ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ...............

 

гр.С., 01.09.2014 г.

                                                                                             

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г състав, в закрито заседание на двадесет и девети август две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ВАСИЛЕВ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                             МАРИЯ СТОЕВА

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Стоева ч. гр.дело № 10981/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл. 274 – 279 във вр. с чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В.Р.Г. и Г.Р.Х. срещу определение от 04.06.2014 г., постановено по гр.д. № 19493/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 34 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за допускане обезпечение на предявените срещу “Т.С.” ЕАД отрицателни установителни искове чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20118580400870 на ЧСИ У.Д..

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното определение е неправилно и необосновано, като се твърди, че СРС не е мотивирал становището си за неоснователност на молбата за обезпечение и в тази връзка не е обсъдил представените с исковата молба доказателства и твърденията на молителите за изтекла погасителна давност на вземането на ответника. Жалбоподателите смятат, че са налице законовите предпоставки за допускане на поисканото обезпечение, тъй като предявените искове са допустими, а с исковата молба са представени убедителни писмени доказателства – препис от изпълнителното дело, обосноваващи вероятната им основателност. Сочат, освен това, че в исковата молба е мотивирано наличието на обезпечителна нужда, доколкото с изпълнението по изпълнителното дело, чието спиране се иска, ответникът ще се обогати неоснователно със сума, която не му се дължи, съответно при евентуално решение в полза на молителите, те ще имат насрещно вземане срещу него, както и че търпят вреди от принудителното изпълнение за погасен по давност дълг. Считат поисканата обезпечителна мярка за достатъчно конкретизирана и съответна на заявената обезпечителна нужда.

Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да допусне исканото обезпечение. Претендират разноски.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба от В.Р.Г. и Г.Р.Х. срещу “Т.С.” ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове за недължимост от всеки от ищците на 1/3 от сумата по изпълнителен лист от 28.06.2002г., издаден по гр.д. № 3575/2004г., съответно по 1032.52 лв. за всеки, заедно с начислените лихви и разноски в изпълнителното производство. Направено е искане за допускане на обезпечение на исковете чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело                      № 20118580400870 по съображения, че същите са вероятно основателни, тъй като вземането на ответника е погасено по давност.

За да постанови обжалваното определение от 04.06.2014 г., СРС е приел, че молбата за допускане на обезпечение е неоснователна, тъй като, макар и допустими, предявените искове не са подкрепени с доказателства, обосноваващи вероятната им основателност, като по тези съображения не е обсъждал останалите предпоставки за допускане на исканата обезпечителна мярка.

Атакуваният съдебен акт е неправилен по следните съображения:

За допускане на поисканото обезпечение съдът е длъжен да провери дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, както и дали съществува обезпечителна нужда и относима и подходяща ли е предложената обезпечителна мярка. Посочените предпоставки следва да са налице в кумулативна даденост, като липсата на която и да е от тях препятства възможността да бъде допуснато обезпечението.

Настоящият състав, съобразно задълженията си, регламентирани в разпоредбата на чл.391 ГПК, констатира, че предявените искове се явяват допустими, с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, и вероятно основателни поради наличните по делото данни за изтекла погасителна давност по отношение вземането на ответника – въз основа на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело, чието спиране се иска, е било образувано изп.д.№ 2941/2004г., СИС, ІІ отд., 4 у-к, по което на 22.11.2007г. са настъпили предпоставките за прекратяване по реда на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК / отм./, тъй като в продължение на преклузивния двугодишен срок взискателя не е предприел извършване на изпълнителни действия, от която дата е започнала да тече нова погасителна давност по чл.117 ЗЗД. Приложимата давност в случая е кратката тригодишна по чл.111, б.”в” ЗЗД, съответно при липсата на данни по делото за периода от 23.11.2007г. до 20.05.2011г. / датата на образуване на изп.д. № 20118580400870/ да са предприети действия, с които да е прекъсната или спряна, към момента на образуване на повторното изпълнително производство същата  е изтекла. Посочената от ищците обезпечителна мярка е допустима и подходяща, съответна на заявената обезпечителна нужда. Обезпечението на иска има за цел да осигури, че ще бъдат осъществени правните последици на решението, което ищецът търси с предявяването на иска. Доколкото в случая се оспорва конкретно изпълняемо право, поисканата мярка е подходяща, тъй като е насочена срещу според ищците неоснователно претендирано право, по отношение на което ответникът вече е предприел принудително изпълнение, като е налице и обезпечителна нужда, тъй като без обезпечението ще се затрудни реализирането на правата на ищците по евентуалното бъдещо решение.

Съдът намира, че следва да допусне поисканото обезпечение на основание чл.391, ал.2 ГПК след внасяне на гаранция от страна на жалбоподателите в размер на  по 100 лева за всеки от тях, който размер е съобразен с разпоредбата на ал.3 на същия текст, като с внасянето й ще се обезпечат евентуалните вреди на ответника.

По изложените съображения обжалваното определение на Софийския районен съд следва да бъде отменено, като бъде допуснато поисканото от жалбоподателите обезпечение след внасяне на посочената гаранция в определения размер.

По искането на жалбоподателите за присъждане за направените в производството разноски. Такива не следва да се присъждат в полза на жалбоподателите поради характера на обезпечителното производство, съответно неприложимостта на чл.81 ГПК спрямо същото. Отговорността за разноските при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. В посочения смисъл – задължителните разяснения, дадени в т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

На основание чл.396, ал.2, изр.3 ГПК настоящото определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определението от 04.06.2014 г. по гр.д. № 19493/2014 г. на Софийския районен съд, 34 състав, и вместо това постановява:

            ДОПУСКА обезпечение на основание чл.389 ГПК на исковете, предявени по гр.д. № 19493/2014г. по описа на Софийския районен съд, 34 състав, от В.Р.Г., ЕГН **********, и Г.Р.Х., с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:***, чрез адв.Б.Б.,*** ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” № ***, за признаване на установено, че всеки от ищците не дължи на ответника сумата от 1032.52 лева, представляваща 1/3 от сумите по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 03575/2004г. на СРС, 62 с-в, чрез налагане на следната обезпечителна мярка: СПИРАНЕ на изпълнението по изпълнително дело № 20118580400870 по описа на ЧСИ У.Д., рег.№ 858, при условие, че бъде внесена ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ от ищците В.Р.Г. и Г.Р.Х. в размер на по 100 лева за всеки от тях по депозитна сметка на Софийския градски съд.

            ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателства за платена гаранция в определения от съда размер.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едноседмичен срок, който за ищците тече от деня на връчването му от съда, а за ответника – от деня на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                           

 

 

 

 

                                                                                    2.