Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.11.2019г. Град София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 11
състав
На седемнадесети септември Година 2019
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 6274 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищците
Е.И. Б. и В.Г. Б., двамата живущи в Република Молдова, твърдят, че са
претърпели подробно индивидуализирани в исковата молба вреди от смъртта на дъщеря
си А.В.Б., починала при ПТП, осъществило се на 06.02.2013г. в гр. София, по
вина на М.Д.. Поддържат, че деликвентът е застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника - З. „А.“ АД,
поради което предявяват искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, съответно за сумите 150 000
лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва за забава от датата на деликта до окончателното изплащане.
В
рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът
подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни. Поддържа, че не са налице всички елементи, обуславящи
отговорността на застрахователя. Оспорва механизма на ПТП, както е описан в
исковата молба. Счита, че вина за настъпилото ПТП има не само застрахования при
него водач, но и другия участник в произшествието – Й.Ч., управлявал
мотоциклета, с който е пътувала починалата. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от А. Б., която е пътувала без поставена предпазна
каска и със знанието, че водачът на мотоциклета – Й.Ч., който е бил неин съпруг,
не притежава необходимата правоспособност за управление на мотоциклет. Прави
възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение. Оспорва претенцията за лихва като погасена по давност за периода
от датата на ПТП до 20.05.2013г.
По
делото са привлечени като трето лице – помагач на страната на ответника
участниците в процесното ПТП М.Ф.Д. и Й. Ф. Ч., както
и Г. Ф., доколкото ответникът поддържа, че Й.Ч. не е бил застрахован по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Й.Ч.
поддържа, че вина за настъпилото ПТП има изцяло М.Д.. Последният не е депозирал
писмен отговор. Г. Ф. оспорва претенцията и поддържа твърденията за независимо съизвършителство.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа
страна следното:
Процесното ПТП е настъпило на 06.02.2013г., около 16:30 часа, в гр.
София на бул. „Президент Линкълн“, в района на
кръстовището с ул. „Петя Дубарова“. Мотоциклет „Хонда“,
управляван от Й.Ф.Ч., в който пътник е била пострадалата А. Б., се е движел по
бул. „Президент Линкълн“ с посока бул. „Монтевидео“
към ул. „Промишлена“ със скорост от 76 км/ч в лявата пътна лента за посоката му
на движение, приближавайки към кръстовището с ул. „Пета Дубарова“. Лек
автомобил „Мерцедес“ с ДК № *******, управляван от М.Ф.Д. се е движел пред
мотоциклета, в същата посока, в дясна пътна лента и наближавайки кръстовището
със скорост 12 км/ч, предприема маневра „завой наляво“ към ул. „Петя Дубарова“.
Водачът на мотоциклета, възприемайки маневрата, предприема отклонение с малък
ъгъл наляво. Последвал удар с предното колело на мотоциклета в задната лява
зона на автомобила / калник и колело/. След този удар, задното колело на
мотоциклета се е вдигнало нагоре във въздуха, като в този момент мотоциклетът
се е ударил в областта на фара в горната част на заден ляв калник на автомобила
и вследствие продължаващото движение на автомобила, задната част на мотоциклета
се е завъртяла в посока, обратна на часовниковата стрелка. От местата си са се
отделили мотоциклетистът и пътничката, като телата им са излететли
под ъгъл нагоре и напред по посока движението на мотоциклета. И двамата са
преминали над задния капак на автомобила, след което са паднали, като А. Б. се
е установила на 18-19 метра от мястото на удара. Произшествието се е
осъществило в светлата част на денонощието, при добра видимост и сухо платно. Вина
за настъпването на произшествието имат водачите и на двете участвали в него
превозни средства. На първо място – причина за случилото се са субективните
действия на водача на лекия автомобил, предприел маневра „завой наляво“ от
дясна пътна лента, без да пропусне движещия се зад него в лява пътна лента
мотоциклет. На следващо място – водачът на мотоциклета, който се е движел със
скорост, значително по-висока от разрешената, съгласно ЗДвП, скорост от 50
км/ч, което не му е позволило при възникналата необходимост да спре преди
мястото на удара. Ако Й.Ч. е управлявал мотоциклета с разрешената скорост от 50
км/ч, от момента когато л.а. „Мерцедес“ е навлязъл в лява пътна лента, той е
имал техническата възможност да спре и да предотврати удара. Горното се
установява от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на
чл. 193 от ГПК и от приетото заключение на автотехническата
експертиза на вещото лице П.П., което съдът кредитира
като компетентно изготвено.
По
делото е представена и влязла в сила присъда по нохд.
№1804/2014 г. на СГС, с която подсъдимия Й.Ф.Ч., с ЕГН **********, роден на ***г. в
Република Молдова, българин, с българско гражданство, вдовец, осъждан, със
средно образование, безработен, живущ ***, е признат за виновен в това, че на
06.02.2013г. около 16.30ч. в гр. София, на бул.”Президент Линкълн”,
с посока на движение от бул. „Монтевидео” към ул. „Промишлена” , в района на
кръстовището с ул. „Петя Дубарова” при управление на МПС, мотоциклет „Хонда ЦБР 110 XX”, без да има необходимата правоспособност,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21,ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост и при независимо съпричинителство с М.Ф.Д.
е причинил смъртта на А. В. Б.. Подсъдимият
М.Ф.Д., с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, с българско гражданство, женен,
неосъждан, със висше образование, работещ във „Ф.С.” Сливен мениджър , живущ ***7
е признат за виновен в това , че на 06.02.2013г. около 16.30ч. в гр. София, на
бул.”Президент Линкълн”, с посока на движение от бул.
„Монтевидео” към ул. „Промишлена”, в района на кръстовището с ул. „Петя
Дубарова” при управление на МПС, лек автомобил „Мерцедес” с ДК № *******, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.36, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост и при независимо съпричинителство с Й.Ф.Ч.
е причинил смъртта на А. В. Б.. На основание чл.300 от ГПК присъдата е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо, настоящият съд е длъжен
да приеме за установено от фактическа страна, че посочените двама водачи – Д. и
Ч., конституирани като трети лица помагачи в настоящото производство, с противоправното си поведение, както е описано по-горе и при
нарушаване на посочените правни норми, виновно са причинили смъртта на А. Б..
По
делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване и
следните факти – че към момента на ПТП починалата е била без предпазна каска и
че Й.Ч. е управлявал мотоциклета без свидетелство за управление на МПС.
От
процесното ПТП за А. Б. са настъпили прежизнени травматични увреждания, които са пряка и
непосредствена последица от процесното
ПТП и са довели до неизбежна смърт, което е безспорно между страните, а и се
установява от представените по делото доказателства.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Я.И. се установява, че същият
познава родителите на починалата от 2013г., като запознанството им се е
осъществило именно във връзка със смъртта на А.. Свидетелят е погребален агент,
извършва международни траурни услуги, той репатрирал тялото на А. до Молдова.
Ето защо не може да даде показания за отношенията между ищците и починалата
приживе. Загубата била понесена от ищците тежко. При срещите им, които се
случват 2-3 пъти годишно, случилото се с А. била основна тема на разговор, като
само при споменаване на името на загиналата, майка й се разплаквала. Свидетелят
е посещавал дома на семейството в Молдова няколко пъти. Имат много деца и
живеят с тях. Една от дъщерите им живеела в САЩ, а А. се била отделила от дома
си само няколко месеца преди смъртта си, когато дошла в България, за да се
омъжи.
Между
страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
Не
е спорно, а и се установява от доказателствата по делото – удостоверение за
раждане в превод от молдовски език, че ищците са
родители на починалата А. Балкажанска.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
На
първо място следва да бъде решен въпросът за приложимото право, с оглед
твърдението на ответника, че при наличие на международен елемент в спорното
правоотношение, а именно фактът, че ищците са молдовски
граждани, съдът следва да приложи правото на Република Молдова. Последното е
установено по делото.
Безспорно,
с оглед обстоятелството, че ищците имат местопребиваване в Република Молдова,
спорното правоотношение има международен елемент. Приложимото материално право
следва да се уреди съгласно разпоредбата на чл.105 от Кодекса на международното
частно право. Съгласно ал.1, задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат
от правото на държавата, на
чиято територия са настъпили или
има опасност да настъпят непосредствените
вреди. Правопораждащият спорното вземане за обезщетение фактически състав – деликт, е осъществен в гр. София, поради което вредите,
които са елемент от същия, са настъпили на територията на Република България. Това
са именно непосредствените вреди, независимо от спецификата, че увреденото лице е починало вследствие на непозволеното увреждане и претенцията
е заведена от близките му. Починалият е лицето, с което деликвентът
се намира в контакт при извършване на непозволеното увреждане. Ищците са
косвено увредени лица и доколкото основанието на тяхната претенция е деликтът, който е причинен на дъщеря им, приложимо е
правото, което урежда това неправомерно деяние – правото на държавата, на чиято
територия са настъпили непосредствените вреди, в случая - смъртта на А. Б.. Ето
защо, приложимо е българското право.
По аргумент от чл.105, ал.3
от КМЧП не би могло да се приложи молдовското
материално право, тъй кат не са налице никакви обствоятелства,
които да обосновават по-тясна връзка на деликта с
Република Молдова - договорът за
застраховка Гражданска отговорност е сключен с български застраховател, деликвентът, който е застрахован по този договор, е
български гражданин с обичайно местопребиваване в България.
Нещо повече – макар и да не е изрично
установено, може да се направи обоснован извод, че пострадалата също е имала
установено обичайно местопребиваване в България в последните месеци от живота
си, предвид факта, че
на 29.12.2012г. в гр. София е сключила брак с българския гражданин Й.Ч., имащ
установен по делото адрес в гр. София, кв. „Овча купел“. Това, на осн. чл.105, ал.2 от КМЧП също сочи на приложимост на
българското право.
Българското
право е приложимо и по аргумент от чл.116 от КМЧП, доколкото самите ищци са
избрали да основат иска си срещу застрахователя по правото, приложимо към
застрахователния договор, видно от посоченото в молба от 01.06.2017г. /л. 183
от делото/.
Като
взе предвид горното, съдът намира, че предявените искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди са с правна квалификация чл.226 от КЗ
/отм./. Същите са частично основателни.
Увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да
иска обезщетение за претърпените вреди прЯ.от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл.
226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт
с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено и по вина на застрахования при
ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане. С действията си, водачът Д. е нарушил правилата за
движение по пътищата и по-конкретно чл.36, ал.1 от ЗДвП. Налице е и валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и ответника към момента
на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Обстоятелството, че процесното
ПТП е настъпило по вина и на другия водач, не може да бъде противопоставяно на
пострадалите. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на вредите. При съпричиняване
на вредите от няколко застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки
вместо тях по силата на застрахователния договор, отговарят така, както всеки
от причинителите отговаря солидарно пред увреденото лице /чл. 53 ЗЗД/.
Увреденият може да претендира прЯ.вредите в пълния им
размер от всеки един от застрахователите, така, както може да ги претендира от
всеки от съпричинителите. При предявяване на иска
срещу един солидарен длъжник, той отговаря за целия размер на вредите,
независимо от приноса за причиняването им. Солидарният съдлъжник
не може да противопоставя на ищеца възраженията на своите съдлъжници,
нито ищецът е длъжен да раздели отговорността на съизвършителите
и да води иск поотделно срещу всеки от тях. Когато ищецът събере вземането си
от единия от солидарните съдлъжници, останалите не са
освободени от задължение за плащане на обезщетението и по пътя на регреса
платилият обезщетението, ще урежда отношенията си с другия съизвършител,
съгласно чл. 127, ал.1 ЗЗД. Размерът на щетата от действията на всеки съизвършител е от значение само в отношенията между тях, а
не спрямо ищците.
Родителите
на починалата, са активно легитимирани по така предявените искове, тъй като са
сред кръга от лица, посочени в Постановления № 4 от 1961г. и № 5 от 1969г. на Пленума
на ВС. Претърпените от ищците неимуществени вреди от процесния
деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
загубата на дъщеря им, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по
казуса. Техният размер е определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52
от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на ВС: при съобразяване
със силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, предвид необратимия характер на
загубата и нейната внезапност; младата възраст на пострадалата – 24 г. и
възрастта на ищците /58, респ. 62 години/; обстоятелството, че болката от
загубата на дете е непреодолима, но и като съобрази факта, че ищците и
починалата не са живели в едно домакинство; липсата на доказателства за
отношенията между ищците и починалата приживе; факта, че семейството има и
други деца, с които живее заедно в едно домакинство, при което родителите не са
изцяло сами в мъката си и напълно лишени от подкрепа и като съобрази
социално-икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сума в
размер на 120 000 лева за всеки от тях е подходяща за обезщетяване на
причинените им неимуществени вреди.
Основателно
и доказано, с оглед указаната от съда доказателствена
тежест, е възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, пътувала без предпазна каска.
Фактът, че А. Б. е била без предпазна каска е отделен като безспорен между
страните още с доклада по делото. От заключението на изслушаната КСМАТЕ на
вещите лица А. М. и П.П., неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и пълно, се установява,
че причина за смъртта на А. Б. е тежка черепно-мозъчна и шийна травма,
довели до развитието на тежък мозъчен оток с мозъчно вклиняване и потискане
центровете на дишане и сърдечна дейност в мозъчния ствол. В генезата на смъртта
е взела участие и острата духателна и сърдечно-съдова
недостатъчност от вдишаната в белите дробове кръв, която се е стекла в дихателните
пътища през счупените кости на черепната основа. Вещите лица са категорични, че
ако починалата е била с поставена предпазна каска със сигурност би получила
значително по-леки увреждания, с което шансът за избягване на леталния изход би
бил значително по-голям. Съдът определя размер на съпричиняването
от 20%. С толкова следва да бъде намалено и определеното обезщетение за всеки
от ищците. Следователно на всеки от тях следва да бъде присъдена сума в размер
на 96 000 лв.
Второто
възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, придвижвала се като пътник в
мотоциклет, управляван Й.Ч., който не е притежавал свидетелство за управление
на същия, съдът намира за неснователно. Макар неправоспособността
на водача Ч. да е факт, отделен като безспорен между страните още с доклада по
делото, за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадал може да се говори в случай, когато е налице причинна връзка
между поведението му, с което е създадена обективна предпоставка и/или възможност
за настъпване на увреждането. Когато става дума за пътуване с неправоспособен
водач, рискът идва от знанието за този факт. В българското законодателство не съществува формулирана
презумпция за знание или незнание
дали съответния водач на МПС притежава или не
притежава съответното свидетелство за управлението му. Следователно, след като се
твърди, че починал пътник сам се е поставил
в риск, тъй като е приел да
бъде возен от неправоспособен водач, че това
знание на пътника за неправоспособността
на водача трябва да бъде
доказано. В тази връзка застрахователят изтъква
наличието на близко родство между починалата и водача на мотоциклета – те са
били съпрузи. Според съда от този факт не следва безспорно и с категоричност,
че съпругата е знаела за неправоспособността на съпруга си, доколкото не
съществува такава нито законова, нито дори житейска презумпция, още по-малко
предвид факта, че съпрузите са сключили брак едва около месец преди произшествието
и няма данни по делото за това колко добре са се познавали преди това. Ето
защо, съдът намира, че доколкото не е доказано, че починалата е знаела за
неправоспособността на съпруга си - водач на мотоциклета, с който е пътувала,
не може да се приеме, че съгласявайки се да пътува с управлявания от него
мотоциклет, същата се е изложила на риск, който впоследствие се е реализирал и
по този начин е допринесла за нестъпването на вредите.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на смъртта – 06.02.2013г.
При този изход на спора съдът следва да
разгледа направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
вземането за лихва за забава.
В
хипотезата на насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента пряк иск на пострадалия за обезвреда
вземането за лихви, вкл. за минал до исковата молба период, се погасява с
кратката тригодишна погасителна давност на основание на чл.111,б.”в” ЗЗД.
Застрахователното обезщетение зависи от деликтното
обезщетение и е функционално обусловено от него, поради което в тежест на
застрахователя е да покрие и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред третото увредено лице. Несъмнено е, че и в този случай,
с оглед идентичното съдържание на прякото право на увредения и деликтното право - обезщетяване на неимуществени вреди,
причинени на последния, началният момент и срокът на погасителната давност,
които важат за вземанията му срещу застрахования деликвент
и произтичат от деликтното правоотношение между тях
следва да бъдат напълно изравнени с началото и продължителността на
погасителната давност за вземането предмет на прекия иск срещу застрахователя
на деликвента. Настоящите искове са предявени с
искова молба от 20.05.2016г. На основание гореизложеното съдът намира, че
специалната тригодишна давност по отношение на претенцията за лихви започва да
тече от деня на настъпилата злополука, в който момент настъпва и изискуемостта
на вземането от непозволеното увреждане. Ето защо, възражението за погасяване
на вземането за лихви за периода от над три години преди датата, на която е
предявена исковата молба, а именно от датата на ПТП до 19.05.2013г., е основателно.
Следователно, лихва следва да бъде присъдена от 20.05.2013г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв.
В.Н. - САК, сумата 4 819,20
лв. - адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, а именно сума в размер на 2 406,24 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
поради освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна такса по
делото съгласно чл. 83, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС, държавна такса и разноски в размер на 7 780лв.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „А.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.И. Б., родена на ***г., от
Република Молдова и В.Г. Б., роден на *** г., от Република Молдова, двамата със
съдебен адрес *** сумата от по 96 000 лв. /деветдесет и шест хиляди
лева/ на всеки поотделно, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря им А. Б., причинена при ПТП, настъпило на 06.02.2013г., ведно със законната лихва, считано
от 20.05.2013г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата над присъдения размер от по 96 000 лв. до предявения
размер от по 150 000 лв. за всеки от тях.
ОСЪЖДА
З. „А.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС, сумата 7
780 лв. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. В.Н. от САК, адрес ***, гр. София, ул. „********сумата 4 819,20 лв. - адвокатски хонорар,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38,
ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА
Е.И. Б., родена на ***г., от
Република Молдова и В.Г. Б., роден на *** г., от Република Молдова, двамата със
съдебен адрес ***, да заплатят на З. „А.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 2 406,24 лева разноски по делото, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
е постановено при участието на М.Ф.Д., ЕГН **********, Й. Ф. Ч., ЕГН **********
и Г. Ф., като трети лица – помагачи на страната на ответника З. „А.“ АД.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: