззиваемата
страна и по отношение на свидетелските показания ,които се анализират
обстойно .
Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и
потвърждаване на решението .
И двете страни не сочат нови доказателства .Претендират присъждане
на направени разноски .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното:
Предявен е бил установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1
ГПК вр.чл. 79 и чл. 86 ЗЗД,като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4940/2021
г. по описа на БРС за исковите суми , оспорена от длъжника ,поради което е
бил предявен и установителния иск за установяване вземането на ищеца по
заповедта за изпълнение.
Не се спори от ответната страна ,че страните са били в търговски
отношения и че ответникът е закупил от ищеца пшеница реколта 2016 г. ,с
4
посочена единична цена от 300 лв./тон
Представена е била фактура/копие/по делото - № 57/29.07.2016 г. ,с
издаден ищцовото дружество „Агро лен груп 4“ООД и получател ответника
В. Д. Д. ,с която са фактурирани 66,780 тона пшеница реколта 2016 г. ,на
обща стойност 20 034 лв.при сочената единична цена от 300 лв. /тон.
Ищецът не оспорва ,че част от дължимата стойност по фактурата – в
общ размер от 15 500 лв./на шест пъти/му е била изплатена от ответника,а
неплатена останала само процесната главница от 4534 лв.
Ответникът от своя страна твърди ,че не дължи плащане на ищеца ,тъй
като са му били доставени само 51,667 лв.,чиято цена е изплатил .
При тази фактическа обстановка ,позовавайки се на представеното
писмено доказателство – издадената фактура ,както и на показанията на
разпитания по делото свидетел - М.М. ,първоинстанционният съд е приел
предявения иск по отношение на главницата за основателен и доказан
.Изводът е направен от анализа на показанията на свид. М. ,който установил
,че лично е натоварил на два камиона на ответника приблизително 68 тона
пшеница /40 кофи по около 1,7 тона всяка /.Освен това свидетелят заявил ,че
при товаренето на кавмионите присъствали лично клиентът и управителят на
ищцовото дружество ,като след това отишли да измерят камионите и след
което се върнали и изготвили фактурата .
Затова и съдът е приел ,че ответникът е следвало да заплати на ищеца
пълния размер на посочената във фактурата сума от 20 034 лв. ,но е заплатил
само частично сумата ,поради което дължи остатъка .
Решението е правилно и настоящият съдебен състав споделя изводите
на районния съд ,към които препраща изцяло на осн.чл. 272 от ГПК
Съгласно формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на
касационната инстанция, цитирана от въззиваемия, както и служебно известната
на настоящия съдебен състав: решение № 96 от 26.11.2009 год., по т.д.№ 380/2008
год., но І т.о.; решение № решение № 30/08.04.2011 год., по т.д.№ 416/2010 год. на
І т.о.; решение № 118/05.07.2011 год., по т. д. № 491/2010 год. на ІІ т.о.; решение
№ 42/2010 год., по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о., решение № 211/ 30.01.2012 год.,
по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 год., по т.д.№ 465/2010
год. на ІІ т.о.; № 92/ 07. 09.2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. и мн.др.,
фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
5
осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в
дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях
по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване. Нещо повече, според прието в решение №
42/2010 год., по т.д.№ 539/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и в решение № 92/ 2011 год.,
по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. / а, в този см. е и решение № 47/ 2013 год., по т.д.
№ 137/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС/, дори да се счете, че издадената фактура е
неистинска/ неавтентична /, или е останала неподписана за „получател” от
купувача по договор за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за
изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в
нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван
данъчен кредит. В решение № 2011/2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т.о. е
посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за
счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на
продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата, преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничаване
само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с
оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от
страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат
като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на
фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността и в справки - декларации и ползването на данъчен
кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникване на
продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.
В настоящия случай представената по делото фактура е издадена от
ищцовото дружество,подписана е от управителя му и лично от ответника
.Фактурата съдържа всички изискуеми от чл. 6 ал. 3 ЗСч реквизити-дата
,място на съставяне ,данни за търговското дружество ,вид и количество на
стоката, единична цена ,стойност на сделката ,занни за земеделския
производител – ЕИК, БУЛСТАТ, основание за освобождаване от ДДС ,нанич
на плащане и т.н. Ответникът лично е присъствал и е подписал фактурата
/което не се оспорва и се установява от свид. М. /.От отговора на исковата
молба става ясно ,че фактурата е осчетоводена от ответника и не е оспорена
като счетоводен документ .Оспорва се едиствено предаденото количество
зърно .При положение обаче ,че ответникът е пресъствал лично при
6
сключване на сделката ,при натоварването на стоката , меренето ,камионите
са били негови ,присъствал е и е подписал фактурата ,при наличие на
несъответствие е следвало веднага ,още на място да поиска да бъде издадена
кредитно известие /първичен документ ,с който се намалява данъчната основа
на доставка ,или се нулира при развалянето на доставката /В случай няма
представено такова кредитно известие.Напровит ,има извънсъдебно
признание за сключване на сделката ,като частично сумата по фактурата е
платена .Освен това – според свидетелските показания няма как на двата
камиона да е било натоварено количество от 51,667 т-,тъй като кантарът е
измервал целия камион и отмервал кръгло число-20,40,60,80 кг. И т.н. В тази
връзка оспорването достоверността на показанията на свид. М. е
неоснователно – същият свидетел е заявил ,че познава добре ответника и
затова си спомня за сделката ,освен това свидетелят е опитен работник,който
през цялото време е работил на една и съща машина и много добре познава
работата си .
Всичко това дава основание да се приеме,че е извършено пълно и
главно доказване на твърдяните от ищцовата страна факти относно
сключената между страните сделка ,като заедно с главния иск правилно е
била уважена и акцесорната претенция за мораторната лихва ,ведно със
законната лихва от поискването на сумата до окончателното изплащане.
При този изход на делото в поза на въззиваемия ищец на осн.чл. 78 ал.
3 ГПК следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция
разноски ,възлизащи на 623лв.-платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 516/24.03.2022 г. постаноновено по
гр.д. № 20212120106641 по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА В. Д. Д. , ЕГН ********** от *** да заплати на „АГРО
ЛЕНД ГРУП 4“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление –
7
гр.Бургас , ул.“Иван Богоров № 20 , вх.3, ет.9, ап. 27 ,сумата 623 /шестотин
двадесет и три /лева - разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8