№ 343
гр. Варна, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20253110200506 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на Я. Д. Г. против НП № ПЕК-12/15.01.2025г. на
Директор РЗИ - Варна .
Жалбата е допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата се счита, че неправилно е прието, че е осъществен състав на нарушение, тъй
като понятието „добра лична хигиена“ няма легална дефиниция и не представлява
самостоятелно здравно изискване. Липсата на дефиниция и критерии прави невъзможно
даването на отговор дали „добрата лична хигиена“ е нарушение на задължение за
извършване на конкретно действие или различни действия, за да може да се изпълни
изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Акцентира се върху факта, че лицето лично, пред
служителите на РЗИ е дезинфекцирало ръцете си с дезинфектант, като след това са били
иззети пробите. Остава неясно как след това е бил изолиран „масов растеж та бактерии,
които са показател за недобра лична хигиена и липса на дезинфекция на ръцете. Счита се
още, че в НП липсва дата на извършване на нарушението, като е посочена само дата на
проверката. Липсват и описание на нарушението, място на извършване , обстоятелства на
извършването му и доказателства, които го потвърждават. Посочените в НП бактерии не
попадат в обхвата на задължителните предварителни и периодични изследвания. При
липсата на симптоми на заболяване, причинено то посочената бактерия , не може да се
твърди, че наличието на такава бактерия крие риск от разпространение на заразни
заболявания, както е възприето с НП. Изразява се и позиция за неправилно определен
размер на наказанието, което се счита за завишено. Визира се Наредбата, издадена на осн.
чл.34 ал.3 от ЗЗ , като се счита че именно тя определя изискванията към работниците, а не –
възприетата с НП. Счита се още, че с НП не се вменява конкретно виновно поведение. На
последно място се изразява позиция, че е налице маловажен случай на административно
1
нарушение. Формулира се искане за отмЯ. на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат доводите за отмЯ. или изменяне на наказателното
постановление, изложени с жалбата. Претендират се разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна и претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На 26.08.2024г. по повод на извършвана планова проверка служители на РЗИ – Варна,
сред които св. И. и св. Д., извършили проверка по спазване на законодателството при
работата на детско заведение – филиал на детска градина „Петър Берон“ – „Жирафче“.
От обектите в заведението, както и от персонала били иззети контролни проби, тъй като
имало взривове от салмонела, включително и в това детско заведение.
От ръцете на въззивницата Г. – учител в обекта, били иззети проби- смив, като
предварително лицето било помолено да измие и дезинфекцира ръцете си.
От така иззетите проби бил изолиран масов растеж на Стафилококус епидермидес и
масов растеж на Микрококес лутеус.
Тъй като тези бактерии показвали недобра лична хигиена и липса на извършване на
дезинфекция на ръцете, на 19.09.2024г. св. И. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу въззивницата Г.. В обстоятелствената част на същия
подробно било описано установеното при проверката, като на описаното нарушение била
дадена правна квалификация по чл.8 от НАРЕДБА № 15 ОТ 27 ЮНИ 2006 Г. ЗА
ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, РАБОТЕЩИ В ДЕТСКИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ,
СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИИ ЗА ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ,
ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ ОБЕКТИ, ПРЕДПРИЯТИЯТА, КОИТО ПРОИЗВЕЖДАТ ИЛИ
ТЪРГУВАТ С ХРАНИ, БРЪСНАРСКИТЕ, ФРИЗЬОРСКИТЕ И КОЗМЕТИЧНИТЕ
САЛОНИ.
Така съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на въззивницата, която не вписала в съдържанието му възражения.
Възражения не постъпили по преписката и впоследствие.
На 15.01.2025г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел установената от проверяващите фактическа обстановка;
посочил е правна квалификация на деянието, идентична с посочената в АУАН и е определил
административно наказание на осн. чл.229 ал.1 от Закона за здравето, над минимално
предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства – показанията на св. Д. и св. И. АУАН, санитарно микробиологично
изследване и др.
2
Показанията на св. Д. и св. И. са такива на свидетели- очевидци и като обективни,
пълни и безпротиворечиви съдът ги кредитира изцяло. Св. Д. и св. И. са категорични
досежно факта, че са възприели лично лицето – въззивницата Г., от която след измиване и
дезинфекция са били иззети пробите.
Показанията на св. Д. и св. И. кореспондират с отразените в санитарно
микробиологично изследване резултати и установяват по безспорен начин твърденията на
наказващия орган.
Пред съда депозира показания св. П., която сочи на извършваната проверка и начина
на протичането й. По така депозираните показания, следва да се отбележи единствено, че
показанията на тази свидетелка не установяват факти от значение за съставомерността на
деянието и ангажиране на отговорността на въззивницата Г..
След преценка на събраните по делото доказателства, наведените възражения с
жалбата и доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът констатира
следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Актът за установяване на административно нарушение е
бил съставен в срока по чл.34 от ЗАНН. Спазен е и установения срок за възражения.
Наказателното постановление е издадено при спазване на преклузивния срок по чл.34 ал.3
от ЗАНН. В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение са
съобразени са изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по
административно наказателната преписка и в съставения акт за установяване на
административно нарушение са били отразени обстоятелствата на извършване на
нарушението в пълен обем.
Административно наказващият орган, на база на събраните по
административнонаказателната преписка доказателства е направил единствения възможен
извод за извършено нарушение по ЗЗдравето и правилно е определил приложимата
санкционна норма.
При определяне размера на административното наказание правилно е била преценена
степента на обществена опасност на извършеното нарушение и тази на конкретния
нарушител, като на санкционираното лице е било определено наказание над минималния
размер. Доколкото се касае за извършено нарушение в заведение, където се полагат грижи
за малки деца, и с нарушението пряко се застрашават здравето и живота на тези деца,
адекватно на тежестта на нарушението се явява административно наказание над
минималния размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмЯ. на
3
наказателното постановление, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на
следното :
С жалбата се счита, че неправилно е прието, че е осъществен състав на нарушение,
тъй като понятието „добра лична хигиена“ няма легална дефиниция и не представлява
самостоятелно здравно изискване. Липсата на дефиниция и критерии прави невъзможно
даването на отговор дали „добрата лична хигиена“ е нарушение на задължение за
извършване на конкретно действие или различни действия, за да може да се изпълни
изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът не кредитира така възразеното, доколкото, при липсата на легална дефиниция,
не възниква съмнение какво представлява „добра лична хигиена“ в общоприетия смисъл.
Следва да се отбележи и, че спрямо въззивницата е възведено конкретно като факт, че не е
извършвала дезинфекция на ръцете, от където са били иззети конкретните проби и са били
изолирани Стафилококус епидермидес и Микрококес лутеус.
Акцентира се върху факта, че лицето лично, пред служителите на РЗИ е
дезинфекцирало ръцете си с дезинфектант, като след това са били иззети пробите. Остава
неясно как след това е бил изолиран „масов растеж на бактерии, които са показател за
недобра лична хигиена и липса на дезинфекция на ръцете“.
Съдът намери, че правилно, в полза на изследваното лице, на същото е била
предоставена възможност да измие и дезинфекцира ръцете си, като по този начин е била
препятствана възможността от отчитане на резултат от попаднали в момента върху ръцете
бактерии и е била осигурена в пълен обем обективността на резултата от иззетата проба.
Счита се още, че в НП липсва дата на извършване на нарушението, като е посочена
само дата на проверката.
Според настоящия съдебен състав, правилно като дата на нарушението е била
посочена именно датата на установяването му при извършената проверка, доколкото
отчетения резултат от пробите не сочи на давността на замърсяванията и в този смисъл не
може да се установи категорично от кой момент не е била поддържана добра лична хигиена
и дезинфекция на ръцете.
Счита се още, че липсват и описание на нарушението, място на извършване ,
обстоятелства на извършването му и доказателства, които го потвърждават. Посочените в
НП бактерии не попадат в обхвата на задължителните предварителни и периодични
изследвания. При липсата на симптоми на заболяване, причинено то посочената бактерия ,
не може да се твърди, че наличието на такава бактерия крие риск от разпространение на
заразни заболявания, както е възприето с НП.
Съдът, противно на изразената позиция намери, че в НП се съдържат всички
реквизити, изискуеми от закона. В същото се съдържа описание на нарушението, място на
извършването му, чрез посочване на конкретен обект в гр. Варна, обстоятелства на
извършването му, чрез посочване на неспазените изисквания за добра лична хигиена и
дезинфекция на ръцете и изолираните бактерии и доказателства, които го потвърждават,
4
чрез посочване на протокола от проведеното изследване.
Въззивницата визира Наредбата, издадена на осн. чл.34 ал.3 от ЗЗ , като се счита че
именно тя определя изискванията към работниците, а не – възприетата с НП.
Съдът намери, че правилно описаните факти са били съотнесени към разпоредбите на
НАРЕДБА № 15 ОТ 27 ЮНИ 2006 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА,
РАБОТЕЩИ В ДЕТСКИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИИ ЗА
ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ, ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ ОБЕКТИ, ПРЕДПРИЯТИЯТА, КОИТО
ПРОИЗВЕЖДАТ ИЛИ ТЪРГУВАТ С ХРАНИ, БРЪСНАРСКИТЕ, ФРИЗЬОРСКИТЕ И
КОЗМЕТИЧНИТЕ САЛОНИ, като именно с чл.8 от тази Наредба се вменява задължението
всяко лице, работещо в обектите по чл. 1, ал. 1, да поддържа добра лична хигиена.
На следващо място се счита и, че с НП не се вменява конкретно виновно поведение.
Съдът не кредитира подобно твърдение, тъй като с НП е вменено конкретно виновно
поведение – неизпълнение на задължението да се поддържа добра лична хигиена, което носи
риск от разпространение на заразни заболявания.
Това разпространение към момента на проверката е било вече факт и именно то е
станало причина да бъдат извършени плановите проверки.
На последно място се изразява позиция, че е налице маловажен случай на
административно нарушение.
Съдът намира, че установените по делото факти не припокриват хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид. Напротив , както вече беше отбелязано по- горе, се касае за
извършено нарушение в заведение, където се полагат грижи за малки деца, и с нарушението
пряко се застрашават здравето и живота на тези деца, а конкретната проверка е била
провокирана именно от заболяване на дете от салмонела от това детско заведение. В този
смисъл и правилно въззивницата е била санкционирана за извършеното административно
нарушение.
След като взе предвид горното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ПЕК-12/15.01.2025г. на Директор РЗИ - Варна, с което на Я.
Д. Г. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева на основание
чл.229 ал.1 от Закона за здравето.
5
ОСЪЖДА Я. Д. Г. ЕГН ********** да заплати на РЗИ - Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6