РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. ХАСКОВО, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.З. Т.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20245600500206 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба на адв. Б. И., особен
представител на А. Х. А..
С Решение № 380 от 28.11.2023 г., постановено по гр.д. № 521/2023 г., РС
Димитровград е признал за установено по предявения от „ АПС Бета България“ ЕООД
гр.*** против А. Х. А. от гр.*** иск с правно основание чл.422 от ГПК, че в полза на ищеца
съществува вземане против А. Х. А. за сумата в размер на 178,34 лв. главница и за сумата
10,15 лв. лихва за забава за периода от 14.07.2021 г. до 05.04.2022 г., за които суми е била
издадена Заповед № 9 от 13.01.2023 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 18/2023 г. по описа на съда, като е отхвърлил иска в останалата част да
бъде признато, че в полза на ищеца съществува вземане против А. Х. А. за сумите 54,11 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и договорна възнаградителна
лихва върху главницата в размер на 5,55 лв. за периода от 14.07.2021 г. до 29.09.2021 г.,като
неоснователен.
Съдът е осъдил А. Х. А. да заплати на „ АПС Бета България“ ЕООД гр.*** сумата от
43,41 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 72,34 лв. - разноски в исковото
производство.
Недоволен от постановеното решение е останал особения представител адв. И., която
обжалва в срок. Твърди,че постановеното решение,в частта, в която е признато за
1
установено съществуване на вземане за сумите 178,34 лв. главница, за сумата 10,15 лв.
лихва за забава за периода от 14.07.2021 г. до 05.04.2022, както и в частта на присъдените
разноски, е неправилно поради неговата необоснованост и неправилното приложение на
материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд приел,че е извършено плащане
от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД и че задължението на
А. А. е изцяло платено към „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД. По делото не били
представени доказателства, установяващи извършеното плащане. На следващо място
твърди,че неправилно съдът е приел,че е налице валидно сключен договор за прехвърляне
на вземания между „Файненшъл България“ ЕООД и „ АПС Бета България“ ЕООД. По
делото бил представен само рамков договор, но не и приложение № 1, каквото се
предвиждало да бъде изготвено за всяка отделна продажба. Неправилно било възприето и от
съда твърдението на ищеца,че е налице валидно уведомление за извършената цесия –
уведомяване на длъжника по надлежния ред не било извършено, а доколкото в исковото
производство той се представлявал от назначен по делото особен представител, то не
можело да се приеме валидно връчване на длъжника. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението в атакуваната част и постанови друго по същество на спора, с
което искада бъде изцяло отхвърлен. Моли,в качеството й на особен представител, да й бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
В срок е постъпил писмен отговор от юрк.Л., пълномощник на въззиваемия „ АПС
Бета България“ ЕООД, с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди решението на РС Димитровград.
В съдебно заседание въззивникът, чрез особения представител адв. И. поддържа
подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемия не изпраща представител. С писмена молба вх. №
2531/13.03.2024 г. прави искане за присъждане на направените по делото разноски във
въззивната инстанция на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е основателна. Постановеното от РС Димитровград решение, в частта, в която е
признал за установено по предявения от „ АПС Бета България“ ЕООД гр.*** против А. Х.
А. от гр. *** иск с правно основание чл.422 от ГПК, че в полза на ищеца съществува
вземане против А. Х. А. за сумата в размер на 178,34 лв. главница, за сумата 10,15 лв. лихва
за забава за периода от 14.07.2021 г. до 05.04.2022 г., за които суми е била издадена Заповед
№ 9 от 13.01.2023 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
18/2023 г. по описа на съда и в частта на разноските е не правилно, поради което следва да
бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлен иска изцяло. С
оглед изхода на спора въззививаемия следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС
Хасково ДТ в размер на 25 лв. и в полза на назначения особен представил адв. Б. И. сумата
от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно в чл.7 ал.2 т.1 от
2
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „
АПС Бета България“ ЕООД гр.*** против А. Х. А. от гр.*** да бъде признато за
установено, че в полза на ищеца съществува вземане против А. Х. А. за сумите, както
следва: 178,34 лв. главница по договор за кредит от 07.08.2021 г.; 54,11 лв. възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство; договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 5,55 лв. за периода от 14.07.2021 г. до 29.09.2021 г.; 10,15 лв. лихва
за забава за периода от 14.07.2021 г. до 05.04.2022 г., както и лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението да съда до окончателното й изплащане, за които
суми е била издадена Заповед № 9 от 13.01.2023 г.за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 18/2023 г. по описа на съда.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Съдът е обсъдил в съвкупност представените
по делото доказателства и направените от страните възражения. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви, в частта, в която съдът е приел наличието на
неравноправни клаузи и е отхвърлил частично иска на основание чл.272 от ГПК се споделят
от настоящата инстанция.
Неоснователно е направеното възражение от особения представител,че по делото не
са представени доказателства, установяващи,че е извършено плащане по процесния договор,
както и че не са представени доказателства относно извършената цесия – приложение № 1
към договора за цесия. Видно от сключения между страните договор за паричен заем № ***
г., чл.3, е че сумата от 300 лв. е платена изцяло и в брой на заемателя, в която част
договорът има характер на разписка за получената сума. Плащането на сумата от страна на
заемодателя „ Изи Асет Мениджмънт“ АД е установено и в приложения на л.16 от ч.гр.д. №
18/2023 г. по описа на РС Димитровград, РКО от 07.07.2021 г. Не се оспорва подписа
положен по договора и в приложения РКО, поради което следва да се приеме за безспорно
установено,че заемната сума е получена от заемателя. В приложеното към делото ч.гр.д. №
18/2023 г. по описа на РС Димитровград се съдържа Анекс към приложение № 1 от
05.04.2022 г., в което, под № *** е описан процесният договор, сключен между заемодателя
„ Изи Асет Мениджмънт“ АД и А. Х. А..
Основателно е възражението,че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената
цесия, поради което и ищецът не се легитимира като кредитор на процесното вземане.
В настоящия случай не е налице валидно уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Уведомлението за цесия съставлява материалноправно изявление, което има ефект
само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това, след като фактически не е
извършено връчване на книжата, не може да се приеме,че длъжника е надлежно уведомен за
извършената цесия. Връчването на исковата молба и приложените към нея доказателства на
назначения по делото особен представител не може да се приравни на правновалидно
уведомление, което да има обвързващо длъжника действие. Ето защо в случая ищецът не се
3
легитимира като кредитор в производството и в негова полза не следва да бъде присъдено
вземането.
Ищецът не се легитимира като кредитор в производството и поради това,че не са
налице доказателства, въз основа на които да се направи извод за сключен действителен
договор за цесия, касаещ процесното вземане. По делото не са представени писмени
доказателства, видно от които да е,че „Файненшъл България“ ЕООД е заплатил на „ Изи
Асет Мениджмънт“ АД дължимите суми по договора и в какъв размер, поради което не
може да бъде направен извод,че същият се явява кредитор за процесното вземане и че това
вземане е валидно прехвърлено със сключен договор за прехвърляне на вземания,сключен
между „Файненшъл България“ ЕООД и „ АПС Бета България“ ЕООД
На следващо място основание да бъде отхвърлен изцяло искът,вкл. и за сумата от за
сумата 10,15 лв. лихва за забава за периода от 14.07.2021 г. до 05.04.2022 г., произтича от
разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Когато не са спазени изискванията на чл. чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК, съгласно чл.22 от ЗПК,вр. чл.26 от ЗЗД, договорът за потребителски кредит е
недействителен. При това и съгласно чл.23 от ЗПК длъжникът дължи връщане на чистата
стойност по кредита в размер на 300 лв., в случая претендираната главница от 178,34 лв.
Нарушенията са съществени, т.като съдържанието на договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от неговото сключване, както и са
неясно формулирани клаузите, относими към формиране на дълга, като ГПР, договорна
лихва и др. В случая обаче не следва да се присъди и тази стойност, доколкото заявителят
не се легитимира като кредитор, както по-горе се посочи. От друга неясен остава и начинът
на формиране на претендираната главница, доколкото договорът е сключен и се твърди,че
ответникът е получил сумата от 300 лв. Не се твърди да има погасявания на суми по
договора, което е от съществено значение, за да се прецени дължимия остатък. В случай,че
има извършване плащане и на сумите по клаузи от договора, които съдът е приел за
нищожни, то платените суми следва да бъдат приспаднати от задължението за главница и по
този начин да се установи остатъкът по това задължение. След като това не е направено, то
неясен остава размерът на претендираната сума от 178.34 лв. формираща главница по иска.
Както вече се посочи, когато съдът приеме,че сключеният между страните договор е
недействителен, съгласно чл.23 от ЗПК длъжникът дължи връщане на чистата стойност по
кредита,без да дължи лихви. Ето защо искът в частта, в която се претендира сумата 10,15 лв.
лихва за забава за периода от 14.07.2021 г. до 05.04.2022 г.
Предвид изложеното постановеното от РС Димитровград решение в обжалваната
част е неправилно, поради което следва да бъде отменено и отхвърлен искът с правно
основание чл.422 от ГПК в частта, в която съдът е признал за установено по предявения от „
АПС Бета България“ ЕООД гр.*** против А. Х. А. от гр. *** иск с правно основание чл.422
от ГПК, че в полза на ищеца съществува вземане против А. Х. А. за сумата в размер на
178,34 лв. главница, за сумата 10,15 лв. лихва за забава за периода от 14.07.2021 г. до
05.04.2022 г., за които суми е била издадена Заповед № 9 от 13.01.2023 г.за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 18/2023 г. по описа на съда. С оглед
4
отвърлянето изцяло на предявения иск следва да бъде отменено и решението в частта на
присъдените в полза на ищеца разноски в заповедното и в исковото производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 380 от 28.11.2023 г., постановено по гр.д. № 521/2023 г., РС
Димитровград,в частта,в която съдът е признал за установено по предявения от „ АПС Бета
България“ ЕООД гр.*** против А. Х. А. от гр. *** иск с правно основание чл.422 от ГПК, че
в полза на ищеца съществува вземане против А. Х. А. за сумата в размер на 178,34 лв.
главница, за сумата 10,15 лв. лихва за забава за периода от 14.07.2021 г. до 05.04.2022 г., за
които суми е била издадена Заповед № 9 от 13.01.2023 г.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 18/2023 г. по описа на съда, както и в частта на
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********* гр.***
против А. Х. А., ЕГН ********** от гр. *** иск с правно основание чл.422 от ГПК, че в
полза на ищеца съществува вземане против А. Х. А. за сумата в размер на 178,34 лв.
главница, за сумата 10,15 лв. лихва за забава за периода от 14.07.2021 г. до 05.04.2022 г., за
които суми е била издадена Заповед № 9 от 13.01.2023 г.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 18/2023 г. по описа на съда, като неосноватален
и недоказан
ОСЪЖДА от „ АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********* гр.*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бъджета на съдебната власт, по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 25 лв. за
въззивно обжалване.
ОСЪЖДА от „ АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********* гр.*** ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Б. И., АК Хасково, гр. *** сумата от 400 лв. – възнаграждение на особен
представител за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5