РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ДИАНА КИРОВА сложи за разглеждане гр. дело №2957 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул.” Московска” №19, регистрирана по ф. д. №756/1999 год. при СфГС, с ЕИК на търговеца *********, представлявяно от изпълнителните директори ВИОЛИНА МАРИНОВА СПАСОВА и ДИАНА ДЕЧЕВА МИТЕВА, чрез упълномощения юрисконсулт Б.Н. срещу С.Г.П., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, а именно: да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 7989.85 лв. – непогасена главница по договора за кредит от 11.09.2018г. включваща падежирали вноски и обявена за предсрочно изискуема, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2020г. /датата на подаване на ИМ/.
В исковата молба се излагат следните твърдения: с договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2018г., Банка ДСК ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 10000.00 лв. /десет хиляди лева/, която сума е преведена от ищеца на 11.09.2018г. по откритата разплащателна сметка в ДСК с титуляр С.Г..
Кредитът е бил усвоен от ответника в пълен размер, който е следвало да бъде погасен на 120 месечни вноски на 1-во число от месеца. Крайният срок на договора е уговорен на падежна дата - 11.09.2028г. За последно, ответникът е направил вноска в размер на 199.03 лв. на 09.07.2020г., като от тази дата до сега не са постъпвали суми за погасяване на кредита. Г. е спряла да го обслужва.
На 16.09.2020г., Банка ДСК АД е подала заявление по чл.417, т.2 от ГПК в ДРС за издаване на заповед за изпълнение срещу С.П., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №2440/2020г. Искането на банката е било уважено частично, като е оставено без уважение заявлението за присъждане на сумата от 7989.85 лв., представляваща разликата от присъдената до претендираната главница.
С Определение от 09.10.2020г. по ч. гр. д. №2440/2020г. по описа на ДРС е указано на Банка ДСК АД, че може да предяви осъдителен иск срещу длъжника С.Г. в 1-месечен срок от връчване на съобщението на осн. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, което е сторено от ищеца с подаване на настоящата искова молба в дадения срок.
Към датата на подаване на ИМ – 28.10.2020г., поради забава в плащанията по кредита от страна на кредитополучателя П. /269 дни/ са просрочени вноски с падежи от 01.02.2020г. до 01.10.2020г. вкл.
Ищецът с предявяването на настоящата искова молба прави изявление до ответника-кредитополучател, с което обявява целия остатък от кредита за предсрочно изискуем на осн. чл.18.2 от ОУ, предвид настъпили предпоставки за това.
Към датата на подаване на ИМ /28.10.2020г./, размерът на задължението на С.Г. е следният: 7989.85 лв.– непогасена главница по договора за кредит от 11.09.2018г. включваща падежирали вноски с падежи от 01.02.2020г. до 01.10.2020г. и обявена за предсрочно изискуема. Ищцовото дружество моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочената сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2020г. /датата на подаване на ИМ/.
Банка ДСК ЕАД претендира и сторените от нея съдебни разноски в настоящото производство и в заповедното по ч. гр. д. №2440/2020г. /д. такса в размер на 162.96 лв., припадащата се на предявената с настоящата искова молба част от главницата, както и юрисконсултско възнаграждение/.
Ищецът е приложил към ИМ: договора за кредит от 11.09.2018г. и ОУ към него, погасителния план, условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог върху вземания по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане на стока, извлечение от заемната сметка по която се отчита кредита за периода 11.09.2018г. – 28.10.2020г.
С ИМ ищцовото дружество е направило своевременно и относимо доказателствено искане, а именно: за назначаване на ССчЕ, с формулирани относими към предмета на спора задачи към вещото лице.
На ответника е изпратено съобщение по смисъла на чл.131 от ГПК, което е получено от съпруга на С.Г.П. на 09.03.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответната страна не е изпратила отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани, предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК с молба с вх. №267654/15.06.2021г, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание с протоколно определение на 17.06.2021г. е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна, заявено писмено с молба от 15.06.2021г. от процесуалния му представител, което е уважено като основанетелно с протоколно определение на съда в открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2021г.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.
С оглед доказателствена съвкупност и предвид
липсата на спор по валидността на изявленията на страните по сключване на
договора и усвояването на заетата сума съдът приема за доказано по делото, че
ищецът е изпълнил
възложената му доказателствена тежест и е установил, че е изправна страна по
валидно сключен между страните договор за потребителски
кредит. Предвид пасивното процесуално
поведение на ищцата, същата не е релевирала правопогасяващи твърдения за
плащане на изискуемите месечни вноски след 09.07.2020г., което е достатъчно
съдът да приеме, че в отношенията на страните е настъпила уговорената в чл.
18.2 предсрочна изискуемост на кредита, считано от 01.09.2020г. Т.е. по делото
е установена основателността на предявените искове за главница и законна лихва
върху главницата.
Доколкото ответницата не е оспорила исковете по размер и период на формиране същите следва да се
уважат изцяло така както
са претендирани с исковата молба.
Вследствие уважаване на претенцията
за главница основателна се явява и акцесорната за законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата
молба - 28.10.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението.
С оглед гореизложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7989.85 лв., представляваща непогасена главница, дължима по договор за кредит, сключен на 11.09.2018г. между ищеца и ответника, включваща падежирали вноски и обявена за предсрочно изискуема, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2020г. /датата на подаване на ИМ/.
Ищецът е поискал присъждане на
сторените съдебни разноски в производството и е представил списък с такива /л.38/.
С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна
такса в настоящото производство в размер на 206.63 лева /л.19/, 150.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение /л.4-5 – пълномощно/, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26
Наредбата за правната помощ, /като съдът определи горнтият размер на
юрисконсултското възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото/.
Така, ответникът дължи на ищеца сумата от 356.63 лв. за съдебни разноски по
настоящото дело.
След
като сега действащият ГПК даде възможност за предявяване на
осъдителен иск при отхвърляне на заявлението, то настоящият съдебен състав
счита, че следва да се произнесе по отговорността за разноските от заповедното
производство като отчете спецификите на този иск. На първо място от
разпоредбата на чл. 415, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК може да се направи извод, че и при
отказ да бъде издадена заповед за изпълнение за предявяване на иска следва да
се довнесе дължимата държавна такса. На практика следва да се внесе държавна
такса за осъдителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, която представлява сбор от внесената
такса в хода на заповедното и внесената в исковото производство такса. При
цялостната основателност на предявените искове, то съблюдавайки правилото
на чл. 78, ал. 1 ГПК съдът следва да присъди на ищеца и
част от внесената в хода на заповедното производство държавна такса, съразмерно
на уважената част от исковете.
Ищецът претендира и разноски по
заповедното производство, така той иска и юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 162.96 лв. - държавна такса, като се установява от
приложеното по делото ч. гр. д. №2440/2020г., че внесената сума за държавна
такса е била в размер на 202.26лв. Ответницата П. дължи и
сторените от ищеца съдебни разноски по ч. гр. д. №2440/2020г. – ДРС в размер на
162.96 лв – държавна такса, припадащата се на предявената с настоящата искова
молба част от главницата и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26
Наредбата за правната помощ, /предвид фактическата и правна сложност на делото
същото следва да бъде определено в размер на 50.00 лв./, или, ответникът дължи
на ищеца сумата от 212.69 лв. съдебни разноски по заповедното производство.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН **********,*** да заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул.” Московска” №19, регистрирана по ф. д. №756/1999 год. при СфГС, с ЕИК на търговеца *********, представлявяно от изпълнителните директори ВИОЛИНА МАРИНОВА СПАСОВА и ДИАНА ДЕЧЕВА МИТЕВА, на осн. чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК, чл.250 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 7989.85 лв. – непогасена главница, дължима по договор за кредит, сключен на 11.09.2018г. между ищеца и ответника, включваща падежирали вноски с падежи от 01.02.2020г. до 01.10.2020г. и обявена за предсрочно изискуема, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2020г. /датата на подаване на ИМ/.
ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД – гр.
София,
със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул.” Московска”
№19, регистрирана по ф. д. №756/1999 год. при СфГС, с ЕИК на търговеца *********, представлявяно от
изпълнителните директори ВИОЛИНА МАРИНОВА СПАСОВА и ДИАНА ДЕЧЕВА МИТЕВА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство в размер на 356.63 лв.
/триста петдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/, от които: държавна
такса – 206.63 лева и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД – гр.
София,
със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул.” Московска”
№19, регистрирана по ф. д. №756/1999 год. при СфГС, с ЕИК на търговеца *********, представлявяно от
изпълнителните директори ВИОЛИНА МАРИНОВА СПАСОВА и ДИАНА ДЕЧЕВА МИТЕВА
съдебните разноски, сторени от ищеза-заявител по ч. гр. д. №2440/2020г. в размер на 162.96 лв – държавна такса,
припадащата се на предявената с настоящата искова молба част от главницата и 50.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 212.69 лв. /двеста и
дванадесет лева и шестдесет и девет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: