Решение по дело №1146/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано по жалба от А. И. П., подадена чрез адв. Г. Г., със съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], против Ревизионен акт № Р-16002622003234-091-001 от 11.07.2023г., издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 353/14.09.2023г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], в частта му с коото по отношение на А. И. П. са установени допълнително задължения за: данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2016, 2017 и 2019г.; вноски за ДОО за периода 2016г., 2017г. и 2019г.; вноски за ЗО за периода 2016г., 2017г. и 2019г. и вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2016г., 2017г. и 2019г., в общ размер на 17 008.34 лв. с прилежащи лихви 8 651.25 лв.

В жалбата се уточнява, че не е предмет на оспорване установеното задължение за 2018г. по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 108 лв., ведно с лихва за забава в размер на 46.87 лв., възникнало с оглед договор за наем.

Развиват се подробни съображения досежно незаконосъобразността на обжалваният административен акт. Твърди се, че същият е издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон, и с основните принципи на ДОПК.

Необосновано органите по приходите приели, че към 01.01.2016г. жалбоподателят не разполагал с никакви парични средства. Нарушени били принципите по чл.3 и чл.5 от ДОПК. Според принципа за обективност задължението на органите по приходите било безпристрастно установяване на фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорностите на задължените лица. А съгласно принципа за служебното начало органите по приходите били длъжни служебно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. В случая задължението за събиране и обективно анализиране на всички относими към случая доказателства не било изпълнено.

В стр.51 и 53 и следващите от ревизионния доклад било посочено, че се определя данъчна основа за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и че приходният орган изчислявал данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно който размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определял, като общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножала по данъчна ставка 10 на сто. От това ставало ясно, че приходните органи недопустимо смесвали формирането на данъчната основа по обшия ред по чл.17 ЗДДФЛ и по особения ред, регламентиран в чл.122, ал.2 от ДОПК.

На следващо място, необосновано бил удължен първоначалния срок за приключване на ревизията, определен със ЗВР № Р-16002622003234-020-001/29.06.2022г. Последвалите заповеди за изменение на ЗВР не били достатъчни за приключване на ревизията и изпълнителният директор на НАП издал нова заповед за изменение на ЗВР – № Р-16002622003234-020-006/01.03.2023г., с която определен нов краен срок за приключване – 07.06.2023г. Следвало да се има предвид, че констатациите в РД не съдържали никакви доказателства, установени и събрани след предварително определения срок за приключване на ревизията – 07.12.2022г., но срокът за издаване на ревизионния акт бил удължен, което водело до начислени допълнителни лихви за забава, които били в ущърб на оспорващия. Не били предприети никакви действия във връзка с подадена от него жалба за бавност, съгласно чл.144, ал.3 от ДОПК. Същите констатации били вписани в приключилата с Протокол № П-16002621170571-073-001/02.06.2022г. предварителна проверка за установяване на факти и обстоятелства, присъединена към ревизионното производство с Протокол Р-16002622003234-ППД-001/28.10.2022г.

РА бил необоснован. В разрез със събраните в ревизионното производство доказателства била установена отрицателна разлика между доказано извършени разходи и получени средства. Не било установено по надлежния начин наличието на основания за извършване на ревизия при особени случаи. Не били анализирани задълбочено представените документи за получените от ревизираното лице парични средства преди началния момент на ревизирания период – 01.01.2016г. Не било взето предвид и не било коментирано, подаденото възражение срещу констатациите в Протокол № П-16002621170571-073-001/02.06.2022г., въпреки дословното им преписване в РД. Ревизираното лице представило доказателства за произход на средствата, с които разполагало преди и по време на проверявания период. Незаконосъобразно, с аргумент, че не били декларирани като заемни средства, не били признати получени доходи и средства преди 01.01.2015г., въпреки представените копия на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и счетоводните документи за върнати суми от предоставени проверяваното лице допълнителни парични вноски в ръководените от него предприятия. Върнатите от предприятията суми представлявали парични средства, участващи в паричния поток на ревизираното лице. Не бил признат и произходът на средствата от дарение, което било направено от родителите му, въпреки посочено, че те разполагали с по-голяма сума от дарената. Никъде не било коментирано, че баща му и майка му дълги години работили в чужбина. Пренебрегнат бил и факта, че лицето плащало за банков сейф, който разход бил включен при определянето на паричните му потоци през ревизираните години, което само по себе си било индиция за верността на твърденията му за налични през годините парични средства в брой. Оспорва твърдението, че майка му извършила разход за над 61 000 лв., нямало доказателства в подкрепа на това обстоятелство. Неоснователно данъчните органи не признали начално салдо при извършената справка на доходи по години, приемайки, че в началото и в края на всеки ревизиран период не били подадени декларации за налични парични средства. В хода на ревизията не било съобразено и обстоятелство, че от 28.05.2016г. до края на ревизирания период жалбоподателят бил в граждански брак и при анализиране на паричните потоци, включително и на разходите за издръжка, не били взети предвид приходите на съпругата му. Това водело до незаконосъобразност на изводите, обосноваващи ревизия по особения ред. Оспорващият нямал декларирани и получени доходи, като свободна професия, както било записано в констатациите на РД, а от там и не укривал доходи от такава дейност. През годините упражнявал дейност като лекар както като ЕТ, така и чрез учредено от него дружество по реда на Закона за лечебните заведения. Голословно било твърдението в РД, че констатираните разлики между приходите и разходите представляват укрити доходи от трудова дейност. Не извършвал трудова дейност през ревизирания период. Тези твърдения били в противоречие с изложеното в самия РД (стр.51), където било посочено начало на дейността – 01.04.2003г., прекъсване на дейността, осигуряване като собственик на ЕТ – 01.03.2012г., възобновяване на дейност и осигуряване за инвалидност като собственик на ЕТ – 18.07.2019г. прекъсване на дейност като ЕТ – 01.01.2020г. За междинните периоди осигуряването му било чрез дружествата му „АГППДП д-р А. иЙ.П.“ и „АГППДП д-р А. П. Е. 1118“. При извършване на обоснована и правилна съпоставка на декларираните доходи и извършените разходи, щяло да се стигне до друг извод, изцяло противоположен на направения в РД, респ. в РА.

На следващо място, невъзможно било наличието едновременно на обстоятелствата по т.2 и по т.7 от ал.1 по чл.122 ДОПК, за едно и също лице за един и същи период, както приели ревизиращите органи. Това било така, тъй като тези обстоятелства били взаимоизключващи се. Предвид идентичността на патримониума на физическото лице и на едноличния търговец на същото физическо лице, не можело да са налице укрити приходи два пъти – веднъж укрити приходи на ЕТ и втори път като доход с неустановен произход на физическото лице. Още по-малко тези доходи можело да бъдат доходи от труд по чл.25 от ЗДДФЛ. Освен това, начинът на облагане по чл.17 от ЗДДФЛ се извършвал за източници по чл.10, ал.1 ЗДДФЛ, изрично изброени от законодателя, като на облагане подлежали доходите от тях, а не и разходите. В конкретният случай, след като приел за приложимо облагането по особения ред, приходния орган следвало да формира данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Също така, презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК не била приложима в конкретния случай, тъй като фактическите констатации, на които се позовавали органите по приходите не били подкрепени от надлежни доказателства. И още, начисляването с РА на суми за ДОО, УПФ и ЗО било в противоречие със закона и с приетото в Тълкувателно решение на ВАС № 2/02.02.2022г. Във връзка с последното се прави извод, че само доходът от трудова дейност е относим към осигуряване за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, а не и от всеки установен от приходните органи укрит доход или недостиг на средства, вследствие превишение на разходите над доходите. Сочи се, че презумпцията по чл.123, ал.1 ДОПК, относно данъчното облагане от доходи с неустановен източник, е относима единствено и само за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващи се физически лица, какъвто жалбоподателят не бил. В случая не били доказани обстоятелства за източника на т. нар. „укрити доходи”. Твърдението, че ревизираното лице извършвало дейност като свободна професия и че доходите били трудови, били голословни. Посочва се, че в потвърдителното решение на Директора на ОДОП – Пловдив от една страна било прието, че през 2016г., 2017г. и 2020г. ревизираното лице упражнявало дейност и получавало доходи в качеството си на собственик на ЕТ „Д-Р. П.“, едноличен собственик на капитала на „Амбулатория индивидуална практика за първична дентална помощ д-р А. П. дентал Дизайн“ ЕООД, че е подало декларации и се осигурявало в ЕТ и дружеството. От друга страна, в пълно противоречие с това било прието, че органите по приходите установили получени доходи/приходи от упражнявана от ревизираното лице свободна професия и че извършвало трудова дейност, за която били дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход. Това било в противоречие и с липсата на установени в хода на ревизията различия между декларираното от проверяваното лице и установените от органите факти и обстоятелства във връзка с дейността му като ЕТ.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалвания РА. Претендира се присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание се изтъква, че жалбоподателят е зъболекар и през всичките години извършвал тази си дейност или като ЕТ или чрез едно от регистрираните от него дружества. Никога не бил извършвал дейност като самонаето и като самоосигуряващо се лице.

В писмени бележки се навеждат доводи за недоказаност на констатациите в РД. Ответникът не успял да установи наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.7 ДОПК. Не било налице превишение на разходите над приходите. Всички констатации в РД са били направени на база ПУФО №П-16002621170571-073-001/02.06.2022г. за периода 01.01.2015г. – 31.12.2021г., в който протокол били описани установени доказателства само в този периоди. Липсвали предпоставките по чл.122 от ДОПК, поради което и установените с РА констатации били незаконосъобразни. Невярна била тезата на органите по приходите, че жалбоподателят укривал доходи от трудова дейност.

Ответникът в производството – Директор Дирекция „ОДОП“, [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в писмени становища, в съдебно заседание и в писмена защита, навежда доводи за неоснователност на жалбата и моли съдът да я отхвърли. В тази връзка се счита за недоказани твърденията на жалбоподателя, че в началото на 2015г. е разполагал със средства в брой в размер на общо 180 000 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че съдът отмени ревизионния акт и възложи на ответника разноските по делото и при претендиране на възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба №1 от 2004г., се моли същото да бъде намалено до минимално определения размер по наредбата.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По отношение на жалбоподателя А. И. П. е била извършена ревизия за установяване на задължения за: годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се лица; здравно осигуряване – за самоосигуряващи; универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи, попадащи във времевия обхват от 01.01.2016г. до 31.12.2021г.

Процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002622003234-020-001/29.06.2022г., издадена от И. К. К., Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, (л.233 от преписката), връчена по електронен път на ревизираното лице на 07.07.2022г. (л.235 от преписката). ЗВР е изменяна досежно срока на приключване на производството и органите по приходите, извършващи ревизията, със ЗИЗВР №Р-16002622003234-020-002/04.10.2022г. (л.199), №Р-16002622003234-020-003/07.10.2022г. (л.193), №Р-16002622003234-020-004/03.11.2022г. (л.44), №Р-16002622003234-020-005/05.12.2022г. (л.20) и №Р-16002622003234-020-006/01.03.2023г. (л266). Всички заповеди за изменение на ЗВР са надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път.

В хода на ревизионното производство е извършено следното:

С искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-16002622003234-040-001/05.07.2022г. (л.227 от преписката), връчено на 07.07.2022г. (л.230 от преписката) на А. И. П. е предоставена възможност да представи документ, справки и писмени обяснения, които не са били представени в хода на извършваната му проверка, и които смята, че са от значение в ревизионното производство. В отговор (л.226) П. е посочил, че в хода на извършената му проверка, приключила с протокол № П-16002621170571-073-001/02.06.2022г. е представил всички изискани от него документи.

На 11.11.2022г. П. е получил второ искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-16002622003234-040-002/04.11.2022г. (л.39), за представяне на заверени копия от съответните финансови институции или декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна за периода 01.01.2016г. до 31.12.2021г. В отговор (л.28-38) е представил банкови извлечения.

С искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица № Р-16002622003234-041-001/04.10.2022г.(л.219) от Община Хасково е изискано представяне на документи за продажба на недвижим имот, извършена от Община Хасково към Н. А. П. (майка на жалбоподателя), и писмени обяснения. Във връзка с искането са пред органи по приходите на НАП са били представени документи и обяснения (л.209-218). Документи за продажба на недвижим имот на П. на недвижим имот, са били изискани и от лицето Б. М. Б. (л.203).

В хода на ревизионното производство, с Решение № Р-16002622003234-098-001/07.10.2022г. (л.197) И. К. К., Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е иззел разглеждането и решаването на ревизията от едни органи по приходите и ги е възложил на други, поради направено искане за отвод от ревизираното лице(л.224).

По искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица от 06.12.2022г. (л.5 , л.12, л.16) на органи по приходите е била предоставена информация от банкови институции от открити от А. П. банкови сметки, информация относно сключване на договори за наем на банков трезор /касета/ (л.11, 14-15).

По искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица № Р-16002622003234-041-006/13.12.2022г. (л.1) от „Нигея строй“ ООД е била предоставена информация за сключени с А. П. договори за наем на жилища (л.461 и сл.).

По искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица на органите по приходите е била предоставена и информация от „ЕВН Електроснабдяване“ЕАД и мобилни оператори (л.428-429, 433-456).

С искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица № Р-16002622003234-041-011/09.02.2023г. (л.420) от АГППДП д-р А. и Й. П. са били изискани документи и писмени обяснения. Представени на органите по приходите са: договори за паричен заем, оборотни ведомости, журнали на сметки (л.403-419). До ТД на НАП е било представено и писмено обяснение от А. П. (л.399).

Представено е и обяснение от Д. Ч. Д. (л.393) по превод извършено от нея банков паричен превод по сметка на А. П..

По искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-16002622003234-040-004/14.02.2023г. (л.388) А. П. е представил допълнителни писмени обяснения (л.386).

По искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-16002622003234-040-006/244.02.2023г. (л.300) е представил декларации по чл.124, ал.3 ДОПК за годините 2016-2021г. (л.277-299).

По искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица (л.347, 322, 316) на органите по приходите са били предоставени банкови извлечения от банкови по сметки на А. И. П. (л.325-346, 320, 314).

На 21.02.2023г. от органи по приходите е била извършена проверка на място на адрес на счетоводител в [населено място] на първични и вторични документи и регистри за период 2018 – 2020г., свързани с ЕТ „Д-Р. П.“, като за това е бил съставен Протокол №1550036/21.02.2023г. (л.312), с който по ревизията са били присъединени оборотни ведомости, главни книги, и други съпътстващи счетоводни регистри за посочения период.

По искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица № Р-16002622003234-032-001/27.01.2023г. (л.431) Община Хасково е предоставила информация за платени данъци и такси от страна А. П. в периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. (л.261).

По искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица №Р-16002622003234-032-002/27.01.2023г. (л.432) МВР е изпратило информация за извършени от А. П. задгранични пътувания в периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г. (л.250).

В отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-16002622003234-040-005/20.02.2023г. (л.382) А. П. е представил оборотни ведомости, извлечения от банкови сметки, фактури, отчет за приходи и разходи, хронологични ведомости, счетоводен амортизационен план, инвентарни книги, аналитични ведомости, главна книга, справка за наличностите – на ЕТ „Д-Р. П.“, както и ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, подадени от А. И. П. (л.358-381).

С уведомление № Р-16002622003234-113-001 от 24.02.2023г. (л.308), на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, А. П. е уведомен, че основата за облагане с: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г.; осигурителния доход за установяване на задължение по ЗОВ за УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г., ЗО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2016г. – 31.12.2011г., ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г., ще бъдат определени по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК, тъй като било налице превишение на сумите, с които П. реализирал разходи като физическо лице, които превишавали декларираните и/или получените приходи, доходи в периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г. и са налице основанията на чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.

Сред представените материали по преписката са и такива за извършена от НАП проверката на жалбоподателя относно правилното прилагане на данъчното законодателство. Всички доказателства от тази проверка са били присъединени към ревизионното производство с Протокол № Р-16002622003234-ППД-001/28.10.2022г. (л.188), като в същия е посочено, че са събрани по производство: П-16002621170571.

В хода на посочената проверка е извършено следното:

По искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № П-16002621170571-040-001/06.10.2021г. (л.48 от преписката) А. П. е представил на органи по приходите оборотни ведомости, декларации, решение на ЕТ, НА за покупко-продажба на недвижим имот, НА за дарение на НИ, договор за финансов лизинг на ППС №113633/26.06.2014г., погасителен план и др.(л.63, 66-87 от преписката и л.169-190 от делото).

Във връзка с Искане за извършване на насрещна проверка на УниКредит Лизинг № П-16002621170571-141-001/02.12.2021г. (л.147 пр. и л.214 д.), по електронен път до органи по приходите са били изпратени информация и документи по договор за лизинг, сключен с А. И. П. (л.89-142 пр.).

С искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица № П-16002621170571-041-002/21.12.2021г. (л.151, 153 от пр. и л.208д.) от РЗОК – Хасково е изискано представяне на документи във връзка с вписване на д-р А. П., като физическо лице и като ЕТ, в регистър на лечебните/здравните заведения като здравно заведение по ЗЗ или по ЗЛЗ за периода 01.01.2015г. – 31.12.2020г., годишен отчет за броя на пациентите и броя на прегледите и манипулациите за 2015 – 2020г., и писмени обяснения.

Във връзка с искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица № П-16002621170571-041-003/21.12.2021г. (л.183пр. и л.210д.), с писмо изх.№18-00-46/29.12.2021г. (л.185пр. и л.212д.) РЗОК – Хасково е уведомила ТД на НАП – Пловдив, че за проверявания период ЕТ „Д-Р. П.“ нямал сключен договор с РЗОК – Хасково.

В Протокол №П-16002621170571-П73-001/09.02.2022г. (л.180пр. и л.216д.) е посочено, че към доказателствата по контролното производство са били присъединени декларации по чл.50 ЗДДФЛ, подадени от А. И. П. през проверявания период.

Видно е от Протокол №1645327/03.05.2022г. (л.187пр. и л.226д.), че от органи по приходите е била посетена счетоводна кантора „Кадса одит“ ЕООД, обслужваща проверяваното лице (посочено в протокола като А. И. П.), като е записано, че им били представени първични документи, справки за проверявания период, ГДД по чл.50 ЗДДФЛ и отчетни справки за периода 2008 – 2014г.

С Протокол №П-16002621170571-П73-002/17.05.2022г. (л.149пр. и л.227д.) към доказателствата по контролното производство са били приобщени справки-данни за осигурените лица, отнасящи се до проверяваното лице А. П..

В Протокол №П-16002621170571-073-001/02.06.2022г. (л.155пр. и л.150д.) са описани всички действия на органи по приходите, извършени в хода на проверка по установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) относно правилното прилагане на данъчното законодателство, свързани с А. И. П.. Посочени в протокола са и констатациите от проверката, както и приложените към него доказателства.

В Протокол №П-16002621170571-П73-003/02.06.2022г. (л.229д.) е посочено, че към доказателствата по контролното производство са били приобщени доказателства за периода 01.01.2010г. – 31.12.2014г. относно разходвани средства от родителите на А. П..

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад №Р-16002622003234-092-001/21.06.2023г. (л.49, 474 от делото) изготвен от екипа ревизори, на който е възложено извършване на ревизия съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР. Установените обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад.

Ревизионният доклад е връчен на А. И. П. по електронен път на 22.06.2023г. (л.95)

Производството е приключило с издаването на процесния РА №Р-16002622003234-091-001/11.07.2023г. (л.33, 517) от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата.

РА е връчен на А. И. П. по електронен път на 11.07.2023г. (л.39).

Ревизионният акт е оспорен изцяло по реда на чл.152 от ДОПК с жалба с №94-00-5869/13.07.2023г. при ТД на НАП – Пловдив (л.30), получена в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, [населено място] на 20.07.2023г. и заведена с вх.№20-28-144/20.07.2023г. (л.26).

С Решение № 353/14.09.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, [населено място], ревизионния акт е потвърден изцяло.

Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 25.09.2023г. видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път – лист 16. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез Дирекция „ОДОП“, [населено място] и заведена с вх. № 94-00123/09.10.2023г.

В хода на съдебното производство, като писмени документи са приети ГДД по чл.50 ДДФЛ (л.311-351), договори за оказване на първична извънболнична дентална помощ, сключени между РЗОК – Хасково и ЕТ „Д-Р. П.“ – АИППДП (л.353-428).

По искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на Н. А. П., майка на жалбоподателя. Същата заявява, че е работила 10 години в Либия и 10 години в Гърция, винаги разполагала с парични средства. През 2014г. дала 30 000 лв. на сина си.

По делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото.

От това заключение се установява следното:

Вещото лице e проверило документите по делото. Извършило е и проверка в счетоводството на ЕТ „Д-Р. П.“, където са му били представени Хронологичен регистър на с/ка 493 Разчети със собственици за периода 2009 – 2014г. Извършило е също проверка в счетоводството на „АИППДП д-р А. П.“ ЕООД, където му е бил представен журнал Главна книга за 2014г., както и 11 броя РКО за периода м.17.01.2014г. – 23.05.2014г.

На първо място е установило, че за периода от 2009г. до 2017г. А. П. е получил следните суми: 2009г. – 17 204.98 лв. и 36 000 лв., съответно доход по ГДД и от ЕТ д-р А. П.; 2010г. – 27 028.35 лв.- доход по ГДД; 2011г. – 46 785 лв. и 30 000 лв., съответно доход по ГДД и от ЕТ д-р А. П.; 2012г. – 1 100 лв. и 30 000 лв., съответно доход по ГДД и от ЕТ д-р А. П.; 2013г. – 600 лв.- доход по ГДД; 2014г. – 1 700 лв. и 155 431.05 лв., съответно доход по ГДД и от „АИППДП д-р А. П.“ ЕООД; 2017г. – 13 841 лв. - доход по ГДД.

На второ място вещото лице посочва, че на въпроса дали към 01.01.2015г. А. П. е разполагал с парични средства, дава хипотетичен отговор, а именно: с оглед установените като изплатени в предходните години суми от ЕТ, както и като се вземат предвид годишните печалби на ЕТ, напълно реална е възможността лицето да разполага към 01.01.2015г. със сумата от 150 000 лв., която е и декларирана от ревизираното лице като налична в хода на извършеното му ПУФО.

На трето място, относно паричните потоци на А. П. през ревизирания данъчен период, при вземане предвид, че към 01.01.2015г. П. разполагал със 150 000 лв. и при приходи и разходи в размерите, установени от НАП, и при прехвърляне на наличните към края на всяка от годините салда към следващата година, експертът сочи следното: за 2015г. – налични парични средства в началото на периода – 150 000 лева и остатък в брой 134 362.22 лв.; за 2016г. – парични средства в началото на периода 134 362.22 лева и остатък в брой 117 715.67 лв.; 2017 – налични парични средства в началото на периода 117715.67 лева и остатък в брой 96 016.24 лв. За 2017г. вещото лице е установило, че за покриване на задължения по кредитна карта са внесени в брой суми в размер на 7150 лева, от които от А. П. в размер на 5510.00 лева, а от В. П. 1640 лева. За да се елиминира влиянието на тези внесени от други лица следва същите да се посочат в приходната част на паричния поток. Вещото лице е установило също, че на 19.10.2017г. по с/ка 46FINV91501016323304 са постъпили 9 600 лв. от Д. Н. Д., която сума е изтеглена в брой от П. през м.10.2017г. Тази сума не била посочена в приходната част на паричния поток. Тъй като постъпила от друго лице, сума следвало да се включи в колона 3 „Постъпления“ от паричния поток. Това не било направено, съответно установеният в РД паричен недостиг на жалбоподателя бил завишен с 9 600 лв. За целите на коректното изчисление било редно тези 9 600 лв. да бъдат включени в приходната част на паричния поток.

По-нататък, за 2018г. е прието че паричните средства в началото на периода са в размер на 96 016.24 лева, а остатъкът в брой бил 205 879.45 лв. Вещото лице сочи, че посоченият в РД паричен остатък към края на 2018г. от 99689.56 лева не е верен. Посочено е в заключението, че органът по приходите неясно защо е посочил в таблицата за паричния поток остатък превишение за 2018г. от 10173.65 лева, което в действителност представлявало размера на банковата наличност към края на 2018г. На практика от установените средства налични в брой към края на 2018г. два пъти е извадена сумата на банковата наличност в края на годината от 10173.65 лева. Реално наличност в брой определена в РД към края на 1018г. е 109 863.21 лева. Съответно това е отразено към пренесената към 2019г. наличност в брой и тя е занижена с 10173.64 лева. Отново вещото лице е отразило и че за покриване на задълженията по кредитна карта през 2018г. са внесени суми от които само 1238.00 лева от А. П., а 1900 лева от В. П. и 3750 лева от В. У., като за да се елиминира влиянието на внесени от други лица суми и следвало същите да се посочат в приходната част на паричния поток. За 2019г. вещото лице е приело парични средства в началото на периода 205 879.45 лева и остатък на средства в брой – 65 054.21 лв. За 2019г. вещото лице е установило, че сума в размер на 43 320.04 лева не е взета предвид в приходната част на паричния поток на А. П., а същата сума е посочена като доход в таблицата за 2-19г.на изготвената ПУФО, л. 161 гръб. Пак там бил посочен и доход от наем в размер на 5400 лева, който също не е бил взет предвид, в приходната част на паричния поток изготвен в РД. Вещото лице е отразило и че в разходната част на паричния поток на П. за посочената година е завишен разхода на лицето със сумата от 1221.18 лева, което е платено през 2018г. За 2020г. вещото лице е приело, че в началото на периода П. е разполагал с налични парични средства в размер на 65 054.21 лева, и остатък в края на периода – 86 275.75 лв., за 2021г. в началото на периода е прието че наличните парични средства са в размер на 86 275.72 лева, а остатък в края на периода е 140 145.93 лв. За всички години е посочено, че не се установява превишение на разходи спрямо приходи.

На четвърто място, относно въпроса „какви са паричните потоци за ревизираните данъчни периоди на А. П. ако се съобразят обективно и в съответствие със закона всички налични по делото факти и доказателства, вкл. и като се вземат за начално салдо за 2016г. сумите останали като краен резултат за 2015г., съобразно установените с ПУФО № П-16002621170571/02.06.2022г. разходи за 2015г., ако за начално салдо за 2015г. се възприеме декларираната от П. за налична сума към януари 2015г. от 180 000 лв., в това число получените от дарение и върнати от едноличния му търговец, както и когато за начално салдо на следващата календарна година се възприеме положителното салдо за предходната“, вещото лице е разработило движение на потоците при условието, че към 01.01.2015г. А. П. е разполагал със 150 000 лв. собствени средства и 30 000лв. дарение от родители, и с прехвърляне на наличните към края на всяка от годините салда към следващата година. В тази връзка е изчислило следните парични остатъци в брой, както следва: за 2015г. – 164 362.22 лв.; за 2016г. – 147 715.67 лв.; за 2017 – 126 016.24 лв.; за 2018г. – 235 879.45 лв.; за 2019г. – 95 054.21 лв.; за 2020г. – 116 275.72 лв.; за 2021г. – 170 145.93 лв. За всички години е посочено, че не се установява превишение на разходи спрямо приходи.

За да изчисли паричните потоци експертът е отчел установените от него суми, представляващи постъпления и разходи на А. П. през годините от 2015 до 2021г.

На последно място вещото лице заключва, че за периода на ревизията не е установило превишение на разходи над приходи, поради което и не е определило размер на задължения за А. П..

В съдебно заседание заключението се поддържа от изготвилия го експерт. Същият допълва, че ако извърши корекции на движенията в таблиците по РД ще се стигне до още по-голяма наличност на средства за жалбоподателя.

Заключението е прието при оспорване от ответника, който не е ангажирал доказателствени искания във връзка с оспорването.

Съдът намира, че жалбата за подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на настоящото производство е Ревизионен акт № Р-16002622003234-091-001/11.07.2023г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от И. К. К. - Началник сектор“Ревизии“–възложил ревизията и Т. И. К. - Главен инспектор по приходите в ТД на НАП, [населено място], Дирекция “Контрол“-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 353 от 14.09.2023г. на Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, [населено място], в частта му, с която на жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2016, 2017 и 2019г.; вноски за ДОО за периода 2016г., 2017г. и 2019г.; вноски за ЗО за периода 2016г., 2017г. и 2019г. и вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2016г., 2017г. и 2019г., в общ размер на 17 008.34 лв. с прилежащи лихви 8 651.25 лв.

Съдът установява, че оспореният РА е издаден от компетентен орган.

С ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е приключила в срока установен от чл. 114 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионният доклад е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.

Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения.

Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е преценил, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК. За да определят допълнителни данъчни основи на жалбоподателя за ревизираните периоди, органите по приходите са преценили, че са налице данни за укрити приходи от ревизираното лице, както и че декларираните получени доходи, от ревизираното лице за 2016, 2017 и 2019г. не са достатъчни за да покрият необходимите разходи направени през ревизирания период. За да може издаденият ревизионен акт да се ползва с доказателствената сила по чл.124, ал.2 ДОПК, наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва са подкрепени от събраните доказателства. Тълкуването на нормата налага извод, че приходният орган е този, който следва да обоснове констатацията си за наличие на хипотеза по чл.122,ал.1, т.2 и т.7 ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

На първо място следва да се посочи, че според настоящият съдебен състав са били налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК предвид факти и обстоятелства превишение на разходите над доходите на ревизираното лице обективирани в протокол за извършена проверка Протокол №П-16002621170571-073-001/02.06.2022г. (л.155пр. и л.150д.) съставен съобразно чл.50 от ДОПК, 2016, 2017, и 2019г.

Видно от РА органът е приел, че получената съществена отрицателна разлика между доказано извършените разходи и декларираните и установени като получени от ревизираното лице в качеството му на физическо лице средства е доказателство за получени, но недекларирани доходи, както и че жалбоподателят през ревизираните периоди е извършвал наличие на разходи, без да доказва наличието на достатъчно средства, поради което е счетено че са налице предпоставките на чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДПОК. С оглед на това е прието, че при реализирането на продажбите са настъпили данъчни събития и е следвало да бъдат определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016, 2017 и 2019г., вноски за ДОО за 2016, 2017 и 2019г., вноски за ЗО за 2016, 2017, и 2019г. и и вноски за ДЗПО – УПФ за 2016г., 2017г., и 2019г. които са дължими, но невнесени от задълженото лице и по тази причина данъчните задължения са определени с ревизионния акт.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, като основен спорен въпрос между страните е формулирано обстоятелството, дали пред процесния период 2016, 2017 и 2019г. разходите на задълженото лице са превишавали приходите му, респ. дали за посочения период е укрило доходи.

Не е спорно по делото, че А. И. П. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и данъчно задължено лице по чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите получени през ревизираните данъчни периоди попадащи в обхвата на ревизията.

Не е спорно също, че А. П. е бил регистриран като ЕТ „Д-Р. П.“ с ЕИК *********, регистриран през 2008г., както и че същия е едноличен собственик и управител на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р А. П. Е. 1118“ЕООД, с ЕИК ********** и „Амбулатория индивидуална практика за първична дентална помощ д-р А. П. Дентал Дизайн“ ЕООД, с ЕИК ********** от 01.02.2012г.

Органите по приходите са приели, че към 2016г. жалбоподателят не е разполагал с налични парични средства в брой, както и че в периода 2016-2021г. същият е получавал доходи по договор за управление и контрол в АГППДП Д-Р А. иЙ.П.“ ООД както следва: през 2016г. - 13 169.52 лева; през 2017г.-13 103.04 лева; през 2018г.- 13 036.44 лева; през 2019г.-13 036.44 лева; през 2020г.- 9 752.65 лева и през 2021г.- 2 729.16 лева. Счели са също, че през 2018г. е реализирал доходи от стопанска дейност като ЕТ в размер на 13 841.00 лева, а през 2019г. доходи от друга стопанска дейност в размер на 1 350.62 лева, получил е доходи от дивиденти за: 2018г. в размер на 114 000 лева, 2019г.- 19 000 лева, 2020г. – 83 600.00 лева и 2021г. – 171 000 лева, както и доходи от наеми през 2018г. които не са декларирани.

Същевременно прието е, че за ревизираните периоди А. П. е сключил лизингов договор № 113633 от 26.06.2014г. за лек автомобил, като е внасял парични средства за погасяване на лизингови вноски както следва:през: 2014г.- 31 133.46 лева; 2015г.- 15 043.27 лева;2016г.- 12 891.35 лева; 2017г.- 13 172.31 лева; 2018г.- 15 372.81 лева; 2019г.- 78 204.43 лева и през 2020г.- 20 714.50 лева.

Установено е също, че ревизираното лице е представило заеми на „Д-р А. П. Дентал Дизайн“ ЕООД през 2019г. в размер на 94 982.00 лева, и през 2020г. в размер на 14 450.00 лева.- както и че през 2021г. е закупило ценни книжа в размер на 15 013.44 лева и е направил допълнителни парични вноски в дружествата, в които е едноличен собственик и съдружник в размер на 149 500.00 лева.

Както се посочи по искане на жалбоподателя по делото е допуснато и изготвено заключение на вещо лице. В съдено заседание ответникът оспори заключението бланкетно, без да изложи конкретни доводи за това. Едва в писмените си бележки процесуалният представител на ответникът е заявил, че заключението не следва да се кредитира понеже към последното не са били приложени 11 бр. РКО с които според вещото лице на жалбоподателя са били изплатени дивиденти през 2014г. от Амбулатория за индивидуална практика първична медицинска помощ по дентална медицина д-р А. П., както и понеже не е била изследвана възможността амбулаторията да изплати съответния дивидент. Изложени са и доводи, че вещото лице не отговорило на поставения от страната въпрос дали ЕТ му е предоставил оборотни ведомости за 2009г., 2011г. 2012г., за да се проследи дали данните в тях съответстват на представените регистри по сметка 493 и сметка 501.

Така изложените от ответната страна доводи, поради които се счита че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице съдът не възприема. На първо място, ако е оспорвал твърденията на вещото лице, което е извършило проверка на място в счетоводството на ЕТ и в процесната амбулатория и е считал че цитираните от вещото лице РКО не съществуват, респ. че амбулаторията не е изплатила дивидент в посочения размер, или че посочените в заключението суми за 2009г., 2011г. и 2012г. са липсвали в предприятието на едноличния търговец, ответната страна е разполагала с възможността да ангажира доказателства и доказателствени искания, които да оборят заключението, вкл. чрез изискване на документи от трети лица, или чрез изготвяне на допълнителна или повторна експертиза. Това не е сторено, като изрично процесуалният представител на ответника заяви, че няма доказателствени искания във връзка с оспорването. Същевременно съдът взе предвид, че заключението е изготвено от вещо лице разполагащо с необходимите знания и умения, пълно е точно е отговорило на поставените му въпроси и обосновало подробно същите като в изготвеното заключение така и в открито съдебно заседание, като видно от същото отговорите на поставените му въпроси са дадени след като вещото лице е извършило проверка на място в счетоводството на Ет „Д-Р. П.“ и Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р А. П., и се е запознало с относимите по случая доказателства и обстоятелства, вкл. с процесните РКО. Съответно за съдът не съществуват причини да не възприеме изготвеното заключение като правилно, предвид и че ответникът не е ангажирал, както вече се посочи насрещни доказателства или доказателствени искания, които да го оборят. Предвид това настоящият съдебен състав кредитира изцяло изготвеното от вещото лице П. заключение.

От изготвеното по делото заключение на вещото лице се установява, че при извършената проверка на счетоводните журнали на АИППДП д-р А. П.“ЕООД през 2014г. на жалбоподателя е изплатен дивидент в размер на общо 155 431.05 лева. Според вещото лице с оглед установените като изплатени в предходни суми от ЕТ, както и като се вземат предвид годишните печалби на едноличния търговец, реална е възможността А. П. да е разполагал към 01.01.2015г. със сумата от 150 000 лева, която е и декларираната в хода на извършеното ПУФО. Съответно като се отчете тази сума като налични средства в началото на 2015г., като се вземат предвид доходите от трудови правоотношения на лицето от 1672.32 лева и се съпостави сумата с разходите на лицето през годината за платени суми за лизинг на автомобил, екскурзии и местни данъци и такси, то установения остатък от средства следва да е в размер на 134. 362. 22 лева. Това е и сумата, която следва да се приеме за налична в патримониума на жалбоподателя в началото на 2016г. , обратно на посоченото в ревизионния акт.

Съответно възприемайки изцяло заключението на вещото лице следва да се приеме, че паричните потоци на ревизираното лице за 2016г.2017г. и 2019г. не водят на извода че е налице превишение на разходи над приходи, напротив налице е съществено превишение на доходите на лицето над осъществяваните за всяка от трите години разходи, съответно за 2016г. установения остатък е в размер на 117 715.67 лева, за 2017г. установеният остатък е в размер на 96 016 лева за 2019г. е в размер на 65 054.21 лева. Тук е мястото да се посочи, че дори да се възприеме тезата на ответника изложената в заседанието в което е изслушано вещото лице, че последното не е отчело че през 2014г. когато е изплатен дивидента, жалбоподателят е имал и други разходи и съответно не би могло сумата 150 000 лева да е налична в началото на 2016г. в патримониума му, следва да се посочи, че дори да се приеме, че към 2014г. жалбоподателят не е разполагал с никакви други средства освен посочената сума от 150 000 лева и от същата да следва да се извадят посочените разходи за лизинг в размер на 31 133.46 лева, то въпреки това към 2016г., би имало превишение на доходите над разходите на жалбоподателя и то съществено. Наред с това твърденията на органа в писмената защита по делото, че вещото лице не е взело под внимание и изчислило разходите за живот и издръжка на жалбоподателя и други имащи отношение към констатацията му за разполагаемите от него суми през 2015г. се опровергават от съдържанието на заключението на вещото лице. Видно от последното вещото лице е съобразило всички посочени от ответника разходи на жалбоподателя в ревизионния акт и ревизионния доклад. След като самият ответник не твърди и не доказва други разходи извън посочените в РД и РА да са осъществявани от жалбоподателя, то такива и да са налице не могат да бъдат съобразявани нито от вещото лице, нито от съда. Ето защо съдът намира, че от така събраните по делото доказателства се опровергават по категоричен начин фактическите констатации в ревизионният акт и недоказани се явяват твърденията изложени в оспорения акт, че през ревизирания период разходите на жалбоподателя надвишават доходите му, а оттук и че е налице укриване на доходи от жалбоподателя.

Само за пълнота следва да се отбележи, че не би могло да се приеме и че ревизираното лице е укрило, доходите касаещи получените от него дивиденти през 2014г. в общ размер на 155 431.05 лева. Това е така защото декларирането на изплатените доходи е задължение на предприятие платец на същите на основание чл. 73, ал.3, вр. с ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, а данъкът за същите задължения на основание чл. 65, ал.2, вр. с чл. 46, ал.3, вр. с чл. 38 ал.2 от ЗДДФЛ, в приложимата към 2015г. редакция също е следвало да се удържи и внесе от предприятието платец на дохода. Доказателства за това са налични в приходна администрация и последната е следвало да извърши необходимата проверка, а при необходимост да включи в обхвата на ревизията и 2014г. и 2015г. за да изследва обективно и в пълнота всички относими обстоятелства и доказателства по случая. Факта че ревизията е протекла по реда на чл. 122 от ДОПК не освобождава органа от задължението да изясни всички релевантни факти. Напротив разпоредбата на чл. 122, ал.2 от ДОПК го задължава да стори именно това, вкл. да провери дали дружеството е разполагало с необходимите приходи за да изплати дивиденти в посочения от вещото лице размер. А даже и да би могло да се приеме, че следвало жалбоподателят да декларира поучаването на този доход, въпреки че по изложените по-горе съображения съдът счита обратното, то това не е основание сумите да не се включат в паричния поток на лицето за 2015г., а е основание за определяне на допълнително задължение за данък. Съответно в този случаи ревизираното лице бе дължало данък, но за 2015г. Такова обстоятелство не е установено от органа, респ. спрямо А. П. с ревизионния доклад и ревизионния акт не са установени задължения по ЗДДФЛ за 2015г., а и ревизия не е възлагана и извършвана касателно този период.

Съобразно изложеното съдът намира, че в случая липсва нормативно основание за начисляване на допълнително дължими от жалбоподателя данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за ревизираните периоди 2016г., 2017г. и 2019г., както и за внасяне на ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2016, 2017г. и 2019г. ревизионният акт следва да бъде отменен в тази му част. В тази насока е и приетото по делото заключение от вещото лице, което както се посочи съдът ккредитира изцяло по изложените по-горе съображения.

При този изход на спора основателна, съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК се явява само претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Жалбоподателят претендира разноски в общ размер на 4702 лева, от които 50 лева ДТ, 4000 лева действително заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.10.2023г. (л.116), 652 лева общо внесен депозит за възнаграждение на вещо лице (л.276 и 444.). Възражението за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар е своевременно заявено, но по същество неоснователно, доколкото съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо разноските следва да бъдат присъдени на оспорващия в поискания размер.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002622003234-091-001 от 11.07.2023г., издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 353/14.09.2023г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], с който по отношение на А. И. П. са установени допълнително задължения за: данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2016, 2017 и 2019г.; вноски за ДОО за периода 2016г., 2017г. и 2019г.; вноски за ЗО за периода 2016г., 2017г. и 2019г. и вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2016г., 2017г. и 2019г., в общ размер на 17 008.34 лв. с прилежащи лихви 8 651.25 лв.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на А. И. П. с [ЕГН] от [населено място] разноски по делото в размер на 4702.00лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.