Номер 2910.11.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 05.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
Секретар:Петранка А. Паскалева
Прокурор:Владимир Чавдаров Станков (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Наказателно
дело за възобновяване № 20203000600303 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Осъденото лице С. Р. Т. , редовно призован, явява се лично, като се води от ОЗ
„Охрана“ Варна и с адв.А.С.Б. от АК – Силистра, редовно упълномощен от преди и
адв.В.В. от АК- Русе, редовно упълномощен от днес.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Чавдаров
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
1
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Б.: Уважаеми Апелативни съдии, сезирали сме съда с искане за възобновяване
като първоначалното ни становище във връзка с искането е именно да отмените
първоинстанционната присъда на РС Тутракан, и да възобновите производството.
Считам, че производството пред първата инстанция е засегнато от редица пороци,
главно във фазата на преценка на доказателствения материал. Наличния събран
доказателствен материал не е ценен равностойно, и във връзка с това е постановена присъда,
която страдайки от тези пороци следва да бъде отменена, а производството възобновено, на
следните основания.
Ще засегна най-напред основанията си във връзка с осъжданията на С. Т. по повод
телесната повреда, която се твърди, че е нанесъл, тъй като в по-малка степен в моето
изложение на основанията за възобновяване това е засегнато.
На първо място, по отношение на телесната повреда не е изяснен механизма на
телесната повреда. Съдът се е отказал да цени редица главни доказателства, каквито са
експертизите. Още в първото с.з. след разпоредителното, бяха разпитани в.л. по назначената
дентална и СМЕ, които заявиха, че не е възможно при такова накърняване на меките тъкани
в частта на горната устна да няма следи върху оръдието на престъплението, както физически
следи, така и следи евентуално зацапвания от кръв и пр. Във връзка с това бяха назначени
допълнителна и трасологична и биологическа експертизи, и те категорично установиха, че
по оръдието на престъплението - дървена сопа със съответните см., няма никакви следи от
изпълнителното деяние, което се вменява на подзащитния ми. В този смисъл, считам, че
съдът се е отказал да цени тези експертизи. В крайна сметка няма следи по оръдието на
престъплението, и механизма остава неизяснен. Твърди се също така, че маратонките били
останали при бягството на подзащитния ми в двора на пострадалия. Тези маратонки са били
иззети по надлежния ред, съхранявани, беше извършена и на тях ДНК експертиза, която
установи, че няма годен ДНК материал, който да потвърди или отрече наличието на
съпричастност на С. Т. към това иззето ВД. В тези насоки считам, че съдът след като не е
ценил тези експертизи, той се е отказал от събрани набавени в хода на процеса
доказателства.
На следващо място искам да подчертая, че още в първото с.з. от 31.01.2019 г. се яви
свидетел, който заяви как е извършил изпълнителното деяние, с какви средства го е
извършил. Също така заяви и мотива си от субективна страна. Това лице и неговите
показания също не са ценени от първата инстанция, те са обезличени макар и в хода на
производството на това лице В.К. да беше направена психиатрична експертиза, като в.л.
заяви, че той е годен да възприема фактите от действителността и да ги пресъздава. В тази
насока и в първоинстанционния съдебен акт, и после с потвърдителното въззивно решение
този свидетел е неглежиран. Нещо повече, в хода на делото беше представена нотариално
заверена разписка, в която лицето В.К. овъзмездява пострадалия за извършеното. Тази
разписка беше приета, и също не е коментирана. Съдът единственото което посочва е, че не
кредитира показанията на пострадалия от гледна точка че е овъзмезден, защото казва съда
когато го попитахме пострадалия дали той го е подписал, пострадалият мълчи. Подминато е
доказателственото значение на разписката, която е официален документ с оглед нейната
нотариална заверка.
2
Заявявам, че ние не твърдим явна несправедливост на наказанието. Ние твърдим за
процесуално нарушение, като посочвам конкретно и то е свързано с поправка, извършена в
обвинителния акт, който първоначално внесен с погрешно вписани дати. Това процесуално
нарушение е свързано с обстоятелството, че съдът следваше да върне обвинителния акт в
ситуация, която едното изпълнително деяние беше вписано, то е от 2015 г., а другото от
2016 година. Това е съществено процесуално нарушение от гледна точка на нормата на
чл.248 а, а не толкова като нарушение на правото на защита. Това е процесуално
нарушение, което сочим.
На следващо място считам и го причислявам към процесуално нарушение и това, че
указанията на Окръжен съд Силистра с решение № 42 от 26.09.2018 г. по ВНОХД №
172/2018 г. не са изпълнени в цялост, а само частично.
Следва да подчертая също така и по другото изпълнително деяние - по чл.216 –
самостоятелно процесуално нарушение е неустановяването на действителния собственик на
автомобила, който се твърди, чиято цялост е била предмет на увредата по чл.216. Лицето,
което е пострадало в наказателния процес пред Тутракански районен съд не е собственик.
Собственикът е издирен, но в крайна сметка не става ясно той дали има претенции.
На следващо място, по отношение на престъплението по чл.216, твърдя, че ако
първоначалния автомобил - Рено приемем е умишлено увреден, то втория автомобил БМВ е
увреден по непредпазливост, което сочи на различна материално правна квалификация.
Това, което посочвам пред Вас е извън предмета на основанията ми, които съм изложил с
искането си за възобновяване. В доста обемист вид и подробно се постарах с искането си,
сезирайки настоящия състав да изясня защо приемаме, че присъдата е постановена в
противоречие с правилото на non bis in idem, защо тази присъда противоречи на
европейското законодателство, и в частност на решения на ВКС, които също съм цитирал, а
също така и считам, че в крайна сметка самият състав на престъплението по чл.216 не е
изяснено налице ли е престъпление доколкото с решение № 8 от 18.02.2015 г. Р. е оправдан
по повдигнатото административно наказателно обвинение.
Повдигнал съм основания, които моля да разгледате е във връзка със ситуацията на
кулизия между административно наказателно обвинение и чисто наказателно обвинение,
като този въпрос също има своя нормативно разрешение. В тази насока колегата ще изнесе
основанията от процесуално естество пред Вас.
АДВ.В.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам искането, което колегата е внесъл,
като за уточнение ще кажа само, че са релевирани две правни основания по чл.422, ал.1, т.4
и 5. Т.4 е в преругатив на главния прокурор. Затова поддържаме изцяло второто релевирано
основание по т.5, а именно за наличие на отстраними съществени процесуални нарушения
в хода на първоинстанционното наказателно производство, санирано от въззивния съд в
Силистра.
В частност считам, че са налице такива съществени процесуални нарушения,
визирани в чл.348. Двете основания – първо нарушение на материалния закон и второ за
съществено процесуалните нарушения каквито говорих.
Считам, че при оценка и анализ на събраните в първата инстанция доказателства,
съдът е допуснал нарушение на чл.13, и чл. 14 от НПК, на чл.107 от НПК и на чл.305, ал.3 от
НПК.
3
Аз няма да говоря по фактите, тъй като това е инстанция по правото, фактите са
посочени в искането, само искам да Ви обърна внимание, че по първото обвинение, по което
колегата е въвел европейска практика, моля да разгледате тази европейска практика в
контекста на тълкувателно решение № 3/2015 г., когато ВС я въведе, а именно, че не може
два пъти за едно и също нещо да бъде съдено едно лице, при положение че това деяние е
разглеждано в рамките на едно административно наказателно производство, то е посочено, с
което съдът макар и в мотивите си да сочи, че има висящо наказателно производство, в
крайна сметка той в диспозитива на това наказателно постановление отменя наказателното
постановление като незаконосъобразно, а не прекратява административно наказателното
производство, за да отвори път на наказателното производство по общия ред за разглеждане
на това деяние. Сиреч вече имаме произнасяне от съд с влязло в сила наказателно решение с
което е отменено наказателното постановление, което се ползва със сила на присъдено нещо
с оглед практиката на ВС по това тълкувателно решение.
От друга страна, по второто обвинение съдът е ценил, коментирал и анализирал само
и единствено тезата на обвинението, и тези доказателства, които се приближават до нея. Не
е изпълнил задължението си по чл.107 НПК да анализира, цени и прави правилни изводи въз
основа и на оневинителните доказателства. Така напр. считаме, че първия въпрос по чл.102
от НПК е останал висящ, независимо, че има осъдено лице, т.е. има ли извършено
престъпление и какво е участието на обвиняемия в него. По делото има ясни доказателства,
че един свидетел идва, и прави самопризнания, че той е извършил престъплението. Нещо
повече, самият той е репарирал вреди на пострадалото лице, а то ги е приело. Има
доказателства, събрани от същия съд. И тук вече в мотивите си, за което казвам, че има
нарушение на чл.305, ал.3, първоинстанционния съд не е изпълнил задълженията си в
рамките на този текст. При изготвяне на мотивите няма анализ защо отхвърля претенцията
не свидетеля, който твърди че е извършил престъплението, а произнася осъдителна присъда
по отношение на Т.. Мотивите са такива, че не става ясно защо съдът смята така. И
Окръжния съд в Силистра вместо да осъществи ефективен контрол, той си е задоволил само
да каже, че споделя мотивите на Тутраканския районен съд. Ето защо аз считам, че при
такива частични мотиви ВС приема, че са налице липса на мотиви. Т.е., когато не можеш да
разбереш от тази присъда кой е автора на деянието, тия мотиви не струват. Изхождайки от
тези съображения поддържам искането, като основното ни искане въз основа на
констатираните от нас отстраними съществени процесуални нарушения, моля да отмените
присъдата на РС-Тутракан, да възобновите делото, и да дадете указания във връзка с
провеждането на едно ново съдебно производство, тъй като тук имаме нещо много
интересно. По едното обвинение за което твърдим че противоречи на тълкувателно решение
от 2015 то би следвало присъдата в тази част да бъде отменена, и прекратено
производството по отношение на това обвинение, защото вече има влязъл в сила акт на РС-
Тутракан. Грешка на съда, но тя е факт. Има влязло в сила съдебно решение. По второто
обвинение там има спор за авторството. Доверителят ми казва, че не е извършил това
престъпление, набеден е, явява се свидетел, който изразява мотиви защо го е извършил,
репарира вредите, но съдът се прави, че това не се е случило. Изхождайки от тези
съображения, моля да отмените присъдата изцяло, да възобновите наказателното
производство пред РС-Тутракан.
О.Л.Т.: Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, производството е по искане за
4
възобновяване на НОХД.№ 358/2018 г. по описа на Районен съд Тутракан, която присъда №
132/12.07.2018 г. е потвърдена с решение № 26001 от 25.08.2020 г. по ВНОХД № 30/2020 г.
на Окръжен съд Силистра, влязло в сила на 25.08.2020 г. Признат е подсъдимия Т. за
виновен в извършване на престъпление по чл.131а, пр.2, във вр. чл.129, ал.1, чл.29, ал.1,
б.“б“ от НК и му е определено наказание лишаване от свобода за срок от пет години.
Същият е признат за виновен и за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК и му е
определил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. За друго престъпление по
чл.216, ал.1 НК същият е бил признат за невинен. Определено му е на основание чл.25, ал.1,
вр. Чл.23, ал.1 от НК общо наказание като е наложил на подсъдимия най тежкото от тях а
именно лишаване от свобода за срок от пет години и увеличил на осн. чл.24 от НК със шес
месеца, като му е определил строгр ежим на изтърпяване и присъединил на осн.чл.23, ал.3
от НК наказанието глоба в размер на 700 лв., наложено по НОХД № 246/2017 г. по описа на
РС – Тутракан.
Относно допустимостта на искането за възобновяване на наказателното дело, същото
е направено на 10.09.2020 г. в законния шестмесечен срок. Осъденото лице не е било
освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК, т.е. искането за
възобновяване е допустимо. В искането е посочено основание за възобновяване – чл.420,
ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.4 и 5. Доколкото разбрах т.4 се оттегля в днешното с.з..
За осъществените от осъдения Т. деяния, първоначално е било образувано НОХД №
308/2016 г. по опис на РС-Тутракан, приключило с присъда № 147 от 2017 г., в която
осъдения е бил признат за виновен по чл.216 и по чл.131а от НК. Същата е била отменена с
решение № 42 на окръжния съд по ВНОХД № 172/2018 г. и делото върнато на районния съд
за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Това е било отстранено и основното
възражение, че осъденият е бил наказан по чл.216 от НК, което е било отменено от съда и
същият бил оправдан, поради което не следвало да бъде наказвано по НК. С решение № 8 от
2016 г. по НАХД № 299 районния съд е отменил наказателно постановление №
1503620000538 от 2015 г. на началника на Сектор Пътна полиция-Силистра, с което е било
наложена глоба и лишаване от право на управление. Мотивите за отмяна са, че по безспорен
начин се установи, че на местопроизшествието са били извършени процесуално следствени
действия, с което е сложено началото на ДП № 269/2015 г. Съгласно разпоредбата на чл.83,
ал.1 от ЗАН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от
прокуратурата, административно наказателно производство не се образува. Горното е
основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът е намерил, че има и друго
самостоятелно основание за отмяна, а именно, че иде реч за умишлено причинени
имуществени вреди. С други думи наказателното производство не е било преградено от
приключването на наказателното производство. Напротив, такова е било отменено, за да
продължи разследването по вече образуваното ДП, и което е приключило със съдебно
производство.
Окръжният съд в Силистра е направил цялостна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, и подробно е изложил аргументи защо намира присъдата за законосъобразна и
обоснована, като считам, че тази присъда, а и решението на окръжния съд не страда от
посочените в жалбата пороци.
Установената фактическа обстановка води до пълна доказателствена обезпеченост на
констатацията на Районния съд Тутракан, изцяло възприета от Окръжния съд в Силистра.
Считам, че постановената присъда № 132 на РС-Тутракан, потвърдена с решение № 260001
от 25.08.2020 г. на Окръжния съд Силистра е правилна и законосъобразна. Не намирам за
установени твърденията от защитата основания по чл.422, ал.2, т.4 и 5 НПК. Ето защо
5
пледирам искането да бъде оставено без уважение.
Последна дума на осъденото лице: Искам делото да се възобнови.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния двумесечен срок, за
изготвянето на който страните ще бъдат уведомени писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.33 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6