ПРОТОКОЛ
№ 3670
гр. Варна, 10.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
и прокурора П. Н. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Радостина Методиева Частно
наказателно дело № 20233110202880 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМАТА Ж. Б. , явява се лично, доведена от служители на ОЗ
„Охрана” към М-во на правосъдието и с адв. К.А. от ВАК, назначена за
служебен защитник в хода на ДП и приета от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, моля, да се даде ход на
делото.
АДВ.АНДРЕЕВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК и е образувано по
1
внесено в съда искане от прокурор от Районна прокуратура - Варна за
вземане на мярка за неотклонение "Задържане под стража" спрямо Ж. Б.,
родена на **********г. в Република Чехия, ЛНЧ ... - обвиняема по ДП №
941/2023 год. по описа на Трето РУ при ОД – МВР - Варна.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам на правеното искане.
АДВ.АНДРЕЕВА: Предложението е допустимо.
ОБВ. Ж. Б.: Съжалявам за деянието ми. Бих се радвала ако ме пуснете,
за да възстановя щетите.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ.А : Няма да соча други доказателства.
С оглед поведението на страните, съдът счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането за вземане на МНО "Задържане
под стража" по отношение на обвиняемата Ж. Б.. Считам, че тази мярка е
единствено възможната и адекватна в настоящия случай по следните
причини. Намирам, че са налице достатъчно доказателства, от които да може
да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемата е
извършила престъплението, за което е привлечена като обвиняема. В
показанията на свид.С.К. подробно са описани действията на обвиняемата,
които свидетелката е наблюдавала на охранителните камери. Обвиняемата е
била задържана на изхода на Гранд МОЛ Варна и в нея е намерена вещта,
която въпреки нежеланието на Б. да я върне е била иззета с протокол за личен
обиск по ЗМВР. Намирам, че са налице реалните опасности обвиняемата да
се укрие или да извърши друго престъпление и това се подкрепя от
доказателствата по делото. Същата е осъдена само преди три месеца за
подобна кражба от търговски обект и въпреки наложеното й наказание в нея
2
не са изградени никакви контрамотиви да продължи да върши престъпления
против собствеността. Настоящото деяние е извършено три месеца по-късно,
а има данни и за още две кражби от Гранд МОЛ които най-вероятно ще бъдат
обединени към настоящото ДП. Намирам, че Б. би се укрила от органите на
правосъдието и разследването, тъй като тя е чужд гражданин. Въпреки, че
живее в България, има ЛНЧ, тя на практика е неоткриваема за органите на
МВР. Регистрирана е на адрес в гр.Добрич, но живее в гр.Варна на
неустановено място, без мобилни телефони, без документ за самоличност и
считам, че ако не бъде задържана би била трудно откриваема за органите на
разследването за бързо и срочно приключване на досъдебната фаза на
производството и след това на съдебната фаза. Намирам, че са налице
законовите презумпции за вземане на тази най-тежка мярка за неотклонение,
тъй като е привлечена като обвиняема за престъпление, което е извършено
повторно. Намирам, че не са налице доказателства, оборващи двете
опасности, а напротив, налице са доказателства, потвърждаващи тези
опасности. Моля, да наложите тази най-тежка мярка за неотклонение
„Задържане под стража, като считам че тя е единствената, която би изиграла
ролята си от всички мерки посочени от законодателя. Не намирам нито една
по-лека мярка за адекватна освен тази по изложените от мен съображения.
АДВ.АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, моля, да не
уважавате така направеното искане от ВРП. Считам, че исканата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е прекалено строга и ненужна, с оглед
личността и поведението на Б.. Считам, че събраните към настоящия момент
доказателства касаят деяние, което не влиза в категорията на тежките
умишлени престъпления и наказанието, което се предвижда не е в голям
размер. Отделно от това няма данни, че тя ще се укрие и няма да се явява
когато бъде призована. Същата е посочила постоянен адрес в гр.Добрич и при
призоваване там тя ще се яви, посочила е адрес и в гр. Варна, където може да
бъде открита. Относно съображенията на ВРП, че не е български гражданин,
видно от представената справка тя има личен номер и постоянно пребивава в
РБългария. Ако се вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ ще
бъде прекалено строга и мисля ненужна в този случай, поради което моля да
й бъде взета МНО „Подписка“. Считам, че Б. ще се явява при призоваване.
На осн.чл.297 ал.1 от НПК СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОБВИНЯЕМАТА Б. : Моля, да ми бъде наложена по-лека мярка.
3
СЪДЪТ, след като взе предвид становището на страните и
обстоятелствата по делото, за да се произнесе прецени следното:
Производството по делото е по реда на чл. 64 и сл. от НПК. Образувано
е въз основа на постъпило в съда искане от прокурор при ВРП, за вземане на
най-тежка МНО по отношение на Ж. Б., обвиняема по ДП № 941/2023 г.по
описа на Трето РУ при ОД на МВР - Варна.
В искането си прокурорът сочи, че по отношение на Б. е повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер – кражба,
извършено в условията на повторност. От доказателствата, събрани до
момента, може да се направи обосновано предположение за авторството на
деянието, за което й е повдигнато обвинение, както и на съществуването на
реална опасност тя да се укрие или да извърши престъпление.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така внесеното искане и по
същество изразява становище за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“,тъй като са налице законовите
предпоставки за това, а и счита, че това е единствената адекватна мярка.
Противното становище изразява защитата на обвиняемата, която във
фазата по същество счита, че неправилно е определена квалификацията на
деянието, за което на Б. е повдигнато обвинение, от друга страна счита, че
вземане на най-тежката МНО „Задържане под стража“ не се налага, тъй като
няма опасност тя да се укрие или да извърши престъпление.
След като се запозна с материалите по делото, съдът прецени следното:
Ж. Б. е обвиняема по ДП № 941/2023г. по описа на Трето РУ при ОД
МВР – Варна, като с Постановление на водещия разследването от 08.07.2023г.
по отношение на нея е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 от НК – кражба, извършена в условията на
повторност, като деянието е извършено на 07.07.2023г. Безспорно
престъплението, за което е повдигнато обвинение е тежко умишлено такова
по смисъла на закона и за него се предвижда наказание Лишаване от свобода,
т.е. има възможност по отношение на Б. да бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение, доколкото съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК такава
4
мярка може да бъде взета само по отношение на обвиняеми, на които е
повдигнато обвинение за престъпление, за които се предвижда наказание
Лишаване от свобода. От друга страна съобразно разпоредбата на чл.63 от
НПК следва да са налице и още две предпоставки за да бъде взета най-
тежката МНО. Първо от събраните по делото доказателства следва да се
извежда извод за наличие на обосновано предположение за авторството на
деянието, за което е повдигнато обвинение и второ, следва да са налице
данни, сочещи съществуването на реална опасност обвиняемия да се укрие
или да извърши престъпление. В конкретния случай съдът счете, че са налице
и тези две законови предпоставки, визирани в нормата на чл.63 от НПК. От
събраните до момента доказателства, макар и разследването да е в съвсем
начален етап, може да се направи обосновано предположение за авторството
на деянието, за което на Б. е повдигнато обвинение. В тази насока са
показанията на всички разпитани до момента свидетели, протоколи за оглед
на ВД, пък и самите самопризнания на обвиняемата. От друга страна от
материалите по делото може да се направи извод за това, че съществува
реална опасност Б. да се укрие или да извърши престъпление, като тази
опасност се извежда от необорената до момента презумпция на чл.63, ал.2, т.1
от НПК, съгласно която съществуването на реална опасност от укриване
(извършване на престъпление) се предполага в случай на повдигнато
обвинение за престъпление извършено в условията на повторност. От друга
страна, освен че презумпцията не е оборена до момента, то и събраните до
момента доказателства сочат както на съществуването на опасност
обвиняемата да се укрие така и да извърши престъпление. Опасността от
укриване се извежда от обясненията на сама обвиняема дадени хода на ДП, от
които се установява, че макар и да е регистрирана на адрес в гр. Добрич, тя
не живее на него, а живее в гр.Варна, на адрес който не може да посочи. По
отношение съществуването на реална опасност от извършване на
престъпление, тя е очевидна с оглед данните по делото, видно от които Б. е
осъждана. Само преди три месеца по отношение на нея има влязла в сила
присъда отново за престъпление против собствеността - кражба, като
престъплението, за което й е повдигнато обвинение в настоящото
производство е извършено в изпитателния срок определен й с посочената по-
горе присъда. Що се касае до становището на защитата за неправилна
квалификация на деянието (очевидно се визира, че кражбата представлява
5
маловажен случай) съдът намира за нужно да отбележи, че на този етап съда
не е компетентен да се произнася по този въпрос. Последното е единствено от
компетентността на прокурора, но следва да бъде посочено и това, че
преценката дали престъплението представлява маловажен случай не се
извежда само и единствено от стойността на предмета на престъплението,
което вероятно се визира от защитата, а и от ред други обстоятелства в това
число и от данните за личността на дееца. Отделен е въпроса, че и дори и
кражбата да представлява маловажен случай, и за това деяние е предвидено
наказание лишаване от свобода.
По изложените съображения съдът намира, че искането на
представителя на ВРП се явява основателно. Счита, че в случая единствената
подходяща мярка за неотклонение, която би изпълнила целите на МНО
визирани в нормата на чл.57 НПК, а именно да се попречи на обвиняемия да
се укрие или да извърши престъпление се явява най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, поради което и на основание чл. 64
ал.4 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на Ж. Б., родена на **********г. в Република Чехия с ЛНЧ
**********, обвиняема по ДП № 941/2023 год. по описа на Трето РУ при ОД
на МВР.
Настоящото определение подлежи на обжалване или протест в 3-днeвен
срок от днес пред ВОС.
НАСРОЧВА производството пред ВОС в случай на жалба или протест
на 14.07.2023г. от 10:00 ч.
Препис от определението да се връчи на:
- Ареста на ОСС - Варна за незабавно изпълнение.
6
След влизане на определението в сила препис от същото ведно с ДП №
941/2023 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР - Варна да се изпрати на
Районна прокуратура - Варна, по компетентност.
Протоколът изготвен в с.з. което приключи в 15:22 часа.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7