№ 124
гр. Ямбол, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20222300100057 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на П. К. П. от гр.***,
действащ чрез пълномощника адв.М.А., с която против Прокуратурата на Република
България са предявени в обективно кумулативно съединяване два иска по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 568 лв. от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на
наказателния съд, ведно с законната лихва върху двете обезщетения, считано от 07.06.2021г.
Ищецът излага, че по ДП № 68/2013г. по описа на ОД на МВР гр. Ямбол - пр.пр.
№99/2013г. по описа на СП, е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл. 143, ал. 2, вр. с ал. 1, предл.1 и предл.5, вр. с чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, което обвинение
е било прецизирано по чл. 143, ал. 2, вр. с ал.1, чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Спрямо ищеца
била взета и мярка на неотклонение „Парична гаранция" в размер на 2 000лв. Ищецът
твърди, че през 2016г. Специализираната прокуратура на Република България внесла в
СпНС обвинителен акт срещу него и още 7 лица, по който обвинителен акт било образувано
НОХД № 3063/2016г. по описа на Специализирания наказателен съд. С Присъда
№12/22.03.2018г. Специализираният наказателен съд признал ищеца П. за невиновен по
повдигнатото му обвинение, като първоинстанционното производство протекло в 21
открити съдебни заседания. Специализираната прокуратура протестирала
първоинстанционната присъда в оправдателната й част, с изключение на частта й по
отношение на ищеца, но присъдата била обжалвана и от защитата на останалите обвиняеми
и пред Апелативен Специализиран наказателен съд било образувано ВНОХД № 108/2019г.,
по което с Присъда № 2 от 06.03.2020г. Апелативен специализиран наказателен съд
отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите Й.А.Д. и Д.П.В. били
признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 143, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като признал тези двама подсъдими за виновни в
извършване на престъпленията, а в останалата й част първоинстанционната присъда била
потвърдена, включително и в оправдателната й част по отношение на ищеца. Тази присъда
на Апелативния специализиран наказателен съд била протестирана от прокурор от
Апелативната специализирана прокуратура, както и обжалвана от защитата, като с
постановеното от ВКС Решение №109/07.06.2021г. по н.д. №323/2021г. въззивната присъда
на АпСпНС била оставена в сила и така по окончателен начин било прието, че ищецът е
невинен по повдигнатото му обвинение.
Твърденията на ищеца са, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди,
1
които са пряка последица от водения срещу него наказателен процес. Неимуществените
вреди се изразили в силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на
самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки, приятели,
влошаване на здравословното му състояние и всичко това породено от незаконно
повдигнатото обвинение. Ищецът бил задържан в дома му, което предизвикало
изключителен шок за него самия и за семейството му - съпругата и двете му деца. Децата му
били съвсем малки, като малкият му син К. бил кърмаче. Силният психоемоционален стрес
довел до притеснение, тревожност, раздразнителност у ищеца, същият страдал от безсъние,
нервност, имал нисък праг на възбудимост. Семейството му изпитало финансови
затруднения, като наказателното производство станало пречка за П. да се установи със
семейството си в чужбина. Обвинението срещу ищеца се отразило негативно върху
самочувствието и репутацията му сред познати и колеги. Ямбол бил малък град, жителите
му се познавали помежду си и наказателното преследване рефлектирало върху приятелския
кръг на ищеца и семейството му; много от близките приятели на ищеца преустановили
контактите си с него, разбирайки за воденото дело срещу П.. За тези неимуществени вреди
ищецът счита, че е справедливо да бъде обезщетен със сумата 70 000 лв., върху която
претендира и законната лихва, считано от 07.06.2021г. до окончателното й изплащане.
В резултат на повдигнатото му незаконно обвинение, за което е оправдан, ищецът
твърди, че е понесъл и имуществени вреди в размер на общата сума 9 568.00лв., от която
сума - 7 000 лв. са изплатените от ищеца адвокатски възнаграждения на защитниците му в
наказателните производства и 2 568.00лева - пътните разходи, които е направил за
пътуванията от гр.Ямбол до гр.София при личното явяване в съдебните заседания пред
съдебните инстанции, разгледали делата, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2021г.
до окончателно изплащане на присъдената сума.
С отговора на исковата молба, именуван становище, ответникът Прокуратурата
на РБългария, чрез прокурор от ЯОП, е оспорил исковете за неимуществени и имуществени
вреди като частично неоснователни. Според прокуратурата искът за неимуществени вреди е
недоказан и завишен като размер, тъй като с исковата молба са представени единствено
доказателства за повдигнатото на ищеца обвинение на 22.09.2014г. по ДП№ 68/2013г. по
описа на ОД МВР-Ямбол за деяние по чл.143, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и взетата
мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 2000 лева, внесеното с обвинителния
акт през 2016г. обвинение и образуваното нохд по описа на СПНС, приключило с присъда, с
която П. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Сочи се, че Специализираната
прокуратура е изготвила протест, с който не е било атакувано оправдаването на ищеца, а на
останалите лица и с присъдата на Апелативния специализиран наказателен съд
първоинстанционната присъда е била изменена не в частта, касаеща ищеца, в която част за
него тази присъда е била потвърдена. Присъдата на апелативния специализиран наказателен
съд била протестирана, но отново без това да е засягало оправдаването на ищеца. Сочи се
също, че обвинението спрямо ищеца е било за тежко престъпление, но спрямо него не е била
взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража", а „Парична гаранция" в
размер на 2000 лева. Освен същата мярка спрямо ищеца не са били налагани и някои от
другите предвидени в НПК ограничителни мерки като напр. „Напускане пределите на
страната", „Запори" на имущество и др. Самото наказателно производство по отношение на
ищеца фактически било продължило не до 2021г., а до присъдата на специализирания
наказателен съд от 22.03.2018г., когато той е бил оправдан, тъй като специализираната
прокуратура не е протестирала присъдата в частта, касаеща оневиняването му, т.е. дори и
ищецът да се е явявал на следващите две инстанции, в емоционален план това не е могло да
му влияе, тъй като съгласно разпоредбите на НПК неговото положение не е могло да бъде
променено, т.е. да бъде отменена оправдателната му присъда, тъй като не е имало протест. В
обобщение ответникът счита, че макар и да е налице увреждане на правната сфера на
ищеца, то не е "сериозно", както се сочи в исковата молба, а всички изброени в исковата
молба отрицателни въздействия от незаконното обвинение са възможни последици, които
произтичат от репресивния характер на наказателното производство, но в гражданския
процес следва да бъдат доказани със съответните доказателства, като се докаже и пряката
причинна връзка между незаконното обвинение и настъпилите вредни последици, които
вреди ищецът не е установил с доказателства, а и претендираното обезщетение за тези вреди
не е съобразено с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД. Сочи се, че в случая
няма данни за проведената акция спрямо организираната група, с оглед повдигнатото
обвинение, няма данни акцията да е била оповестена публично в националните или
местните медии, както и в електронните новинарски издания и то с посочване на имената на
2
обвиняемите, т.е. злепоставяне пред обществото и познатите на ищеца; няма данни да е било
влошено здравословното състояние на ищеца, няма данни за финансови проблеми за
семейството на ищеца, като данните са, че към датата на прочитане на присъдата на
първата инстанция ищецът е работил във „Виденов Логистикс" ЕООД като куриер-шофьор,
т.е. не е имало пречка да работи и да получава съответното трудово възнаграждение. На
ищеца не била налагана мярка забрана да напуска пределите на РБ и не е установено да е
правел опит за това и да не е пуснат на границата и такива вреди не подлежат на
обезщетяване.
Ответникът е оспорил и претенцията за имуществени вреди, като сумата на
заплатените възнаграждения на защитниците в наказателния процес е оспорена с
възражение за прекомерност, като неотговаряща на интензитета на обвинението, сложността
на наказателното производство и обема на адвокатската работа, която е следвало да
извърши защитника на ищеца, като и с възражение, че не са представени доказателства, че
ищецът е заплатил така претендираната сума. В частта на направените разходи за път
претенцията е оспорена с възражение за недоказаност, тъй като представените по делото
касови бонове за закупувано гориво в едната им част са изцяло или частично нечетливи,
закупувани са и други стоки, за които няма как да се претендира обезщетение и не е
установено дали ищецът е притежавал автомобил към изследваните дати, т.е. дали е било
обективно възможно да пътува с такъв, с какво гориво се е зареждал автомобила и неговия
разход.
В о.с.з. ищцовите претенции се поддържат от пълномощнка на ищеца -адв.А.,
която пледира за уважаването им (искът за имуществени вреди - частично) и представя
подробна писмена защита.
Ответникът Прокуратурата на Република България, представляван от прокурор от
ЯОП, в о.с.з. поддържа изцяло съображенията по представения писмен отговор, с изразено
становище за частична основателност на претенциите за неимуществени и за имуществени
вреди, последната – до размера, установен от вещото лице по съдебно-техническата
експертиза.
ЯОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, и заключенията на вещите лица по извършените експертизи, взе
предвид и изявленията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното НОХД №3063/2016г. по описа на Специализиран наказателен
съд, към което са приложени НОХД№108/2019г. на Апелативен спициализиран наказателен
съд и н.д. №323/2021г. на ВКС, както и пълноокмплектованото ДП №68/2013г. по описа на
ОД на МВР-Ямбол (пр.пр.№99/2013г. на Специализираната прокуратура), се установява, че
по соченото досъдебно производство, с постановление от 22.09.2014г. на разследващия
полицай, ищецът П.П. е привлечен в качестовото на обвиняем за осъществено от него
престъпление по чл.143, ал.2, вр. с ал.1, пр.1 и пр.5, вр.с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК - за
това, че на 28.03.2013г. в с.Лесово, обл.Ямбол, в съучастие с други две лица като
извършители, в качеството му на лице по чл.142, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо по
поръчение на организирана престъпна група, ръководена от посочено лице и с участници
други шест лица, е принудил Д.А.И. от с.***, обл.*** да извърши нещо противно на волята
й, а именно да се качи в джип с неустановени марка, модел и регистрационен номер и да
търси пари - сума в размер на 105 лв., представляваща вноска от изтеглен от нея кредит, да
кляка и става, като употребил за това заплашване, изразило се в упражняване на психично
въздействие чрез внушаване на основателен страх за посегателство върху личността й и
личността на малолетния и син. С постановление от 09.12.2015г. на разследващ полицай при
ГД“БОП“ – МВР-София обвинението спрямо ищеца е било прецизирано - за престъпление
по чл.143, ал.2,вр. с ал.1 и чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. По досъдебното производдтво спрямо
ищеца е била взета мярка за неотклотнение „парична гаранция“ в размер на 2 000лв., която е
била внесена от защитника на ищеца.
От приложените наказателни дела по делото е установено, че срещу ищеца П.П.
и другите обвиняеми, е внесен обвинителен акт от СП за извършени от тях престъпления, по
който обвинителен акт е било образувано НОХД №3063/2016г. по описа на Специализиран
наказателен съд. С постановената по това дело Присъда №12/22.03.2018г. ищецът е бил
оправдан по така предявеното му обвинение за престъплението по чл.143,ал.2, вр. с ал.1, вр.
с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, като със същата присъда част от останалите обвиняеми са
признати също за невиновни, а друга част за виновни в извършване на престъпленията, за
които са привлечени към наказателна отговорност.
3
Присъдата на СпНС е била протестирана от Специализираната прокуратура в
частта относно оправдаването на част от подсъдимите, но не и по отношение на ищеца, като
срещу присъдата е подадена и жалба от защитата на осъдените лица. По образуваното
ВНОХД №108/2019г. на Апелативния специализиран наказателен съд е постановена
Присъда №2/06.03.2020г., с която е отменена първоинстанционната присъда само по
отношение на две от оправданите лица, които са признати за виновни в извършване на
престъпленията, за които са били привлечени към наказателна отговорност, като в
останалата й част, включително в частта относно оправдаването на ищеца,
първоинстанционната присъда е потвърдена.
Присъдата на апелативния съд е била протестирана от Апелативната
специализирана прокуратура, но не в частта относно оправдаването на ищеца, като
присъдата е обжалвана и от защитата на осъдените от въззивната инстанция лица. С
Решение №109 от 07.06.2021г. на ВКС по н.д. №323/2021г. въззивната присъда е оставена в
сила.
Видно е от приложените наказателни дела, че ищецът се е явявал лично и със
защитника си на всички проведени открити съдебни заседания пред съдебните инстанции,
разгледали делата му, с изключение на съдебното заседание пред ВКС. От всички проведени
съдебни заседания, 21 открити заседания са проведени в гр.София пред Специализирания
наказателен съд, 6 заседания пред Апелативния специализиран наказателен съд и едно с.з.
пред ВКС. Три съдебни заседания са били проведени в гр.Ямбол. От показанията на
разпитания свидетели А. П., също обвиняем по посоченото НОХД, по делото е установено,
че за явяване в съдебните заседания по делата в гр.София ищецът, заедно с адвоката му, е
пътувал или с личния си автомобил „Шевролет круз“, или с фирмения автомобил на неговия
работодател - „Дачия дъстър“, за собствеността и техническите данни на автомобилите –
вкл. година на производство и гориво (втечнен нефтен газ), по делото са представени
писмени доказателства - талоните на автомобилите, като според дадените показания
стойността на горивото е била заплащана именно от ищеца.
Със заключението на вещото лице инж.Б., извършило назначената по делото
САТЕ е установено, че общият размер на разходите за гориво за втечнен нефтен газ за
пътуванията на ищеца с посочените автомобили за личното му явяване и участие в
съдебните заседания в Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран
наказателен съд и Върховен касационен съд, възлиза в размер на сумата общо 976.38 лева.
Видно е от материалите по приложените наказателни дела и ДП, ищецът е бил
представляван от защитник в наказателното производство, включително пред всички
съдебни инстанции, разгледали делата му. В досъдебното производство, в папка IX, ищецът
е представил договор за правна помощ със защитника адв.А. за защита и процесуално
представителство по ДП, с който договор е договорено адвокатско възнаграждение в размер
"съгласно Наредба №1 на ВАдвС", но не е налице отбелязване за внесена сума в брой или
платима по друг начин. При разглеждане на делото - НОХД №3063/2016г. пред
първоинстанционния наказателен съд - Специализиран наказателен съд, в о.с.з. на
07.12.2016г. ищецът е представил договор за правна защита и съдействие със защинтика
адв.А. за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 600лв. В
съдебния протокол от о.с.з. на 22.03.2018г., проведено от СпНК е вписано изявление на
защитника на ищеца - адв.А., че представя договор за правна защита и съдействие за
заплатено адвокатско възнаграждение за явяване в 21 съдебни заседания, но в кориците на
делото такъв договор не се съдържа. Пред въззивната и касационната инстанции ищецът е
бил представляван от защитника си, но не е представил договори за правна помощ с
договорени и изплатени адвокатски възнаграждения за тези инстанции.
Разпитаните по делото свидетели Г. П. – съпруга на ищеца и П.П., без родство, са
дали показания, от които е установено, че преди повдигане на обвинението спрямо ищеца
същият е бил задържан от полицията за 24 часа, като при задържането спрямо него не са
били употребени сила или принуда, но арестът бил шок за П.П.. Самото обвинение му
причинило стрес, ищецът станал нервен и притеснен за семейстовото си, загубил съня си,
променил се, станал изнервен и затворен, близките му приятели се отдръпнали от него и
отказали да му окажат дори морална подкрепа. Че ищецът станал затворен, изпитвал срам да
се вижда с приятелите си и бил нервен и избухлив, показания е дал св.П., който е поддържал
още, че след обвинението спрямо ищеца, той започнал по-нископлатена работа и дори след
оправдаването му ищецът не възвърнал предишното си самочувствиие, бил потиснат и не
можел да забрави случилото му се.
4
Със заключението на вещото лице – психолог Д.Й., по делото също е изяснено, че
в резултат на повдигнатото му обвинение за престъпление, ищецът е започнал да повишава
кръвно налягане, сънят му е станал неспокоен, имал е безсънни нощи, но тези оплаквания
вещото лице е посочило, че не са придобили хроничен характер и не са увредили
здравословното му състояние. Несъмнено ищецът е ставал раздразнителен при получаване
на всяка призовка и това се е отразявало на семейните му отношения, но те не били
разстрени необратимо, тъй като П. получавал подкрепа от съпругата си и верните си
приятели. Според даденото от вещото лице заключение, ищецът е с висок праг на стрес и
самоконтрол, има силна семейна и близка подкрепа, самочувствие, че не е виновен и добри
професионални и социални умения, при което не е преживял емоционален срив или
деструктивни промени в психоемоционален план, липсват тревожни или депресивни
реакции и дори склонност към такива. Експертът е категоричен, че повдигнатото
обвинениие и воденото срещу ищеца наказателно производство са допринесли за промените
в психоемоционалното му състояние, социалния му живот и професионалното развитие –
същият е преосмислил светогледа си, ограничил е социалните си контакти и тези на
семейството, приятелския си кръг, работата, която да избира, станал е по-предпазлив и по-
малко склонен към риск и предприемчивост, станал е по-примирен и със засилено чувство за
притеснение от възможни лоши събития, но според вещото лице ищецът е във фаза на
възстановяване, стесът е премахнат и основната емоция по отношение на обсъжданите
събития е гняв, наранено самочувствие, желание да получи реванш, което не е
раздразнителност.
От представените по делото писмени доказателства - извадки от електронните
издания dnez.bg и delink.net е установено, че случаят за рекет, осъществен от организираната
престъпна група на „Бобъра“ е получил медийно разгласяване, но в публикациите не са
упоменати данни за самоличността на обвиняемите, включително и на ищеца, като имената
на участниците в организираната престъпна група са посочени само с инициали.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на
неимуществени вреди в размер на сумата 70 000лв.:
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само
правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за престъпления
от общ характер - в случая Прокуратурата на Република България. Ако във връзка с
незаконното обвинение спрямо обвиняемия е постановена мярка за неотклонение
„задържане под стража”, от която са последвали вреди - имуществени или неимуществени,
оправдаването на лицето е основание за него да претендира обезщетение и за тези вреди,
като част от общото обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съгласно т.13 от ТР
№3/ 2005г. на ОСГК на ВКС. Обективната отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ се
реализира чрез заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, респ. от задържането
под стража - чл.4 от ЗОДОВ.
С оглед тези разяснения на закона и задължителната съдебна практика, ЯОС
намира предявеният иск за доказан по своето основание. В случая от събраните по делото
доказателства се установи, че с актовете на разследващите полицаи, чиито действия са под
прякото ръководство и надзор на прокурора и с обвинителния акт на прокурора, ищецът е
бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.143, ал.2, вр. с ал.1 и
чл.20, ал.2, вр. с ал.1от НК, за което П.П. е признат за невинен и е оправдан по така
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ харакнер. Оправдателната
присъда обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на
обвинението и поражда в полза на ищеца право на обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ за
неимуществените вреди, претърпени по повод незаконното обвинение, като следва да се
съобрази размера на обезщетението.
При определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от
незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 от
ЗОДОВ, а именно - настъпването на вредите в правната сфера на ищеца, които са пряк и
непосредствен резултат от обвинението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да
се определи и в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ – по
справедливост. За критерия „справедливост”, съгласно Постановление №4/1968г. на
5
Пленума на ВС, на преценка подлежат следните обстоятелства - продължителността на
наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на
наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и цялостното
неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира
обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че обхватът им не може да бъде изцяло формално съизмерен, тъй като се касае за
субективно отражение върху личността и преживяванията на лицето. Законодателят е въвел
принципа, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -
чл.52 от ЗЗД, а както е посочено в ППВС № 4 / 23.12.1968 год., понятието „справедливост"
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В множество свои актове ВКС също приема, че справедливото
обезвъзмездяване се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики. /Решение № 407 от 26.05.2010 год. на ВКС по гр. д. № 1273/2009
год., III год. о., ГК и др./. Въпрос на преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства,
както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на
обезщетението за неимуществени вреди. Съдебната практика е утвърдила като релевантни
обстоятелства и данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, положението му в обществото, как обвинението в
извършване на престъпление се е отразило върху личния, обществения и професионалния
живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, като се отчете характерът на
обвинението, осъществени ли са спрямо него мерки на принуда, продължителността на
наказателното преследване, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
При съобразяване на горните обстоятелства съдът отчита, че в случая ищецът е
бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.143 НК - тежко
умишлено престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което предвиденото от закона
наказание е лишаване от свобода от три до десет години. На ищеца не е била наложена най-
тежката мярка за неотклонение, а мярката "парична гаранция". Наказателното производство
спрямо ищеца е продължило формално повече от 6 години, но от повдигане на обвинението
до оправдаването му с влязлата в сила присъда на въззивната инстанция, периодът от време
е пет години и половина, който период не надхвърля разбирането за разумен срок на
производството. Действително, ищецът е участвал и в производставото пред касационаната
инстанция, но срещу оправдателната му присъда, потвърдена от Апелативния
специализиран наказателен съд не е имало подаден протест от прокуратурата, нито жалба от
останалите частни обвинители и съгласно т.4 от ТР №5/21.05.2018г. по т.д.№5/2017г. на
ОСНК на ВКС, оправдателната му присъда е влязла в сила след изтичане на срока за
обжалване на въззивната присъда. Безспорно е установено от свидетелските показания,
които съдът не намери причини да не кредитира, че повдигнатото на ищеца обвинение за
тежко умишлено престъпление е повлияло негативно на професионалния, личния и
социалния живот на ищеца. Настъпили са промени в личността - ищецът е бил тревожен,
затворен, нервен, избухлив. Обвинението се е отразило негативно и на отношенията в
семейството му. Ищецът е чувствал вина, че е повод за тревоги и притеснения от страна на
съпругата и на децата, търпял е психически страдания, бил е в стрес, притеснения във
връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от осъждане. Проявявал е типичните
за подобни случаи неудобство, унижение, притеснения и несигурност, накърнени са били
неговите морални и нравствени ценности. След повдигане на незаконното обвинение у
ищеца е настъпила видима промяна - бил е обезкуражен, имал е проблеми със съня,
повишавал е кръвното налягане, несъмнено са били уронени честта и достойнството му,
чувствал се е незаслужено злепоставен и това е била причината да ограничи социалните си
контакти и общуването в приятелския кръг.
Независимо от горното, настоящият съд взе предвид, че ищецът не е бил публична
личност, не се установи по делото да е имало проявен обществен интерес към него, като
медийната разгласа на случая за осъществен рекет не е засегнала личността на привлечените
към наказателна отговорност, включително личността на ищеца. Взетата спрямо ищеца
мярка за неотклонение, а именно "парична гаранция" не е възпрепятствала свободата на
ищеца в социалната и професионалната му сфера и свободата за придвижване на
територията на страната също не е била ограничена, като на ищеца не са били наложени и
други забрани, като например да на пуска пределите на страната. В този смисъл
6
неоснователно се твърди в исковата молба, че наказателното преследване срещу ищеца се е
отразило съществено на начина му на живот и на намеренията му да се установи със
семейството си в чужбина. Според съда установените по делото негативни преживявания и
емоции в резултат на повдигнатото на ищеца обвинение са обичайните за подобни случаи –
довели са до временно негативно отражение върху психологичното и физическо здраве на
ищеца в рамките на обичайното, като липсват доказателства за извънредно и трайно
влошаване на психологическото здраве на ищеца. Както е установило и вещото лице-
психолог, обвинението спрямо ищеца е предизвикало промените в психоемоционалното му
състояние, социалния му живот и професионалното развитие, но ищецът е с висок праг на
стрес и самоконтрол, има силна семейна и близка подкрепа, има самочувствие, че не е
виновен и добри професионални и социални умения, при което не е преживял емоционален
срив или деструктивни промени в психоемоционален план, липсват тревожни или
депресивни реакции и дори склонност към такива, настъпила е фаза на възстановяване.
При определяне размера на справедливото обезщетение съдът взе предвид всички
изложени по-горе обстоятелства. Целта е, при техния разумен баланс, да се поправят
причинените морални вреди, без да се допуска неоснователно обогатяване. (В този смисъл е
Решение № 51/23.06.2016 год. по гр.д.№2471/2015 год. на ВКС, 4-то г.о.). ВКС многократно
е приемал, че всеки случай е индивидуален и размерът на обезщетението следва да бъде
определен според конкретно установените факти и обстоятелства. При зачитане на
конкретно установените посочени релевантни обстоятелства за ищеца, преценени в тяхната
съвкупност, настоящият съд намира, че справедлив размер за обезщетение на
неимуществените вреди претърпени от ищеца е сумата от 7 000 лв. Ето защо претенцията за
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ следва да бъде уважена до този размер, а
за разликата над 7 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв., като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
Частично основателен и доказан е и искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
присъждане в полза на ищеца на имуществени вреди от незаконното обвинение.
След като предприетата срещу ищеца наказателна репресия е приключила с
пълното му оправдаване, всички разходи, които той е направил във връзка със защитата
срещу нея, съставляват за него имуществени вреди. Отговорността на държавата да ги
обезщети правилно е ангажирана на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Извършените от
ищеца разходи в наказателното производство са за адвокатска защита и за горивото за
леките автомобили, с които той е пътувал от гр.Ямбол до гр.София за явяване пред
съдебните инстанции, разгледали делата.
Извършените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение са установени от
събраните по делото писмени доказателства, видно от които е налице договаряне и реално
заплащане от ищеца само на сумата от 1 600лева за адвокатското възнаграждение на
защитника му, който е осъществил защитата му при разглеждане на делото от съдебните
инстанции. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на така
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Както е прието в Тълкувателно решение
№ 1 от 11.12.2018 г. по тълк.д. №1/2017г. на ОСГК на ВКС, когато ответникът възрази, че
изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в
правомощията на съда по иска за обезщетение е да изследва дали незаконно обвиненият е
положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и
тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните
усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В
случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина
незаконното обвинение и не е необходима последица от него. В случая обвинението срещу
ищеца е било за престъпление, при условията на организирана престъпна група и е видно от
наказателните производства, че се касае за значителен по обем фактически материал,
извършени са множество процесуални действия, проведени са голям брой съдебни зседания,
всички с участието на защитника, т.е. работата на защитника е изисквала необходимост от
сериозен анализ на доказателствата и участие в множество процесуално-следствени
действия. Отделно от това, договореният и изплатен размер на възнаграждението от 1 600лв.
е в границите, установени с разпоредбите на чл.13, ал.1, т.3 и чл.14 от Наредба №1/2004г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се има предвид броя
на проведените съдебни заседания и обстоятелството, че защитникът на ищеца се е явявал
във всички съдебни заседания пред всички съдебни инстанции, или налице е осъществена
7
защита при полагане на дължимата грижа.
Неоснователно ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди,
формирано от договора за правна защита и съдействие, представен в досъдебното
производство, тъй като по този договор липсват данни за размера на договореното
адвокатско възнаграждение, липсват и данни за заплащане на възнаграждението. В този
случай приложимо е разрешението по т.1 на ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК
на ВКС, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната реално е заплатила възнаграждението, което изискване в случая не е установено.
Също неоснователно в размера на имуществените вреди ищецът включва и възнаграждение
за явяване на защитника му в 21 открити съдебни заседания пред Специализирания
наказателен съд, тъй като договор с такъв предмет не се установи да е представен и
приобщен към материалите на първоинстанционното наказателно дело.
Личното явяване на ищеца във всички съдебни заседания, насрочени от съдебните
инстанции, разгледали наказателните дела, е установено от приложените наказателни дела, а
фактът, че ищецът е пътувал с личния си и с друг автомобил и именно той е заплащал
разходите за гориво е доказан със свидетелските показания по делото, които съдът
кредитира. На тази база, съобразно разстоянието от гр.Ямбол до гр.София, където са
разгледани делата, техническите данни за автомобилите и цените на горивото, вещото лице
инж.Б. е дало заключение, че общият размер на направените от ищеца разходи за
пътуванията по делата възлиза на 976,38лв. Не се установи другите разходи, за които
ищецът е представил касови бонове по делото да са в пряка вразка с повдигнатото му
незаконно обвинение, поради което тези доказателства не се обсъждат от съда.
В обобщение, предявеният от ищеца иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане
на имуществени вреди от незаконното обвинение, като основателен и доказан следва да се
уважи до размера на сумата 2 576,38лв. (1 600лв. - изплатено адв.възнаграждение на
защитника и 976,38лв. - разходи за гориво), като за разликата над този размер, до
предявения размер от 9 568лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
ищецът има право и на законната лихва за забава, която следва да се присъди считано от
07.06.2021г. – датата на влизане в сила на решението на ВКС, с което е потвърдена
въззивната оправдателна присъда. В този смисъл е искането на ищеца, при съобразяване и
на приетото от ВКС по т.4 на ТР №3/2005г. - че влизането в сила на оправдателната
присъда е моментът, от който обезщетението за вреди става изискуемо.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете – в размер на сумата 427,20лв.
За изчисляване размера на разноските съдът взе предвид общата сума на разноските, които
ищецът е направил - 3 549,50лв., включваща изплатено адвокатско възнаграждение от 2
920лв., заплатената за делото ДТ в размер на 10лв. и разноски за вещи лица от общо
619,50лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София,
бул.”Витоша” №2, представлявана от Главния прокурор Ив.Гешев, ДА ЗАПЛАТИ на П. К.
П. от гр.***, ул.***№**, ЕГН**********, със съдебен адресат адв.М.А. с адрес гр.***,
ул.***№**, к.***, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 7 000лв. (седем хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.143,ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1
НК, за което престъпление ищецът П.П. е оправдан с влязла в сила присъда на СпНС по
НОХД №3063/2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2021г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 7 000лв. до предявения
размер от 70 000лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с посочени данни за адрес
и представител, ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П., с посочени данни за адрес, ЕГН и съдебен
адресат, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 2 576,38лв. (две хиляди петстотин
8
седемдесет и шест лева и 0,38 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди от
незаконно повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.143, ал.2, вр. с ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което престъпление ищецът П.П. е оправдан с влязла в сила
присъда на СпНС по НОХД №3063/2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 07.06.2021г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 2
576,38лв. до предявениая размер от 9 568лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,с посочени адрес и
представител, ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П., с посочени данни за адрес, ЕГН и съдебен
адресат, на основание чл.78,ал.1 ГПК направените от него разноски пред първата инстанция
в размер на сумата 427,20лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9