Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 153
гр. Кубрат, 20.09.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на пети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П.Петрова и в присъствието на прокурора . . . . , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 290 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание в чл. чл.49, ал.3 СК.
Ищцата – Г.А.М., ЕГН **********, с пост./ наст. адрес ***, като твърди, че са налице факти – влошаване отношенията между съпрузите преди 10 години, тъй като ответника спрял да полага грижи за домакинството, отказвал да работи и да плаща сметките за ток и вода, започнал да злоупотребява с алкохол и накрая напуснал дома и заживял в съседното село Бисерци; родените от брака деца са навършили пълнолетие, моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между нея и ответника А.М.М., ЕГН ********** с пост. адрес ***, и местоживеене ***, при кантара, сключен с Акт № 0003/ 02.05.1984 г. на Кметство – с. Стамболово, община – Сливо поле, област Русе, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа. Правното основание на исковите претенции е в разпоредбите на чл.49, ал.3 СК. Ищцата претендира възстановяване на предбрачното си фамилно име – А., на основание чл. 53 СК.
Ответникът – А.М.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, редовно уведомен по реда на чл.47 ал.1 ГПК за предявените искови претенции, в срока за това депозира писмен отговор на исковата молба вх. № 1843/ 09.07.2018 г., с който заявява становище за допустимост на исковата претенция. В съдебно заседание се явява, признава фактите, твърдяни с исковата молба, също счита бракът си с ищцата за дълбоко и непоправимо разстроен, признава твърдяните негови брачни провинения.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак – първи и за двамата, на 02.05.1984 г.. с Акт № 0003 от същата дата на Кметство с.Стамболово, община Сливо поле, обл. Русе .
От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.
Събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Ф.М.М. – син на страните, потвърждават фактите и обстоятелствата, твърдяни от ищцата с исковата молба: страните са разделени от много години, децата родени от брака, междувременно са навършили пълнолетие; никой от съпрузите не е правил опити за възстановяване на брачното съжителство; от години ответникът се е дезинтересирал от семейството, което наложило синът им на 12 години да започне да работи, за да подпомага майка си и семейството, тъй като баща му е напуснал дома им, установил се е да живее в друго село и отказал да участва в издръжката на семейството и да поддържа отношения с тях.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Брачната връзка е лишена от съдържание и в този й вид, следва да бъде прекратена.
За това състояние на брачните отношения съдът намира за виновен ответника, който е проявил незачитане към личността на своята съпруга, отказал е да изпълнява своите съпружески и бащински задължения, изоставяйки съпругата си и родените от брака две деца. Проявил е безотговорност към семейството си като е оставил майката сама да се справя с отглеждането, възпитанието и издръжката им. С това си поведение той не е изпълнил вменените от закона и добрите нрави задължения за взаимно уважение, зачитане на брачния партньор, като личност, и полагане на усилия за развитието и благоденствието на семейството.
Ищцата следва след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име, което видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак е А., каквото е нейното желание.
Разноските по делото следва да се възложат на виновния съпруг, който в случая е ответника. Окончателната държавна такса, съдът определя в размер на 50.00 лева, от които ищцата е внесла 25.00 лева, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – гр. Кубрат разликата от 25.00 лева.
Въз основа на установените по делото обстоятелства и на основание чл.49, ал.1 от СК, по реда на чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения между Г.А.М., ЕГН **********,***, и А.М.М., ЕГН **********,***, и местоживеене ***, при кантара, с Акт № 0003/ 02.05.1984 год. изд. от Кметство с.Стамболово, община Сливо поле, обл. Русе, граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжа - А.М.М..
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 от СК, след прекратяване на брака Г.А.М. да носи предбрачното си фамилно име –А..
ОСЪЖДА А.М.М. да заплати по сметка на РС -гр.Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи, пред ОС – гр. Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/