О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 27.04.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми
април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова в.ч.гр.д.№137 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила частна жалба от „**************“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: , действащо чрез процесуалният представител по
пълномощие юрисконсулт И.Т., насочена срещу разпореждане №280/20.01.2020 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
ч.гр.д.№ 75/20 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е оставил
без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
депозирано от „**************“ ЕООД, с което се поддържа искане за издаване на
заповед за изпълнение против М.Е.Й., ЕГН ********** за парично вземане в размер
на **лв. главница до погасяване на кредит по Договор за кредит
№513522/04.08.2017 г., договорна лихва в размер на 23.05 лева за периода от
07.08.2017 г. до 06.11.2018 г., неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на **лева за периода от 06.09.2017 г. до 06.11.2018 г., разходи и такси
за извънсъдебно събиране в размер на **лева, законна лихва в размер на **лева
за периода от 07.11.2018 г. до 13.12.2019 г., както и законната лихва, считано
от постъпване на заявлението в съда – 15.01.2020 г. до изплащане на вземането,
както и сторените деловодни разноски – **лева внесена държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство на осн. чл.78, ал.8 ГПК в общ
размер на **лева, от които **лева по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи
за завеждане на дело и 1**лева по чл.26 от НЗПП за защита по заповедно
производство. За да постанови обжалвания акт, заповедният съд е приел наличието
на вероятна неравноправност на клаузи от приложения към заявлението договор за
потребителски заем.
Частният жалбоподател обжалва постановеното от РС –
Кюстендил разпореждане, релевирайки доводи за неговата неправилност. На първо
място излага, че заповедният съд е следвало да отхвърли частично заявлението
само досежно претендираните вземания, произтичащи от установените неравноправни
клаузи. Алтернативно излага довод за липса на неравноправни клаузи в процесния
договор. Твърди, че при уговорен в договора фиксиран лихвен процент, не може да
се приеме, че са нарушени изискванията на чл.11, т.9 от ЗПК. Сочи липса на
нарушение и относно уговорения годишен процент на разходите /ГПР/, доколкото
същият не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени
задължения. Изтъква, че в случая неустойката се претендира вследствие
неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за
представяне в срок на обезпечение по договора за потребителски кредит. Изтъква,
че съгласно ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
неустойката е нищожна, само ако единствената цел, за която тя е договорена,
излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Възразява срещу приемането за неравноправна и клаузата от процесния договор, с
която са договорени разходи за извънсъдебно събиране на задължението. Базира
своя извод на разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК, която сочи, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
произтичащи вследствие виновното неизпълнение от страна на заемателя на
задължението му да върне получената в заем сума в уговорения срок. Сочи, че
съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при начисляване на ГПР по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение
на задълженията си по договора за потребителски кредит. По същество моли съдът
да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за цялото претендирано вземане.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Заповедният съд е бил
сезиран с подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „**************“ ЕООД, с което се поддържа
искане за издаване на заповед за изпълнение против М.Е.Й., ЕГН ********** за
парично вземане в размер на **лв. главница до погасяване на кредит по Договор
за кредит №513522/04.08.2017 г., договорна лихва в размер на 23.05 лева за
периода от 07.08.2017 г. до 06.11.2018 г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на **лева за периода от 06.09.2017 г. до 06.11.2018 г.,
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на **лева, законна лихва в
размер на **лева за периода от 07.11.2018 г. до 13.12.2019 г., както и законната
лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 15.01.2020 г. до изплащане
на вземането, както и сторените деловодни разноски – **лева внесена държавна
такса и възнаграждение за процесуално представителство на осн. чл.78, ал.8 ГПК
в общ размер на **лева, от които **лева по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на
документи за завеждане на дело и 1**лева по чл.26 от НЗПП за защита по
заповедно производство.
Към заявлението са
представени: Договор за кредит „Бяла карта“
от 04.08.2017 г., сключен между длъжника и кредитодателя „*****“ ООД
/праводател на заявителя по силата на сключен договор за цесия/ и Общи условия
към Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна карта Бяла карта.
Съдът с разпореждане
№ 280 от 20.01.2020 г., постановено по ч.гр.д.№75/2020 г. е отхвърлил искането
като неоснователно, констатирайки вероятна неравноправност на клаузи на
процесния договор. Заповедният съд е констатирал вероятна неравноправност на
Договора за кредит, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, т.к. кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, без да
разпише ясно методиката, по която се формира годишното оскъпяване. Констатирал
е вероятна неравноправност и относно клаузата за неустойка и за разходи за
извънсъдебно събиране на вземането, с оглед на което е отказал издаването на
заповед за изпълнение на процесното вземане.
При така установеното
от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Частната жалба е
допустима, доколкото е подадена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за
частично основателна. Съображенията в тази насока са следните:
В заповедното
производство съдът извърша преценка дали е дължимо претендираното от заявителя
вземане срещу длъжника. Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2
и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави,
съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в
заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими
права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона, съдът
следи служебно и в заповедното производство, в изпълнение на правомощията си по
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
В изпълнение на
коментираните правомощия и след запознаване с депозираното заявление, ведно с
доказателствата към него, съдът намира, че в процесния договор за паричен заем
е налице вероятна неравноправност на отделни негови клаузи, а именно клаузата
за неустойка и за разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Договорът за паричен
заем попада под разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Потребителски
кредит е форма на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне
(аргументирано в чл. 9, ал. 1 ЗПК). Следователно отправна точка при дефиниране
на потребителския кредит е понятието за потребител, за което законът установява
легална дефиниция в чл. 9, ал. 3 ЗПК. По смисъла на посочената разпоредба потребител
е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност (чл.
9, ал. 3 ЗПК). За разлика от потребителя кредиторът, който му предоставя или
обещава да предостави потребителския кредит, действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност и затова законът предпочита и защитава
интересите на контрагента му, въпреки че допуска кредитор да бъде и физическо
лице (чл. 9, ал. 4 ЗПК).
При анализ на
приложения към заявлението договор за револвиращ кредит, отпускан посредством
предоставена кредитна карта „Бял карта“, съдът установява, че в чл.4, ал.1, т.2
от договора за паричен заем е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема
в размер на 43.2%, а в т.4 от същия член е посочен годишния процент на
разходите в размер на 45.9%. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. По договора структурата на дълга е главницата (отпусната в
заем сума) и годишния процент разходи /ГПР/. В ГПР, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК,
се включват всички разходи на кредитора свързани с договора за кредит,
включително и възнаградителната лихва. Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и
20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване.
Настоящият състав на
въззивната инстанция приема, че по процесния договор за револвиращ кредит не е
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като съгласно
посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В конкретиката на настоящия случай няма как да има предварително
изготвен погасителен план и погасителни вноски, тъй като получателя на кредитен
лимит/кредитна карта/ решава кога да тегли и внася суми по кредита. Доколкото в
договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент /който не е променян/ и
ГПР, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени
проценти, то не е било необходимо/ а и в случая невъзможно/ да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми.
Налице е вероятна
неравноправност и относно клаузата за разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането в размер на **лева.
Наведените твърдения в заявлението обуславят извода, че претенцията за
сумата от **лв. има характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й
предварително в договора цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението
за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на
вземанията. Наименованието на това задължение от заявителя като такса, вместо
неустойка, съставлява опит да се представи на кредитополучателите, същата като
възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл. 10а,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по
събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на
кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи
възнаграждение. По същество така начислената неустойка е в пълно противоречие с
ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на
вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона.
Относно клаузата на
договора, с която е уговорена неустойка, обезпечаваща задължението на
кредитополучателят за осигури обезпечение на своето вземане, съдът приема
следното:
Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели
да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения,
без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а
представено, като санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за
предоставяне на обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка
и добрите нрави още при сключването на договора, от което следва, че в
конкретния случай не е налице валидна клауза за договорена неустойка и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка.
Достигайки до извод
за вероятна неравноправност на отделни клаузи от процесния договор за
револвиращ кредит, заповедният съд е отказал изцяло да издаде заповед за
изпълнение за сочените в заявлението суми.
КнОС счита за нужно
да отбележи, че при недействителност на договора на основание неравноправност
на негови разпоредби, съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да
върне чистата стойност по договора за кредит, но не дължи лихва или други
разходи по договора, т.е. следва да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение за дължимата главница по кредита.
С оглед изложеното и
това, че нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, съдът
намира, че заявлението по чл. 410 от ГПК в тези части подлежи на отхвърляне,
като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден
в тези част. Следва да се издаде заповед за изпълнение за претендираната със
заявлението главница.
По изложените правни
съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №280/20.01.2020 г. на Районен
съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№75/20 г. по описа на същия съд в
частта, с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение за сумата от **лв.
усвоена главница до погасяване на кредит по Договор за кредит
№513522/04.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението - 15.01.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза „**************“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***** против М.Е.Й., ЕГН **********, с адрес: *** за парично вземане в размер
на **лв., представляваща главница до погасяване на кредит по Договор за кредит
№513522/04.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението в съда – 15.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и сторените
деловодни разноски – **лева внесена държавна такса и възнаграждение за
процесуално представителство на осн. чл.78, ал.8 ГПК в общ размер на **лева, от
които **лева по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на
дело и **лева по чл.26 от НЗПП за защита по заповедно производство..
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №280/20.01.2020 г. на Районен съд
– Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№75/20 г. по описа на същия съд, в
останалите обжалвани части.
ВРЪЩА делото на КнРС за издаване на заповед по чл.
410 от ГПК, съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: