Решение по дело №3721/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 615
Дата: 5 май 2022 г.
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20213110203721
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203721 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ИНТЕР
РЕСТОРАНТ-ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – ***, представлявано от управителя Т.Й.Я. , чрез адв.К. М., ВАК против НП №
03-014161/04.08.2021 год. на Директора на Дирекция Инспекция по труда Варна.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон, както и че е необосновано,поради което се
иска неговата отмяна. В тази насока се излагат подробно доводи. В условията на
евентуалност се иска намаляване размера на наложената имуществена санкция до
минимума, предвиден в закона.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв. Я. С., АК
Варна.
Въззиваемата страна – Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Р. Боянова ,
която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с № 03-014161/29.07.2021 год., административния орган е приел за установено от
фактическа страна, че от представените графици за работно време и таблици за отчитане
явяването/неявяването на работа за месеците май 2021 год. и юни 2021 год. за обект –
1
ресторант „Архитект“, находящ се в гр.Варна, ул.“ Мусала“ № 10, стопанисван от „ Интер
ресторант – Янакиев“ ЕООД, се установява, че лицето Р. В. Н. с ЕГН **********, на
длъжност „ работник кухня“ в „ Интер ресторант-Янакиев Стил“ ЕООД е полагало труд в
периода от 27.05.2021 год. до 03.06.2021 год. включително, т.е. осем последователни дн, с
което не и е осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа при
установено сумирано изчисляване на работното време съгласно правилника за вътрешния
трудов ред. Нарушението е извършено на 02.06.2021 год. в ресторант „ Архитект“,находящ
се в гр.Варна, ул.“ Мусала“ № 10, стопанисван от „ Интер ресторант-Янакиев Стил“ ЕООД,в
който ден на лицето Р.В. Неделчева е следвало да се осигури непрекъсната седмична
почивка в размер на не по-малко от 36 часа – нарушение на чл.153,ал.2 от КТ.
Акта бил съставен и предявен на упълномощено лице, което в графата бележки и
възражения не отразило, че има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение, в което се твърди, че е била допусната
техническа грешка при съставянето на графиците за месеците май и юни 2021 год., които
били съставени доста време преди настъпването на посочените месеца и били и били „
прогнозни“, а в последствие били коригирани при изпълнение на графика за съответния
месец, като работника в действителност е имал междуседмична почивка.
АНО не възприел така направените възражения и въз основа на съставения АУАН, АНО
издал обжалваното НП № 03-014161/04.08.2021 год., с което за извършено нарушение на
чл.153,ал.2 от КТ на осн. чл.416,ал.5, във вр. с чл.414,ал.1 от КТ наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 1700 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
М.М., която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че
след проверката оставила призовка за изискване на документи – графици за работа,
присъствени форми. Няколко пъти се представяли документи, като проверката продължила
близо месец. От представените графици и присъствени форми се установило, че на почти
всички служители в определени периоди от време не се осигурявала седмична почивка.
С показанията си св.Д. потвърждава казаното от св.М..Допълва, че нарушението било
установено по документи, касаещи стар период от време.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел И. П., Е.Й. и
Р.Н..
От показанията на св.П. се установява ,че е присъствала по време на проверката извършена
от служители на Д ИТ Варна. Твърди, че при поискване от проверяващите на документи е
предоставила каквото е знаела, че се намира в обекта. По време на проверката се свързала
със св.Й., която била дъщеря на управителя на дружеството.
От показанията на св.Й. се установява ,че е представила в Д ИТ Варна исканите с призовка
документи. Твърди, че е попълвала графиците машинално , после се дооформяли в
счетоводството.Твърди, че Н. е почивала винаги, като в понеделник и събота е работила от
09 до 16 часа.
2
От показанията на Н. се установява, че е работила в ресторант „ Архитект“, стопанисван от
„Интер ресторант – Янакиев Стил“ ЕООД през месеците май и юни 2021 год. на длъжност „
работник в кухня“, но била задължавана да работи и всякаква обща работа,без заплатата и
да бъде увеличена. Твърди, че работила от 08 до 17 часа и почивала един ден в
седмицата.Твърди, че не е имало случаи да работи в почивния си ден. Посочва, че
организацията и присъствието на робота се отразявало от св.Й., която била „ шеф“ и
определяла работното време.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите , дадени в хода на съдебното
следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда
по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Д. ,като ги намира за обективни, логични
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
По отношение показанията на свидетелите П., Й. и Н. съдъд ги намира за заинтересовани. П.
и Н. са в трудови правоотношения с дружеството жалбоподател, а Й. е дъщеря на
управителя на дружеството.Гласните доказателства на св. Н., не се подкрепят от писмените
доказателства, представени от дружеството при проверката.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият
орган Директора на Дирекция "Инспекция по труда" , съгласно Заповед № З-071/12.01.2010
год.. Компетентността на актосъставителя М. произтича от разпоредбата на чл.416,ал.1 от
КТ в качеството и на държавен контролен орган - инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на
съставяне на акта.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, седалище и адрес на
управление, ЕИК по БУЛСТАТ, представляващ.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1
3
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.136 от КТ работната седмица е петдневна с нормална
продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност
на работното време през деня е до 8 часа.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от КТ разпределението на работното време се
установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Видно от приложения
към делото правилник за вътрешния трудов ред на дружеството - жалбоподател е, че в
обекта на проверка е било въведено сумирано изчисляване на работното време на
основание чл. 142, ал. 2 КТ, с отчитане на положения труд на два месеца.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано
изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който
не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен, по-
продължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай продължителността на
работното време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в повече
се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на
работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Четвъртата алинея
на цитираната норма предвижда максималната продължителност на работна смяна при
сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на
работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с
намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
Чл. 153, ал. 2 от КТ предвижда при сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка да е не помалко от 36 часа.
Седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на предходната
работна седмица до началото на първия работен ден на следващата работна седмица.
Седмичната почивка е 2 последователни дни, които обикновено са събота и неделя.
Изключение се допуска при сумирано изчисляване на работното време, като непрекъснатата
седмична почивка е не по-малко от 36 часа. И при сумирано изчисляване на работното
време обаче трудовите договори се сключват за петдневна работна седмица, като почивката
не може да е помалка от посочената по-горе. При този начин на изчисляване на работното
време е допустимо да се работи на 6-ия ден от работната седмица, но по такъв начин, че
часовете след края на работното време на шестия ден и тези на седмия ден от работната
седмица, да формират най-малко 36-часова седмична почивка.
От доказателствата по делото е видно, че през процесния период работникът Р.Н. е
започнала да полагал труд на 27.05.2021 г., при което, след като е работила шест
последователни дни, на седмия ден -02.06.2021 г. за нея е възникнало право на седмична
4
почивка, осигуряването на която е била задължение на работодателя.
Понятието "работодател" е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество
притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От
приложения трудов договор № 16/07.08.2021 год. е видно, че Н. е била ангажирана по
трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на определени
трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение
правилно е счетено, че "Интер ресторант-Янакиев Стил" ЕООД има качеството работодател
по отношение лицето Р.Н. и следователно дружеството е било задължено да осигури
ползването на непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа от работника.
Същото обаче не е изпълнило това свое задължение, а Н. е полагала труд и на 02.06. и на
03.06. / седмия и осмия ден / , като е почивала на 04.06.2021 год..г. По този начин
дружеството действително е осъществило неизпълнение на задължението по чл. 153, ал. 2 от
КТ да осигури ползване на съответната седмична почивка, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
Нарушението е осъществено на 02.06.2021 г. датата, от която е следвало да започне
седмичната почивка на работника Н..
Според състава на съда нарушението е безспорно доказано. Действително от страна на
дружеството са представени както писмени, така и гласни доказателства, с които се
оспорват констатациите в АУАН и НП.Състава на съда обаче намира, че следва да
кредитира тези, които са налични и представени на проверяващите в хода на проверката
през м. юли 2021 год. – трудов договор № 16/07.05.2021 год., таблица за отчитане явяване и
неявяване на работа за месец май 2021 год. в обект „ Дом на Архитекта“ гр.Варна, график за
работно време месец май 2021 год. за ресторант „ Дом на Архитекта“ гр.Варна, график за
работно време месец юни 2021 год. за ресторант „ Дом на Архитекта“ гр.Варна, таблица за
отчитане явяване и неявяване на работа за месец юни 2021 год. за ресторант „ Дом на
Архитекта“ гр.Варна , от които е видно, че Н. е работила в процесния период осем
последователни дни – от 27. 05. до 03.06.2021 год.включително.
За представените в хода на съдебното следствие от страна на процесуалния представител на
дружеството писмени доказателства – графици и таблици няма доказателства, че са
съществували към момента на проверката, респ. няма логика, ако са съществували да не
бъдат предадени на проверяващите още повече, че св.Й. е била упълномощена да
представлява дружеството при съставяне на АУАН и в качеството си на такава и с оглед на
данните, че е изпълнявала организационни дейности в обекта е могла да направи
съответните възражения и да представи посочените по-горе доказателства.
Ако такива доказателства са съществували към момента на проверката, представянето им на
проверяващите би резултирало в констатация за липса на извършено нарушение изобщо,
съответно – би било избегнато образуването на АНП с АУАН и приключването му с НП и
налагане на санкция.
5
Поради това този съд приема, че не следва да кредитира тези писмени доказателства.
Правилно е издирена и приложимата санкционна разпоредба и наказанието е наложено на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, какъвто е и разглежданият случай.
При обсъждане размера на наложената санкция този съдебен състав прецени, че
определянето й в размер, надвишават минимума от 1500 лв. по чл. 414, ал. 1 от КТ, е
несъразмерно тежко и несъответно на тежестта на извършеното за първи път нарушение.
Липсват основания за квалифицирането му по см. чл. 28 от ЗАНН, тъй като извън факта, че е
първо по реда, в случая не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да отличава нарушението от другите такива
от същия вид и да позволява квалификацията му като маловажен случай.
Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към
определения от закона минимум от 1500 лв., като намери същото в този му размер за
достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
По разноските
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.Свидетелство, че именно това е законовата идея
е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.При приложение на този
принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.С оглед изхода на
делото на Д ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева.Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност,
процесуалния представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Съобразно
6
уважената част на Д ИТ Варна следва да се присъдят разноски в размер на 70.60 лв..От друга
страна от процесуалния представител на въззивника също се претендират разноски, като е
представен договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, платено в брой. Искането за присъждане
на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя също е направено
своевременно и предвид изхода на спора е основателно. Съобразно уважената част следва да
се присъдят разноски в размер на 41.00 лв..
По горепосочените мотиви, Съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-014161/04.08.2021 год. на Директора на Дирекция Инспекция по труда
Варна, с което на „ИНТЕР РЕСТОРАНТ-ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от управителя Т.Й.Я. за извършено
нарушение на чл.153,ал.2 от КТ на осн.чл.416,ал.5, във вр. с чл.414,ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1700 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 1500 лв..
ОСЪЖДА Директора на Дирекция Инспекция по труда Варна да заплати на „ИНТЕР
РЕСТОРАНТ-ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – ***, представлявано от управителя Т.Й.Я. сумата от 41.00 лв.
ОСЪЖДА „ИНТЕР РЕСТОРАНТ-ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – ***, представлявано от управителя Т.Й.Я. да заплати на Директора
на Дирекция Инспекция по труда Варна сумата от 70.60 лв., представляваща разноски по
делото за юристконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7