№ 1356
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100514993 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.10.2021 г. по гр.дело № 62960/20 г., СРС, II ГО, 177 с-в
е признал за установено, че Ц.Т. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„*******, офис 1 дължи на Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* № ** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 94,79
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София. ж.к.
*******, бл. *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.09.2020г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска за
разликата над тази сума до сумата от 133,14 лева. като погасен по давност.
Признал за установено, че Ц.Т. Н., ЕГН ********** дължи на Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 11,99 лв. - главница ,
представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София, ж.к. *******, бл.
*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2020 г.
1
до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска за разликата над тази
сума до пълния претендирай размер от 13,14 лева. като погасен по давност.
Отхвърлил е предявения от Т.С." ЕАД, ЕИК ******* срещу Ц.Т. Н., ЕГН
**********, иск за заплащане на сумата от 24,10 лева - законна лихва за
забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 26.08.2020 г. като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е
предявения от Т.С." ЕАД, ЕИК ******* срещу Ц.Т. Н., ЕГН ********** иск
за заплащане на сумата от 2,46 лева - законна лихва за забава върху
дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от
31.08.2017 г. до 26.08.2020 г. като неоснователен и недоказан. Осъдил е Ц.Т.
Н., ЕГН ********** да заплати на Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл.
78, ал. 1 ТПК сумата от 577,50 лева - разноски в производството. Осъдил е
Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на адвокат С.К. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 185,35 лева - разноски в
производството.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата Ц.Т. Н., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат С.К., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“******* № 35, ет.3, офис 1 в частта, в която съдът е признал за
установено по предявените от Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу Ц.Т. Н., ЕГН
********** по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ, че Ц.Т. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******, офис
1 дължи на Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „******* № ****** сумата от 94,79 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София. ж.к. *******, бл.
*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2020г.
до окончателното й изплащане, сумата от 11,99 лв. - главница ,
представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на
присъдените разноски в полза на Т.С.“ ЕАД от 577,50 лв. с мотиви, изложени
в жалбата. Твърди се, че по делото не е доказано, че ответницата е потребител
на ТЕ, че неправилно е приложена погасителната давност, неправилно е
осъждането на лихви върху главницата, както и неправилно са присъдени
претендираните суми за дялово разпределение. Моли се решението да бъде
2
отменено в обжалваната част. Претендират се разноски и адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500 лв.
Въззиваемото дружество Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач „Т.“ ООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от Т.С.” ЕАД срещу Ц.Т. Н., ЕГН
********** за признаване за установено, че ответникът в качеството си на
потребител на топлинна енергия дължи заплащането за потребената ТЕ за
следните суми: 133,14 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.
04.2019г., ведно със законната лихва от 03.09.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, 24,10 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2017г. до 26.08.2020 г., сума за дялово разпределение в размер на 13,14
лева - главница за периода от м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната
лихва от 03.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,46 лева -
лихва за периода от 31.08.2017г. до 26.08.2020г.
Ищецът Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
3
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по
предявените искове.
От правна страна:
От представения по делото договор за продажба на недвижим имот оформен
в нот.акт № 080 от 25.11.2008 г. се установява, че ответницата е със запазено
пожизнено право на ползване върху продаваемата идеална част от имота,
подробно описан в нотариалния акт. Отразената в нотариалния акт Е.К.К., на
която Ц.Н. е продала своята ½ ид.ч. от процесния имот, е починала в хода на
производството и спрямо нея същото е било прекратено, тъй като ищецът не
е изпълнил в срок разпореждането на съда и не е представил доказателства за
наследниците й. Определението за прекратяване е влязло в сила. Може да се
направи извод, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г.), според който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36,
ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
В този смисъл неоснователно се явява твърдението, че по делото не е
установено, че ответницата е потребител на ТЕ.
Неоснователно се явява и твърдението, че съдът неправилно е приложил
погасителната давност. Искът е предявен от 03.09.2020 г. с депозиране на
4
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а
процесният период за доставка на ТЕ от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. При
тези данни погасени по давност, при прилагането на 3-годишната
погасителна давност, са всички задължения на ответника за периода от
01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. за ТЕ и всички задължения за услуга дялово
разпределение от 01.07.2017 г. до 31.08.2017 г. Сумите са изчислени
правилно.
Само за пълнота на изложението, тъй като в тази част решението не е
обжалвано и е влязло в сила, във връзка с доводите на районния съд, че
мораторна лихва не се дължи, тъй като вземанията стават изискуеми в 45
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, следва да бъде отбелязано обстоятелството, че за процесния
период са били в сила две ОУ, тези от 03.02.2014 г. и тези в сила от
11.07.2016 г. Според общите условия от 2016 г., по-точно чл.33, ал.2,
„Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.“ При тази редакция на новите ОУ,
въобще не става въпрос за публикуване на сумите в сайта на дружеството.
Относно дължимостта на сумите за дялово разпределение, които според
процесуалния представител на въззивника/ответник не се дължат,
настоящата инстанция излага следните мотиви:
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда
- етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се
обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се
заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение , а по силата на чл. 13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба
на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139
в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата
договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
5
връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или
дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето
производство това обстоятелство не се оспорва.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
В необжалваната част същото е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.10.2021г. по гр.дело № 62960/2020 г. на
СРС, II ГО, 177 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
Т.С.” ЕАД- „Т.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6