РЕШЕНИЕ
№ 14604
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110128143 по описа за 2022 година
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за сумата от
878,88 лева.
Ищецът-А.Б. излага в исковата молба, че на 01.07.2020 год., в гр. Китен,
водачът на МПС „Волво В50“ с рег. №////, става причина за реализиране на ПТП и
виновно причинява вреди на МПС „Пежо 508“ с рег. №/////. Сочи, че лек автомобил
„Пежо 508“ е застрахован при А.Б. по имуществена застраховка „Каско”, със
застрахователна полица №19-0300-303-5005429, валидна към момента на
застрахователното събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е
образувана преписка по щета №0300-20-459-500740 и по нея е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2886,98 лева. Твърди, че след изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на основание чл. 411 ал.1 от
Кодекса за застраховането е встъпил в правата на застрахования. Ответникът е
застраховател по риска „Гражданска отговорност” с причинителя на вреда, претърпяна
при ПТП, от който ищецът претендира сумата от 2901,98 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение с включени 15 лева ликвидационни разноски.
Твърди, че ответникът му е платил част от застрахователното обезщетение в размер на
2023,11 лева. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника
да му заплати сума в размер на 878,88 лева, пледставляваща остатък от изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.05.2022 год. /дата на предявяване на иска/ до окончателното плащане. Претендира
1
разноски.
Ответникът-Л.И. АД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск по
размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената презумпция
за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил и застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и деликвента, механизма на ПТП и относно плащането на застрахователното
обезщетение от страна на ищеца.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че
стойността на щетите по увредения автомобил, по средни пазарни цени, определена
към застрахователното събитие е 2877,36 лева. Съгласно заключението, съдът приема и
че щетите по увредения, и застрахован при ищеца автомобил са настъпили при
описания в двустранния констативен протокол механизъм. На следващо място от
страна на ответника не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между него и деликвента.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че причинител на вредите от описаното ПТП е водачът на лек
автомобил „Волво В50“ с рег. №////, което обстоятелство не е спорно между страните в
производството, с оглед на което са налице редпоставките за покриване на
отговорността за причинените при ПТП вреди от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на собственика на моторното превозно средство, с което е
причинена вредата.
Според разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
2
Предвид изложеното и след като се съобрази с извършеното от ответника
частично плащане на сума в размер на 2023,11 лева и със заключението на вещотото
лице, от което се установява, че стойността необходима за възстановяване на
автомобила застраховен при ищеца, по средни пазарни цени, е 2877,36 лева, съдът
приема, че искът е основателен и доказан за сумата от 869,25 лева, като следва да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 878,88 лева, като неоснователен и
недоказан.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски на основание чл.
78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство разноски в размер на 702,22 лева съразмерно с уважената
част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л.И.“ АД, ЕИК /////, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ////, на основание чл. 411, ал.1 от КЗ, да заплати на А.Б., ЕИК //////, със съдебен
адрес: гр. София, ул. /////, чрез адв. Г., сумата от 869,25 лева /осемстотин шестдесет и
девет лева и двадесет и пет стотинки/ – обезщетение за имуществени вреди, причинени
на лек автомобил „Пежо 508“ с рег. №///// от ПТП реализирано на 01.07.2020 год.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.05.2022 год. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 878,88
лева, като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК и сумата от 702,22
лева /седемстотин и два лева и двадесет и две стотинки/, представляваща сторените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3