С решение № 38/19.03.2008 година, постановено по н.а.х.д. № 6/2008 година, Кърджалийският районен съд е признал Рамадан Шевкет Мустафа от с.Железник, общ.Черноочене за невиновен в това, че на 29.12.2005 г. в гр.Кърджали, умишлено станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ- протокол № 251/29.12.2005 г. за разпит на свидетел, съставен от нотариус Калин Димитров с № 020 с район на действие Районен съд-Кърджали, по нотариално дело № 1567/2005 г., съставен съгласно установения ред, поради което на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.314, ал.1 НК. Със същото решение Али Кадир Изет от с. Железник, общ. Черноочене, е признат за невиновен в това, че на 29.12.2005 г. в гр.Кърджали, умишлено станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ – протокол № 251/29.12.2005 г. за разпит на свидетел, съставен от нотариус Калин Димитров с № 020 с район на действие Районен съд-Кърджали, по нотариално дело № 1567/2005 г., съставен съгласно установения ред, поради което на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.314, ал.1 НК. С решението, Мурад Ахмед Мехмед от с. Железник, общ. Черноочене, е признат за невиновен в това, че на 29.12.2005 г. в гр. Кърджали, умишлено станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ – протокол № 251/29.12.2005 г. за разпит на свидетел, съставен от нотариус Калин Димитров с № 020 с район на действие Районен съд-Кърджали, по нотариално дело № 1567/2005 г., съставен съгласно установения ред, поради което на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.314, ал.1 НК. Против решението е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура- Кърджали, с който същото се протестира като необосновано.По делото били събрани достатъчно доказателства, че обвиняемите Раманан Шевкед Мустафа, Мурад Ахмед Мехмед и Али Кадир Изет са извършили престипление по чл.314 от НК. От разпитите, дадени пред съдия от свидетелите Али Мюмюналиев Мустафов, Райме Мюмюналиева Мустафова, Ганиме Мюмюн Мехмедова, Садет Мюмюналиева Мустафова, Шабан Мюмюналиев Мустафов, се установявало по несъмнен начин, че същите живели до месец юли 1997 г. в недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно место в с.Железник, общ.Черноочене, пл. сн. № 81, с площ от 1050 кв.м., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м., масивна стопанска сграда със застроена площ от 50 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м. и масивен гараж с застроена площ от 18 кв.м. Твърденията на обвиняемите Рамадан Шевкед Мустафа, Мурад Ахмед Мехмед и Али Кадир Изет по никакъв начин не кореспондирали със събрания по делото доказателствен материал. Твърденията на обвиняемите, че св.Джелал Бекир започнал да живее в посочения имот от 1995 г., както и че му бил продаден от починалия Мюмюнали Шабанов Мустафов не се подкрепяли с никакви данни в тази насока. От материалите по делото се установило, че Мюмюнали Шабанов Мустафов станал собственик на посочения имот на 13.02.1997 г. по давностно владение, и по време на издаването на нотариалния акт, е живял още в имота. Едва на 26.08.1997 г., майката на Джелал Бекир- Хамиде Кямил Бекир, била упълномощена от Мюмюнали Шабанов Мустафов да ползва и стопанисва имота. Едва на 29.12.2005 г., Джелал Байрям Бекир станал собственик на посочения по - горе недвижим имот по давностно владение, повече от 10 години. От 1997 г. до 29.12.2005 г. не били изтекли 10 години. Не следвало да се кредитират обясненията на обвиняемите, че от 1995 г. Джелал Бекир ползвал посочения недвижим имот, тъй като били и съседи на свидетелите Али Мюмюналиев Мустафов, Райме Мюмюналиева Мустафова, Ганиме Мюмюн Мехмедова, Садет Мюмюналиева Мустафова, Шабан Мюмюналиев Мустафов. Явявайки се пред Нотариус Калин Димитров на 29.12.2005 г., обвиняемите умишлено станали причина да се внесат неверни обстоятелства, а именно, че Джелал Байрям Бекир ползва посочения имот от 1995 година, в официален документ, съставен съгласно установения ред, въз основа на заявление на частно лице. С оглед на иþложеното, се предлага на въззивния съд да отмени първоинстанционното решение от 19.03.2008 г. по н.а.х.д. №6/2008 г. по описа на РС – Кърджали и осъди оправданите обвиняеми по предявените им обвинения за престъпления по чл.314 от НК. В съдебно заседание прокурорът на Окръжна прокуратура- Кърджали поддържа протеста така, както е предявен. Обвиняемите Рамадан Шевкед Мустафа, Мурад Ахмед Мехмед и Али Кадир Изет, и тримата от с.Железник, общ. Черноочене - ответници по протеста, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Защитникът им в съдебно заседание оспорва протеста като неоснователен. Моли решението като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на решението, независимо от основанията, посочени в протеста, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: Въззивният протест е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал, проверил и преценил всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. След задълбочено и подробно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, е достигнал до обоснования, правилен и единствено възможен извод, че обвиняемите Рамадан Шевкед Мустафа, Мурад Ахмед Мехмед и Али Кадир Изет не са извършили деяние, което да съставлява престъпление по чл. 314 от НК, като ги е оправдал по така повдигнатото им обвинение. От фактическа страна във връзка с обвинението се установява следното: С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 167, том VІІІ, peг.№ 11964, дело №1 567/2005г. на Нотариус Калин Димитров, вписан под № 020 в Нотариалната камара с район на действие Районен съд- Кърджали, на основание постановление от 251/29.12.2005 година по същото нотариално дело и съгласно чл. 483 от ГПК, Джелал Кямил Бекир от с.Железник, общ. Черноочене е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с пл.сн. № 81, с площ от 1050 кв.м, ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда с застроена площ от 78 кв.м, масивна стопанска сграда със застроена площ от 50 кв.м, паянтова стопанска сграда с застроена площ от 30 кв.м и масивен гараж със застроена площ от 18 кв.м. В цитирания в нотариалия акт протокол № 251/29.12.2005 година за разпит на свидетели по нотариално дело № 1567/2005 година за издаване на нотариален акт за собственост по давностно владение, са вписани показанията на разпитаните като свидетели в нотариалното производство и обвиняеми в настоящия наказателен процес Рамадан Шевкед Мустафа, Али Кадир Изет и Мурад Ахмед Мехмед, тримата от с.Железник, общ.Черноочене, същите, посочени като свидетели в молбата на Джелал Кямил Бекир до нотариуса за извършване на обстоятелствена проверка. В показанията си пред нотариуса и тримата като свидетели са заявили, че Бекир повече от 10 години- от 1995 година, непрекъснато живее в, ползва и стопанисва процесния имот, като никой не е безпокоял владението му през този период. Въз основа на този протокол, бил издаден и нотариалния акт за собственост на имота. В проведеното първоинстанционно съдебно следствие, тримата свидетели по обстоятелствената проверка по нотариалното дело, в качеството си на обвиняеми, не само са потвърдили показанията си, дадени пред нотариус К. Димитров, но са дали и подробни обяснения относно придобиването на процесния имот от свидетеля Джелал Байрам Бекир, а именно: бившият собственик на имота Мюмюнали Мустафов, починал на 16.05.2006г., се изселил от България в Република Турция през 1992 година, където се установил заедно със синовете си - свидетелите Али Мустафов и Шабан Мустафов и съпругата си- св.Райме Мустафова. В България се връщал често, където останали да живеят дъщерите му - свидетелките Садет Юзеир, Фатме Мустафова /Фиданка Шуманова/ и Ганиме Мехмедова с техните семейства, като отсядал в дома на обв. Мурад Мехмед, който бил първи братовчед със съпругата му. При едно от завръщанията си в България, Мустафов обявил къщата си за продажба за сумата от 5000 марки. Желание да закупи къщата изявил свидетелят Джелал Бекир, който по това време работел в чужбина и разполагал с необходимите пари. През пролетта на 1995 година, св. Бекир заплатил на Мюмюнали Мустафов цената на имота и се нанесъл да живее в него. Закупуването му не било оформено по нотариален ред. След като получил парите, Мюмюнали Мустафов се върнал в Турция, а св. Бекир заминал за чужбина, където работел. През м.юни 1995 г. майката на св.Джелал Бекир допуснала в къщата св.Садет Юзеир - дъщеря на Мюмюнали Мустафов, която по това време се развеждала и била останала без дом, и която живяла там до заминаването за Турция през м.септември 1995 г. В първоинстанционното съдебно следствие като свидетели са разпитани Байрям Мюмюн Мустафа, Сюлейман Шевкедов Адемов, Сами Салим Ахмед, Шабан Байрям Бекир, Рами Салим Ахмед- живущи в с. Железник, общ. Черноочене, които изцяло потвърждават обясненията на тримата обвиняеми и съобщават също така, че всички в селото знаят, че св. Джелал Бекир през 1995 година е купил къщата на Мюмюнали Мустафов, изселил се в Турция през 1992 година; че му е броил за къщата 2 500 долара; че Бекир се е нанесъл в имота през пролетта на 1995 година, правил й ремонти и я поддържал; че никой след нанасянето му в къщата не го е безпокоял до смъртта на Мюмюнали Мустафов; че една от дъщерите на Мустафов- Садет, е живяла няколко месеца през 1995 година в къщата, след като Бекир я бил пуснал да живее, докато приключи развода й и до заминаването й в Турция през есента на същата година. Установява се по делото също така, че на 13.02.1997 г. Мюмюнали Мустафов се сдобил с нотариален акт № 43, том I, по нотариално дело № 153/97 г. за собственост върху процесния недвижим имот, придобит по давност. Към дознанието е приложено също така нотариално заверено пълномощно № 43/26.08.1997 година от кметството на с. Железник, общ. Черноочене, с което пълномощникът Мюмюнали Мустафов упълномощил Хамде Кямил Бекир от с.с. да живее и стопанисва къщата му. В Районен съд-Кърджали била подадена искова молба от свидетелите Райме Мюмюнова Мустафова от с.Железник, Фатме Мюмюналиева Мустафова от с.Черноочене, Садет Мюмюналиева Юзеир от с.Охлювец, Ганиме Мюмюналиева Мехмедова от с.Драганово, Али Мюмюналиев Мустафов от с.Железник и Шабан Мюмюналиев Мустафов от с.Железник против Джелал Байрам Бекир от с. Железник, общ. Черноочене, с правно основание чл.108 от ЗС. Исковата молба била вписана в Служба по вписванията под № 3089/11.10.2006г. при Районен съд- Кърджали, и със същата се претендира собственост върху двуетажна полумасивна жилищна сграда застроена върху 78 кв.м, масивна стопанска сграда от 50 кв.м, паянтова стопанска сграда от 30 кв.м и масивен гараж от 18 кв.м, който имот бил подробно описан в нот. акт № 43, том І, дело № 153 от 1997 г. на нотариуса при РайоÝен съд- Кърджали. Горната фактическа обстановка се приема за установена от настоящата съдебна инстанция въз основа на събраните от първоинстанционното съдебно следствие и на досъдебното производство доказателствени материали: от обясненията на тримата обвиняеми Рамадан Шевкет Мустафа, Али Кадир Изет и Мурад Ахмед Мехмед, които съдът възприема изцяло като еднопосочни, последователни и безпротиворечиви, и кореспондиращи с показанията на свидетелите на свидетелите Байрям Мюмюн Мустафа, Сюлейман Шевкедов Адемов, Сами Салим Ахмед, Шабан Байрям Бекир, Рами Салим Ахмед-всички живущи в с. Железник. Първоинстанционният съд е приобщил към доказателствата, по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, показанията на свидетелите Али Мустафов, Шабан Мустафов, Садет Юзеир, Ганиме Мехмедова и Райме Мустафова, всички наследници на Мюмюн Мустафов и ищци по иска за собственост срещу св. Джелал Бекир, върху които е основана обвинителната теза, и които съдът намира за опровергани от показанията на посочените по-горе свидетели и обясненията на обвиняемите. Показанията на тези свидетели са накъсани, непоследователни и неубедителни. Неправилно се твърди във въззивния протест, че от показанията на тези свидетели се установявало по несъмнен начин, че същите живели до месец юли 1997 година в процесния недвижим имот. Напротив, в показанията си свидетелите сочат, че са започнали изселването си за Турция през 1992 година, като последни заминали родителите им през 1997 година. Проверката на показанията на тази група свидетели е изключително затруднена, тъй като пропускът на дознателя да им зададе въпроси, свързани с основния предмет на доказване е могъл да бъде отстранен единствено чрез непосредствения им разпит в съдебно заседание, което е невъзможно, доколкото първоинстанционният съд е установил, че свидетелите не живеят на посочените от тях адреси в България, а са се установили трайно в РТурция на неизвестни по делото адреси. С оглед на възприетата и описана фактическа обстановка и анализ на доказателствените материали, се налага изводът, че обвиняемите, със свидетелските показания, които са дали по обстоятелствена проверка и отразени в протокол № 251/29.12.2005 година по нотариално дело № 1567/2005 година, не са извършили деяние, което да осъществява състава на престъплението по чл. 314 от НК, за което им е повдигнато обвинение. Съставът на престъплението визира дейност, предхождаща надлежното съставяне по установения от закона ред на официален документ, при което по указание на едно странично частно лице се внасят неверни обстоятелства в този документ. При това длъжностното лице-съставител, се явява заблудено от виновния, т. е., става въпрос за специална хипотеза на посредствено лъжливо документиране в официален документ. Конкретните факти по делото предполагат, обвиняемите като свидетели в нотариалното производство, знаейки, че имотът не се владее 10 години от Бекир, или, че има претенции за собственост от други лица, са заявили лъжливи обстоятелства пред нотариуса в полза на Джелал Бекир, с цел последният да бъде признат за собственик на имота и снабден с нотариален акт за собственост. В случая не може да бъде направен категоричен извод за лъжесвидетелстване пред нотариуса, поради наличието на следните обстоятелства в тяхна полза: обвиняемите са потвърдили показанията си, дадени пред нотариуса под формата на обяснения в наказателния процес; и на следващо място- техните обяснения са подкрепени от показанията на всички свидетели, разпитани от първоинстанционния съд, като обвинението не е посочило за разпит нито един свидетел, който да е опровергал или да внесъл някакво съмнение върху еднопосочните, последователни и безпротиворечиви показания на посочените свидетели и обяснения на обвиняемите. Т.е., фактите, които са известни между живущите в с. Железник са тези, че св. Бекир е купил къщата на Мустафов през 1995 година, когато се нанесъл и живял в нея непрекъснато и необезпокоявано до оспорване на собствеността му от наследниците на Мустафов, след смъртта му през 2006 година. Следвайки логиката на прокурора, всеки един от свидетелите, заявил този факт, лъжесвидетелства и би могъл да бъде поставен на мястото на обвиняемите. Със същата сила, би могло да бъде образувано наказателно производство срещу свидетелите по обстоятелствената проверка, въз основа на която е издаден нотариалния акт за собственост на Мустафов през 1997 година, и които са заявили пред нотариуса най-вероятно факти в негова полза. С други думи, между наследниците на Мустафов и св. Бекир е налице гражданско-правен спор за собственост, като опитът за решаването му със средствата на наказателния процес представлява недопустима намеса на прокуратурата в отношения от този характер и от друга страна- предрешаването му с постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. По отношение съдържанието на последното, следва да се посочи, че в обстоятелствената му част не се съдържа описание на престъплението по чл. 314 от НК и на онези действия на обвиняемите, с които са осъществили състава му, както и въз основа на кои доказателства прокурорът е приел, че именно тримата обвиняеми са излъгали пред нотариуса при обстоятелствената проверка, без при извършване на самото разследване по досъдебното производство да са проверени редица обстоятелства от значение за предмета на доказване- времето на изселване на Мустафов в Турция; показанията на свидетелите, въз основа на които е издаден нотариалния акт за собственост на Мустафов и др. Всички тези спорни факти обаче подлежат на установяване, доказване и преценка в един граждански процес, в който всяка от засегнатите страни може да навежда доказателства и да доказва правото си на собственост. Във връзка с повдигнатото обвинение по чл. 314 от НК, следва да се посочи още, че деянието не е предявено на обвиняемите като съучастническо, което би предполагало общност на умисъла и на действията им- т.е. „уговаряне” да се твърдят пред нотариуса лъжливи обстоятелства в полза на Бекир. Предявените обвинения са за независимо съизвършителство, което предполага, че всеки един от обвиняемите пред нотариуса е изложил известните му факти, сам и независимо един от друг, и тези факти съвпадат, въз основа на което също могат да се правят изводи относно истинността на показанията им. Следва да се посочи още, както и друг път е имал възможност въззивният съд, че нотариалният акт за собственост по давност е бил издаден по реда на чл. 483 ГПК /отм./ не само и единствено въз основа на протокола за разпит на свидетели, а както е известно, въз основа на съвкупност от документи /приложени впрочем към дознанието/, въз основа на които нотариусът е направил преценка дали да признае молителят за собственик на заявения имот. С оглед на изложените съображения, се налага единственият възможен извод, до който е достигнал и първоинстанционният съд, а именно, че обвиняемите Мустафа, Изет и Мехмед не са извършили деяние, с което всеки от тях да е осъществил състава на престъплението по чл. 314 от НК. Като ги е признал за невиновни и ги оправдал по така предявеното им обвинение, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона, нито необоснованост на решението си. Ето защо, Окръжният съд намира, че въззивният протест е неоснователен, като не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което обвиняемите да бъде признати за виновни и осъдени по предявеното им в първоинстанционния съд обвинение за извършено престъпление по чл. 314 от НК. Решението като правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/19.03.2008 година, постановено по н.а.х.д. 6/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|