Р Е Ш Е Н И Е № 250
22.11.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №237 по описа на
съда за 2023 година.
Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №253
от 10.06.2023г., постановено по анд №1245/23г. РС Стара Загора потвърдил наказателно постановление
/НП/ № 24-2300066 от 07.04.2023г., издадено от Директора на дир. „Инспекция по
труда“, град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********,
на осн. чл.75а, ал.5, вр. с ал.2 и за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ било наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, както и било постановено
осъждане на търговското дружество да заплати на
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 90 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останало
административно наказаното лице, което го
обжалва в срок чрез процесуален представител, с доводи, че същото било
постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила, поради необоснованост и се иска отмяната му,
ведно с отмяна изцяло на наказателното постановление.
Мотивира в касационната жалба, че
въззивният съд неправилно прием извод за безспорна доказаност на нарушението,
за което дружеството било санкционирано. Той не кореспондирал на събраните
доказателства. РС се позовал само на констатациите от АУАН и свидетелските
показания на актосъставител и свидетелите по акта. От АУАН обаче не ставало
ясно как било установено нарушението, неговият извършител и какво било
субективното му отношение към деянието, в какво точно се изразявало то, кога
било извършено, на кое място и т.н. Тези обстоятелства не се изяснили и от
обясненията на разпитаните свидетели. Констатациите обаче нямали обвързваща
сила за съда.
Мотивира се също, че пред РС органът не
представил доказателства, подкрепящи административно-наказателното обвинение,
освен въпросните свидетели, които не изяснявали обстоятелства от значение за
спора. Счита, че районният съд не събрал достатъчно доказателства, установяващи
по безспорен начин, че касаторът извършил посоченото в НП нарушение. Поддържа
доводи за незаконосъобразност на НП като издадено при съществени нарушения на
императивни изисквания на ЗАНН относно редовното съставяне на АУАН. Тъй като
въззивният съд тълкувал неправилно фактите по делото, се стигнало и до
неправилно прилагане на закона.
Касационното основание за неправилност на
решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, се мотивира с доводите, че РС не обсъдил всички доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, не изложил съображения кои доказателства кредитира, кои
не, нито направил опит да събира други доказателства. Претендира, че съдът се
позовал само на доказателства в подкрепа тезата на АНО, като игнорирал част от
доказателствата, поради което постановил решенето си при непълнота на
доказателствата, основание за отмяна на съдебния акт. На последно място се
мотивират доводи и за необосноваността на въззивното решение, което се
приравнява на липса на мотиви
Касаторът, редовно призован в с.з.,
представлява от адв. Д.. Претендира отмяна на решението на РС по изложените
доводи в касационната жалба и допълнително представени писмени бележки.
Претендира разноски.
Ответникът по касация, редовно призован,
се представлява от процесуален представител юрк. Л., която оспорва жалбата и
моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
мнение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението
следвало да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя
се явява неоснователна.
За
да потвърди процесното пред него НП, въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че по повод запитване от Кралство Белгия относно
чуждестранен работник в „Керасус Лоджистик“ ООД, а именно гражданинът на Р.
Турция Ф.Ч., притежаващ разрешение за продължително пребиваване в Р. България
по чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ и със срок до 17.05.2023г., органът установил, че
това лице било прието на работа в дружеството /предоставяло работната сила/,
без да му бил разрешен достъп до пазара на труда. Тези обстоятелства били
възприети от актосъставителя, като нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ,
наказуемо на осн. чл.75а, ал.5, вр. с ал.2 от ЗТМТМ. До дружеството била
изпратена покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН и съставен АУАН от 07.03.2023г. в
отсъствие на нарушител., въз основа на акта било издадено и процеснотото НП,
където деянието било описано по идентичен начин. Тази фактическа обстановка РС
приел, че се установявал от показанията на актосъставителя и свидетелите Й. и И.,
както и от събраните писмени доказателства.
От
правна РС приел, че наказаният имал качеството на работодател по св. на §1, т.1
от ДР на КТ, който в това си качество сключил трудов договор с гражданина на Р.
Турция /договор № 82/23.08.2022г./,
поради което извел и извод, че той бил субект на вмененото му
административно нарушение по чл.75а, ал.5, вр. с ал. 2 от ЗТМТМ.
По
отношение на изпълнителното основание РС посочил, че елемент от фактическия
състав на нарушението бил приемането на чужденец /гражданин на трета държава/
без съответно разрешение или регистрация в Агенция по заетостта, както и от
положителното обстоятелство – лицето да било наето на работа. Било видно от
приетия трудов договор №82, че г-н Ч. постъпил на работа в дружеството на
24.08.2022г., която била посочена в НП и визирана за дата на нарушението, а от
прието по делото писмо изх. № 348/06.02.2023г. на Агенция по заетостта,
установил, че че нямало данни за подадени заявления за предоставяне на
разрешения за достъп до пазара на труда на този гражданин, нито имало данни за
подадени декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на ЗТМТМ.
Нямало данни за същото лице да било издадено разрешение за работа като
командировано лице в рамките на предоставяне услуги на територията на Р.
България, нито имало данни за издадено разрешение за това лице от Агенцията.
РС мотивиран от тези писмени данни извел
извод, че пред него бил установен както положителният елемент от ФС на
деянието, така и отрицателният. Мотивирал, че конкретният ФС предполагал наемане
на работа на законно пребиваващ в Р. България лице, гражданин на трета държава
по см. на §1, т.4 и т.14 от ДР на ЗТМТМ, като конкретният работник отговарял на
тези законови постановки. При това положение, РС извел извод, че към момента на
наемането на г-н Ч. на работа от наказаното дружество били налице изискуемите
се предпоставки от обективна страна на процесното нарушение на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ, което било от категорията на формалните такива. То се осъществило към
момента на постъпване на гражданина на Р. Турция на работа и продължило до
момента на откриването му. Административното нарушение било извършено от
работодателя, който бил ЮЛ и за това въпросът за вината не подлежал на
обсъждане.
По законосъобразността на НП и акта,
въззивният съд изложил доводи, че били спазени всички императивни изисквания на
ЗАНН, че нарушението било конкретизирано по време, място и начин на
извършването му. Наложеното наказание било определено прие съобразяване на
всички обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН и целите по чл.12 от ЗАНН, като
нямало основание за неговото намаляване, тъй като било определено значително
под средния размер, при превес на смекчаващите обстоятелства и в близост до
законовия минимум. РС изложил и съображения, че конкретния случай не
обосновавал приложение на чл.28 от ЗАНН, както и че нямало допуснати други
съществени процесуални нарушения.
Касационната инстанция приема крайният правен
извод на съда за потвърждаване на процесното НП за изграден при неправилно
приложение на закона.
Не е спорно, че на 24.08.2022 год. в гр.
Стара Загора „Керасус лоджистик“ ООД в качеството му на работодател е приел гражданинът
на Р.Турция г-н Ч. да предоставя за него работната си сила, както и не е
спорно, че турският гражданин към този момент е имал статут на законно пребиваващ
на територията на Р. България чужденец /вж. писмото на л. 26 от делото на РС/,
но без на Ч. да е бил разрешен достъпът до пазара на труда. Тези факти АНО
възприел като сочещи на извършено нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, съгласно
съставения АУАН, както и в НП, като според органа, то следвало да се
санкционира на осн. чл.75а, ал.5, вр. с ал.2 от ЗТМТМ.
Съгласно чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ на
работодател-ЮЛ се налага административно наказание, ако се установи, че законно
пребиваващ гражданин на трета държава, предоставя за него работната сила без
съответно разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. От своя страна
чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ предвижда, че наказанията по ал.1 и ал.2 се налагат и в
случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл.8, ал.1 от
чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. Т.е., това са два
самостоятелни санкционни състава, всеки
от които визира различни обстоятелства, които да обосновават ангажирането въз
основа на тях на административно-наказателна отговорност на даден субект.
Както се визира по-горе, даденото от АНО
фактическо описание в АУАН и в НП се свежда до следното: продължително
пребиваващ в страната чужденец предоставя работна сила в град Стара Загора за
наказания субект на 24.08.2022г., без на чужденеца да е бил разрешен достъп до
пазара на труда, като тези факти са възприети и в акта, и в НП, като нарушение
на състава на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Настоящият касационен състав счита, че при тези данни е налице противоречие между
фактическото и юридическото формулиране на обвинението, тъй като посочените в
обстоятелствената част на НП факти не са съставомерни по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Този състав санкционира неспазването на разрешителния режим за упражняване на
правото на достъп до пазара на труда, установен за чужденци-граждани на трети
държави, а Ч. е бил с разрешение за пребиваване към датата на сключване на
договора му с дружеството, което обаче не му дава право на достъп до пазара на
труда. Предвид статута му, той не е и от категорията лица, които могат да
упражняват трудова заетост след получаване на съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, изискуеми по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Следователно, данните по делото сочат, че наемането на работа на Ч. попада в
хипотезата на чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, която е посочена в НП като основание за
санкциониране на дружеството. Така на практика на работодателя са повдигнати
две правни обвинения, което е в очевидно затруднение на правото му на защита.
Както в първоинстанционното, така и в касационното производство той се защитава
само срещу обвинение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. РС не е отчел правилно това, а е
мотивирал извода си за законосъобразност на НП единствено с оглед нормата на
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ без да изследва съответствието й с приложената санкционна
норма. Несъответствието им представлява съществен порок на НП, обуславящ
неговата отмяна.
По горните съображения жалбата е
основателна, въззивното решение е постановено при неправилно приложение на
закона и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, отменящо
процесното НП, като незаконосъобразно издадено.
При този изход на
спора искането на касатора за присъждане на разноски и за двете съдебни
инстанция следва да бъде уважено, като видно от приложените доказателства, се
удостоверява заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 480 лева пред
тази и 480лв. за пред въззивната инстанция.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №272 от 03.07.2023 год.,
постановено по АНД №1229/2023 год. по описа на Районен съд Стара Загора и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление /НП/ № 24-2300066 от 07.04.2023г., издадено от Директора на дир.
„Инспекция по труда“, град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК
*********, на осн. чл.75а, ал.5, вр. с ал.2 и за нарушение на чл.75а, ал.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ било наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Инспекция по труда“ гр. София да заплати на „Керасус
лоджистик“ООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя Х.К. разноски за
един адвокат за две инстанции в размер на 960.00
лв.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.