№ 2800
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100502151 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 02.11.2021 г., постановено по гр. дело №54870/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, 78 състав, ответникът „ОЗК З.“ АД е осъден
да заплати на основание чл. 432,ал.1 КЗ на М. С. сумата от 1 236 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 16.08.2018 г. до окончателното погА.ване на вземането.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника „ОЗК З.“
АД, с която обжалва същото като неправилно и необосновано. В жалбата се
излага становище, че спорно по делото е наличие на съприкосновение между
автобуса, управляван от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, и наличието на виновно и противоправно поведение от страна
на този водач. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд,
неправилно и в противоречие със съвкупния доказателствен материал по
делото е приел, че е налице съприкосновение между пешеходеца и предната
дясна част на автобуса. Излагат се доводи, че пешеходецът, пресичайки на
червен сигнал на светофарната уредба, в нарушение на разпоредбата на
чл.113,ал.1,т.3, вр. ал.1 от ЗДвП е застрашил както собствения си живот, така
и създал предпоставки за настъпване на ПТП. Въззивнкът поддържа, че
доколкото не е доказано наличието на виновно и противоравно поведение на
водача на автобуса, в причинно-следствена връзка с което да са настъпили
претендираните вреди, то не може да се ангажира и отговорността на
1
застрахователя, която е обусловена от отговорността на делинквента. По
изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, с който оспорва същата като неоснователна и моли
въззивния съд да я остави без уважение. Поддържа се, че по делото от
съвкупния доказателствен материал е било установено, че водачът на
автобуса е преминал през кръстовището на червен светофар, в резултат на
което е настъпило удар с пресичащия на зелен сигнал пешеходец. Предвид
изложеното становище се иска потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и обосновано.
Въззивна жалба е постъпила и от третото лице-помагач С. С., с която
оспорва постановеното решение като неоснователно и необосновано. Излага
се становище, че производството по делото следвало да бъде спряно,
доколкото при прегледа на представените доказателства се разкривало
наличието на престъпни обстоятелства. Оспорва се установеният от съда
механизъм на ПТП, както и размера на претендираното обезщетение. При
условията на евентуалност се поддържа наличие на съпричиняване от страна
на пострадалата, с оглед на което се иска намаляване на размера на
присъденото от първоинстанционния съд застрахователно обезщетение.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищцата М. С., с който оспорва същата като
неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Излага се
становище, че осъществяването на проверка от прокуратурата или органите
на МВР дали е извършено престъпление не е основание за спиране на
гражданското дело. Възиваемата поддържа, че от събраните по делото
доказателства е било установено, че причината за настъпване на ПТП е било
това, че при приближаване към кръстовището, водачът на автобуса не е
реагирал на смяната на сигнала на светофара от зелен на жълт и вместо да
спре преди да навлезе в кръстовището, същият е навлязъл в кръстовището на
червен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което е настъпило
процесното ПТП. По отношение на оплакването за недоказаност на размера
на претендираното обезщетение се излагат доводи, че същият се установява
от приложените по делото писмени доказателства – фактура от 14.04.2017 г.,
както и от приетата по делото СМЕ. По изложените съображения се иска
потвърждаване на обжалваното решение в цялост и отхвърляне на подадената
срещу него въззивна жалба като неоснователна.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно
2
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнА.не по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
В хода на настоящото въззивно производство, видно от препис –
извлечение от Акт за смърт, издаден от Столична община, р-н Красно село, на
26.09.2022 г. е починала въззиваемата М. С., поради което и на основание чл.
227 ГПК на нейно място са конституирани наследниците й по закон – К. С.,
В. С. и А. С..
Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
по чл. 432 от КЗ, съгласно който увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. За уважаване на този иск е необходимо ищецът
да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и
на деликт по чл. 45 ЗЗД с всичките кумулативно дадени елементи от неговия
фактически състав: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и
вина на причинителя. При установяване пълно и главно от страна на ищеца на
тези факти, в тежест на ответника е да докаже наличието на съпричиняване
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и погА.ване чрез плащане.
С проектодоклада по делото, приет за окончателен с протоколно
определение от 09.11.2018 г., съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от
доказване наличието на облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника „ОЗК З.“ АД и делинквента С. С..
По отношение на останалите елементи от фактическия състав
настоящата въззивна инстанция намира следното:
Въпросът за правопораждащите факти, на които се основава ищцовата
претенция, а именно за осъществен фактически състав на деликт по смисъла
на чл. 45 ЗЗД от страна на водача на автобус с рег. №**** – С. С. и
настъпилата в тази връзка смърт на пострадалия – С. С., е разрешен с влязлото
в сила решение, постановено по гр. дело № № 16938/2017 г. по описа на
Софийския градски съд, I ГО, 10 състав, отменено с решение
№1037/12.07.2022 г., постановено по в. гр. дело№3972/2020 г. по описа на
Софийския апелативен съд, отменено с окончателно решение на Върховния
касационен съд от 14.12.2023 г., постановено по к. гр. дело №4527/2022 г. При
извършена служебна проверка въззивният съд констатира, че тези
обстоятелства са установени със сила на присъдено нещо в производство по
3
иск за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди между същите страни и
на същото основание. Следователно, вече установеното с влязлото в сила
решение за фактическия състав на деликта не може да се преразгледа в
следващ съдебен процес и има задължителен и обвързваш характер за
настоящата въззивна инстанция по силата на чл. 297 вр. чл. 298 ГПК.
На основание чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ,вр. чл. 51 ЗЗД
ответникът дължи да обезщети и разходите, които ищецът е направил по
погребението на пострадалото лице, чиято смърт е настъпила в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от тази на делинквента и чл. 51, ал. 1 ЗЗД задава
обективните й предели. В случая, това са обичайните и разумни разходи за
погребението в размер на 1 236 лв., които се установяват от представена по
делото фактура №512 от 15.04.2017 г., издадена от „Кратос ЕЛ“ ООД.
Предвид така изложеното настоящата възивна инстанция намира
предявения иск по чл. 432 КЗ за основателен и доказан, поради което същият
следва да бъде уважен.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, макар и
основани на различни мотиви, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има въззиваемата страна. По делото се претендира адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на
въззиваемите от адвокат В. О., за което се представя и договор по чл. 38, ал.1,
т. 3 от Закона за адвокатурата. Предвид изложеното и на основание чл.
38,ал.1, т. 3 ЗА съдът определя на адвокат В. О. адвокатско възнаграждение в
размер на 423,60 лв., платими от ответника „ОЗК З.“ АД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.11.2021 г., постановено по гр. дело
№54870/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 78 състав в цялост.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата, вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК, „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** да заплати на адвокат В. О. – САК сумата от
423,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемите пред настоящата въззивна инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – С. А. С., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
4
аргумент от чл. 280, ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5