№ 175
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Петя Ив. Петрова Дакова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл. 309, ал.2 от НПК.
Постъпила е частна жалба от защитника на осъденото лице ИЛ. Д. К. –
адвокат В.В. от АК-Бургас срещу протоколно определение от 26.10.2021г. на
състав на ОС-Бургас, постановено по НОХД № 1058/2021 г., с което и на
основание чл. 309, ал.2 от НПК съдът е взел мярка за неотклонение на К.
"задържане под стража".
В жалбата се поддържа, че постановеното от съда определение е
неправилно. Сочи се, че съдът не е изложил мотиви в своя акт, поради което и
не е ясно какви са съображенията за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. Твърди се, че регламента на чл. 309, ал.2 от НПК изисква
преценка за наличие на опасност от укриване на дееца, каквито според
данните по делото не са налице. Моли се актът на ОС-Бургас да бъде изменен
и спрямо осъдения К. да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, а именно
„подписка“.
Постъпило е становище от прокурор при Апелативна прокуратура-
Бургас, според което частната жалба е основателна. Изтъкнато е, че след
одобряване от съда на внесеното споразумение за решаване на делото, който
акт на съда е окончателен, крайната цел на мярката за неотклонение е
постигната. Изразено е съгласие с доводите в жалбата на защитата, че в
атакуваното определение не се съдържат мотиви за съществуваща опасност
от укриване на К..
Настоящият състав, след като обсъди изтъкнатите в депозираната
частна жалба, както и в становището на прокурора аргументи и съобрази
данните по делото, прецени, че жалбата е основателна.
НОХД №1058/2021 год. по описа на ОС-Бургас е образувано по реда на
чл. 382 ал.1 от НПК, на основание внесено в съда споразумение за решаване
1
на делото.
С определение от 26.102021 год., съдът е одобрил споразумение,
постигнато между прокурор от ОП-Бургас и защитника на обвиняемия И.К. –
адвокат В.В. от АК-Бургас, с което К. се е признал за виновен за извършени
на 28.02.2020 год. в гр.Бургас две престъпления – по чл.354а, ал.1, предл. 4 от
НК и по чл. 343б, ал.3 от НК. За престъплението по пункт първи на К. е
наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца, а за престъплението по пункт
втори, определеното на К. наказание е при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3
от НК – лишаване от свобода за срок от единадесет месеца. На основание чл.
343г от НК на обвиняемия К. е наложено наказание лишаване от право да се
управлява МПС за срок от дванадесет месеца. На основание чл. 23, ал.1 от НК
на И.К. е наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото от
определените му за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода
за срок от една година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален
общ режим. На основание чл. 23, ал.2 от НК към така наложеното наказание е
присъединено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок
от дванадесет месеца. Със споразумението са решени и въпросите за
веществените доказателства по делото и направените разноски в хода на
наказателното производство.
След постановяване на определението си по чл. 382, ал.7 от НПК, с
протоколно определение от същата дата, на основание чл. 309, ал.2 от НПК
съдът е взел спрямо И.К. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Като единствен мотив за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
съдът е посочил определеното на К. със споразумението наказание лишаване
от свобода, изтърпяването на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК. На
тази база в генерален план съдът е обобщил, че задържането на лицето цели
да гарантира изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Изтъкнатите от първостепенния съд аргументи, обосноваващи
решението му да вземе спрямо К. мярка за неотклонение „задържане под
стража“ не изчерпват в съществото си условията, регламентирани в чл. 309,
ал.2 от НПК, при които законодателят е предвидил възможност за вземане на
тази най-тежка мярка за неотклонение.
Съдът е пропуснал на първо място да отчете обстоятелството, че с
привличането в хода на ДП на И.К. в качеството му на обвиняемо лице,
спрямо същия е била взета мярка за неотклонение „подписка“ /спр. т.2, л.6 от
ДП/. Горното предполага извършване на преценка за необходимост от
изменяване на тази мярка в по-тежка, а не вземане за първи път на мярка за
процесуална принуда. В този смисъл и мотивите на съда, залегнали в
атакуваното определение въззивният съд прие, че не са способни авторитетно
да убедят в действителното съществуване на основания за задържане на К.
под стража и невъзможност целите, към които е ориентирано това задържане
да се постигнат с взетата вече спрямо него мярка за неотклонение
2
„подписка“, данни за нарушаването на която не могат да се изведат от
материалите по делото.
НПК не предвижда задържане в изпълнение на присъда, поради което
преценката на необходимостта от изменение на мярката за неотклонение,
както и изборът на приложима такава мярка трябва да са подчинени на
критериите по чл.56, ал.3 от НПК, като се държи сметка и за целите, очертани
от чл.57 НПК. В случая, съдът е постановил задържане на К. в законовата
хипотеза на чл. 309, ал.2 от НПК, която предвижда освен осъждане на дееца с
ефективно наказание лишаване от свобода, също и наличие на реална
опасност от укриването му. Преценявайки необходимост от задържане на К.,
с цел да се попречи на последния да осуети привеждане в изпълнение на
одобреното споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда /чл.
383, ал.1 от НПК/, съдът е пропуснал да обсъди въведената като условие в
закона – чл. 309, ал.2 от НПК опасност от укриване. Следва да се посочи, че
наличието на съдебен акт, с който обвиняемият/подсъдимият е признат за
виновен и е осъден на ефективно лишаване от свобода само по себе си не е
достатъчно да определи реалност на риска от укриване, щом наложеното
наказание не е с параметрите, указани в чл. 309, ал. 3 НПК. Разбира се, фактът
на наложеното със споразумението нелеко наказание на К. – една година и
четири месеца лишаване от свобода, което ще доведе до изолирането на
последния от обществото за сравнително дълъг период от време, не е
ирелевантен. Изводимата обаче на тази основа опасност от укриване, е с
интензитет, недостатъчен за изменение на мярката му за неотклонение в
„задържане под стража“.
Фактът на постановената осъдителна присъда /споразумение/ с
наложено ефективно лишаване от свобода трябва да е съчетан с
допълнителни фактори, правещи реални измеренията на опасността от
укриване на лицето. В случая първостепенният съд не се е позовал на такива
обстоятелства, а е приел, че наложеното на К. ефективно наказание
предпоставя необходимост от задържането му с цел обезпечаване
изпълнението на присъдата /споразумението/. Отчитането на постановената
присъда, при липса на укоримо поведение на осъденото лице, не
удовлетворява въведените в чл.309, ал.2 от НПК критерии за утежняване на
правното му положение с определяне на по-тежка мярка за процесуална
принуда.
Видно е от данните по делото, че в периода на прилагана спрямо К.
мярка за неотклонение „подписка“, същият не е демонстрирал поведение, с
което да е нарушил поетите задължения по чл.60, ал.1 от НПК. Напротив,
като обвиняемо лице К. се е явявал пред разследващия орган във връзка с
осъществяване на действията по разследване с негово участие. Същият е
изразил съгласие наказателното производство спрямо него да приключи със
споразумение, с което да му бъде определено ефективно наказание лишаване
от свобода. Направеното от последния признание по фактите на обвинението,
3
съчетано с декларация, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред,
е потвърдено пред съда, който след като е преценил, че споразумението не
противоречи на закона и морала, е одобрил същото с нарочен акт съобразно
чл. 382, ал.7 от НПК. Горното процесуално поведение на К. не е било предмет
на изследване от окръжния съд, в каквато насока и възраженията на защитата
за отсъствие на съображения за взетата най-тежка мярка за неотклонение, се
явяват основателни. По делото не е спорно, че К. е с обременено съдебно
минало, което вероятно е послужило и на първостепенния съд да постанови
задържането му. Само фактът на предходна съдимост обаче, не е достатъчен
за извод, че е налице реален риск от укриване на дееца, предвид отсъствието
на други обективни данни, които да навеждат в тази насока. Ето защо и
въззивният съд прие, че определението на ОС-Бургас, с което спрямо И.К. е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ като необосновано и
незаконосъобразно следва да бъде отменено. Взетата спрямо лицето в хода на
досъдебното производство мярка за процесуална принуда „подписка“
настоящият състав на съда намира, че се явява достатъчна такава за постигане
на целите по чл.57 от НПК, поради което и замяната й с по-тежка, е
необосновано.
Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал.1 от НПК, Апелативен
съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.10.2021г., постановено по
НОХД № 1058/2021г. по описа на ОС-Бургас, с което на основание чл.309,
ал.2 от НПК спрямо ИЛ. Д. К. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4