№ 7846
гр. София, 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20231110106283 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 322744/13.11.2023 г. от ответника „СОФ К.“
АД чрез адв. С.В., с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
постановеното по делото решение да бъде изменено в частта относно
разноските, присъдени на страните и в полза на съда, а именно:
1. да се отмени решението в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 1078,21 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като плащането му не е доказано;
2. да се присъди на ответника разноски в общ размер на 1410,40 лв. или
допълнително още 981,63 лв. (разликата между дължимите и присъдените);
3. да се намалят присъдените в полза на съда разноски с общо 100 лв.
(държавната такса по двата неоценяеми иска да се намали от 80 лв. на 30 лв.).
В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца, с който е
изложено становище за неоснователност на молбата.
Съдът след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
която е представила списък по чл. 80 ГПК, поради което съдът намира, че
същата е допустима.
По основателността на молбата:
Ищецът Л. И. П. е предявил срещу ответника „Соф К.“ АД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3, вр. чл. 225 КТ.
1
С решение № 16765/17.10.2023 г. по гр.д. № 6283/2023 г. на СРС, II ГО,
59-ти състав, съдът е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ като е признал уволнението на ищеца за незаконно и го възстановил на
заеманата преди уволнението длъжност при ответника. С посоченото решение
съдът е уважил частично иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 6259,69
лв., като отхвърлил иска за разликата над сумата от 6259,69 лв. до сумата от
8618,10 лв. като погасен чрез прихващане с вземане на ответника в размер на
2358,41 лв. и над сумата от 8618,10 лв. до пълния предявен размер от 9000,00
лв. като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответника да заплати на
ищеца разноски съобразно уважената част от исковете, а именно в размер на
1078,21 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът е осъдил ответника да заплати в
полза на съда държавна такса за уважените искове в общ размер на 410,39 лв.
(по 80 лв. за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 250,39 лв. –
4% върху уважената част от иска по чл. 344, ла. 1, т. 3 КТ), както и сумата от
139,10 лв. за депозит за вещо лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, съобразно уважената част от иска, или общо сумата от 549,49 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати на
ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно в
размер на 428,77 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
По т. 1 от молбата:
В договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца Л. И.
П. и адв. З. Н. (без посочена дата), приложен към исковата молба, е посочено,
че страните по договора са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на
1200,00 лв. Действително плащането на посочената сума е отразено в графа
„платена сума по сметка“, а не в графа „в брой“, като по делото не са
представени доказателства като банкови извлечения, платежни нареждания
или други, от които да е видно, че уговорената сума е била платена от ищеца
по сметка на адв. Н.. В т. 1 на ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК е прието, че само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване, а доказването на направените разноски трябва да бъде пълно.
Когато възнаграждението е заплатено в брой и това е отразено в договора за
правна помощ, той има характера на разписка и удостоверява плащането.
Когато е уговорено плащането на възнаграждението да бъде по банков път,
плащането се установява чрез представянето на банков документ, най-късно
до приключване на устните състезания (т. 11 от ТР № 6/2013 г.). В конкретния
случай, в договора за правна защита и съдействие не е уговорено изрично
начин и срок на плащане – че заплащането на адвокатското възнаграждение
ще бъде извършено по банков път, но обстоятелството, че същото е
отбелязано като платено в графа „по сметка“ е индиция, че заплащането е
извършено към датата на подписване на договора по сметка на адвоката,
което обуславя доказването му да стане чрез банкови документи, каквито в
2
случая не са представени. Ето защо искането по т. 1 от молбата е основателно
и решението в тази част следва да бъде изменено, като се отмени в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1078,21 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
По т. 2 от молбата:
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
15.03.2023 г., сключен между ответното дружество „Соф К.“ АД и
Адвокатско дружество „Матеева и съдружници“, представлявано от
управляващия съдружник адв. Ю.М. (л. 364 – л. 366 от делото). Видно от
съдържанието на същия, страните по него са уговорили адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по настоящото
дело в общ размер на 1800,00 евро (т.1.1. и т. 3.1. от договора), като не е
посочено дължимото възнаграждение по всеки от предявените искове, които в
настоящия случай, както се посочи по-горе, са три.
Доколкото по делото не са представени доказателства, че по всеки от
предявените искове е определен конкретен размер на дължимото от клиента в
полза на адвоката възнаграждение, то настоящият съдебен състав приема, че е
уговорен еднакъв размер на възнаграждението по всеки иск – по 600,00 евро
или 1173,50 лв. без ДДС (при фиксиран курс на 1 евро = 1,95583 лв.), 1408,20
лв. с ДДС на основание § 2а от ДР на НМРАВ.
По делото са представени доказателства, от които се установява, че
ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 4224,59
лв. с ДДС. (1800,00 евро х 1,95583 лв. = 3520,49 лв. + ДДС в размер на 704,10
лв. на основание § 2а от ДР на НМРАВ).
В съдебната практика няма спор, че по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2
КТ се дължи едно адвокатско възнаграждение, когато са предявени в едно
производство, което е в размер на не по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора
за правна помощ – в случая 780,00 лв. (чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени, респ. ответникът няма право на
разноски за тях.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е оценяем, респективно минималното
адвокатско възнаграждение по този иск се определя съобразно цената му – в
случая при цена на иска 9000,00 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата)
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 1200,00 лв.
(400 лв. + 10 % за горницата над 1000,00 лв.), върху която на § 2а от ДР на
НМРАВ се дължи ДДС, или същият възлиза в общ размер на 1440,00 лв. с
ДДС.
В настоящия случай, както се посочи по-горе, съдът приема,че
уговореното и заплатеното по този иск адвокатско възнаграждение е в размер
на 1408,20 лв. с ДДС, следователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на
процесуалния представител на ищеца е неоснователно. Искът по чл. 344, ал.
3
1, т. 3 КТ е уважен за сумата от 6259,69 лв. и отхвърлен за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 9000,00 лв. Следователно на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК дължимото адвокатско възнаграждение на ответника по този
иск съобразно отхвърлената част от иска възлиза на 428,77 лв., която сума
съдът е присъдил с решението по делото.
На следващо място, от представените по делото доказателства
действително се установява, че ответникът е платил депозит за ССчЕ в размер
на 400,00 лв. С определение от 10.07.2023 г. съдът е допуснал изслушването
на ССчЕ по поставени от ответника в молбата от 15.05.2023 г. задачи под
група „А“, които касаят установяване на факти и обстоятелства от състава на
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които са уважени изцяло, поради
което извършените от ответника разноски за депозит за ССчЕ следва да
останат в негова тежест.
Ето защо съдът намира искането по т. 2 от молбата за неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
По т. 3 от молбата:
Съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), по неоценяеми
искове, каквито несъмнено са исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, се
събира такса от 30 лв. до 80 лв., като съдът, който я определя, я
индивидуализира във всеки отделен случай с оглед фактическата и правната
сложност на делото (така напр. определение № 588 от 18.07.2014 г. по ч. гр. д.
№ 4046/2014 г. на ВКС, ІV г. о.). Настоящият съдебен състав намира, че с
оглед фактическата и правната сложност на делото (предмет на делото са три
обективно кумулативно съединени иска, събрани са множество писмени
доказателства, разпитани са свидетели, прието е заключение по ССчЕ,
проведени са три открити съдебни заседания) дължимата такса е определена
правилно и не са налице основания за ревизирането , поради което искането
по т. 3 от молбата също е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 16765/17.10.2023 г. по гр.д. № 6283/2023 г. на
СРС, II ГО, 59-ти състав, в частта относно присъдените в полза на Л. И. П.,
ЕГН: **********, адрес: ************, разноски, като
ОТМЕНЯ решението в частта, с която „СОФ К.“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. ********, е осъден да заплати на Л. И.
П., ЕГН: **********, адрес: ************, сумата от 1078,21 лв. – разноски
4
по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 322744/13.11.2023 г.,
подадената от ответника „СОФ К.“ АД, чрез адв. С.В., на основание чл. 248,
ал. 1 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение в частта
относно разноските, в останала част, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
16765/17.10.2023 г. по гр.д. № 6283/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 59-ти
състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5